За "прекрасните" взаимоотношения с майка ми :)
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 2031 пъти
Здравейте! Момиче на 16 години...
Исках да споделя моята история просто за да ми олекне и да се почувствам по-добре понеже няма на кого друг да споделя... Става въпрос за отношенията с майка ми. Тя е много властна и доста студена жена, винаги се е държала изключително студено с мен още от когато се помня. Когато съм била малка баба ми дори ми е разказвала как тя е правила забележки на майка ми, че ми се кара прекалено много и се държи много лошо с мен - е от тогава нищо не се е променило. Винаги съм се карала с нея... Когато бях малка и се прибирах от училище винаги се молех майка ми да е в добро настроение и да не понасям нови обиди и нови заяждания... За Всичко! Днескашният скандал се получи, защото не съм била напълнила вода в хладилника и нямало студена вода, тя се разкрещя започна да хвърля бутилката и после ми каза че не заслужавам само да ми се развика, а направо да ме пребие от бой и че когато съм била малка шамарите са ми били малко. Също че съм щяла да си намеря "майстора" в това отношение, който ще се държи така с мен както съм заслужавала - тоест да ме пребива. :) определено мисля че тя ще е доволна от това. На моменти се чудя дали изобщо ме обича. Обикновено когато не сме се виждали повече време например 10 дни първият ден се държи изключително добре с мен казва ми, че съм й липсвала, но следващите дни пак се повтарят същите истории и всичко на ново. Баща ми за разлика от нея се държи много добре с мен и винаги се е държал, никога не ме е обиждал, изключително спокоен човек. Но когато се караме с нея пред него, което се случва повечето пъти той никога не взима страна, никога не се включва, никога нищо не казва.. Просто си стой на дивана и гледа телевизия... На мен доста често са ми казвали, че също се държа гадно с хората, че съм директна и много "студена", което до една степен е вярно... Но мисля че за това е доста виновна и майка ми, защото когато бях малка прекарах огромна част само с нея, защото баща ми беше в чужбина.
Не знам вече как да се справя с това. Започнах от 3 години насам веднага като се прибера и майка ми си е вкъщи да се заключвам в стаята ми и умишлено не ходя в кухнята, за да не я виждам. Защото не можем да стоим заедно повече от 30 мин. без да се скараме за нещо. Навярно и аз имам вина за някой неща, но тя просто е толкова нервна и агресивна, и когато е ядосана винаги си го изкарва на мен. Много пъти сме говорили и съм й казвала, че искам да не се караме, да не се държи отвратително с мен съответно и аз ще се държа добре с нея, но тя започва да изтъква, че един вид не съм я обичала изобщо, мразела съм я, че съм я мислила за най-гадното същество.... Понякога много ми тежи, защото всички около мен си говорят с майките си по телефона, а майка ми много рядко да ми звънне по телефона, ако не е за някаква работа, никога не ми е казвала, че ме обича никога.. , никога няма да попита как е минало днес в училище, да ме прегърне, да ме успокой когато ми е било зле... Не знам как да издържам вече и много чакам след две години да отида да уча в друг град и да съм самостоятелна.
Благодаря, че прочетохте историята ми и съжалявам, че стана толкова дълга.
Благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 8 месеца hash: 059f49fea5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Все едно описваш нашите. Това са психопати без морал и с комплекси до небето.

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: 95c567b91c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здтравей мила, Тъй като и аз имам подобна майка, мога да ти кажа до какви работещи изводи стигнах: - Никога няма да получиш одобрението и, независимо до какви крайности си готова да стигнеш, за да и угодиш. И на челна стойка да застанеш, пак ще намери, за какво да се заяде и ще е недоволна. Затова просто спри - няма смисъл да се стараеш, заради човек, който никога няма да го оцени. - Демонстрирай че не ти пука и ти е все едно какво мисли за теб. Даже много да те боли и да те нараняват думите и, не и позволявай да види че те е засегнала - тя това иска и това само ще подхрани тормоза. - Няма смисъл да се опитваш да водиш логичен разговор с нея и да и искаш обяснение, защо се държи с теб така или пък признание, че е сбъркала. Никога няма да признае, че е в грешка, винаги ще извърта думите ти срещу теб така че да те изкара слаба и глупава. Такива хора са готови по-скоро човек да убият, отколкото да си признаят, че са сбъркали и че са лоши майки. - Не и споделяй нещата, които са важни за теб! Ще се опита да обезцени и омаловажи всичко, което види, че за теб е от значение или да те осмее. Всичко каквото споделиш искрено, ще се използва срещу теб. - Поставяй я пред свършени факти и резултати, без да има възможност да окаже влияние върху процеса. Ако се опитва да омаловажава постиженията ти, казвай и че това си е нейно мнение и е свободна да мисли, каквото си иска и и показвай, че няма как да те уязви, просто защото ти е все тая, какво тя ще ти каже. - Никога не споделяй с нея, ако имаш проблем или си в трудна ситуация, защото ще използва момента, за да те смачка допълнително и да ти натяква, вместо да ти бъде опора. Изобщо, не очаквай от нея да реагира като нормална майка в нормална ситуация. - Когато имаш сериозна връзка, дръж приятеля си на разстояние от нея. Колкото по-малко знае за нещата ви, толкова по-добре. Такива жени по някаква причина сякаш се стараят да унижат или подиграят собствената си дъщеря пред партнора й или пред родителите му. Един вид, смятат че дъщеря им не струва и ако видят, че някой мисли различно от тях и я уважава или обича, бързат да го изтръгнат от "заблудата" му. Какво удовлетворение им носи подобно начинание, логично обяснение нямам. - Колкото по-бързо се изнесеш далеч от нея по-добре. Контакти рядко и по телефона. Посещения - не повече от 2-3 дни (често и това е много). - Примири се, че никога няма да разбереш, какъв точно и е проблема с теб и защо го прави. Просто си е такава, има си нейните демони, изкарва си ги върху теб. Не можеш да и помогнеш. Не можеш да я промениш. Но определено ще се чувстваш МНОГО добре, ако стоиш далеч от нея.

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: a8ba9880d2

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Майка на 18 годишна дъщеря съм. Стана ми страшно мъчно за теб, като прочетох историята ти. У дома е съвсем друго. Чакам си детето да се върне от училище (аз работя до обяд), сядаме заедно да обядваме, говорим си по един час за училище, за моята работа, за най-различни неща. В събота идва приятелят й, готвя за тях, общувам с тях. Баща й има по-малко време за нея, но в неделя винаги намира време. Не знам какво да те посъветвам, отвратително е, че има такива майки. Разкажи и това, което аз съм написала. Питах я, не би ли искала и у вас да е така. Успех, мило дете.

 

...

горе^

преди: 3 години, 9 месеца hash: 634fb72bc7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От Авторката Здравейте, отговарям доста късно, защото когато написах историята просто исках да споделя с някой и нарочно не отварях отговорите :) Надявам се някой от вас да прочете отговора. От тогава до сега нищо не се е променило вече съм на 17. Номер 2: благодаря за съветите, познавам я отлично и затова никога не съм й споделяла нищо свързано с личния ми живот. Донякъде я разбирам, защото е имала много трудно детство (доведения й баща я е пребивал, майка й е починала когато е била на 18, страда от диабет ). Определено се бори с демоните си и няма как да я променя. Просто чакам момента когато ще стана самостоятелна и ще живея сама надявам се след 1-2 години. Със сигурност ме научи по какъв начин да НЕ си възпитавам децата. Силно се надявам аз да съм тази любяща майка, която ще бъде най-добрия приятел на детето си и това да замести липсата от любовта, която трябваше да ми даде моята. Номер 3: Много се радвам аз точно такава майка винаги съм искала. Майката на моята най-добра приятелка е по същия начин - целува я за лека нощ, звъни й да я пита как е какво прави, интересува се от нея, казва й че я обича общо взето усеща се тази майчина любов. И като сравня нейната майка и моята майка и осъзнавам, че моята никога няма да направи подобно нещо. Много пъти съм й казвала, че искам да показва някаква любов и че искам да сме си като най-добри приятелки както другите, но не тя просто си е такава - студена.. Разбрала съм вече, че няма как да си оправим взаимоотношенията явно сме прекалено различни. Отписано е като опция. Гадното е, че аз не съм човек, който се доверява лесно на хората - имам две много добри приятелки, но и с тях не споделям всичко, защото все имам чувството, че не мога да им се доверя напълно и майка ми като е такава и не мога да й споделям нищо.. Благодаря и съжалявам за късния отговор :)

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: 634fb72bc7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От Авторката Здравейте, отговарям доста късно, защото когато написах историята просто исках да споделя с някой и нарочно не отварях отговорите :) Надявам се някой от вас да прочете отговора. От тогава до сега нищо не се е променило вече съм на 17. Номер 2: благодаря за съветите, познавам я отлично и затова никога не съм й споделяла нищо свързано с личния ми живот. Донякъде я разбирам, защото е имала много трудно детство (доведения й баща я е пребивал, майка й е починала когато е била на 18, страда от диабет ). Определено се бори с демоните си и няма как да я променя. Просто чакам момента когато ще стана самостоятелна и ще живея сама надявам се след 1-2 години. Със сигурност ме научи по какъв начин да НЕ си възпитавам децата. Силно се надявам аз да съм тази любяща майка, която ще бъде най-добрия приятел на детето си и това да замести липсата от любовта, която трябваше да ми даде моята. Номер 3: Много се радвам аз точно такава майка винаги съм искала. Майката на моята най-добра приятелка е по същия начин - целува я за лека нощ, звъни й да я пита как е какво прави, интересува се от нея, казва й че я обича общо взето усеща се тази майчина любов. И като сравня нейната майка и моята майка и осъзнавам, че моята никога няма да направи подобно нещо. Много пъти съм й казвала, че искам да показва някаква любов и че искам да сме си като най-добри приятелки както другите, но не тя просто си е такава - студена.. Разбрала съм вече, че няма как да си оправим взаимоотношенията явно сме прекалено различни. Отписано е като опция. Гадното е, че аз не съм човек, който се доверява лесно на хората - имам две много добри приятелки, но и с тях не споделям всичко, защото все имам чувството, че не мога да им се доверя напълно и майка ми като е такава и не мога да й споделям нищо.. Благодаря и съжалявам за късния отговор :)

 

...