 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Чувствам се виновна
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 1508 пъти
Здравейте, много искам да споделя с някой моя проблем. Много ми е трудно да говоря за това и така реших да пиша тук.
След онкологично заболяване, не мога да имам деца. Чувствам се много виновна пред моя мъж. Много искаме дете, мислим за осиновяване, но мен не ме напуска това чувство на вина. Как да се справя? Как е редно да постъпя?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: 7cf4aff2f3 |
|
1. Авторке, имай предвид, че както ти се отнасяш към себе си, така и другите ще започнат да се отнасят към теб. Държиш ли наистина да продължиш да се обвиняваш и да си вменяваш сама вина?
Нима си толкова арогантна, че смяташ че всичко е било в твои ръце и от теб е зависил изхода? Да не би да си имала избор или да си взела ти решението, нещата да се развият така?
Не си, нали.
Щом мислите за осиновяване, значи сте обсъдили с мъжа ти темата. Той знае как се чувстваш. Знае и какви избори има пред себе си. Наясно е с положението и е избрал да бъде с теб. Защото това, което имате за него е по-ценно и по-важно. Ти си най-скъпото за него. Горе главата и продължавай напред! Най-страшното е зад тебе. Справили сте се, заедно сте, обичате се! Имаш ли представа, колко много хора са нещастни във връзката си или отношенията им се разпадат още при най-малкото изпитание? Вие сте преминали през най-тежкото. Останали сте заедно и опора един за друг. Станалото - станало. Нищо не можеш да промениш, приеми го. Мъжът има нужда преди всичко от партньор до себе си - от човек, който го разбира, подкрепя и обича и с който иска да остарее. И след като е останал до теб, значи в твое лице е видял този партньор. Е, ще поемеш ли ръката му и ще бъдеш ли партньора, който заслужава и за живота на който се е преборил? Или цял живот ще се чувстваш зле и ще се извиняваш, че си жива?
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: bb6088256e |
|
2. Като причетох историята и си помислих как бих се чувствала, ако мъжът ми има онкологично заболяване. Ще дам мило и драго само и само да оживее. Той е най-важното нещо на света за мен. Ако не може да има деца, здраве да е, нали е жив? Бих си осиновила с него, ако трябва или изобщо няма да имаме, но да се откажа от него заради това, никога. Истинската любов се случва между двама и децата са следствие от нея, не причина, за да бъдете заедно.
Друг е въпросът с бай ганьовците, за които най-важно е да посеят семето си, но е явно от историята, че твоят мъж не е такъв. Няма причина да се чувстваш виновна. В една връзка, не са децата най-важното, а партньорите.
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: a56a5e62f8 |
|
3. Прочети в интернет, за самокритиката, за разликата между приемане и примирение. Изобщо, потърси тази психоложка Роси и сайта й себепознание, предлага много полезни материали за осъзнаване и самопомощ. Чувството за вина, няма да промени реалността ти положително, но виж вярата в силата и стойността ти, може и да успеят. Имам приятелка, която случайно забременя след такава диагноза, от неподходящ човек, именно, защото смяташе, че вече няма нужда да се пази, а и беше над 35, със син на 8год. Аз самата, уж имах "напълно запушени маточни тръби" и уж беше невъзможно да забременея, а имам 2 деца, на 2 год. и на 6 месеца. Първото нарекоха Чудо, а като забременях с второто, толкова се стреснах и изненадах, че дори пуснах тема тук, защото мислих, че няма да се справя с две бебета. Тази твоя нагласа към живота е по-вредна и опасна от всичко останало. Промениш ли нея всичко ще си дойде на мястото.
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: f4d6f278ac |
|
4. Чета коментарите и осъзнавам, колко истина има в това, че в едно семейство най-важни са партньорите. И ако децата наистина бяха най-голямото щастие, разводи нямаше да има. Ако се замислите, почти няма двойки, които са се разделили, защото нямат дете, и хиляди двойки, които се разделят, въпреки че имат по едно или две деца. Аз също се боря с безплодието повече от година и понякога се чудя, как ми е толкова хубаво с мъжа ми и без дете. Живеем щастливо, разбираме се и заедно вървим по нелекия път на безплодието. И двамата осъзнаваме, че сме големи късметлии, че сме се намерили, и един ден ще разчитаме един на друг в старините. /Дай Боже/ Бях на детски рожден ден и повярвайте ми, нито една майка, която не е в нормални отношения с мъжа си, не беше щастлива. Въпреки детето. И аз съм се замисляла, ако не стане детето, какво ще правим. Но не бих провалила брака си. Просто хората бъркат брачната връзка с детето. Детето е следствие, но не е задължителен елемент за щастие. Стискам ти палци, авторке, да запазиш хармонията в семейството.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
