Искаме дете, но аз вече имам - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90448)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21015)
 Секс и интимност (10572)
 Тинейджърски (19525)
 Семейство (4432)
 Здраве (7375)
 Спорт и красота (3857)
 На работното място (1904)
 Образование (5323)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (876)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1430)
 Други (12073)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Искаме дете, но аз вече имам
преди: 3 месеца, 4 дни, прочетена 1026 пъти
Здравейте!
Мъж съм на 37 години. От година имам връзка с жена на 25 години, заживяхме заедно много бързо, обожавам я. Ако някога съм имал конкретна мечта коя е перфектната жена, тя е нейното олицетворение.
Преди месец й предложих брак, каза "да" (!!! ) и ни очаква сватба. Търсим си по-голям дом, защото искаме да имаме и дете/деца. По принцип сме говорили, че тя винаги е искала 2-3, докато аз не съм съвсем сигурен в тази насока, но животът е пред нас.
Темата за децата обаче навлезе в мислите ми. Аз имам вече дете на 7 години от предишна връзка. Синът ми живее с майка си, но ни идва на гости и ходим на почивки заедно. Годеницата ми се разбира много добре с него, грижи се подобаващо за него и ми е изключително приятно да ги наблюдавам заедно.
Проблемът е, че не знам дали АЗ няма да стана лош баща за него, ако имам друго дете. Разликата между тях ще е главоломна - едното ще ми е в къщата и ще го виждам ежедневно как расте. Почти сигурно е, че ще присъствам на първите думи, стъпки, обръщания; ще го водя по лекари, ако вдигне температура по нощите; ще следя бременността на жена си заедно с нея и т. н. Всички тези моменти липсваха с майката на сина ми. С нея се разделихме преди да разбере, че е бременна; много дълго време криеше; след това отношенията ни бяха много обтегнати продължително време и т. н. За него разбрах, че е проходил, като го видях седмица и половина след това. Никога не ми се е обаждала да кажа, че детето не се чувства добре - дори когато го бяха вкарали в болница, разбрах че е там, защото се обадих да уточним в колко часа да отида да го взема и ми каза, че не са си вкъщи... Всички наши общи моменти са много хубави и вдъхновяващи, много го обичам, но присъства в много малка част от живота ми. Едва ли не е като приятел, който виждам за 30 дни годишно.
Нещо ми подсказва, че ще бъда от родителите, които делят децата си. Не знам как да го предотвратя. Моля за помощ в тази насока. По какъв начин мога да предотвратя делението между тях? По принцип си мислех просто като купя нещо на единия, да купя подобно и на другия (или поне на сходна стойност нещо). Но после осъзнах, че материалното е лесна работа и ще го оправим. Въпросът е чисто емоционално и с отношение как да не показвам, че предпочитам някой от двамата.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 1 ден
hash: 6ca7c87588
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Историята ми е 1:1 с твоята,детето ми от първия брак нито видях как прохожда,нито израстването на първото зъбче,нито кръщенето ,абе беше ужас от тяхна страна,едни ненормални хора и бившата и родителите и.
Както и да е и аз срещнах след това жената на живота си,за което се радвам и тя чака дете,в 4 месец е,но никога не съм си мислил това,което теб те тормози,а и не би трябвало.Децата не са виновни за грешките на родителите си,така,че бъди Родител и за двете си деца,дай Боже и 3-4 :),но никога не ги дели.
И не се съревновавай с покупките,ще сгрешиш.
Обичай си ги поравно и един ден ще ти се отблагодарят.
Успех!

 
  ...
преди: 3 месеца, 1 ден
hash: 12c2460a13
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Аз ще си дам мнението като потърпевша от една подобна история. В случая съм в ролята на годеницата. Всъщност обстоятелствата при нас бяха абсолютно идентични с вашите. Единствената разлика, че моят мъж беше разведен и беше живял с детето си 3 години, след което майката е решила да се разделят. Та започнахме ние нашата история и подобни съмнения относно детето започнаха да се прокрадват у половинка ми. Ту се засилваха, ту отслабваха. Хора от обкръжението също помагаха за това. Втълпяваше му се, че детето ще страда, ако той има семейство и друго дете. Аз забременях, бях щастлива, за мен беше желано дете, плод на любовта ни. Той започна да изпитва все по-големи съмнения дали това дете трябва да се роди. Дали не ни е рано още за дете. Не каза да направя аборт, но... От целия стрес или кой знае откакво направих спонтанен аборт. Преживях го тежко. Отчуждихме се. Мисълта и съмненията дали трябва да има други деца го тормозеха. минаха години. Бяхме на път да се разделим. Все пак решихме да си дадем шанс. Забременях отново. Но отново загубих бебето. Междувременно детего му растеше и осъзнаваше, че не иска да дели нито вниманието, нито парите на баща си с други деца. И започна да манипулира хитро и умело. В резултат на което мъжът ми направи окончателния избор да нямаме наше дете. Естествено това тотално разруши връзката ни. Аз не спирам да го обвинявама това.

 
  ...
преди: 3 месеца, 1 ден
hash: 9d1df56e30
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Емоционално или материално няма как да го прикриеш, защото децата усещат. Не се чувствай длъжен като купиш нещо на единия, задължително и на другия да взимаш. Все пак предполагам, че изплащаш издръжка. Ти така или иначе още от сега знаеш кой ще бъде на първо място за тебе. Абе, просто всеки да си гледай семейството и това е.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 18 часа
hash: d2bf220289
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

4.   Живота е пред нея, а не пред вас. ;) И това ще даде много лошо отражение и то много скоро.

 
  ...
преди: 2 месеца, 29 дни
hash: e590375ee3
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

5.   "Въпросът е чисто емоционално и с отношение как да не показвам, че предпочитам някой от двамата." - ахааа, значи за теб е важно не самият ти да обичаш поравно и еднакво двете си деца, а просто ДА ИЗМИСЛИШ КАК ДА НЕ РАЗБИРАТ, че предпочиташ едното повече от другото.
Колко долно...

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 29 дни
hash: f2f35647e0
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   2, Това е ужасно, поставям се на твое място и искрено те съветвам да оставиш този човек, да си намериш друг и да си родиш дете, ако още си в детеродна възраст. Това, което ти е причинил човека до теб е направо престъпление.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 29 дни
hash: e68e5f736d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Тя е на 25, няма дете и мисли да живее с теб. Мисли бързо дали ще искаш дете от нея. Ако не искаш се разделете. Защото тя със сигурност няма да живее завинаги с човек, който не иска дете при положение, че тя няма.

 
  ...
преди: 2 месеца, 28 дни
hash: 42760c8c0b
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Пишеш "искаме дете", но от ситуацията, която описваш реално ти не искаш. Мисля, че не е честно да губиш времето на жената до теб и да не си напълно искрен с нея.

Прочети още веднъж внимателно постинга на номер 2 - заслужава ли приятелката ти да я поставяш в такава ситуация? След като се появи второ дете, първото няма как да не те ревнува от него - ще можеш ли да балансираш или стремежите да компенсираш, ще са за сметка на новото ти семейство. Бившата ти жена и тя - колкото и да не те понася, със сигурност е загрижена за интересите на общото ви дете. Няма как да не се притеснява, че ще го ощетиш за сметка на второто - дали няма да опитва да ви манипулира чрез него и да го подкокоросва и настройва срещу съпругата и другото ти дете, пък било то и несъзнателно? Как ще се справиш? Перфектната жена била казваш, ама май май не бил искал дете от нея. А тя в тази връзка какво да прави тогава - да пърха край тебе още 10 години и да се надява да се почувстваш готов ли? Доста егоистично разсъждаваш.

 
  ...
преди: 2 месеца, 28 дни
hash: 57af4b7db2
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

9.   Каквото и да направиш, детето ти от първия ти брак ще бъде лишено от много неща, които с нищо не можеш да замениш. За да бъде едно дете щастливо, е необходимо да живее с двама разбиращи се родители, които изразяват любов един към друг. Такова ще бъде детето ти от втория брак. Каквото и да направиш, не можеш да промениш ситуацията. Но, за да е по-малка травмата за детето ти от първия брак, поддържай непрекъснат контакт с него, особено като се роди второто дете, това е от първостепенно значение. Последиците от развода върху децата, се вижда на по-късна възраст. Когато самите те са в лични осъзнати взаимоотношения с другия пол. Тогава една част от тези деца не искат да създават свои деца и семейство, а други имат по няколко връзки с деца от различни партньори. Рядко се среща дете на разведени родители да не е травмирано, да е създало "нормално" семейство, и да не е минало през душевен катарзис с хилядите въпроси от сорта на "Боже, ако и аз нараня детето си......по-добре да нямам такова".....ако съм лоша майка/баща.......или семейството=болка, не искам такова....... Просто в България не се работи с психолози, за да се излекува детската душа. След развода детето се чувства изоставено, а когато се роди второто дете, ще започне да си задава и въпроса "С какво съм по-лош от братчето/сестричето ми, защо аз нямам това, което то има - Тати?". Пиша ти го позицията на "дете от първия брак на разведени родители". Успех!

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 28 дни
hash: 8c6af793fb
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

10.   Авторът
Благодаря на всички! Най-полезен може би ще ми бъде коментар номер 9. "Не питай старило, питай патило".

Номер 1, проблемът е не в това че не искам да обичам по равно децата си, а предполагам, че ще има разлика. Съдейки по отношенията си с други хора от семейството. С брат ми, с който живеем през два етажа в момента, се чувстваме като най-добри приятели, докато с брат ми, който живее в друг град сме на общи приказки. Аз не че не искам да сме близки, но не го чувствам близък. Не можеш да се насилиш относно това да чувстваш "правилното".

Номер 2, съжалявам за случилото се! Ще направя нужното, за да не мине жената до мен през такъв ад.

Номер 3, синът ми в крайна сметка би трябвало да е част и от настоящото ми семейство.

Номер 4, имаме разлика в годините, но чак пък животът да е само пред нея...

Номер 5, аз не че не искам да ги обичам по равно - както обясних. Просто предполагам, че няма да стане така и следва да помисля за вариант как да не страдат от това.

Номер 7, аз искам да имаме общо дете. Не съм сигурен дали искам и ще имаме възможност за повече от едно, в което се разминаваме с нея, но поне първото ще да е силно желано и от двама ни.

Номер 8, да не се повтарям относно желанието ми за общо дете. Не знам дали ще мога да балансирам, ще опитам, не знам и ако не успея за чия сметка ще е - на гърба на "новото семейство", или пък на сина ми. На мен ми се струва по-възможен втория вариант, тъй като както съм писал обожавам годеницата си, не виждам начин да не обожавам и бъдещото ни дете, съответно ще бъда ежедневно с тях и считам за нормално да им обръщам повече внимание и да бъда привързан повече към тях. Разбира се, допускам и вариантът да ми избият лимките и в стремежа да компенсирам сина си за това че не ми е в къщата, да доведат до твърде много толеранс към него. Но пък ако съм бил 5 дена с второто си дете и годеницата си по цял ден и разполагам с два дена с първия си син, не следва ли в тези два дена на него да обръщам по-голямо внимание? Може би да излезем някъде само двамата за час-два, може би да му отделя повече време за игра. От една страна така е възможно второто ми дете да си помисли, че обичам повече батко му, но пък от друга страна с баткото разполагаме с ограничени дни заедно, които са от 2 до 4 месечно.

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: f644600a84
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Когато обичаш, такива сметки не се правят и не изникват такива въпроси. С риск дa засегна нечие Его, мисля, че aвторът
не обича достатъчно, да кажем тази женa. Товa принципно е слабо осъзнат процес, необичането, защото други фактори се възприемат /погрешно и пак почти подсъзнaтелно / за любов, удобство, красота и т. н..

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 615e4b720f
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

12.   Единствения съвет, който мога да ти дам, е да решиш категорично какво искаш. А не уж да си решил, а после постоянно да се съмняваш, колебаеш или още по-зле да не можеш да решиш още дълго време. Защото ако го допуснеш, на края ще се получи ситуацията на номер 2, което би било много жалко за всички. А иначе ти детето си от първия брак, искаш, не искаш, ще го лишиш емоционално, без значение дали ще се жениш, дали ще имаш други деца и т.н., просто няма как да е иначе,м независимо дали ти харесва или не. Опитай се поне донякъде да компенсираш с повече време, прекарано с него. И задължително му обясни, че то не е по-малко обичано, нито е виновно за нещо, защото такива деца често си мислят, че те са виновни за ситуацията или че не заслужават нормално семейство. Даже го заведи и на добър детски психолог, ако желаеш. Не позволявай тази ситуация да му преебе неговите връзки в бъдеще и то да повтори вашия модел или още по-зле да расте с комплекси, вина, страхове от обвързване и т.н.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 20 дни
hash: b22e771097
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Работиш ли, авторе ? Колко свободно време имаш? През почивните дни жена ти ще разчита на теб да гледаш детето за да може да чисти и да свърши някоя работа. Ти как се виждаш да я оставиш че да се виждаш с малкия, да не се чувствал онеправдан? За да е щастлив втория брак, трябва да се откъсне ш от първия. Нямаш друг избор. Ако толкова се чувстваш виновен, не прави второ дете и остави жена си да бъде щастлива с друг.

 
  ...
преди: 1 месец, 6 дни
hash: 2e2187f467
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Лесна работа!
Раждате поне три хлапета и баткото ще е щастливец!

 
  ...
преди: 1 месец, 5 дни
hash: 961d1ee47e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Авторът май не разбира, че това да се прибирате от понеделник до петък в една къща след работа с жена ти, не е равностойно и не може да замени свободното ви време заедно през уикенда. Съвсем различно е.

 
  ... горе^

...
преди: 24 дни, 17 часа
hash: 864d2f5e3f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Редно е да мислиш за половинката си и за бъдещето ви! Ти дете вече имаш и то не е бебе отдавна. Така или иначе детето ти е факт и ще продължава да расте, неговия живот ще е винаги част от твоя, но да обречеш жена, която открито ти заявява, че иска деца на бездетен живот, защото... е абсурдо и крайно егоистично! Или ѝ казваш край, докато е време, или спираш да мислиш как и кой ще делиш! Жал ти е за детето, което вече е факт, но не ти е жал за любимата ти, на която можеш живота ѝ да пропилееш?!По-горе има момиче, което споделя своята история, когато обичаш някой не му съсипваш живота просто защото си мислиш, че нещо си, някога си щяло да се случи!!!!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker