Семейство - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (91450)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21338)
 Секс и интимност (10684)
 Тинейджърски (19629)
 Семейство (4489)
 Здраве (7432)
 Спорт и красота (3883)
 На работното място (1946)
 Образование (5412)
 В чужбина (1198)
 Наркотици и алкохол (888)
 Измислени истории (714)
 Проза, литература (1443)
 Други (12223)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Семейство
преди: 4 месеца, 17 дни, прочетена 542 пъти
Здравейте пиша тук не колкото за съвети а по-скоро защото нямам на кого да споделя мъката си. И все пак ще се радвам да чуя и вашите мнения по въпроса, а именно - СЕМЕЙСТВОТО.
Какво за вас е семейство?
Аз съм момиче на родители, които никога не са се държали като семейство, никога не съм виждала да държат един на друг, никога не съм усетила топлотата между тях. Любовта. Никога през живота си не сме си казвали, че се обичаме. Това разбира се, не означава, че ако нещо се случи на другия не бихме били загрижени, просто самите думи които сами по себе си говорят много, никога не са били изричани. Израснах в постоянни караници, обиди, нападки..
Баща ми тръгна по пътищата (такава му е работата) и майка ми веднага реши да си хване любовник. Имам чувството, че тук всичко е една заплетена история, едни лъжи които нямат край.
Затънали в дългове, те неспират да се карат за пари. Всичко е толкова лошо, в собствения си дом не чувствам уют. Всеки път когато се прибирам в мен сякаш има някакво гадно чувство, чувство на страх да не усетя пак всички негативи спрямо тях и най -вече защото те са консервативни и постоянно си търсят с какво да се заядът, винаги е имало някакви забрани, някакви неща които са били излишни. Странно ли е, че сякаш когато съм далеч от тях ( уча в софия-студентка съм) се чувствам по-добре, че не ми липсват. От малка ме третират като тяхна вещ, вършене на работа, сякаш съм им за изпълняване на поръчки, мнението ми не се цени... Сякаш искат да имат някакво надмощие над мен и да всяват респект и страх.
И честно казано се уморих, всеки ден очаквам някоя нова изцепка, някоя кавга, някой упрек. Понякога сякаш аз съм родителя а те децата.
Завиждам на приятелите си като виждам техните как се държат, сигурна съм че и те не са винаги в добри отношения, но е доста по-различно от при мен.
Лошо е, че започнах да се отдръпвам някак от тях, не искам да разговаряме.. Всичко това ме напряга, не искам да слушам караниците когато баща ми се прибере, не искам да получавам само упреци и ограничения.
Ще кажете сигурно, защо не се изнесеш.
Но нима това ще промени нещата?
Да, имам си сериозен приятел, но дори и с него да се отделим те винаги ще са моето семейство и ще ги има тези неща... Дори да се виждаме за по-малко - през това време ще успяват да ми развалят настроението - да си наложат своето за всичко и така натам.. Просто не могат да се променят а и аз не мога!
Извинявам се ако съм писала неадекватно, просто понякога ми идва в повече всичко.. Дори не гледам за правописни грешки, просто пиша каквото мисля в момента. Благодаря ви за отделеното време.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 12 дни
hash: 960aa4aa31
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Добре е, че осъзнаваш, че родителите ти не ти влияят добре. Добре е и ме си започнала да се дистамцираш. Те са токсични. Това че са ти родители не означава, че си длъжна да комуникираш с тях, още по-малко да живееш с тях. Психолозите съветват да се държим с роднините по същия начин по който бихме се държали с всеки друг, ако ни вреди. Изнасяй се с приятеля. Да, те няма да се променят, но на теб ще ти е по-добре. Виждай се с тях няколко пъти годишно. Ако пак се чувстваш така, прекъсни контакт. Имаш право да предпазиш себе си от токсичното им влияние. Мъжът ми беше като теб и се чувстваше длъжен да ги търпи. Аз го подкрепих, когато реши да спре. Прекъснахме контакт и сега е много щастлив. Някакси не само се чувства добре, но и самочувствието му се вдигна, и в работата се издигна.

 
  ...
преди: 4 месеца, 11 дни
hash: b26ad07c81
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Има много подобни семейства. Не, това не е семейство, а само някакво междинно съжителство между хора, така че най-смелия, но и най-добрия начин да се справи човек според мен, е когато условията го позволят (пари, приятел, воля) - да се изнесе на квартира. Да изградиш един самостоятелен, свой живот като вече зрял и независим от родителите индивид. Но това, разбира се, са големи премеждия, препятствия и трудности, свързани със скок в донякъде неизвестното. Отделянето от вече някаква среда, в която сме свикнали, чувстаме се въпреки всичко ''сигурно'', защото каквото и да е, хората, които живеят заедно от години наред, си и помагат взаимно. В другия вариант откъсването може да предизвика още по-голяма нужна от самостоятелност. Или от нещо друго, от ново положение на зависимост, само че от трети човек като новия ти притял (съпруг), с които трябва да си имате това доворие, или това разбиране, които не сте видели за пример от родителите.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker