Тормозят ме - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14308)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Тормозят ме
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1520 пъти
Здравейте! Искам да ви помаля за съвет, защото вече съм в безизходица. На 24 години съм, имам си приятел от 3 години. Семейството ми имам чувството че ме тормозят. Исках да започна работа, която да ми носи доходи, но те вечно са недоволни от това каква да бъде тя и имат супер големите очаквания за мен, което не ме допада. Карат ми се, когато изляза звънят да се прибирам. имам чувството, че съм се превърналя в подметка. обиждат ме, викат ми. От друга страна обиждат приятеля ми, не ми дават да се виждаме, а ние много се обичаме и правим планове за семейство. Потресена съм от тях и изобщо не ги разбирам, но не мога да живея повече на този тормоз. Моля ви дайте решение.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 10 месеца
hash: e9d5049394
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Изнесете се с приятеля ти на квартира. Щом вашите те потискат, няма защо да стоиш при тях. Това не е егоизъм или неблагодарност, а човещина.
Ти си на 24 години, вече не зависиш от тях. Намери си работа, която ти харесва и покрива разходите ти, зажийвейте с приятеля ти и бъдете щастливи.
Ти вече не зависиш от мама и тате имаш право на свой живот.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 29948f9d92
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Страхуват се, че ако имаш собствени доходи и мъж, вече няма да имат на кого да скачат на главата. Щом са те задържали чак до 24, сигурно мислят, че ще си с тях до живот, от тях се иска само да ти провалят работата и връзките. Ти защо не започнеш работа по твой вкус и не се изнесеш с приятеля си? Той работи ли нещо?

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: bd0121fee9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Просто си намери работа и се изнеси. Защо чакаш одобрение от тях какво да работиш?

 
  ... горе^
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 5c5e0ce27c
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   От личен опит ти го казвам - не ги слушай. Родителите ти все още те възприемат като някакво детенце, което е неспособно да взима решения на собствена глава. Това ще ти спъне развитието в дългосрочен план. На 24 години си, крайно време е да си независима от мама и тате.. Дори да правиш грешки по пътя - човешко е. По-добре да направиш грешка и да се научиш от нея, отколкото въобще да не се опитваш.

Задействай плановете си. Наистина си потърси някаква работа и започни да изкарваш някакви пари. Срамна работа няма. Файда от дори нискоквалициран труд има дори и да е в ниша без перспектива за кариера. Пак трупаш опит, и то безценен - в отношенията си с работодатели и клиенти като цяло. Никой не е казал, че намериш ли някаква работа (продавачка, например), ще я работиш само нея до края на живота си. Нищо не ти пречи да продължаваш да си развиваш качествата и да търсиш алтернатива, пък докато я намериш да имаш собствени доходи, с които сама да се разпореждаш.

И започни да правиш планове да се изнесеш от вашите. Спестявай от тези доходи, или им помагай в семейния бюджет - както си решиш, но всичките тези мрънкания, критики и обиди ще спрат, когато... заживееш самостоятелно. Поне така стана с по-големия ми брат - против твърденията на баща ми, че ще се провали и че ще се върне с подвита опашка. Ами успя да пробие и да си живее добре, и с времето се промениха и приказките. :) Това ме мотивира и аз така да направя, и... я виж ти? ! Тормозът постепенно спря и в момента съм даже в прекрасни отношения с родителите ми.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 648beedc91
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Не ти е за пръв път да се оплакваш от твоите родители. На теб въобще има ли някой, който да ти угоди. Вечно недоволна от всички и за всичко. Това за родителите ти си го казвала и друг път. Ти не спираш да ги обвиняваш за всичко. Ти небесен ангел ли си, че никой не ти харесва. Няма такива родители днес в 21 век да тормозят 24 годишна дъщеря. Родителите днес на тийнейджърите си вече не обръщат внимание, а ти ги обвиняваш, че те тормозят. Спри с твоите обвинения към най-близките си хора-родителите.

 
  ...


...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 2eba366a77
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Към номер 5. Не говори глупости ако обичаш.
Молех се на моята майка да спре да си мисли че аз съм нейния живот, защото аз си имам отделен, и не искам да ми се бърка в нещата, в които не искам. Дори няма значение, кои: взимане на решения, къде ще живея, как ще живея, .... уговарваше ме да остана в къщата, в която живеят с баща ми... и т. н. Напусках работи, обучавах се допълнително, фокусирах си се в моите неща, притеснявах се за моите неща, дали ще ми стигнат кинтите докато намеря следваща работа и докато се обучавам за нея. Майка ми НЕ СПРЯ ДА ме тормози и да си мисли, че аз съм нейния живот, да ми привлича вниманието да си мисли, че трябва да мисля ден и нощ за нея. Просто я беше страх да не ме загуби, защото не вижда живот в нейния си живот, затова мисли че аз съм нейния, последното родено дете. Докато аз се фокусирах в моите работи и се притеснявах, тя постоянно се опитваше да ми привлича вниманието, да ме отклонява от това, което мисля, имах си притесненията, че дори заради обучението не спях добре, защото беше съревнование само първите 200 от 2000-3000 завършват и бачках здраво вместо да спя, моята майка ме... щях да кажа "унищожи", но съм жив затова ще е някоя друга дума тук, не знам коя. Получих сърцебиене от всекидневните й чакания да се прибера вкъщи за да ми изтресе цялата си тежест за да ми отклонява вниманието от моите си работи и да го насочи към нея. А аз уморен. Що за родител е това? Слаб слаб ок, всички някога сме слаби, толко не се намери някой който да ми вярва че ме убиваше капка по капка. Когато бях най-изтощен от собствените си грижи тя тогава най-силно удари и получих сърцебиенето и айде бърза помощ. Разказваше на всички че едва ли не съм луд и е било заради нещата, които съм си наумил. Че тези неща ме притесняваха, така беше, но когато си в такова положение ти получаваш подкрепа от роднина или приятел и ти става по-лесно, майка ми се възползва че лазя за да ме ритне. Сърцебиенето беше като земетресенията, вторични колкото си искаш, от каквото си искаш, когато си поискаш. ОТ УПЛАХ. Не искам да я виждам, но след като се изнесох от вкъщи ходя от време на време у дома, по съм близък с баща ми, но къде беше и той, когато молех майка ми да се отдръпне и да не ми създава проблеми, да не ме яхва от момента в който се прибирам в къщата. Сега знаеш ли кога пускам хора близо до себе си? А? КОГАТО СИ МОЛИЛ НЯКОЙ КОГОТО ОБИЧАШ, ДА СПРЕ ДА ТЕ НАРАНЯВА ПО НАЧИНА ПО КОЙТО СЪМ ОБЯСНЯВАЛ. И НЕ ГО Е ПРАВИЛ, ХИЛАДИ ОПИТИ И ХИЛАДИ ИГНОРИРАНИЯ, ОТГОВОР "ДОБРЕ" СЪС ЗАВЪРТАНЕ ДА НЕ МЕ ГЛЕДА В ОЧИТЕ И ОТИВАНЕ В ДРУГАТА СТАЯ. ЗНАЕШ ЛИ КОГА ПУСКАМ НЯКОЙ БЛИЗО ДО СЕБЕ СИ? И ще ми кажете, то трябва да пускаш, не трябва да го правиш така. Ми то се разбира кво си правил след като ти се обидят, че си ги отблъснал. Но и ти не знаеш, кое е с добро и кое с лошо, затова си траеш и си седиш сам. Така че не ми говори " Няма такива родители днес в 21 век да тормозят 24 годишна дъщеря" Аз не съм автора, но знам за какво говори. Явно ти, не.

Любов е, когато даваш сила на този, който обичаш. Ти не чакаш, той да ти връща силата, но той го прави нали затова сте заедно? Но ако обичаш много някой слаб духом, или много страхлив човек, човек, който така предаде себе си, че не му пука да предаде и друг. МОже в крайна сметка да се окаже, че само взима, взима, взима, докато не останеш празен, че дори се нервира, че не си го "нахранил" със всекидневната си доза енергия. Тогава обявяваш "отстъпление" и броиш ранените. Ти не си в тази връзка, дали приятел/приятелка, майка, баща, сестра, не си там за да искаш любов, ти даваш, но при това положение казваш "чао" за да все още да можеш ДА БЪДЕШ. Защо моята майка сама не разбра къде греши и да не се стига до не само сърцебиения, но и до страх от интимност да не ме наранят. За да повярвам отново трябва някой да се приближи до мен, по-близо от самата ми майка и да ме налюби, не да си оставя ноктите в душата ми като ми казва че тя е по-важна от моето съществуване. Да ме налюби така, че да не мога да повярвам, колко са ме налюбили.. В пъти повече, от колкото са ме наранили!!! Защо баша ми не направи нищо по въпроса? Чувстам го може би малко близък въпреки, че остана неутрален, когато най-много ми трябваше. Сестра ми ме мрази, може да си ме обича по нейния начин, но всяка молба за помощ, колкото и рядко, се опитва да ме бутне да падна духом. От дете си го псомням, разбитото ми сърце. Приятел в нужда се познава, което означава:
Сестра ми не ми е никакъв приятел, щото главата ми е пълна със спомени в моменти, които си мисля че умирам или са ми най-лошите от живота, тя да ми се подиграе и да ми обърне гръб.
Майка ми може би до 10тата ми годишнина горе долу.
Баща ми е пич, но ме заболя като остана неутрален, когато най ми трябваше.
ТАКА ЧЕ НЕ МИ ГОВОРИ В 21ВИ ВЕК КОЙ КОГО ТОРМОЗИ. НЕ МИ ГОВОРИ ЧЕ ВСИЧКИ ХОРА ЗНАЯТ КАКВО ПРАВЯТ. ЗАЩОТО АЗ МОЛЕЕЕЕЕХ ДА НЕ СЕ ПРАВИ ДАДЕНО НЕЩО СРЕЩУ МЕН, ЗАЩОТО МЕ НАРАНЯВА. С ГОДИНИ. ДОКАТО НЕ МЕ НАБАРАХА ВЪВ ВАЖЕН ТЕЖЪК МОМЕНТ ЗА МЕН И НЕ МЕ ПОВАЛИКА И СРИТАХА. ДА ХОДЯ ПО ДОКТОРИ СЪС СЪРЦЕБИЕНИЯ И ДА НЕ ЗНАМ ДАЛИ ЩЕ ЖИВЕЯ ЩОТО СЕ СЛУЧВАШЕ ПОСТОЯННО, ОТ ВСИЧКО, А СЛЕД ТОВА СЪРЦЕБИЕНЕ НЯМАМ СИЛА ДА ДИШАМ, ДА, ДА ДИШАМ!!!!
НЕ МИ ГОВОРИ!

Всичко написано тук е от душа и сърце, от опит и това, което съм почувствал, запетаите идват от мозъка, затова съжалявам ако съм пропуснал да напиша няколко. Също съжалявам ако съм прецакал словореда на някое изречение.

Това, което искам, е да преодолея това, за да мога да започна да живея. Имам чувството че съм си пропилял десетина-петнадесет години. Не искам да е така. Преди чаках да дойде момента всичко да свърши, сега чакам да спра да се фокусирам върху миналото и да не мога да повярвам какво ми се е случило. Дано живота ми покаже, че не само не съм ги пропилял тези години, а че случките в живота ми са били с точно определена причина да ме отведат на най-якото съществуващо място (за мен) измежду живите.

Амин.

Жив съм.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: bfe1727cda
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   На 24 си, по дяволите! Не на 14! Отдавна ти е време да се изнесеш от вас и да спреш да слушаш какво ти казва мама, баба, леля или на леля братовчедка и! Да, обичай си ги, но е крайно време да спреш да зависиш от тях! И колкото по-бързо го направиш, толкова по-лесно и безпроблемно ще стане. Намираш си работа, каквато но теб ти харесва, изнасяш се на квартира, ако искаш сама, ако искаш с приятеля си и спираш да се тревожиш за това какво ще кажат вашите! Не можеш цял живот да се съобразяваш с тях и с тяхното мнение. Иначе какво? На 35 ще звъниш на мама да я питаш какво да обядваш ли? Време е да пораснеш, мила! Не е лесно, даже на моменти и отчайващо трудно, но трябва да проявиш инат и да се научиш да се справяш без тях. Иначе никога няма да се пуснеш от полата на мама и цял живот ще си зависима.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: e9d5049394
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Номер 5 май не знае в какъв свят живее. Вярваш или не, има доста такива родители, които не могат да проумеят, че децата им са порастнали. А някои просто не искат. За това и самите „деца“ трябва да им го покажат.
В случая авторката трябва да се изнесе, защото само така ще миряса, а те може и да се позамислят малко.
Има хора, дето до след 30-тата си година още са вързани за родителите си и не само защото нямат работа, а защото са оставили майка си и баща си да им контролират живота. Колкото по-късно се усети човек за тези неща, толкова по-трудно е да излезе от подобно положение.
24 години е достатъчно зряла възраст да напуснеш дома на родителите си и да започнеш самостоятелен живот. Повечето хора го правят още но 18, когато станат студенти, или направо си намират работа.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker