Споделена история от Семейство |
Моят баща
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1004 пъти
Когато бях малка, никога не ме търсеше, живях с мама, баба и дядо, той ме потърси когато бях на 10 години, (сега съм на 21) тогава преустановихме контакт. Започна да ми дава пари, да ме води на почивки и т. н и аз се кефех разбира се, защото бях малка и не осъзнавах още какво всъщност се случва. Имам и сестра, 8 години по-малка от мен, от третия му брак.
Когато бях малка все го обиждаха пред мен, че за нищо не ставал и т. н и да съм го забравила, де факто аз никога не съм питала за него като малка, защото нищо не ми е липсвало, майка ми е наистина невероятна жена, истинска класа и ме е отгледала и възпитала много добре. Та, започнахме малко по-малко да се опитваме да се сближаваме... Баща ми е странен човек, така никога не разбрах какво работи и защо все го няма и защо постоянно пътува. С годините започнах да се усещам, че е престъпник, по това време имах абсолютно всичко, каквото си пожелая, водил ни е на уникални екзотични почивки до момента в който "нещо се е объркало" и прекара една година в затвора. Нищо не ми беше казано, нито на мен, нито на сестра ми, една година гадаехме жив ли е изобщо... толкова трудно мина тази година (бях на 17 тогава), плаках всеки ден, постоянно звънях на все изключения му телефон, липсваше ми ужасно много, макар и за няколко години го обикнах истински. Звъняха ми разни хора от скрити номера, заплашваха ме, по едно време даже някви типове ме следяха, живеех в ужасен стрес... слава богу, нищо не ми се е случило. Когато се появи започнахме да го умоляваме да зареже този начин на живот, че искаме да е с нас дори на пейка в парка, той все повтаряше "големия удар и всичко свършва, обещавам! " И никога не си спази обещанието. Странен човек е и дори леко циничен относно живота. Твърди, че по-добре да умре на 50 и да имаме всичко. Последният път когато го видях ми каза, че следващия път ще ни предпише всичко, което има защото.... едва ли не скоро да се сбогуваме. Тогава изстръпнах, помислих си най-лошото. Знам много такива истории на застреляни бащи и очернени семейства. Така или иначе аз съм на 21, само от 10 години имам установена връзка с него, всяка вечер когато заспивам си мисля кво ли прави сега, мисли ли си за мен и сестра ми, какво по дяволите му се върти в главата на тоя човек. Защо постоянно ни лъже къде е, с кого е и какво прави, всичките лъжи сме му простили, искаме просто да бъде с нас колкото се може по-дълго... Искам просто да спре да прави това, което прави и сигурно ще ми кажете, че няма как да излезеш от това, твърде наивна ли съм? Но ако заради децата си не може да спре, значи заради нищо друго не може...
|
