Аз ли убих баща си? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (91635)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21401)
 Секс и интимност (10710)
 Тинейджърски (19640)
 Семейство (4495)
 Здраве (7444)
 Спорт и красота (3887)
 На работното място (1951)
 Образование (5431)
 В чужбина (1203)
 Наркотици и алкохол (889)
 Измислени истории (714)
 Проза, литература (1444)
 Други (12252)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Аз ли убих баща си?
преди: 3 месеца, 28 дни, прочетена 905 пъти
Баща ми се оперира преди повече от 10 год. от доброкачествен тумор на простатата. Малко по-късно му махнаха и аденом на дебелото черво, но казаха, че има още полипи. Предписвали са му някакви лекарства, които той не пиеше. В някакъв момент е направил микроинсулт - един или повече. Не знам точно, защото каквото и да са му казвали лекарите, той искаше да скрие диагнозите си от майка ми и мен. Така допреди 5 години. Тогава започна да изпитва затруднения да движи десния си крак. Постепенно започна да ходи все по-трудно. Отидохме с него в Александровска болница, лежа там в неврологията няколко дни и го изписаха с диагноза: начален стадий на Алцхаймер. Двете диагнози трябва да са били правилни, защото той вече беше започнал да проявява признаци на деменция и го накарахме да пие редовно лекарствата, които му предписаха невролозите. Отидохме и на гастро-ентеролог за полипите, но отказаха да му направят отново колоноскопия, защото вече беше над 75 години и казаха, че нямало да издържи изследването.
И стигаме до онзи ден - денят, в който той почина. Не неочаквано, защото състоянието му много се беше влошило особено през последните 6-7 месеца. Вече почти не можеше да се движе, беше много отслабнал и при всяко хранене се задавяше или просто не е могъл да преглъща нормално, имаше рефлукс и болки в пранопровода и гърба, освен болките му в тазобедрената област. Аз усещах, че това не е само Алцхаймер, защото тези болки едва ли можеха да се свържат пряко с деменцията. Явно е вече е развивал и рак, може би с метастази. Поне така мисля, след като изчетох разнородна информация в интернет, защото нямаше как да го заведем до болница, а лекарите едва ли щяха да се навият да го изследват след като вече беше станал на 82 години...
Та онзи ден, е хапнал две парченца сутринта и е получил някакво тежко вътрешно къркорене. Така разказва майка ми. После е получил нещо като препадък или задушаване. Когато аз влязох в стаята, се беше свлякъл от дивана, на който седеше. Може би още да е бил жив в този момент, не знам. Опитахме се да го вдигнем да седне пак, но не можахме, защото беше много отпуснат. Аз реших, че се е задавил и започнах да го тупам по гърба, наведох го напред и се опитатах няколко да притисна в областта на диафрагмата както се оказва първа помощ при задавяне. Той повърна нещо, не мога да кажа съзнателно или като спонтанна реакция на организма от движението и натиска. И повече не дойде на себе си. След още няколко опита да го върна някакси към живота, разбрах, че е късно.... После дойдоха лекарите и потвърдиха смъртта му. Но аз не мога да спра да се самообвинавам и просто не ме напуска мисълта, че може би, в желанието си да му помогна, съм направила нещо погрешно, с което съм ускорила края му. Може би можеше да поживее поне още малко, ако не се бях намесила, а просто бях изчакала лекарите. Или ако не се бях опитвала да го местя и го бях оставила да лежи в позата, в която се беше отпуснал на дивана... Не знам, нямам опит с тези неща, въпреки че съм посещавала курс за спешна помощ, но явно не успях да приложа както трябва знанията се оттам, когато се наложи на практика...
Моля ви, кажете ми какво мислите и бъдете искрени!
Мнението ви ще ми помогне много, независимо дали ще ми кажете, че аз съм го убила или не.....

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 26 дни
hash: 1c8f4ee20a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Абсурдно е да се самообвиняваш за това. По тази логика лекари, които са учили и прктикували с десетилетия, трябва да живеят в постоянна вина, ако изпуснат някой пациент. Направила си каквото можеш в една безнадеждна ситуация. Изобщо не си имала правилен избор - ако не беше направила нищо, щеше да си мислиш, че с бездействието си си го убила. Ако го беше позиционирала по друг начин, щеше да смяташ същото. Когато времето дойде, всички сме безсилни. Баща ти е живял в агония и, според мен, освен мъка, е нормално да изпитваш и облекчение, че болките му са приключили. Не знам с какво щеше да допринесе да поживее още малко. Колко? Няколко дни, месец? Мъката и за него, и за семейството му щеше да е еднакво силна. Отишъл си е на солидна възраст, обичан... няма за какво да се обвиняваш.

 
  ...
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: a7023b2412
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Моят баща почина в ръцете ми – буквално. Няма да изпадам в подробности, само ще ти кажа, че в последните му минути се молех да свърши, та да се отърве, затова и аз имах някакви угризения, е не, че съм го убила, а защото съзнателно пожелах да умре. После си казах – защо се терзая? Съвестно изпълних синовния си дълг, грижих се за него повече от десет години, винаги го придружавах при престоите му в болница, обслужвах го след операции... И какъв ли живот щеше да е, ако беше прескочил трапа – страдание и все по-силни болки, а и за колко – за ден, за седмица, за месец?
Не се тормози, нямаш никаква вина – гледай напред и си спомняй хубавите моменти с баща си.

 
  ...
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: 3a230ab0ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Да поживее още малко? Ти на това живот ли му викаш?
Човека е достигнал една хубава възраст, водил е живот в който си е угаждал и не му е пукало много много. Ти не си виновен за нико не го и помисляй! Направил си всичко, което е по силите ти да му помогнеш, така де не може да звъниш на линейка всеки път, когато някой се свлече от дивана.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: 5699302e32
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Когато на човек му дойде, каквото и да правиш...

 
  ...
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: ab51d53135
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Твърдо, твърдо НЕ, НЕ и НЕ!!! . Нямате и грам вина за случилото се.
Бог е прибрал душата му, а тялото му знаете къде е положено.
Простете си, облекчете психиката си, отървете се от черните си мисли и продължете баща ви е във вас/ДНК/ и живее, чрез вас.

 
  ...


...
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: 9c108b1d3e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Здравейте, авторке! Винаги след смъртта на болен близък се обвиняваме дали сме направили всичко, което сме могли за него или обратното.. дали не сме прекалили в стремежа да му помогнем. Ако го бяхте оставили без да се опитате да му окажете първа помощ и да чакате линейка той пак е щял да почине.. но тогава пък вие щяхте да се обвинявате, че не сте се опитали. Вие поне сте се опитали да му помогнете, просто човека вече е бил доста зле и явно до там са му били дните. Опитайте се да намерите успокоение и да проумеете, че каквото и да бяхте направила или не направила смъртта е била неизбрежна.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: 190792ebfd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Първо съболезнования за баща ви!
Трудно е да се каже какво и дали нещо освен напредналия стадий и придружаващите заболявания, биха могли да се тълкуват като повод за смъртта му. Никой тук не е компетентен да даде тази оценка. За да знаете със сигурност трябва да прочетете какво пише в смъртния акт като причина за смъртта. Аутопсия направена ли е? Много е трудно да се каже по вашето описание какво е било състоянието му към момента. Бил ли е в съзнание когато сте го намерили, дишаше ли ритмично, пулс имаше ли? Какви са били жизнените му показатели към момента... Въпроси с много неизвестни.
Като цяло не намирам основните четейки разказа ви да се заключи, че имате пряка вина за смъртта на баща ви.
Нека патолозите си свършат работа и да се установи причината довела до този изход. Междувременно не се обвинявайте. Както казах едва ли имате вина, вероятно е настъпил момента...

 
  ...
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: 6741b197b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Спокойно, няма как да си предизвикала смъртта му, технически невъзможно е.

 
  ...
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: 6741b197b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Не си ти виновна, ако е искал да живее, е щял да си гледа здравето и да си пие лекарствата. Това е бил неговият избор. Ти нищо не си направила с едно притискане на гръден кош, спокойно.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 25 дни
hash: 3d0ceff0bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

10.   Ще ти разкажа и моята история. Ще идвам в бг с малкото ми дете. Помолвам баща ми да намери от приятели детска седалка за кола. Отивайки да я вземе, става катастрофа и той умира впоследствие от травмите. Пет години се питам: Аз ли го убих? Като че ли ние, живите, просто се изгризваме от вина, че сме живи и че нашият живот продължава без любимите ни хора....

 
  ...

...
преди: 3 месеца, 24 дни
hash: d7b29044e8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   като прочетох заглавието, си помислих за съвсем друга история. При раково болен, и то в последен стадий, как изобщо можеш да си мислиш такова нещо? Направила си каквото инстинктивно си решила да направиш за да помогнеш в конкретния момент. Какво мислиш, че си му направила - увредила орган ли? Това е невъзможно при опит за повдигане, както описваш. Мислиш ли, че човек умира от повръщане? А и кой би оставил безучастно болен без дори да се опита да помогне, що за човек ще е?
Избий си от главата тези мисли, нямало е какво друго да направиш

 
  ...
преди: 3 месеца, 24 дни
hash: 331af20ebd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Не си виновен. Не се обвинявай. Нищо общо няма смъртта на баща ти с твоите действия.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker