Прекъсване на контакт с роднини - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14308)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Прекъсване на контакт с роднини
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 2685 пъти
Нашата история е банална - нанесохме се да живеем на етаж от семейна къща, на долния етаж живееха родителите му. За 3 години преминахме през стандартното - качване на нашия етаж по всяко време, бъркане из всички шкафове, даване на неискани съвети, опити за месене във взаимоотношенията ни, тънки обиди по време на "семейни събирания" по всякакъв измислен повод, лицемерие, интриги и манипулации. Четохме много по темата и разбрахме, че семейството му е токсично. Опитахме се да наложим някакви граници като например да идват вкъщи, само с поканени. Също така, разредихме вечеринките и комуникацията с тях, както и информацията, която им споделяме. Резултатът беше още повече интриги, обвинения и манипулации. Накрая просто не издържахме, купихме си апартамент, изнесохме се и прекъснахме всякакъв контакт с тях.

Сега се чувстваме много добре и сме много шастливи - все едно някакъв тъмен облак е тегнал над нас, но вече го няма и можем да се фокусираме върху важните за нас неща и това, което нас ни прави щастливи, а не това, което те очакват от нас и ние сме длъжни да правим. Много ми е мъчно обаче, че така се развиха нещата между нас. Нанесох се в онази къща с надежда да сме едно голямо, задружно семейство, да се обичаме и да си помагаме. Започвам да се замислям се дали да не се опитаме да възобновим контакт.

Имате ли подобен опит с прекъсване на токсични отношения и възобновяване след това? Възможно ли е според вас да са се променили към по-добро?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 9 месеца
hash: 94666822c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

1.   Здравей, авторке! Ще ти кажа, че си взела най-важното и правилно решение в живота си!!! Аз бях в подобна ситуация, години наред поддържах отношения с токсични роднини и за малко да не се разпаднат отношенията с мъжа ми. Прекъснах отношения от раз в един момент и оттогава се чувствам прекрасно. Чуваме се само по празници и комуникацията е общи приказки - времето, политика, общи познати. Станах дипломатична и дръпната. В началото имаше страшна атака, постоянно звънене, приказки, че човек без роднини е като дърво без корен, но в един момент спрях да вдигам телефона. Когато се видим културно се извинявам, че съм много заета. Когато започне натякване, аз се усмихвам и сменям темата. И се чудят какво става. Къде изчезна послушното момиче, което търпеше!? !? ! Защо не можете да живеете без мен, а? Защото сте енергийни вампири!!! И казах КРАЙ! Казах си, че ако ще целлият свят да се обърне срещу мен, аз няма да общувам с тези хора. И така... всеки ден беше по-прекрасен:) Авторке, чувството за вина идва от това, че постоянно се вменява, че роднините са ни най-близките хора. Това не е вярно, за съжаление. Много често родителите и близките ни хора са ни нанасяли най-тежките удари. Запази отношенията с мъжа ти и децата ти. Всички останали ще се съобразяват с теб, а не ти с тях. С токсични хора се прекъсват отношения от раз. Аз се родих. Но ми беше много трудно докато го направя. Не съжалявай. Никога не позволявай някой да нарушава личните ти граници. Аз го допуснах и съжалявам. Още преди години трябваше да ги отрежа от живота си. Но, всеки се учи. Успех! Спасила си се от скорошна депресия, паник атаки и невроза. Браво!

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 28cea01a03
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не възобновявайте контакта в никакъв случай! Нищо няма да се промени. Моят съпруг вече 15 години е прекъкнал контакта с неговите си роднини точно по тази причина и ни най - малко не се чувства зле. Живеем самостоятелно, гледаме си децата и сме щастливи. Само като си помисля в какъв ад сме живяли цели три години лошо ми става. Нито искам да го описвам, нито искам да си тпомнам за него.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 9a4015c9af
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Те са хора и се държат като такива. Постоянно ви се бъркат защото са самотни. Всеки иска да е по-по-най.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 94666822c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Мила авторке, аз съм номер 1, пропуснах да отговоря на последния ти въпрос, дали такива хора се променят към добро. Отговорът ми е категорично не, НО, тук има едно голямо "НО". Когато ти поставиш ясни граници и нови правила на вашите взаимоотношения, те с времето ще започнат да ги приемат и все пак ще искат да имате контакти. С такива хора ясни правила - чувате се само когато ти можеш, виждания по празници, никога не оставяй сама с тях, говори общи приказки и кратки разговори. Но, да станат добри хора, да съжаляват, да искат да сте задружно семейство, това е невъзможно, мила. Слагай чертата и не се заблуждавай, колкото и да ти е трудно, стой далеч. Това са енергийни вампири. Казвам ти всички това, защото аз дълги години се терзаех, дали постъпвам правилно, как другите семейства, въпреки че имат проблеми, пак общуват. Но си казах, животът ми е един - тук и сега, искам да съм щастлива, да, звучи клише, но точно заради това клише спрях контакт. Тези хора не само че ме тровеха, но ме контролиха постоянно - звънене, обяснения, отчет и после клюки зад гърба ми. Научих се да бъда егоист. Това е най-хубавият ми урок. Да не се раздавам, да давам всекиму заслуженото - щом искат контакт, ще се съобразяват какво говорят. И така.... с времето спрях контакт, и те спряха телефонния терор, блокирах номера, сега се чуваме за празници, когато аз се обадя!!! , как си, що си и до там. Внимавай също така и с това, че често възрастните хора те манипулират с това, че са възрастни, болни и т. н. Манипулират те с вина. Моята роднина като спрях контакт влезе на другия ден в болница /нагревки/, а го изкара супер сериозно, и каза на всички, че не съм отишла. Просто спазвай здрава дистанция, общувай, но бъди затворена, ясна, кратка. А, що се касае до това, че са ти свекър и свекърва, остави общуването с тях на мъжа ти. Той е синът и негов е ангажимента към тях. Но ти, мила, ти запази себе си. Консултирай се с психолог, много помага. Трябва в центъра на събитията да бъде "Аз" и ще видиш колко е хубав живота. Успех! Бъди здрава! Пак щего кажа - спасила си се от депресия, паник атаки и невроза!!!

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 40adec5cd2
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

5.   Авторке,

сама си си виновна. Недей да обвиняваш родителите на приятеля ти. Можеше още в началото на връзката да сте на квартира, а не да живеете заедно в техния дом.

Аз ще ти споделя следното - причината НЕ е в родителите на приятеля, а в твоето гадже и в теб самата. Защото и дори да бяха добри и прилични и прилежни хората ( родителите му), ти пак би им намерила кусури.

Ще ти споделя- в семейството на мъжа ми има следното - неговият брат си има гадже и дете. Нито родителите му ( свекъра и свекървата) , нито роднините и сродниците на момчето са направили нещо лошо на това момиче. А и още нещо -никога НЕ са живеели заедно ( аз и съпругът ми също НЕ живеем при свекърите, ние от години живеем под наем). Свекърите са срещали етърва ми само по ресторанти - и то за най- много 3 пъти за общо няколко години.

БЕЗ причина, моята етърва НЕ иска да вижда своите свекър и свекърва ( които не са лоши хора). БЕЗ причина, след раждането на своето дете, тя не пожела нейната свекърва да вижда детето. Най- странното е, че тя даже и на своите си родители и баба НЕ дава своето дете.

Моята етърва смята, че е по- добро нейното дете да си играе с домашното куче, отколкото да познава своите баби и дядовци ( а какво остава за другите деца - било то на роднини, приятели, или пък децата от детската градина).

Моята етърва не се обръща с обръщение (не се обръща и по име!) към свекървата и свекъра (майката и бащата на нейният приятел - брат на мъжа ми ). Не казва на свекървата нито " майко", нито й говори по име!

Моята етърва не я уважава, не й се обажда ( даже да й честити празник, рожден ден или пък поне да я попита как е) въпреки,че свекърва ми е добра жена, вярна съпруга на мъжа си, всеотдайна майка и добра баба.

Не сме единствените, които се оплакваме от това и от такова непочтително отношение на снаха ( в случая етърва ми) към свекърви и близки роднини на мъжа й.

За толкова години , за съжаление и колко и да ми се искаше, не видях положително към моята етърва. Жива и здрава да е, но тя самат аи без основание и без никой от близките да я огорчил и обидил, тя самата е пожелала да се откъсне от роднините и да презре родителите на нейният приятел.

Най- тъжното е, че и нейният приятел знае , че това, което прави неговата приятелка е неправилно, но той като че ли не може или не иска поне да я промени в по- добра посока. Аз му се чудя- чувства ли се добре и доволен ли е, когато неговата приятелка не уважава майка и баща му, брат му, родата му?

 
  ...


...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 73d4a4242d
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Номер 1, и при нас беше същото - приказки за дърво без корен и агресивно поведение тип “ние сме ти родители и ти си длъжем да ни търпиш, както и да се държим с теб”. След това смениха плочата - невинни жертви, нямащи ни най-малка представа защо се държим така лошо с тях (лошото, егоистично и неблагодарно поведение беше, че заключваме, за да не си влизат по всяко време и не сме им на разположение 24/7, а си имаме собствени планове). Имаше го и това с болниците само че за допълнителна драма ни се обадиха по време на опррацията да ни кажат, че баща му е трябвало да излезе досега, но не е и очакват най-лошото... Човекът беше на лека процедура с козметична цел. Мъжът ми обаче ги знае що за стока са и не им се вързва на манипулативните и лицемерни глупости, даже не им четем и съобщенията вече.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 84ac6c768c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   4, не е егоизъм да прекъснеш контакт с токсични роднини. Егоизъм е да искаш да лишиш децата си от правото на избор какво, кога и с кого да правят, както и да ги манипулираш с чувство за вина и дълг, за да правят това, което ти искаш.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 86e7ed9a93
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Номер 5, съгласна съм, че направихме грешка, че отидохме да живеем в тяхната къща, но и да не бяхме, токсичните хора са си токсични и от разстояние - пак щяха да идват неканени вкъщи, да се месят и да тормозят по телефона. Тази грешка вече е поправена.
На кого какви кусури бих намерила, не приемам коментара ти, защото не ме познаваш, за да правиш подобни изказвания що за човек съм, както и да правиш предположения как бих се отнесла с хората.
Относно етървата, ти можеш ли да гарантираш, че няма причина за отношението й? Най-вероятно си чувала само гледната точка на свекървата, а те често се правят на невинни жертви, които нямат и понятие с какво са заслужили подобно поведение. Това обяснява и защо “не я уважава” - ако някой те трови и не желаеш да комуникираш с него, не си длъжен да му се обаждаш за рождени дни. Уважението не се полага по рождение, то се заслужава. Ако го искаш, трябва и да го даваш.
Не знаеш защо не дава децата и на родителите си. Може би не спазват и не уважават решенията й като родител. Няма значение дали са свекъри и тъстове - явно хората си имат граници, които всеки трябва да уважава, включително и собствените им родители.
Мъжът й също нямате представа какво мисли. Сигурно и за моя казват така и мен ме изкарват лошата, но всъщност в началото той искаше да прекъснем контакт, а аз държах да сме задружно семейство докато не се убедих от първо лице какви са и го подкрепих.
Моля занапред да конентират хора, които могат да отговорят на въпросите от темата. Заучените обвинения, както и манипулациите с чувство за вина и дълг ги знаем. Идеята е да си помагаме, споделяйки опита си, не да злобеем и да лепим етикети, както и да казваме на хората както “трябва” да правят.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: b413c5559a
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   До Номер 5 - какъв пример даваш пък ти? Никаква логика и връзка с темата. Твоята етърва си е с нейните проблеми, авторката е в съвсем различна ситуация... Както и да е, писало ти се е, написала си си.

Авторке, браво за решението, което сте взели да се изнесете, браво за задружността и подкрепата, която съществува между вас! Пожелавам ви много щастие и все така да сте един до друг! Иначе по въпроса ти аз опит нямам, но бих ти препоръчала да говориш с мъжа си (те са негови роднини, той си ги познава, той е по-потърпевш в ситуацията) и двамата заедно да решите да предприемете ли някаква крачка и каква да бъде.

Успех!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 84ac6c768c
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Номер 5 - още нещо - ме съм обвинила никого в нищо - просто описах поведението, което решихме да не толерираме :).

 
  ...

...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 40adec5cd2
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   До коментар номер 10

Здравей,

не искам да споря с тебе, просто не знаеш и бъди така добра да не
ми държиш такъв менторски тон.

Имам право да напиша нещо ПО ТЕМАТА, и това което съм написала е свързано именно с ОЧУЖДАВАНЕТО МЕЖДУ РОДНИНИТЕ - независимо от ситуацията дали някой е виновен или няма никаква причина за очуждаване между близките и роднините.

Исках да кажа, че има и такива случаи в които НЯМА причина, а има отчуждаване в семейството. Затова дадох този пример от семейството на мъжа ми и с етърва ми. Не сме единствените с такова положение и честно да ти кажа това и такова отношение НЕ е приятно.

За съжаление живеем в години на очуждаване,свръх егоизъм и свръхчувствителност спрямо самите себе си, но не и към другите хора.... , сякаш си мислиме, че сме нещо повече от останалите хора, но не сме.

А какъв пример давам аз ли? Не се хваля, но все пак не се правя на обидена и оскърбена, и не се правя на важна.

И ще ти кажа и още нещо - НЕ мразя етърва ми, просто не харесвам нейното недобро и презрително отношение към родителите на приятеля й ( и на мъжа ми). А те не са я обидили и огорчили и не мисля, че заслужават такова отношение.

Мисля, че е въпрос на човещина и добро отношение и възпитание едни снахи да уважват родителите на своите си мъже. Ти ако мислиш обратното , значи нещо не си в наред. Ако имаш брат и той си има жена и жена му се държи с презрение и безразличие към твоята майка и към тебе, ти би ли харесвала такова отношение? Ако станеш свекърва, на тебе би ли ти харесвало , ако твоята снаха не те уважава?

И още един въпрос : А ти какъв пример даваш?


До Авторката:

Драга Авторке,

Ако отидете на квартира с приятеля ти, нещата ще се успокоят. Така ще кротнат родителите на приятеля ти, а и ти ще си по- спокойна.

Ние живеем на квартира , родителите на мъжа ми и моите не ни пречат и досаждат. Но им се обаждаме по телефона

Ще ти споделя и още нещо - изцяло прекъсване на общуване с близките не би решило проблема. Отделете се с твоя приятел от неговите, но не прекъсвай изцяло връзките. Ако искаш - обаждай им се поне 1 месечно - поне да ги питаш как са. И когато си на квартира, положението е вече друго - родителите му няма да идват в твоя дом без твое и на приятеля ти разрешение. Иначе докато живееш в тяхната къща, няма как, ти трябва да се съобразяваш с тях и разбира се.... да търпиш техните изпълнения.

Пожелавам ти нещата да се оправят за добро и да не се мразите и презирате. Не бъди сурова и безразлична към родителите на приятеля ти. Общо взето , когато един или няколко души предприемат радикално решение, проблемът си остава нерешен , а положението още по- тежко.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 40adec5cd2
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   " Не знаеш защо не дава децата и на родителите си. Може би не спазват и не уважават решенията й като родител. Няма значение дали са свекъри и тъстове - явно хората си имат граници, които всеки трябва да уважава, включително и собствените им родители "

Знам, че не е по темата, но може и да е поне мъничко свързано с отношенията между роднините.

Нито свекърите, нито родителите й са лоши хора. Не са някакви престъпници, нито пък застрашават внучето им.

И какви граници и какви решения те нарушават? Че чакат
благоговейно благоволението на тяхната дъщеря и снаха да видят внучето си, за да видят внучето си веднъж на 1- 2 години? И че те са принудени да му се радват на снимка? Ами аз и мъжът ми не сме я виждали нашата племенница, освен на... снимка....
Това според тебе нормално ли е?

Родителите не трябва да лишават детето си от бабите и дядовците, самото българско законодателство дава права на тези баби и дядовци да виждат внуците си.

Българското законодателство дава права на тези баби и дядовци да виждат внуците си, които поради някаква причина от страна на родителите, не ги дават за свиждане.

Това го споделям, защото е много тъжно. Нито родителите на етърва ми, нито нейните свекъри заслужават такова отношение. И те търпят щета, за която нямат вина. А какво ли трябва да стане и какво ли се случва при семейства като твоето, авторке, където ври и кипи от караници, и където свекървата е винаги лошата и виновната, а снахата е винаги невинна и неоправдана. Със сигурност ( макар и да имаш основание ) и ти би постъпила като моята етърва.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 86e7ed9a93
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Номер 13/14 явно не си прочела внимателно темата - ние живеем отделно отдавна - купихме си апартамент и се изнесохме. Не ври и кипи от караници поради простата причина, че нямаме никакъв контакт вече. Направо не знам от къде си ги измисляш. Отново не даваш отговор на въпроса ми - променят ли се подобни хора? Само казваш какво “трябва” и какво съм “длъжна”, но не и дали ще разберат грешката си и ще се държат по-уважително към нас. А може и да ми отговаряш. И те знаят само да гледат себе си и как те се чувстват, както и да мелят какво им се полага. Явно няма смисъл да се разправяш с подобни хора...

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 961335be73
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

17.   Към номер 5, 13, 14 - защо не отворите отделна тема, посветена на отношенията с Вашата етърва, вместо да измествате и обсебвате тази? Случаят Ви е очевидно различен от това, което авторката описва - ако изобщо описанието Вие е коректно. Много ми е трудно да повярвам, че младо семейство ще се дистанцира по този начин от роднините си без това да е било провокирано от нещо, независимо дали отсрещната страна вижда в себе си вина или не. От хубаво никой не бяга. Същевременно никой не иска да бъде там, където не е желан или не се чувства добре. Самият начин, по който одумвате етърва си, показва че сте най-малкото негативно настроени и предубедени спрямо нея - подобно отношение се усеща от засегнатия, даже когато хората са привидно учтиви и не го нападат директно.

Към авторката - хубаво е, че сте се махнали оттам! Поздравления за предприетата стъпка. Недейте рязко да променяте тона, защото отново ще ви се качат на главата. Запазете дистанция и учтивост, но не се навирайте засега по семейни събирания, събития с приспиване или ситуации, изискващи по-продължителен контакт. Нашата ситуация беше малко по-различна, защото никога не се е налагало да живеем при родителите на мъжа ми. В началото на връзката ни обаче те макар да ме приемаха като негова приятелка, не ме одобряваха за снаха и това ми беше многократно и ясно показвано. Няма млада жена, която да не се притеснява от срещата с родителите на мъжа си и да не иска да се почувства харесвана и приета от новото семейство. В тази ситуация една жена е изключително уязвима и беззащитна и раните и нападките, нанесени в такъв момент не се забравят. Не се забравя и доброто и подадената в такава ситуация ръка. Имах късмет, защото съпругът ми, когато видя за какво става въпрос, застана твърдо зад мен и не се поколеба да скръцне със зъби и да прекъсне връзки със семейството си. Изправени пред избора да го загубят, те внезапно осъзнаха, че може би не съм чак толкова лоша снаха и се принудиха поне формално да променят отношението си към нас като семейство и в частност към мен. Не си правя илюзии по въпроса. Ако съпругът ми беше позволил да продължат да ме мачкат, щяха още да го правят - явно са тествали границите. Е, сега знаят ясно какво могат да си позволят и какво не. Затова и съветът ми, авторке, е да не смекчавате рязко тона към вашите роднини и да не правите повече компромиси - просто веднага ще се възползват, ще решат, че сте размислили и съжалявате и ще ви се качат на главата.
Аз простих на роднините на съпруга ми, но да забравя обидите в началото, когато бях уязвима и не можех да се защитя сама, просто не мога - това е като незаздравяла рана и може би винаги ще боли. Откакто се дистанцирахме ни е много по-леко. Не бих си оставила за нищо на света децата сами при тях, за да ги гледат или - не дай си Боже - да ги възпитават. Първите години ограничавахме контакта с тях максимално. Сега вече се чуваме от време на време по телефон, един- два пъти годишно посещаваме семейни събития заедно с децата и това е - колкото по-далече и по-малка възможност да се месят, по-добре. Нямаме отдавна никакви общи теми за разговор с тях, внимаваме и да не са ни в течение на плановете и нещата и не споделяме, за да не ни обсъждат и разнасят. Навремето когато имахме и желанието да споделяме и нужда от емоционална подкрепа и окуражаване, те обръщаха всичко срещу нас. Е, научихме си урока. Въпреки че съм готова да се обзаложа, че от тяхна гледна точка най-вероятно са невинни и с нищо не са провокирали нашето отчуждение. Дим без огън обаче просто няма.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 94666822c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Аз съм номер 1 и 3, и съм напълно съгласна с номер 7. Много ясно и точно го е написала дамата от номер 7. Само човек минал по този път, може да разбере авторката. Авторке, не обръщай внимание на другите коментари - вероятно са жени в подобна ситуация, нямащи смелостта да направят "голямата" крачка. Важното е, ти да си спокойна и по-голям "егоист" в отношенията си с такива хора. Успех, дами! Бъдете здрави!

 
  ... горе^

...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 73d4a4242d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   17, какво ви кара да ходите по семейни събития дори два пъти годишно? Има ли смисъл да го правите при положение, че нямате общи теми, криете се, внимавате, а и знаеш, че не са искрени и им се иска да те няма? Въпреки всичко вие сте навели глава, защото “така трябва” и “така се очаква” от вас. Точно на това разчитат токсичните роднини - да се държат, както си искат с хората, а в замяна да получават вместо социална изолация, любов и уважение, защото така им се полага, не е нужно да го заслужат.. За да се прекъсне порочният кръг, тези хора трябва да носят последствията от действията си. Замисляла ли си се?

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 40adec5cd2
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

20.   Ами добре, глуповати жени, нека да бъде според вашето, но не забравяйте, че отплатата за вашата неблагодарност и неуважение към родителите на вашите половинки, ще дойде и ще се върне към вас.
Всичко се връща рано или късно; каквото отношение имате към вашите близки, родители, свекъри и др, всичко това ще се върне към вас, уважаеми фръцли и кокони.

Като се правите на толкова обидчиви и мразите родителите му, не давате децата си, ограничавате обажданията и вижданията максимум 1 път на няколко години ( позовамам се на коментар номер 17), не очаквайте те и другите роднини да ви уважават. Вие смятате, че постъпвате добре, че не искате да ги виждате. Говорите че родителите и роднините на вашата половинка са " токсични", а вие сякаш не сте? Говорите за токсичност, а всъщност сте по- зле и от тях.

Вие, глуповати жени, сте злобни. Повечето коментари, подкрепящи авторката и нейното отвратително отношение към родителите на приятеля му, доказват колко сте злобни, те показват и това, че същевременно сте много лесно обидчиви и свръхчувствителни.

Авторке и другите глупчаки, които й пригласяте - като сте толкова обидени на близките на мъжете си, и като не искате да им се обаждате или да се виждате с тях веднъж на 2 години, защо направо не се отречете от тях? То така или иначе с вашето грозно отношение, вие сте се отрекли от тях като им показвате вашата неприязъм.

Защо въобще сте взели техният син, като при положение, че и той произхожда от тях, а те са злите, токсичните, ужасните хора и др.

Как така изведнъж свекърите на авторката са станали токсични? Те са я настанили тя да живее в техният дом, и дори да е имало неприятност, едва ли това е станало изведнъж и само по вина на тях, но не и от страна на авторката?

Не оправдавам действията на свекърите и не харесвам това, което те са направили на нея, защото това не е почтено от тяхна страна, но авторката май е дала поводи за това.

Авторката не споменава какви намерения е имала към родителите на гаджето си. Явно според нея всичко ще бъде наред, ако свекърите "благоразумно" и доброволно напуснат своя си дом, който е издигнат с техните пари и лишения, труд, и го предоставят доброволно на сина си и гаджето му ( т. е авторката).

Явно авторката от самото начало е показвала с поведението и действията си неприязъм към родителите на гаджето си, а - това също е предпоставка за влошени отношения между двете страни, които лоши отношения ще се проявят малко по- късно. Хората едва ли са мразели авторката в самото начало, докато те не са се променили, уви, поради лошото отношение на авторката към тях.


Доколкото до това, че някои от свръхчувствителните фръцли и млади майки използват и своите си деца като оръжие срещу родителите на мъжете си /гаджетата си, с цел тяхното наказание и отмъщение от страна фръцлите; такива "майки" фръцли заслужават да бъдат презирани.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 73d4a4242d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   Явно всеки може да се оплаква от токсични роднини, но много малко хора прекъсват контакт с тях.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 24ed709a0e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

22.   Номер 20, нали ти казаха да спреш да обсебваш темата, а вече дори и обиждаш. Уважението не се полага, а се заслужава. Ако родителите ти се държат лошо с теб, имаш право да прекъснеш контакт с тях. Това не е неуважение и не означава, че и твоите деца ще постъпят с теб по същия начин след време (ако разбира се се държиш добре с тях). Няма нищо злобно в това да не толерираш нечие лошо отношение. Това да наложиш граници, не означава и че си свеъхобидчив и чувствителен. Според теб не е ли грозно и неуважително да ходиш в нечий дом да даваш неискани съвети, да се месиш и да обиждаш, да плетеш интригии и да манипулираш? !?
Насочи обидите си към авторката, но забравяш, че подобно решение не е еднолично от страна на снахата, а е взето от двойката, включително и мъжа й. Правиш още една грешка - никой не избира родителите си, но всеки избира дали да бъде като тях или не. В случая човекът показва, че не одобрява тяхното поведение и следователно няма нищо общо с тях. Относно авторката, тя си е купила апартамент - очевидно не е чакала на свекърите да я приютят в замяна не ежедневен тормоз. Но ти пак си измисли някакви глупости само и само, за да обиждаш, че чак и конспирации - как искала да ги изгони хаха - тук искрено ме разсмя.
Благодаря на модераторите, че публикуваха коментар 20, въпреки че има обиди в него. Нека се види как мислят и как действат токсичните хора, как казват какво “трябва” без да дават аргументи и естествено обиждат и лепят етикети, ако някой не се съгласи с тях. Любовта и уважението са взаимни - нито някой ги дължи на някой дру, нито на някого му се полагат по рождение.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 73d4a4242d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

23.   20, как ще дефинираш "качване на нашия етаж по всяко време, бъркане из всички шкафове, даване на неискани съвети, опити за месене във взаимоотношенията ни, тънки обиди по време на "семейни събирания" по всякакъв измислен повод, лицемерие, интриги и манипулации"? Това какво отношение е? Според написаното от теб родителите могат да се държат със синовете и снахите си, както си пожелаят, а в замяна трябва да получават само уважение и любов. Ако не го направят са"злобни, глуповати, свръхчувствителни и т. н. " и много важно - ще им се върне :D - контакт не се прекъсва ей така от нищото, защото от хубавото никой не бяга. Това, което пишеш са абсурдни, заучени фразички, в които няма грам логика. Обидите, етикетите и останалите измишльотини просто няма да ги коментирам. Поне служиш за пример как се държат токсичните хора.

 
  ...

...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 8aade48e10
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   От 17 към 19:
Засягате болна тема - естествено и сме се замисляли и сме го обсъждали много пъти с мъжа ми. Да, от една страна сте права - от друга, нещата за съжаление не са черно бели. За момента, това е работещото решение, до което сме стигнали. Ако някой има градивен съвет или опит, който би помогнал да се справим по-добре със ситуацията с удоволствие ще го прочета. Ще се опитам да дам повече информация:

1. Съпругът ми е единствен син. Проблемът е, че те имат нужда от нас, ние нужда от тях нямаме. Каквито и да са (реално имат много повече прегрешения спрямо съпруга ми, отколкото спрямо мен - само ще спомена тук, че се е наложило чужди хора да го отгледат, пренебрегвали са го цял живот, сетиха се че са родители чак на стари години, преди това доста добре са си поживяли), не можем да им обърнем гръб. Представете си, как ще се почувства мъжът ми ако някой от тях внезапно почине или влезе в болница или се наложи да вземе заем от външни хора, а ние дори не знаем? Затова вариант, в който ги чуваме веднъж месечно и проверяваме как са и имат ли нужда от нещо, за момента е приемлив.
Да, 19 - навели сме глава и се поддаваме на емоционалното изнудване, но каква според теб е в случая алтернативата? Те все пак са му родители, на възраст са и не са в цветущо здраве. Чв не са били родителите мечта - далеч не са били, той даже се шегува, че на такива хора е трябвало със закон трябва да се забрани да се размножават. Заслужили са си да им обърнем гръб, но все пак в момента те са в уязвимата позиция, разбираш ли? Лесно е да обърнеш гръб на човек, който е силен и всичко му е наред, когато обаче, някой е в слаба позиция и се нуждае от теб е различно.

2. Те официално се извиниха. Че не е напълно искрено и че няма как да се променят е ясно, но все пак се извиниха. Това също отчасти ни връзва ръцете. Това, което можахме да направим е поне да поставим ясни граници и да ги спазваме като просто не даваме възможност да се стигне отново до това, което беше.

3. Съпругът ми освен родителите си има и множество роднини, с някои от които е израсъл и е близък. Те са свестни хора и нищо не са ни направили. На практика обаче няма как да поддържаме отношение с едините, а напълно да изолираме другите. Или винаги ще виси слонът в стаята, който всички виждат, но никой не споменава, или все някой доброжелателно ще се опита да влезе в ролята на помирител, да разпитва, да предава съобщения итн. Отделно на семейните събития, на които ние сме поканени, винаги са поканени и те. През периода, в който отношенията бяха скъсани, се наложи да се изолираме и да отбягваме и всичките му роднини - това определено не беше приятно за нас. Сегашният вариант е доста по-приемлив.

4. Прекъсването на отношенията, докато траеше от една страна чувствахме невероятно облекчение, от друга много болка, че се е стигнало дотам и все едно има нещо надвиснало и нерешено, за което не говорим. Не сме искали да се стига дотам - искахме да се разбираме с тях и да сме семейство.

Та това е. Пълно щастие няма. Решението не е перфектно, както виждаш, но въпреки това от една страна така с ограниченията и дистанцията от тях сме сто пъти по-добре, отколкото в началото. Все едно сме напуснали някаква лудница или сме се събудили от кошмар. От друга, поне формално поддържаме отношения и всичко е отново в границите на учтивата комуникация и няма дрязги, интриги и открити конфликти. За момента сме постигнали някакво равновесие.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 86e7ed9a93
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   24, ние пък не се чувстваме длъжни на никого. Който е искал да го гледат на старини, да го е заслужил, не му се полага по рождение. Само пълното прекъсване на контактни носи щастие и облекчение. Другото е фалш.

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 73d4a4242d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

26.   Каквото повикало, такова се обадило - който иска да бъде уважаван, ще уважава.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker