Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   При мен единствената разлика е, че дори няма семейни сбирки... След като станах на 18, той не ме потърси повече...

Това, че разводът не променял нищо, са измишльотини да оправдаят хора с грешни житейски избори, които съсипват живота на децата си. Естествено, хората започват да си гледат новото семейство, и за съжаление, кръвта много бързо става на вода, поне за повечето.

Поне си го преживяла от първо лице, за да видиш дал наистина семейството върви без мъж, и то на място. И аз израснах в мизерия, а като мъж - и без пример, без насока, без подкрепа. Това което обаче се развива, е грешната представа, че само мъжът е виновен, но за тангото са нужни двама...

8.   Номер 7 е много прав. Това, че бащата е напуснал дома, не означава че майка ти няма вина за развода. Аз многократно съм питала моята майка каква е нейната вина, тя ми е казвала - нямам такава. Баща ми е съвсем различен с новата си жена и деца. Все едно е друг човек. Това с кръвта, обичта и т.н. са пълни заблуди. Много е болезнено за един човек да вижда собствения си родител да прави повече за другите си деца, отколкото за първородното. И тук не става въпрос за материални неща, а за отношение, а то често се изразява и в материални неща. Спрете с тези лозунги, че ще съжалява авторката, защото ще съжалява много повече, ако продължи да толерира подобно отношение и да я боли сърцето. И спрете с това, че трябва да уважаваме родителите си, когато те ни пренебрегват и нараняват. Това е душевно самоубийство. Всекиму заслуженото, иначе няма излизане от този порочен кръг. Мен ме успокоява факта, че Господ гледа, и няма да позволи някой да си развява байрака /да не кажа нещо по-обидно/,докато друго дете страда. Осъзнавате ли, че авторката има детски травми и това ще окаже влияние на живота й, вкл. и семейния й живот. На 90% от хората трябва да им се забрани да се възпроизвеждат, ако можеха да видят какво правят с децата си. Авторке, не го мисли, гледай себе си и собствените си нужди, чувства, ще правиш каквото си искаш, ако не искаш, няма да ходиш на сбирки, ако не искаш и телефона няма да си вдигаш. Ти си най-важната!!! Достатъчно си страдала!!! Още ли искаш?

10.   Правилно постъпваш. Другите имат друг опит и може би с времето ще си промениш мнението и ще постъпиш по друг начин. Но засега щом така го чувстваш - така е правилно. Според мен не е редно да дели децата си. И аз бих се дистанцирала.

11.   Сложи му кръст на тоя човек. Той е доказал, че не те брои за нищо. Заслужава да си му обидена и да не му простиш завинаги. Прошката не се раздава като брошурка в мола! Гледай си твоя живот и много внимавай като избираш баща на децата си!

12.   Ако не ти се събира с тях - недей. Нас със сестра ми баща ни много не ни гледаше, но сега гледа добре чуждото дете, но все тая не ми е пукало какво прави. Разбирам те, може би ти липсва вниманието му.

13.   Номер 1 каква е тази родова карма? Ще се радвам да разкажеш.

14.   Номер 6 - "На 30 г си купих сам оригинални маратонки" :) А до тези 30 години мама и тати ти купуваха гащичките, а ? :) И си седнал да говориш за самостоятелност, че и с гордост :) Смешко :)

За твое сведение - аз си купих сам моите първи оригинални маратонки на 16. А на 18 вече бех самостоятелен и живеех в друг град, със собствена квартира.

15.   До номер 13 - Има много информация за родовата карма, но накратко означава, че всяка наша постъпка в този живот, дава отражение на следващите поколения, както и постъпките на предците ни, дават отражение на нашия живот. Изчистването на кармата започва с ОСЪЗНАВАНЕТО. Да осъзнаеш, че, когато нараняваш умишлено или не, когато правиш добро, това има значение за поколението на децата ти и следващите. Не случайно умират бебета, деца в катастрофи, деца са болни от неизлечими болести, т.е. всеки си казва, с какво го е заслужило това дете!?!?! Ами с нищо!!! Просто назад в рода някой е направил нещо лошо и тази карма трябва да се изкупи със страдания. Но, обикновено страдат децата, там, където ще те заболи най-много. Затова никога, ама никога не ставайте причина за детско нещастие и сълзи. Родителите не осъзнават каква болка причиняват на децата си, когато ги делят. Както и да е. Осъзнато живейте, така се гради положителна карма и се изчиства лошата. Защото осъзнатият човек, когато не може да направи добро на някой, поне не му вреди. Според мен авторката трябва да мисли за себе си, да даде една дистанция на всичко и да се откъсне. Да се концентрира върху своя живот, защото не може да върне времето назад, а занапред нещата никога няма да бъдат такива, каквито тя иска да бъдат. Еднакво топли за всички. Но пък това ще й даде друг поглед над възпитанието на нейното дете един ден, и може би ще е благодарна на баща си, че й е дал този урок.

16.   Част от осъзнатостта е да нямаш очаквания към другите, да ги приемеш такива, каквито са, заедно с техните избори. Бих посъветвала Автора, ако чувства желание да види тези хора, ако се вълнува за тези срещи, ако след тях се чувства - добре, да не проявява гордост и злопаметност, а да бъде с близките си. Но ако тези срещи я напрягат, ако там не се чувства на място, ако след тях е огорчена да не си го причинява. Да послуша себе си, не какво ще зарадва някого, не какво очаква друг от нея. Тя също не е длъжна на никой, както никой не е длъжен на нея.

17.   Сърдечно благодаря на всички, аз както става ясно съм авторката. Накарахте ме да се почувствам по-добре. Лутам се през годините между това, което другите очакват от мен и това, което аз чувствам. Старая се да съм честна с другите, но и със себе си. Не съм затворила страницата с баща ми неговото семейство, но може би не съм готова на този етап за повече. Предполагам, че с годините може да намерим някаква пътека един към друг, но за това трябва и взаимност. И за момента се водя от това, че много тежко изживявам изкуствените събирания, на които център са другите му деца и жена. Не мога да спя с дни, плача, нервно ми е, затова засега съм ограничила тези контакти. А и не виждам някой да страда от това, просто не е приятно някой, който цял живот е правил каквото другите искат да спре да го прави. Бъдете щастливи, мили хора. Благодаря още веднъж за разбирането.

18.   Затова хората трябва много добре да внимават от кой правят деца. Защото родителите са най-важните роднини и не трябва да са "от кой ми падне". И мойте са разведени и гадното е че като малка майка ми не ме пускаше често при татко ми събота и неделя както е писало на документите за развод и постоянно ми крещеше как ни е оставил, заради друга. Ама като малко по-голяма вече спря с тези глупости като се влюби в друг. И не испускаше татко ми да не си плати издръжката. Плащаше си абсолютно всеки месец. И отделно ми купуваше неща, не беше гаден. Само ако минеха 5 дни от месеца и да не е платил майка ми ми казваше да му кажа, че скоро може да говори с адвоката си да увеличат издръжката някак. Така, че това за парите е както го остави майка ти да прави. Имам 2 приятелки на които бащите им не дават пари като на тебе, ама и майките им не правят нищо. Оставят нещата така. Това е проблема понякога. И татко ми има друго дете и не мисля, че му дава много повече пари. Щом си голяма си гледай приятелките и момчетата и професията, това вече не трябва много да те интересува. Не бих плакала за такова нещо.

19.   Реших и аз да драсна два реда. Не за да злобея или да се оплаквам някъде, а просто да разбереш, че има и по-зле от теб.
Моят баща си имал любовница и то най - вече заради властната ми майка! Събра си багажа и заряза жена и две деца. Сестра ми на 12 а аз на 14. От там майка ми се опитваше да покрие всички разходи. Лоши компании. Безцелно шляене по улиците. Слаб успех в у-ще. И когато виждах другите като мен да седят по барчетата погледът ми се забиваше в земята. На десетия път когато казах " майко дай ми 2 лв. да изляза и аз" ми стана отвратително, че ми даде последните си пари и щеше да ходи пеша до работа. Започнах да работя на 15. Сестра ми без капка контрол тръгна по лош път. На 15 избяга в друг град. Баща ми не направи нищо. Аз непълнолетен също не можах. Със заплахи и психически тормоз баща ми успя да принуди дядо ми/баща му/ да му даде пари за да си купи къща в близко село. Дядо ми се опитваше да помага на мен и майка ми. Живееха в съседния вход. Гордия собственик на селска къща и нова жена, ми дойде на свиждане в казармата за 20 минути и ми даде цели 100 лв. Това беше през 99г. Аз работех за 480 преди да вляза в казарма. От тогава той не прояви желание да ме вижда. Сестра ми избяга в щатите още когато навърши пълнолетие. Никога не ми е звъннал да ме пита добре ли съм. Като се уволних от казармата, го намерих и два пъти му поисках колата. На втория път, новата му бременна жена се обърна и ми каза" Като си купиш кола, тогава ще се возиш"! Не се върнах повече. Баба ми почина. Тогава ги видях на погребението. Новото му семейство което има пълното право да оплаква баба ми. Аз и майка ми стояхме отстрани като семкаджии! Дядото му отказаха бъбреците след 3 години. Взеха го на селската им къща. Водеха го на хемодиализа. Човека усещаше, че краят му наближава. Искаше да умре спокоен, че баща ми ще ми помага когато почине. С мъка ме накара да дойдем на гости в къщата на баща ми. Аз, жена ми и 5 годишния ми син. За 5 години, както е станал дядо, знаеш ли какво даде на детето? Или пък 18 годишната му леля? ! Един банан! Един скапан лайнян банан! Исках да стана и да го тръшна в земята! Знаеха, че ще дойдем. Поне топка или играчка да му бяха дали на детето. Не заради мен или заради друго. А защото е дете! Негова кръв! До ден днешен той не вдига телефона да се поинтересува как сме! Не веднъж му звънях. Намерих дядо си паднал в неговия си апартамент. Едвам намерих телефона за да му звънна. Чак когато звъннах от моя телефон, тогава се обади. Оставих го този път той да тича за погребението. Цял месец аз му звъня веднъж седмично за да ми каже дата за погребението! Пак бяхме като неканени на гробището! Мина година от смърта на дядото. Започнаха да ми пристигат съобщения и покани за приятелство в сурат-тефтера. "Сестра" ми искала да сме си близки! Да се уважаваме! Тя не е виновна за нищо. Опитах деликатно да и обесня, че не искам да имам нищо общо с тях. Започна с детинските си интриги, лъжи, че и на шефката дъщеря и замотала главата. Глупости, простотии и откачих. Предупредих я да не ми спряга името с когото и да било. И накрая се нанесоха с обрязания си приятел в апартамента на баба ми и дядо ми! Родителите на които са си дали живота на фронта за да живеем! Мразя ги! Може да е било преди 200 години, но сега го правят по - тихо и хитро!
Баща ми е болен. Има рак на простатата. Не знам все още да отида ли да му върна банана? ! Този човек ме остави без детство! Нямаше кой да ми плясне шамар когато се налагаше, или да ме подкрепи! Създаде семейство за да се отрече от грешката която е допуснал! Така се чувствам. Като провален опит! На 22 години ходех и се молех на дядо ми да ми даде трабантчето да се повозя и да покарам малко. С 300 зора успях да си купя един омятан голф като станах на 25. Успях да го стегна сам и го продадох с добра печалба. Продадох всичко което бях успял да си обзаведа за да си купя ауди 80 от 89 година. Вече 14 години карам тази кола и не мога да си позволя модерна. Докато баща ми масло на двигателя не сменя. Сменя колата. На доведената ми сестра, обзаведе и ремонтира апартамента на дядо ми. Купи и мерцедес който струваше 6500 лв. На жена си също кола. А и той да се поглези и неговата смени. А аз да си пъхам банан там където слънце не огрява!
Направо стана оплакване и изливане на злоба.
М39

20.   Номер 19, е сериозно се оля тук. Баща ти не е виновен, че не е почувствал бащински дълг към теб и сестра ти. Всеки човек има правото на свободен избор и очевидно човекът е направил своя. И за да не изляза хипокрит, ще ти дам моя пример.
Аз (детето) - Мъж на 27, баща ми напуска майка ми още докато е бременна, защото има други деца от предишен брак. Видях го единствено преди 14 години, когато трябваше да си извадя първата лична карта. Получих също така 50лв и нов портфейл. Мисля, че няма нужда да спонавам колко малко е това в сравнение със средствата и грижите, които е положил за другите си деца и жена?
Както казах, човек е свободен да прави каквото намери за добре. Лошото е, когато се правят деца и оставят на произвола - малко или много.

Относно авторката, авторке - баща Ви определено е показал кой е приоритетът в неговия живот. Разбирам огорчението Ви, и аз бях като Вас, но с времето болката намалява. Както върви поговорката - "Очи,които не се виждат, се забравят". Така е най-добре.

21.   Не съм 19, ама ти го изкара, че всеки е свободен да си прави деца и да си заебава и в това няма нищо лошо. Не мога да повярвам, че прочетох това.

22.   Номер 19 съм.
20. Личен избор и безгрижен живот имаш до момента в който не осъзнаеш, че си мъж и тежиш на мястото си! Да си слагаме по една табелка "циганин" и да правим безразборно чавета а? ! За да създадеш живот и да си наясно какво трябва да направиш с мечтите си, то трябва да си наясно кое лети и кое се яде. Изтърканата фраза си я чувал предполагам; " Детето да има какво да яде, аз и хляб със сол мога да ям". Така е. Само, че детето не иска само ядене. Абсолютно целия ти свят започва да се върти около него. Какъв е този личен избор? Ако ще създаваш дете което да страда, защо ще го правиш? И ти ли искаш да имаш 2-3 деца от различни жени и да раздаваш портфейли? ! Ти как се почувства? Защо да караме тези невинни създания да страдат? ! Живели сме свободни до 30-32 години. Хайде стига егоизъм и лични избори. Ако ти се живее, за 5 минутен кеф, не съсипвай човешки живот!

23.   Добре бе 21, защо се правиш на неразбрал/а? Нали съвсем ясно го написах - "Лошото е, когато се правят деца и остават на произвола - малко или много. " Авторката негодува, че баща ѝ е давал до едно време, след което кранчето спира и всичко отива за новото му семейство. Аз не намирам нищо хубаво в това, което и дете да бъде потърпевшо в такава ситуация. Не ме поучавай, аз лично съм бил в положението на авторката и знам как се чувства. При нея бащата малко или много е давал, при мен 50лв порфвейл за 27 години. Мисълта ми беше, че човек има право на избор - на кого и колко (ако въобще) иска да даде. И е най-добре да прекъсне всякакъв контакт с него, за да не се терзае излишно.

24.   Ами много е просто!
Когато хората се развеждат, обикновено винаги поне едната страна изрича крилатата фраза:
"Така е по-добре за децата".
От кое е по-добре не се уточнява. Но можем да предположим, че е по-добре за детето да израстне с разделени родители отколкото да присъства на постоянните им скандали. Може би! Зависи от скандалите. Зависи и как ще израстне това дете. За някой е по-добре, за други не...
Истината е, че не знаем кое е по-добре!!!
А когато не знаем нещо е по-добре да си признаем, вместо да спекулираме и да си изсмукваме детински оправдания от пръстите.
Не знаем как е по-добре. Обаче прекрасно знаем как е най-добре!
Най-добре е, когато един мъж и една жена се обичат, когато живеят заедно и когато заедно отгледат децата си.
Така че мили момчета и момичета хубаво си помислете преди да създадете семейство. Това е нещо сериозно и води след себе си необратими последствия и отговорности. Не правете тази стъпка лекомислено. А когато вече имате семейство го пазете. Да, може да имате второ, трето и десето семейство но никога няма да е същото. И всеки следващ път ще бъде все по-сложно.
Този свят се ръководи от един много прост принцип - причина и следствие!
Внимавайте какви причини създавате. И хубаво си помислете дали сте готови да живеете с последствията.

Замисляла ли си се, какви са били възможностите пред баща ти след развода?
Хубаво, развели са се по някаква причина. Кой крив, кой прав няма значение. Общо взето е бил изправен пред следния избор:

1. Дали да остане сам.

или

2. Да създаде ново семейство.

Много хора избират първия вариант. Фокусират се върху децата, работата или нещо друго и забравят за ново семейство. Или пък потъват в море от безкрайни мимолетни връзки. Няма смисъл да коментираме тези хора, защото очевидно баща ти не е от тях.
Но бих искал да се замислиш дали ти щеше да си щастлива ако баща ти беше от този тип? Ако баща ти се беше превърнал в човек обсебен от работата си, или от теб и твоето възпитание? Ако всяка втора негова дума беше - "всичко правя заради теб". Ами ако всеки ден беше с различна любовница?

Баща ти е избрал да опита отново. Да има ново семейство с всички произтичащи от това последствия. Това не е лесен избор, но според мен е разумен избор. И в момента, в който е взел това решение математиката се е променила.
Докато е бил само с теб и майка ти уравнението е било просто Х/3, където Х са приходите в семейството. И този хикс се дели на 3 части за него, майка ти, и за теб. Просто е.

Но когато се е оженил за друга жена уравнението е станало по-сложно. От същите доходи е трябвало да отделя за твоята издръжка, за новото си семейство, за новите деца...
Малко са мъжете, които съумяват да намерят решение на това уравнение! А жените обикновено не помагат за решението а го правят още по-сложно. В човешката природа е да бъдем алчни егоисти. Жените не правят изключение.
Те искат. Искат апартаменти, коли, екскурзии, почивки, бижута, забавления....
Децата също искат. Може да не искат големи и скъпи неща, но искат системно.
Нещо нормално е за жените да искат, и то да искат за себе си и за своите деца. И щеше да бъде голяма екзотика ако новата жена на баща ти в пристъп на алтруизъм беше пожелала той да отделя повече ресурси за теб и майка ти. Нали?
Възможно е баща ти наистина да е свидлив, но според мен е много вероятно просто да е по-слаб характер и да слуша новата си жена. А ако е щастлив с новата си жена може и съвсем съзнателно да отделя повече средства за тях.
Както вече ти казах, малко мъже се справят с тази математика. Може би и баща ти не се е справил добре. Но можеш ли да го виниш за това? Аз не мога.

Възможно е и ти да се филмираш. Винаги ние сме добрите и нямаме късмет а другите са гадняри но им върви в живота. Нали?
Това е капан за наивници, излез от него.

Недей да съдиш за благосъстоянието на баща си по обвивката. То може да не е такова, каквото изглежда. И спри да искаш!
Не се ядосвай, че на други е дал кола, дом и пари а на теб нищо. Всъщност, той ти е дал най-важното. Дал ти е живот. Друго не ти трябва. Както каза вече си порастнала млада жена. Какво ти е нужно? Дом? Кола? Пари?
Вече си голяма, иди и си ги вземи. Но не от баща ти. Работи, спечели си пари и си купи каквото ти е необходимо. Гарантирам ти, че от това ще получиш много по-голямо удовлетворение, отколкото ако някой ти ги беше дал. Опитай и ще се убедиш.

Не си права за това, че се отчуждаваш от баща си и не ходиш на семейните сбирки! Хубав или лош той ти е баща и нямаш друг. А и него все някога ще го загубиш. Никой не живее вечно и обикновено оценяме някой едва когато сме го загубили. Така че вместо да му се сърдиш по-добре го обичай. Не всички са имали твоя шанс.

Надявам се да прочетеш внимателно какво ти написах и да се замислиш над това. И когато дойде време да се омъжиш и да имаш свои деца да избегнеш грешките на своите родители. И да създадеш такива причини, чийто последствия да те правят щастлива. Теб, съпругът ти и вашите деца.

Поздрави:
Т. Н.

25.   Искам да предложа алтернативно обяснение на поведението на баща ти, без разбира се да го оневинявам. Нарича се “синдром на родителското отчуждение“ и е много характерен за мъжете родители, които са напуснали семействата си. Обикновено бившата съпруга се опитва да “накаже“ мъжа си, че ги е изоставил и единственото, което може да направи, е да прекрати, намали, или направи много труден достъпа на бащата до детето. С времето бащата просто приема, че не е желан и се отказва. Не е задължително да знаеш всички перипетии около раздялата на родителите ти, но може би нещата са тръгнали оттам - от това, че майка ти е направила така, че връзката между вас да се разпадне. Тогава е дошъл вторият момент - когато той вече е с друга жена, обикновено втората прави доста неща да намали връзките на бащата с първото му дете. Каквото и да си говорим, хич немалко жени са образец на такива интриги и комбинации, и понякога мъжът не се усеща, или просто приема реалността. С две думи, може и да има обяснение за поведението му, а може и просто да си е кофти човек...

26.   Здравейте,
Номер 24, направил си страхотен коментар. Аз съм баща на 2 деца. Със съпругата ми се разделихме. Оставих обзаведен и ремонтиран апартамент (жилището е на нейно име и е от преди брака) и солидна банкова сметка. Отделно давам всеки месец повече от половината си доходи само и само да са добре финансово децата. Помагам с каквото мога и... Какво получавам аз? Самота, безразличие и неуважение. Сам на празниците, знаете ли какво е? Ужас. Сам на рожденния ми ден, без изобщо да се сетят за мен . А винаги съм се грижил да не им липсва нищо. Винаги аз ги търся да се чуем или видим. И срещите и разговорите са страшно тегави. Все едно нямат търпение да си тръгна.
Номер 25 го е казал супер : Нарича се “синдром на родителското отчуждение“ и е много характерен за мъжете родители, които са напуснали семействата си. Обикновено бившата съпруга се опитва да “накаже“ мъжа си, че ги е изоставил и единственото, което може да направи, е да прекрати, намали, или направи много труден достъпа на бащата до детето.
Въпрос на време е аз да натисна бутона и да отключа този синдром. И тогава виновен ли съм, че се опитвам по всеки начин да се грижа за децата си, а те постоянно ме игнорират. Още повече, че раздялата не я желаех аз. И какво аз да бачкам като луд, да мизерствам, а съпругата ми да си вее п....та. И после аз съм бил лош, а мама е страхотна. Ето ти една друга гледна точка.
Поздрави