Имам нужда да споделя - обича ли ме, страх ли го или просто не ме разбира?
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 1677 пъти
Здравейте!

Ще се опитам да съм максимално кратка. Обвързани сме от близо 3 години. Той е на 30, аз на 27 години. Живеем заедно от около 2 години. Връзката ни е изключително бурна. Разделяли сме се многократно по много грозни начини. Разделите са много кратки и обикновено при първата среща след няколко дни - отношенията се възобновяват. Не мога да си представя да се разделим, въпреки че дори аз съм го предлагала в някои от случаите.
Проблемите са следните - конфликти присъстват почти постоянно. Хиляди пъти обикновени разговори са се превръщали в невиждани скандали. Неотменими части от мен и моя характер предизвикват бурна реакция, която се изразява в обида, мълчание, въртене на очи, пуфтене и т. н. Когато аз замълча - зле, защото мълча, когато говоря - "глупако, по-добре спри да говориш, защото се излагаш, ще ти отвъртя главата" и т. н. Можете да си представите. Той е изключително нервен, не търпи почти нищо, което го дразни, реагира остро и прибързано. Работата му е много натоварена и се налага почти през целия ден да е на лаптопа. Нямаме много време заедно, а времето, което имаме - почти винаги е запълнено с мълчание или караници. Откакто сме заедно, с напредване на времето започнах да получавам истерични пристъпи - крещя, блъскам го, удряла съм му шамари, той на мен също. По принцип не влизам в конфликти с никого и генерално се водех спокоен човек. Откакто сме заедно съм много емоционална и плача постоянно, дори да не съм си вкъщи. Казва, че не съм му приятна, че няма за какво да си говорим, че нямаме общи интереси, аз съм мързелива, лъжлива, боклук, злобна, за всичките ни проблеми съм виновна аз, глупава съм и не разбирам как да се държа с хората, егоист, с психични проблеми. В същото време не си тръгва. Казва, че сме заедно, защото в момента е удобно и никога не коментираме сватба или деца. Запознал ме е с родителите си, често сме при тях, харесват ме. Не споделя нищо с тях и усещам, че от цялото напрежение от работа и връзката ни ще се пръсне и ще избухне върху мен. В същото време се грижи много за мен, знам, че винаги мога да разчитам на него, дори когато не ми говори. Когато не е ядосан, се държи много мило и прави жестове. Никога не е казвал, че ме обича, въпреки, че по жестовете към мен разбирам, че е така. Не ми изневерява. Сърди се когато искам да изляза с някоя приятелка, сърди се когато не прекарваме време заедно и не го слагам на първо място във всичко. Не разбирам какво се случва и нервните ми изблици започват да взимат превес. Мисля, че аз съм виновна за всичко и не знам как да излекувам връзката ни и да върви. Имах нужда да споделя, благодаря. Повечето ми близки са на мнение, че не сме един за друг и трябва да се разделим. И последно - имал е други връзки, в които са го лъгали и изневерявали. Сега дори най-минималното несъответствие смята за огромна лъжа - например "Изхвърли ли онова в хладилника? " Аз казвам, че да, оказва се, че не съм и съм се объркала. "Лъжкиньо, докога ще продължаваш с твоите простотии и ще ми вдигаш нервите? ! ". Такъв тип.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 8 месеца hash: 9692d90a8b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Той иска да се чувства обичан, ти също искаш да се чувстваш обичана, но някъде между тези две положителни твърдения съществува бариера, която тотално ви пречи. Не сте си хората. Ще ти кажа, че любовта не изглежда по начина, по който съществуват вашите отношения. Не си пасвате като характери, той има емоционален багаж от бившите си, ти ставаш нервна и това взима превес на отношението, което му даваш. Нещата, поне от моя гледна точка, няма да ви се получат. Може и да се обичате, щом отказвате да се пуснете, но вие нямате здравословна връзка. Има градивни скандали, има и глупави скандали. Вашите спорове са от втория тип. От мухата правите слон, късате, биете си шамари, обиждате се, после пак се събирате. От спокоен човек си се превърнала в кълбо от нерви. Отношенията ви биха били определяни като голям любов, ако бяхте на по 15-години, но вече сте големи хора и трябва да вкарвате повече разум в емоционалните проблеми, които имате. Не го знам твоя мъж какъв е, по описание изобщо не ми харесва, но допускам, че може и да е чудесен човек, просто не е такъв с теб. Понякога се случва двама души да са идеални, но взаимно да си влияят лошо и да се "развалят" един друг. Прекрати тази връзка, за да запасиш себе си и той да успее да се запази също. Ти не бива да си нечие удобство, ти трябва да си приоритет, бъдеща жена, почти семейство. Ако имате дете, ще го вкарате в психиатрично отделение с вашия тип връзка. Стига ви толкова, достатъчно сте се измъчили. Ще страдаш за липсата на този мъж, защото сте заедно от достатъчно много време, но мисля, че ще страдаш двойно повече с него.

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: e57bbebd7f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Очевидно е, че този човек е за психиатър. Ако няма психична болест, има някакво личностно разтройство, звучи ми граничен, но може да е социопат или нещо съвсем различно. Задължително с него на психиатър или късай. Него ще го диагностицират за няколко срещи, а на теб ще ти дадат някакви успокоителни, за да се справиш със стреса, който ти причинява. Не ми звучиш изобщо като психично болна, но това че го удряш и ти, не ти прави чест. Явно стреса не ти понася. Това ти е единствения начин да бъдеш с този човек, той да си лекува агресивността. Но имай предвид, че дори и да се съгласи на преглед, след време сигурно ще си спре хапчетата, заради страничните ефекти и пак същото ще стане. Аз така живях с мъжа ми, който се оказа биполярен, а и го подозирам, че е и граничен, защото се държи точно ей така между епизодите, забивал си е нож във себе си. Какво ли не опитах да му помогна, то не бяха скандали, не бях аз лудата, не бяха циркове от негова страна. Накрая го заведох на психиатър, изписа му хапчета, докато ги пиеше всичко беше ок. Откакто ги спря, започна постепенно да се влошава, докато накрая не си насочи пистолет към себе си пред мен и детето. Взех си детето и избягах...през нощта. Сега сме добре, ще заведа дело и ще поискам психиатрична експертиза, както е по закон, за да го накарам да си пие хапчетата, защото не съм спокойна да остава сам с детето. Не позволявай да стигнеш и ти до моето положение, бягай докато е време! Той те бие вече за бога! Какво се чудиш! Потърси канала на Angie Atkinson в youtube, на мен лично много ми помогна, гледай и за codependancy в канала на Ross rosenberg, за да не избереш пак такъв партньор в бъдеще.

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: d441ce5916

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Мила, Той не те обича, не го е страх и определено не те разбира. Такива връзки се наричат токсични. И той провокира твоята собствена токсичност. Говоря от опит. Това звучи като някакво пълно отсъствие на любов. Само в главата ти той се грижи за теб и можеш да му разчиташ. Той човека си го е казал-в момента е удобно. Мъжете са директни и обикновено няма много скрито зад думите им. То направо си крещи токсично. Чак не е казал, че те обича за 3 години... Дано се спасиш овреме. И не, няма да го промениш и няма да те заобича.

 

...

горе^

преди: 4 години, 8 месеца hash: 27b9194307

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ще си провалиш живота, ако останеш с него.

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: f23a56c9e0

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Здравей :) ! Защо се хабиш с този ? Този човек не те заслужава. Къде е уважението, любовта ? Как така няма какво да си каже с теб ? Винаги се намира нещо. Пита ли те как си ? Интересува ли се от теб ? Според мен е егоист. Не може да те нарича така, а ти не е трябвало да допускаш изобщо да те удря. Не знам, щом това е за 2 години откакто живеете заедно, как ще е след още две. Замисли се и се запитай дали този човек те прави щастлива, дали си добре в негова компания, дали се чувстваш обичана, подкрепяна, разбрана, даже дали ти е комфортно. Нервак е, разбирам. Аз също съм нервна, но никога не бих говорила така на приятеля си, камо ли да го нареча лъжец или глупак. Според мем Родителите ти са прави. Щом мислят така, значи наистина има защо да го мислят. Наблюдавали са ви и са си направи мнение. Разбирам, че си свикнала с него и го обичаш, но се замисли за бъдещето ви. Има ли надежда ? Дали ще се пооправят нещата между вас ? Психически те тормози, ти плачеш постоянно, това не е добре за теб, ти самата го знаеш. Той няма да се оправи и да се държи по различен начин, по-скоро нещата ще вървят към зле. Бягай от него, колкото и да ти е трудно, ще ти мине и ще продължиш напред. Никога не позволявай на някого да те удря и манипулира. Ти не заслужаваш това. Успех ти желая !

 

...