Моля за един прочит и съвет - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89365)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20682)
 Секс и интимност (10439)
 Тинейджърски (19407)
 Семейство (4375)
 Здраве (7303)
 Спорт и красота (3820)
 На работното място (1869)
 Образование (5216)
 В чужбина (1165)
 Наркотици и алкохол (864)
 Измислени истории (710)
 Проза, литература (1427)
 Други (11915)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Моля за един прочит и съвет
преди: 1 месец, 12 дни, прочетена 503 пъти
Аз съм момче на 20 г. вече, но имам тежки семейни проблеми с майка ми. Нямам почти никакви добри отношения и с по-голямата ми сестра. Имаме 15 г. разлика с нея. Ще ви обясня защо имаме и такава разлика и къде е проблема. Аз не съм бил планирано дете. Причината, поради която са ме направили е била просто, за да заместя починалия си по-голям брат. Той е починал на 21 г., а сестра ми тогава е била на 14. Загинал е в автомобилна катастрофа. От ден 1ви на моето раждане съм чувал нескрито, че ако той бил жив аз е нямало да се родя. Поваряли са ми го многократно и баби и дядовци докато бяха живи, защото предвид годините на които е умрял брат ми е ясно, че съм изтърсак (мама ме е родила на 45 г., а баща ми е бил на 47). Искали 2 деца хората. Но тези постоянни сравнения с моя брат, който даже не познавам ме дразнят. Вбесяват ме, не ме подтискат, но ме вбесяват. Той им е бил любимия син, първородно дете, родили са го млади, имали са енергия и т. н., аз разбирам всичко това, но понякога не се усещат и прекаляват. Идеализират го, пред мен, но реалностите са ралзични. Имах жесток скандал с нашите, изнесах се защото ми писна от тях. Сестра ми е голяма, майка е отдавна, има си кариера, мъж, живее и в друг град, никога не съм имал никакви, ама наистина никакви контакти с нея освен по семейни събирания. Аз съм напикавал гащите, когато тя е била абитуриентка, помня как си идваше съботите от университета. Когато тръгвах 1ви клас тя се ожени, роди първото си дете и т. н., просто не сме като брат и сестра, не сме се и подкрепяли, защото просто няма как. Та скарах се с нашите. Мърморят ми все брат ти, брат ти. Писна ми, и има казах - аз нямам брат, брат ми е починал и е време да го приемат. Пак почнаха сравнения.... и това беше. Пердето падна. Не искам да говоря за умрял човек, но нека призная поне пред вас. Той е умрял в катастрофа, да, но е затрил и още двама души със себе си! Карал е и пиян! Казах им, че ако е бил оживял най-вероятното му място щеше да е в затвора. Няма база за сравнение между мене и него. Той е бил среден на ръст, аз съм по-едър и по-висок. Аз уча и работя и седя до нашите защото са възрастни хора вече, сестра ми изобщо не я ангажирам! Брат ми е бил кварталното леке, аз съм културен и внимателен човек. Брат ми е бил неразумен, постоянно злоупотреби с алкохол, аз не близвам. Не заслужавам това отношение. Има ли някой да е живял такъв живот? Това не е живот да ви кажа, поне не вкъщи. Умрял преди 21 години човек името му кънти всеки ден в нас, снимките красят полиците, портрети има. Не съм психиатър, но това е вече лудост. 5 пъти съм по-качествен човек от този мой непознат брат, който никога не съм виждал, но сякаш ми е спътник! Вече почнах и аз да живея с мисълта, че има такъв човек в нашата къща, защото за него се говори всеки ден, като за жив! Станали на 67 и 65 г., вместо да си гледат внуците те просто не могат да живят друго яче. Като по часовник са на гробищата, даже му празнуват рожденния ден.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 10 дни
hash: f74b194294
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Искрено ти съчувствам. Тяхната болка е огромна, загубили са си първородното дете и все пак не ги защитавам ама изобщо. Начинът по който се държат с теб е безобразен, да си сравняваш децата, още по-малко с починалото ти дете и да му натякваш, че е ''за заместване'' все едно е пълна глупост!! Аз на твое място щях да им тегля една, въпреки, че са родители. Не заслужаваш такова отношение от майка си и баща си!! Някой ден горчиво ще съжаляват, че са се държали така с теб.

 
  ...
преди: 1 месец, 9 дни
hash: 1b2efae3a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

2.   Сложна ситуация. Ти си прав да се дразниш, че постоянно те сравняват с някой, който дори не познаваш. Родителите ти също са прави за себе си и едва ли някога ще спрат да празнуват рождения ден и да ходят на гроба на загиналия си син. Първородното дете е специално за всеки родител. Аз също имам 14 разлика с моя полубрат и вероятно поради същата причина не успяхме да станем много близки. Родителите ми са се събрали късно, майка ми е била вдовица, а баща ми - разведен. Още от началото не са се разбирали, но са решили да си направят общо дете, за да скрепят брака си. Друг е въпросът, че това не е помогнало. Хората често правят деца от егоистични подбуди, мислейки повече за себе си, отколкото за бъдещите си деца. Ти обаче вече си на 20 и не си момче, а млад мъж, който трябва да се изнесе и да започне да се оправя сам в живота. Остави родителите ти да скърбят по своя си начин и ги подкрепяй, доколкото можеш, защото не е никак лесно да живееш с подобна мъка. Съветвам те да намериш път към сестра си и да се сближите, докато не е станало прекалено късно. Интересувай се от живота и семейството й, обаждай й се и така и тя ще се отвори към теб.

 
  ...
преди: 1 месец, 6 дни
hash: 47d493c3b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Съчувствам ти. За съжаление обаче явно твоите родители не са успяла да превъзмогнат загубата и явно никога няма да успеят. Все пак не са толкова лоши, щом са възпитали така добре теб.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 6 дни
hash: 89cd4a1399
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   много е кофти да знаеш, че си заместител на някого и в очите на родителите си никога няма да си единствен и незаменим, а ще си бледо копие на брат си :-(
авторе, ако имаш възможност, замини в друг град да учиш / работиш, иначе никога няма да се почувстваш на мястото си. Каквото и да направиш, в очите на родителите си винаги ще си номер 2 или 3 :-( Всеми живота си в собствените си ръце и живей заради себе си

 
  ...
преди: 1 месец, 6 дни
hash: e13c489a80
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   20 години да не преживееш подобен инцидент е вече преиграване. Дори наистина да не са го преживели, това си е техен проблем. Не си длъжен да ги “подкрепящ” в това, защото “за това са те направили”. Ти не си им родител, те не са малки деца. Не си длъжен и да седиш до тях, защото са възрастни. Ти имаш право да живееш където си поискаш, както си поискаш и с когото си поискаш без да се съобразяваш дали ще си близичко, за да те привикват, когато пожелаят. Няма по-гнусен мотив да правиш деца от това “да има кой да те гледа на стари години”. То ако бяхме длъжни да сме залепени до гъза на родителите си, нямаше селата сега да са обезлюдени и София да е претъпкана.
Начинът по който се държат с теб е отвратителен и крайно неприемлив. Те са токсични, мачкат те, нараняват самочувствието ти, сравнявайки те с пиян шофьор и убиец! То това е направо смешно! Долни и манипулативни хора! Съветът ми към теб е въобще да го забравиш това цялото натякване от тяхна страна, да спреш да се сравняваш с него (това те са ти го набили в главата), да се изнесеш, да си намериш работа и приятелка, да се фокусираш върху това, което те прави щастлив и с тях да се виждаш като сестра ти - по семейни събития 2-3 пъти годишно. Ако и тогава продължават с драмите, прекъсваш контакт и толкова.
Номер 3 набързо им преписа, че са те възпитали така добре хаха. Как ли са го направили? С ежедневни сравнения с пиян убиец? Направо ми е смешно, когато от токсични семейство се пръкне някой свестен по чудо, а те си го приписват. Освен на ниско самочувствие и чувство на малоценост не знам дали са те възпитали. Със сестра си също няма смисъл да се занимаваш. Според мен тя отдавна ги е разгадала що за стока са и затова си е заминала и идва само по семейни събития. Направи като нея.

 
  ...


...
преди: 1 месец, 5 дни
hash: 05a3cc06e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Здравей, искренно ти съчуствам. Но опитай се да разбереш родите лите си, Все пак те са го гледали 21г. И той е починал, А що се отнася до това че е бил пиян, и т. н. За майката и бащата, това няма значение, той ще си остане тяхното 21г. дете. Не им се сърди, а бъди тяхната опора, бъди тяхната подкрепа, Празнувай и ти с тях рожденият му ден, ходи с тях на гробищата, бъди смирен и търпелив. И да пази Господ от подобно нещастие, Но опитай се да си на тяхно място, примерно имаш син 21г. Го гледаш, възпитаваш, и катострофира и умира, Ти нямали да мо ходиш на гроба му, нямали да му празнуваш рожденните дни. Не се чувствай излишен, за да са те създали значи не си излишен. Най е тежко да си загубиш детето. Бъди по мил с тях, не ревнувай, че непрекъснато говорят за брат ти.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 3 дни
hash: 745ef98dda
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Не, не е нормално - за тях това е един абсолютно идеализиран човек, защото е мъртъв. Това е. Имаш всички условия да си повреден, но не са успели. Моят съвет е да им кажеш, каквото имаш да им казваш по тоя въпрос - кратко и ясно и повече да не повдигаш темата. Най-правилният вариант е да живееш отделно. Ако смяташ, че би ти било от полза, направи няколко сеанса при психолог. Най-важното е да се изнесеш оттам, ако живееш с тях. На кавато и да е цена. Успех!

 
  ...
преди: 1 месец, 22 часа
hash: 90272253c2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Това на ваще е непреработена травма, която никога няма да се преработи, не и по правилния начин. Единственото, което можеш да направиш е да ги оставиш да си се оправят сами. И не си мисли, че е егоистично, търпял си достатъчно, знаеш ли това какво може да ти причини в личен аспект. Един ден, когато си намериш приятелка да имаш усещането, че не си достатъчно добър, че не заслужаваш любов, защото нямаш самочувствие. Това всичко е на подсъзнателно ниво и колкото повече седиш в тая токсична среда,
толкова повече наслагваш "сол в раната". Може да го обърнеш вътрешно на състезание, да не се приемаш като "достатъчен" и винаги да се опитваш да се доказваш, но то в главата ти винаги ще е неуспешно.
Родителите ми винаги са ме сравнявали с брат ми, винаги той е бил "умният", "успелият" и тн., нищо, че успехите му не могат да стъпят на половината от моите, винаги съм била второто дете и "изтърсака", въпреки че са ме искали, са ми казвали, че нищо не става от мен и да видя брат си. Цял живот във връзките съм била същата. Вечно "подметката". Чудех се как ще ме харесат точно мен, трябва да има някой по-добър, защото това ми е вменявано. Махай се възможно най- скоро и потърси помощ от терапевт, дори само да си изговориш яда.

 
  ...
преди: 22 дни, 17 часа
hash: deec147bb9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Авторе, разбирам ти проблема, защото мои близки бяха в аналогична ситуация... Няма решение, което да е добро за всички, да знаеш... Аз бих те посъветвал две неща - първото е да спреш да се определяш като момче - на 20 години си, това е мъжка възраст. Момчетата са до 17-18, щом отговаряш през закона, си зрял човек. И като такъв имаш един -единствен прост ход - да седнеш един ден и да говориш с родителите си - нормално, без емоции, ти да говориш, те да слушат. Отсега ти казвам, че резултат няма да има, но за теб ще е добре да им кажеш в очите какво ти тежи. Следващата стъпка е да поемеш живота си, и ако това означава да се отделиш - направи го! Подкрепям онзи по-горе, който те посъветва да потърсиш път към сестра си. Може би е добре и с нея да споделиш тези свои мисли, тя е също тяхно дете и може да ти даде добър съвет. Не мисля, че ще е добре в този разговор да се фокусираш върху починалия си брат въобще. Той- разговорът трябва да е за теб и вашите отношения и как се чувстваш зле от това, че те в скръбта си са идеализирали него, а пренбрегнали теб...

 
  ... горе^
преди: 22 дни, 11 часа
hash: 03944d0c9d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Бъди силен, добър и обичай с цялото си сърце!
Болката от загубено дете е невъобразима!
За съжаление няма как да разбереш и почувстваш, и дай боже никога да не разбереш.
Това е болка която никога не минава, рана която никога не зараства.
Ти си единствен и неповторим дори и да се опитват да те сравняват... това е невъзможно.
Защото ти си уникален сам по себе си. Всеки човек е така.
Бъди добър, благодарен и обичай!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker