Феодализмът в семейството - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (91451)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21338)
 Секс и интимност (10684)
 Тинейджърски (19630)
 Семейство (4489)
 Здраве (7432)
 Спорт и красота (3883)
 На работното място (1946)
 Образование (5412)
 В чужбина (1198)
 Наркотици и алкохол (888)
 Измислени истории (714)
 Проза, литература (1443)
 Други (12223)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Феодализмът в семейството
преди: 4 месеца, 2 дни, прочетена 1030 пъти
Реших да публикувам тази тема тук, за да споделя моя опит и мнение, а също и други хора относно това. Аз съм на 21 години, момче. Израснал съм с не-толкова взимаща родителството като привилегия за управление и власт майка, колкото баща ми. Той е мога да кажа, с повече отрицателни български черти-смята, че той е "Алфа", не може за нищо да му се държи сметка, само той има право да си прави каквото пожелае, смята че едва ли не всяко дете трябва да се кръщава на родител или на баба/дядо, без да има за какво, както и че детето е длъжно да прави каквото го съставляват, а не да го насочат в някоя посока и оттам то само да си избере. Аз не съм бунтар и да правя на пук, но усети ли, че си натрапва някой от родителите ми ненужното мнение, съм склонен да правя обратното на това което ми го казват, защото те си налагат възгледите и техните лични мнения за всичко. Досега нито един път не съм изхвърлил нещо или зарязал нещо, само защото на тях не им се е е понравило, няма и да го направя. Вече свикват с факта леко-полеко, че не ме интересува мнението им, камо ли пък заръките им, но още ми се държи сметка за доста неща. Вие, читатели, сблъсквали ли сте се с този доста голям и бих казал досаден проблем в семейството, ако да, как сте се оправяли с него? Споделете!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 1 ден
hash: b9dbb9e518
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Аз първо се подчинявах на изискванията им, после се бунтувах и накрая разбрах, че което и от двете да правя се въртя като хамстер в колело и все стигам до същото положение - те никога га не са доволни от мен и това ми тежи. Сега ходя на психолог по темата и за първи път в живота си се усещам доволна от себе си и в мир. Чак сега на 30 години, започнах да вдявам, че техните критерии за успешен човек, не са моите и удовлетворението им няма да ме направи щастлива. Не им се сърдя, приемам, че са били най-доброто, на което са били способни към текущия момент, приемам ги такива, каквито са, приемам правото им на изисквания и очаквания към мен, но същевременно се освобождавам от задължението да живея според тях. Ако не са щастливи от моя вариант на щастие и успех, това си е техен проблем. Ако предпочитат да си давам парите за имоти, вместо за пътувания, това си е техен проблем.
За баща ми е идиотско да похарча някаква сума в Шри Ланка, вместо да си сменя колата, за мен пък е идиотско да си смени колата вместо да си купи ново преживяване, но това не ми пречи да се зарадвам на щастието му от новата кола и да му кажа супер е, честито, радвам се за теб. Ако той не може да се зарадва, че аз съм щастлива, кофти за него, но това не е мой проблем.

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: ed2db26543
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   На 21г се справихме, като се изнесохме на квартира, работихме и се издържахме сами. Когато работиш плащаш си квартирата и се издържаш сам ти ставаш ФЕОДАЛ на себе си и никой не ти казва какво да правиш и не си длъжен на никого. Ако ще имаш деца си ги кръщаваш както си искаш, когато не очакваш помощ от родителите си в отглеждането и пазаруването за тях. Ако се наемеш сам да се справяш с всичко, никой не може да ти каже какво да правиш, можеш и името да си смениш, обаче ако чакаш на неговия покрив и на неговия хладилник се налага да се съобразяваш с неговите правила, да си "крепостен селянин".
Баща ти е прав да си е "феодал" в собствения си дом, а че майка ти му позволява да й е началник си е нейна работа, не твоя.
Да не е приятно да имаш баща феодал, но за разлика от крепостните селяни ти имаш изход и статута ти след навършване на 18г зависи само от самия теб.

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 6a56cd41d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Моето семейство е същото, с тази разлика, че съм жена и съм на повече години от теб. Обаче цял живот така, ще се прави каквото реши баща ми, ще се ходи на почивка където реши баща ми, всичко каквото реши баща ми, а ние с майка ми и сестра ми... формално уж имаме мнение, ама накрая пак винаги става каквото реши баща ми и то дори за лични неща като външния вид. Пример, винаги съм искала обици, обаче баща ми не ми даваше да си пробия ушите, защото това било "варварско"! Престраших се чак на 16 и после в нас си отнесох караницата. И това е нещо толкова дребно, а си представи какво ставаше когато не искахме да учим това, което той иска. В университета пък беше направо страшно, защото записах същото, което баща ми работи от години. И сам се сети, че една курсова работа не ме остави да напиша сама. Все я проверяваше и коригираше преди да я предам. Е, поне до 3 курс. В 3 курс се усетих и просто не му казвах, че имам курсова работа, ами си я пишех тайно от него. Просто исках поне веднъж да оценят мен, а не баща ми! Как се измъкнах ли? Ами като станах напълно независима. В началото когато започнах работа, заплатата ми беше толкова ниска, че се налагаше баща ми да ми дава пари, освен това като се омъжих живеехме в апартамент купен от семейството ми, т. е. баща ми пак имаше думата за всичко. Обаче в едни момент ми писна и сега предпочитам да умра от глад, но никога повече няма да взема и един лев от него. Да, имала съм трудни моменти, когато буквално съм се чудила как ще събера пари за да ям, обаче съм горда, че мога и сама. Изнесох се от апартамента, живея под наем с приятеля си (бракът ми се разпадна заради вечната намеса на баща ми) и се гордея със себе си. Да, трудно е, но за първи път в живота си дишам свободно, защото знам, че аз и само аз управлявам живота си!

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 003d2e2fdd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Мойто "момче", на 21 вече не си дете... Това което усещаш, е че трябва да си градиш собствен живот, не баща ти е проблема.

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 492f1a0e7b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Единственото спасение е да се изнесеш, от опит го казвам. След като напуснеш дома им ще има известен период от време в което доста често ще те търсят и с времето ще спрът.
Само децата вярват, че родителите са супергерои, когато пораснеш виждаш истината. Моите не се държаха с нас готино поради тяхни дефиците и комплекси. Често ни казваха, че сме некъдърни, смотани, работим скапани работи, не печелим пари и на кой детето какво било. Просто докато следвах имах работа с която покривах разходите си и можех да купя малко храна запвкъщи и свършваха и нямах възможност да живея на квартира. След като завърших излезе работно място по моята спец. в по-малък град, аз съм от Сф и нашите бяха ядосани супер много. Казаха ми че съм учила 6 години, завършила съм и мога срокойно да отида да живея на село. И каквото още се сетиш просто не ми се разправя...
Това което ме притеснява от позицията на времето е не това за което пишеш, а соцялните взаимовръзки, които ги имах грешно моделирани. Аз доста дълго време след това всъщност не можех истински да се вриша в с поведението си в ролеви ситуации. Няма да забравя, като приятеля ми подари нещо и аз казах че не ми харесва, така де вкъщи логиката на нашите беше, че ако ти трябва нещо се купува при първа възможност и не се правят подаръци за празници. За РД ми правеха торта и нашите се събираха с техни приятели, аз получавах привилегията да духна свещичките пред познати и непознати вече доста пияни възрастни.

 
  ...


...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 49616239ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Да, сблъсквали сме се. Проблемът се решава окончателно, когато се изнесеш от къщи и станеш финансово независим.
Всичко друго е взаимно ходене по нервите. Баща ти няма как да те разбере и на неговата възраст тепърва да промени възгледите и поведението си.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 5f3e603fdb
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

7.   Моят скъп "татко" е най-голямото копеле, което съм виждала в живота си. Съвсем сериозно говоря. Реших си проблема като се махнах, но само частично. Раните, които ми нанесе този изрод, никога няма да заздравеят. Махай се и ти от твоите родители. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Ж, 22

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 26c4202d80
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   M-57

Малко са тези които могат със ръка на сърцето да кажат че са израстнали в "перфектно" семейство. Аз например до ден днешен съжелявам че не имах по-близки отношения с моя баща. Изключително интелигентен, но интроверт. Можеше да стои с часове на масата на "неговото место", пуши и гледа в една точка. Като млад мразех редките моменти когато ме викаше със "Ела да ти кажа какво ше стане ако направиш това... " - защото беше прав 100%... за всичко, мразех го че ми отнемаше възможността да се уча от грешки. Днес се замислям колко още грешки (някои от които задържаха развитието ми) бих спестил ако бяхме по-близки.

Опитай се да извлечеш полезното от тези иначе токсични (според теб) взаимоотношения. Много скоро ще бъдеш самостоятелен и ще трябва да вземaш самостоятелни решени[ как да постъпиш, реагираш, и т. н. Аз се улавям, че често се питам "Как би постъпил татко". В твоя случай - би било "Как да избегна това което правеше той".

На 21 не хаби време да анализираш взаимоотношенията в семейството ти. Не можеш да промениш родителите си! По скоро мисли как по-скоро да станеш самостоятелен и живееш пълноценен живот.

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: f78825faa3
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

9.   Да, сблъсквали сме се и даже се наложи да прекъснем контакт - държаха се по същия начин с 30-годишното си “дете”, което така или иначе си живееше отделно от тях и беше финансово независимо. Това са токсични родители, които те смятат за вещ, която няма право на лично мнение, чувства и желания. Като се опиташ да се отделиш от тях, ще започнат и с манипулациите с чувство за вина и дълг, колко са направили за теб, как сега си им длъжен, как го правят за добро, с ти си толкова неблагодарен...

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 496c4e21d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

10.   Толкова познато ,наистина живеем в сравнително съвсем друго време ,а още е останало толкова много от миналото .Соча мъжа =все на него трябва да му се угажда ,все трябва да се съобразяваш напълно с него и неговите изисквания ,все той да е на 1во място,а жената там някъде уж за опора ,а всъщност опора на работата му и вършителка на всичко ,все тя виновна ,Това пък за името на детето е толкова непоносимо ,намразих го все скандали за това име ......На мнение съм ,ако човек заслужава може да се кръсти ,но едва ли Името трябва да се избира от двамата родители без значение мнението на старите

 
  ...

...
преди: 4 месеца, 16 часа
hash: ed2db26543
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   10 Обясни моля в какво трябва да се изявят заслугите? Как така някой заслужавал, нима кръщаването е награда?

 
  ...
преди: 4 месеца, 13 часа
hash: 5caa916338
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

13.   На 21 не били деца. Точно деца са си. Даже и на 31 някои са още деца. Точно поради тази причина.
Основния признак на това да си възрастен е самостоятелността. Е каква самостоятелност има автора? Нали точно от това се оплаква...

Лошото е, че понеже той не живее собствения си живот, а този на родителите си. Неговите деца пък ще живеят неговия.... и така се върти омагьосания кръг. После се чудете защо от поколение на поколение човечеството запада.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 28 дни
hash: bd46969fbb
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

14.   Изтриха ме, но пак ще попитам- какво общо има феодализма тук!?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker