Иска ми се да съм имала друго семейство - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97828)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23025)
 Секс и интимност (11349)
 Тинейджърски (20294)
 Семейство (4906)
 Здраве (7886)
 Спорт и красота (4117)
 На работното място (2206)
 Образование (6022)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1511)
 Други (13360)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Иска ми се да съм имала друго семейство
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 2261 пъти
Здравейте, имам нужда да споделя това за което никога не съм обичала да говоря. До 6 годишна възраст баща ми живееше при нас, след това се измести на село. През това врмее биеше майка ми и сестра ми, като аз нямам ясен спомен за това. Майка ми казва, че сестра ми е много бита. Но цялото това насилие спрямо нея рефлектира към мен. И дори, когато той се премести тормоза спрямо мен беше ежедневие. За най- права до стената с вдигнати ръце, имало е случаи докато спра изобщо да ги усещам и като ги смъкна после болката е нечовешка. Майка ми ходеше на работа и докато я нямаше не ме пускаше да излизам навън. Само гледах през терасата другите като играят и ако се разплачех следваше отново бой. Но боя не беше като между деца, винаги бях с разбит нос, изподрана, насинена. Майка ми не помня да е взимала отношение. Помня като поотраснах станаха още по жестоки, дори съм се затваряла в спалнята и заключвала, защото буквално ме е убивала от бой. Един път ме блъсна в стъклото на вратата, което се счупи по мен, друг път пък ме юдряше с юмрюци по главата просто жестоко, винаги ми разбиваше лесно носа и много кръв ми изтичаше и аз много се замайвах и изобщо не можех да се отбранявам. Чак на около 18 годишна възраст и аз започнах да посягам, ама дотогава вече само търпях. То не беше да ме язди на кон вкъщи, не беше будене през нощта да и изгасям лампата, защото я е страх или не ми даваше да заспя за да гледам имаше едно студио Х на времето и ако ми се затвореха очите ме биеше да се разсъня. Абе ужас ви казвам като се сетя и изтръпвам. Разбира се имали сме своите хубави моменти, но това е основното, което помня от тогава. На 16 години някъде тя се събра в лоша компания и закъсняваше всяка нощ до 3-4 часаа, връщаше се пияна и бяха няакви луди скандали с майка ми по нощите, обиди, ужас. Съседите постоянно тропаха по стената, но това беше всяка нощ. Аз умирах от срам, като излезех навън и съседите дори и до ден днешен извръщат глава. Но майка ми и сестра ми изобщо не се трогната, това си продължи, докато тя не се изнесе от нас, защото пак се скараха и аз направо се родих тя като се махна. Беше страхотно, никакъв тормоз, контрол, нищо. Дори това, че майка ми беше особена не ме бъркаше. Междувременно сзе бях разболяла от булимия и това доста ме тормозеше. Но за сметка на това пък винаги съм била отличничка, записах право, като започнах едновременно да работя, за да се издържам, защото майка никога нямаше пари за нищо и я разбирам. Но когато съм оставала без стотинка никога не ми е давала дори за билетче да ходя по обяви. въряла съм из целия град пеша изобщо не и беше жал. Но аз се оправях, дори прекалено добре, изкарвах пари, излизах си, имах си собствен живот. На село когато съм ходила при баща ми никога не ме е бил, но за сметка на това беше властен и за най-малкото нещо ме е обиждал, мърша съм била, рядко лайно, нищо не ставало от мен, някакви такива. Майка ми не знаеше за булимията бях болезнено слаба, караше ми се, че не ям, един път дори ме хвана да повръщам, ама не се притесни за мен, вдигна ми скандал за храната, че я похабявам, а пари струвала. За мен - нищо. На 24 години (сега съм на 29) се разболях от генерализирана тревожност и паническо разтройство. Тогава започна моя ад- молех се всеки ден да доживея 25 години, започнах да изпитвам затрудения да излизам, започнах да се плаша да не припадна и да умра на улицата, започна да ми става зле ежедневно, да треперя, да ми се подкосяват краката, да усещам живота си като на сън. Който го е изпитал знае за какво говоря, който не- няма да ме разбере. Това е най-ужасното и продължнително, мъчително страдание, на което съм била подложена. Въпреки това не спрях да работя и да уча. Някакъв късмет имах и си намерих по лека работя, с която завърших образованието си. Запознах се и тогава със сегашния ми приятел, изместих се при него и благодаря на Господ какъв човек имам до себе си и поне затова да имам късмет. За съжаление това, че съм в нов град и спрях да работя влоши доста състоянието ми. Просто някакъв кошмар, сега започнах пак Антидепресанти и имам малко подобрение, но все още имам страх да започна работа, да излизам сама, това май трудно се маха. Поне паничесите атаки се разредиха, остана повече тревожността и притеснението, което отново много пречи. Но каква ми е всъщност мисълта - споделям с майка ми как се чувствам, но тя не иска да слуша за това, просто казвам, страх ме е, че ще умра, че ще припадна и тя ми отговаря всички ще умрем някой ден, не е нужно постоянно да ми го повтаряш. Не и било приятно да говорим на тази тема. Напоследък избягвам, но ако на нея не мога да говоря за това, което ми тежи ежесекундно и което провали амбициите и мечтите ми то на кого? сестра ми се ожени и се изместиха в друга държава, но тя не спря с отвратително агресивното си поведение. Постоянно държеше сметка на майка ми колко говорела с мен, казваше и че мен повече ме обичала, на мен един път ми каза писна ми майка ми като ми се обади все за теб да ми говори, преди година като се прибраха в България с мъжа си се срещнахме по пътя с моя приятел и двете коли карахме успоредно до къщи и тя после още същия ден, в който се видяхме за пръв път от година и нещо ми вдигна скандал защо моя приятел си позволявал да ми рискува живота и карал толкова бързо, той не ставал за нищо, не мислел за мен. Ами викам и и вие толкова бързо карахте и тя ние може, моя мъж има опит, ама твоя не. При положение, че моя е активен шофьор от 10 години и повече и тя за пръв път го вижда. Каза ми, че бил грозен и дебел, което не е истина, изобщо само обиди. Понеже мъжа и нямаше къде да остане бяха в нас в едната стая и тя си беше взела котката, обаче не можела в тяхната стая да спи, защото я притеснявала и хоп при нас, а моята котка аз също я взех няма място за нея, я оставих при приятелка. И изобщо ако я питаш нещо за мен, на всеки казва, аз съм я възпитала на мен дължи всичко. Мен ми е смешно, защото освен тормоз, на нищо не ме е научила. И така тя има детенце сега вече на месец като се роди майка отиде при нея да помага и един път ми звънна по скайпа говорихме исках да видя малката на камерата, видях обаче сестра ми, че е изнервена, казах на майка да затвори, след което тя ми прати смс, че вече няма да ми звъни, защото сестра ми била изнервена и забранила. И изобщо като се приба майка ми започна да се оплаква от нея, че пиела кафе и ядяла шоколад докато кърми и детето все плачело и от врмее на време и бира пиела, че малко пушела, което не е болка за умиране. Но била много агресивна, все викала и крещяла и се карала, но ми стана най-тъпо майка ми като ми каза, ми тя има твоя проблем който ти го имаш, изолирала се е. Казвам е разбираш ли, че няма нищо общо, моето си е чист страх от всичко. ами не то здрав на болен не вярвал, тя сестра ми я била обвинявала, че била така, нея и баща ми и вика баща ти е виновен, което е така. Ами викам добре, тя като ме утрепваше от бой и един път не ми се извини. Майка ми обаче, ами тя не е виновна, такова е видяла. Аз все едно съм никаква. Тя била по-зле от мен, обаче като гледам пие си кафенце без да се разтрепери, може да излиза спокойно, може и да работи., ако поиска. Друг е въпроса, че не иска. Те нямали пари, тя им помага, колкото може. Агресивна е, но това е друг, коренно различен проблем. Реших повече да не общувам със сестра ми. Не знам защо са такива, аз защо съм различна, но наистина ако не е тая тъпа болест бих доказала, че мога да успея. Това е, не търся съвет нищо, просто исках да споделя

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 3 месеца
hash: 4ead14f227
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Здравей!
Искрено ти съчувствам за историята... И моята сестра ме малтретираше като бях дете, но като станах по-висока от нея и не смееше да ме пипне. Почна с някакви психо-атаки и тн, но като видя че не и' се връзвам и с това спря. И до ден днешен не се разбираме, винаги е мислила, че мен обичат повече и че на мен обръщали повече внимание и ме е мразила... За щастие преди 2 години успях да се измъкна от този ад и в момента животът ми е супер.

Това, което искам да ти кажа, е че трябва да избягваш всякакъв контакт с нея! Забрави че имаш сестра, по-добре без, отколкото с такава. Щом си имаш и свестен мъж до себе си:). Не съм много наясно с болестите по принцип, но знам че повечето неща са на психологическа основа. Опитай се да мислиш само за позитивни неща, да си доставяш приятни емоции. Ако трябва ходи при специалисти. Гледай филма "Тайната"- той е точно за ефекта от позитивното мислене. Сигурна съм, че всичко ще се нареди! Не те познавам, но ми изглеждаш свестен човек. Имаш още много да живееш и да си щастлива! Пожелавам ти успех с всичко!

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 8beff7fe91
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Виж, в повечето случай казвам на хората тук, че сами са си виновни, взели са грешното решение и т. н., но при теб - ТИ НЕ СИ ВИНОВНА С НИЩО. Направо ти се чудя как си успяла да завършиш, да работиш, да си намериш добър мъж.
Шапка ти свалям за това, но, понеже вярвам, че човек е сам майстор на живота си ще те посъветвам също да прекратиш контакт с ЦЯЛОТО СИ СЕМЕЙСТВО. Избягвай ги просто, говори с мъжа си - край!
Нищо няма да загубиш, мила!
Трябва окончателно да скъсаш с тези хора - майка ти и баща ти включително. НИМА ИСКАШ ТЕ ДА СА БЛИЗО ЕДИН ДЕН ДО ДЕЦАТА ТИ?
Забрави, че съществуват и живей само за себе си и за мъжа си!!!!
Забрави и за детето на сестра ти, не можеш да го спасиш, можеш само да спасиш себе си и твоето собствено бъдеще. Ако искаш ти самата да имаш семейство - нормално семейство, да станеш майка и да имаш спокоен живот с мъжа си - ЗАБРАВИ ЗА ТЯХ. Да, той сега е до теб, но всяко търпение си има граници. Накрая ще му писне от теб и ще те зареже!
Затова - решавай.
ИЛИ ТЕ, ИЛИ ТИ!
АКО НЕ СЕ ДИСТАНЦИРАШ ОТ ТЕЗИ ХОРА, ТИ СИ ЗАГУБЕНА И НЯМА ДА ТЕ ИМА ДЪЛГО!!! Това са вампири, хора от които трябва да страниш - или те, или ти - избирай!

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: edff6b645a
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Спри всякакви контакти със сестра си. с маика си говори 1 път в месеца здравеи как си и толкова

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 807bb1e427
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   озадачена съм от написаното... какви съвети, какво нещо! Аз също съм от много проблемно семейство, но не съветвам да обарнеш гръб, никога... недей! Аз също съм искала да ги няма в живота ми-всеки ден дори и днес....! НООООО когато имам болка в душата си аз знам, че те ще са до мен повече от всеки друг. Не могат да ми помогнат! Знам го - искала съм помощ и не съм получила! Вече не искам помощ от тях! Погребах майка ни сама-не, че те не бяха там, но аз бях сама! Преди месец ми стана зле, , , много зле, не можех да дишам! Имам малко дете, притесних се, започнах да звъня по телефона... всеки един ми каза-че е на работа-звъънах на баща си накрая-той ми чу само гласа - и каза- идвам! моя татко който е проклет пияница-БЕШЕ ДО МЕН! незнам какво да кажа... имам много истории които да покажат че от семейството по голямо нещо няма. Аз съм нещастница, която произлиза от лошо семейство, но съм щастливка, че съм имала такова!

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: deb34e4db8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Че щом си преодоляла всичко това от тук нататък живота трябва да ти е песен. Мислиш че живота ако беше само розов щеше да е приятен.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker