Споделена история от Семейство |
Разваленото семейство и неприятно детство, как да избягаме от тяхното афектиране в/у нас?
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 1583 пъти
Здравейте хора. Отдавна моето семейство е развалено. С изминаването на годините откакто започнах да имам лично мнение и да съзрявам, все повече и повече оставам разочарован от емоционалното си състояние. Отраснах с липсата на майка /цялостно/, което ме е лишило от доста топли грижовни емоции. От друга страна живях само с баща си, който е умен, но неприятно нетактичен човек.. От край време е затънал в дългове, печели сравнително нормални до прилични доходи, но това не се усеща, заради неговите разходи. Той никога не е умеел да изменя държанието според ситуацията, винаги ме е поставял в неудобни ситуации, изказвал е неуместни коментари.. И като цяло колкото повече време минава, толкова повече имам чувството, че за мен той е просто един токсичен човек, на когото не мога да разчитам..
Всичко това ме изтощава изключително много. Не е бил особено признателен към хобито и изобщо към интересите ми. Ситуацията за него винаги е такава, че търси начин да си намери оправдание да не ми помага по почти никакъв начин...
В момента основните разходи, които си позволява по мен са да ми плаща общежитие и семестрите. Изкарах първата година, работейки и издържайки се основно сам. Единствено първите 2 месеца ми помага малко повече, докато се установя в новия град. Все пак изкарал само първа година, изпитах нужда да се върна летния сезон в родния си град, за да се възстановя емоционално, изморен от 12 часовите работни смени и еднообразното ежедневие от работа, храна, сън, университет.
За жалост не останах особено гостоприемно приютен от него. Освен, че не го е грижа дали имам нужда от пари, е изключително раздразнен ако поискам джобни/случва се веднъж на 5-10 дни/. Върнах се със спестявания от около 300-400 лева, изкарах още 400-500 от хобито си, което се стремя да усъвършенствам и постепенно да постигна като приличен допълнителен или евентуално постоянен доход. И едвам скърпих лятото. Вместо да е благодарен, че се опитвам да измисля свое място в пълноценния начин на живот, той използва всеки един момент, като в момента, когато имам липса на някой друг лев, за да изляза да се нахраня и да се заредя с малко позитивна енергия от разходки и приятели, да ме упрекне, че безделнича, кога ще спечеля пари и такива наприятни коментари, възникващи при поискване от моя страна на 10 лева средно на 5-10 дни :))
Нека допълня още няколко подробности, които ще допълнят историята, за да разберете как се чувствам.. Моето хоби е фотография, филмография. С години съм спестявал да се оборудвам с работна станция и фото/видео техника. Всичко се е изградило със спестяването на по 1-2 левчета ден, Коледи и т. н. Никога никое от тези неща не ми е било поднесено на готово, нито дори като подарък или като интерес на родителя към моето хоби /което според мен самия той трябва да желае да развивам/. От 8 клас не се е сещал да ми купи дрешка, те винаги са ми били подарък от сестра ми, която живя дълго време в Англия.
Като цяло не знам дали ме разбирате как се чувствам, но постоянно бивам упрекнат, от родителя, който всъщност винаги ме е карал да се чувствам сякаш 5 пари не дава за мен. Израстнах по-рано от останалите деца, когато бях на 12-13 именно заради липсата на интерес към мен и моето вътрешно аз.
Винаги съм целял да съм човек на хармонията /водолей съм/ и да не си отварям устата за щяло и нещяло или пък да не се озлобявам към хората, но този човек ме кара да се чувствам точно така.. Изтощен и излобен към света, макар и прикривайки го. Винаги ме е било страх от това да не се превърна като него, и определено мисля, че се комплексирам и затварям към обществото и положителната нагласа и енергия..
Мислите ли, че небрежното отглеждане на деца от страна на родителите/родителят остава траен отпечатък и щета върху съзнанието ни.. Защото аз така се чувствам.. И понякога ми се иска да затворя вратата, да избягам /буквално или не/, този човек да види, че се оправям сам и да се изклекувам от неговата неприятно облъчваща ме енергия. А същевременно искам да съхраня емоционалното в мен и един ден да имам пълноценно щастливо семейство /като по филмите, хаха/
Какви съвети ще дадете на човек в подобна ситуация, защото вярвам, че не съм единствения, който бива мачкан от хората, от който най-много очаква всъщност да е подкрепян.. И това ни смачква душевно.. води до липса на мотивация.. До самоубеждение, че сме никои за никого, че с опитите да сме супер човечни, всъщност се чувстваме супер премазани.. Крайно увреден ли е българския стереотип на отглеждане на деца..? Какво е цялостното ви мнение по темата и как да бъдем по-позитивно настроени, въпреки всичко?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: cb237dc31e |
|
1. Баща ти е прав, няма кой нормален човек да е доволен да те издържа лятото. Защо ти не го издържаш цяло лято за да се възстанови от неговата работа?
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: ff61f6457a |
|
2. Съвсем позитивно да ти кажа, хубаво, че изкарваш някакви пари, че учиш, ама защо изказът ти е като на някой от маалата? Научи значението на чуждите думи преди да ги употребяваш, има речник. Едно е афектирам, друго е рефлектирам. Още заглавието е грешно. Нямаше да ти го пиша, но за студент е непростимо да правиш такива грешки.
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: 43d8be1668 |
|
3. Авторе вече си пълнолетен и е дошло времето да осъзнаеш, че всичко което чувстваш и ти се случва е на база твойте решения.
Лично се възхищавам на баща ти за дето е успял да те отгледа сам, нормално е да е бил подпомаган от сестра ти за дрехиите ти, защото живота в българия е труден и сам и мъж е направо похвално, че се е справил. Да не говоря, че сега успява да ти плаща квартира и семестри, сам, браво на него. Днес в българия има доста семейства от двама родители, които не успяват да плащат квартира и семестри на децата си.
Колкото до теб, ти като си знаеш положението, че имаш само един родител, вместо да работиш цяло лято за да го подпомогнеш поне с квартирата за догодина и с всяка изминала година да си по самостоятелен ти искаш да си почиваш лятото. А кой даде цяло лято отпуск на баща ти той да си почине и да се възтанови емоционално? Да не говоря че кой знае колко лека работа работиш, щом с заплатата можеш да покриеш само храната и джобните си и да събереш само около 300-400 лева спестявания.
Забелязвам че подкрепата, която търсиш от него, било сега, било преди години е само финансова, да ти купел техника за хобито, да ти плащал еди си какво, а той в същото време е успявал сам да се справи с отглеждането ти и то така добре, че да имаш знания за висшист.
|
|
