Жената- робиня на мръсните чинии, прахта, децата, работата, мъжът преди: 10 месеца, 13 дни, прочетена 998 пъти
Това е темата, за която спора с майка ми и се опитвам да я разбера, но не мога. Все още съм малка, но спорим на тази тема. Имам брат, който не прави нищо- не си оправя леглото, като се наяде си остава трохите и чинията на масата, разхвърля си дрехите по земята и изобщо никакъв ред. Майка ми и баща ми са от по-старата генерация и имат старите разбирания за мъжа и жената. Жената трябва да чисти, да готви, да пере, да гледа децата, да работи, да ходи по гъза на мъжа си, а мъжа като се върне от работа да се разкрочи на дивана с бирата и мезето, и да гледа мач. Иска да ме убеди, че един мъж не е в състояние да ПОМАГА в домакинската работа, НЕ ДА ПОЕМЕ ПОВЕЧЕТО ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Обяснява ми как ще правя всичко сама като се оженя, а аз и упорствам. Искам да накарам поне малко брат ми да прави нещо, например да си оправи леглото, да си измие чинията, не всичко да чака аз или мама да му оправяме, защото така е най-лесно. Според мен един мъж може да помага поне малко с домакинската работа и с отглеждането на децата, и силно се надявам да е така. Искам да попитам, какво смятата вие за това- дали мъжа е способен и има желание поне малко да помага. Извинявам се, ако съм ви отегчила :)
2. Здравей!
Искам да те упокоя, че не във всички семейства е така и най-вече, че не всички мъже са такива. Не знам защо го правят, комплекси ли избиват или какво... Това съвсем не е начинът да се докажат като мъже, най-много да отблъснат една жена. А и при положение, че сме 21ви век и вече и жените ходим на работа, някакси не ми се струва честно. Едно домакинство трябва да се поддържа с взаимни усилия... Да ти кажа честно и моят баща понякога се държи по този начин и мен лично много ме обижда това и най-вече ми става кофти за майка ми. Но явно няма как да промениш хората... Какво да ти кажа, търси си мъж който не е такъв и е възпитан по друг начин:). Аз вече го намерих:).
3. Да могат, ако бъдат възпитани да могат... Брат ти, като излезе да живее сам, ако успее да е инякъде далеч от теб или майка ви, ще се научи да си чисти и да си готви сам...
Колкто до майка ти, остави спора, няма смисъл. Така е възпитавана, така е виждала така си и знае, а и приказката: старо куче не учи нови номера, важи тук с пълна сила. Просто не спори. Кажи ѝ, че я разбираш, но не споделяш мнението ѝ и толкова. Не изпадайв спорове и подробности, просто приключете темата.
Лола
5. има различни мъже, младите българи все повече се ангажират с тези работи.
моят мъж е швед и него като малък НАСИЛА са го карали пък да върши цялата домакинска работа, което той сега мрази!
Преди да се оженим си имаше прислужничка, толкова неприятно му е това заради насилието на майка му вкъщи. Няма какво да се лъжим - мъжете са генетично направени за лов, не за домакинстване. На мен ми доставя удоволствие да глезя мъжа си, той обаче за разлика от българите много го оценява това и ме компенсира по други сладки начини...
6. Аз пък много се дразня, когато баба ми постоянно ми казва да оправям леглото на брат ми и братовчед ми или да им прибера масата, след като само те са яли и още други неща! Не, че ме мързи или нещо, но са ужасни като тия двамата, които по цял ден ядат, седят си на лаптопа или си излизат, а аз да им върша всичко и да ми кажат "Ти си момичето, ти ще чистиш! " Направо много ме ядосват! А като са момчета нищо ли не трябва да правят? Аз няма да търпя такъв мъж до себе си, за нищо на света! Все пак ние жените, сме по-нежните същества, не сме им прислужници.. Ние им раждаме, ние имаме цикъл всеки месец, ние гледаме децата.. Малко уважение трябва.. Като са мъже, трябва да помагат с по-трудните неща.. В момента конкретизирам брат ми и братовчед ми ;d... Не мисля, че е честно... ;)
7. Всичко е до възпитание и култура, не е до пол. Има и жени, които са страхотни мърли. Докато баща ми, например винаги много е помагал на майка ми - ходи на пазар, чисти, подрежда, пере, глади, простира, мие чинии. Прави го по убеждение, за да не носи тя всичко сама. Приятелят ми също е привърженик на идеята за равенство в домакинството - голям чистник е и е страшно подреден, не ми позволява да се претоварвам изобщо. Разпределили сме си задълженията - знае се кое чия работа е и си живеем страшно хармонично, без битовизмите да ни създават особени проблеми, даже е забавно:) Въпрос на мъж е. И не е номерът ти да го караш - на сила хубост не става. Нужно е това да е вътрешното му убеждение. А ако той уважава жената и вижда в нея партньор, а не слугиня, разбира се, че ще я подпомогне. А и кой иска скапана от умора жена в леглото си?
8. Мъжете така са намерили - жените докато се съгласяват с такова положение, като майка ти, и така възпитават синовете си, така ще е. Брат ти като си има семейство и той ще е такъв и ще повтаря това, което е виждал.
Разбира се, че не е честно и не е редно. Даже ме хваща яд като видя думата ПОМАГА - кой на кого помага в едно семейство? ! Не са ли общи задълженията, децата?
Права е Борония, че мъжа като няма това съзнание и не е възпитан, няма тепърва да го възпитаваш и да го караш насила. Ако една жена смята, че е редно да е домашна прислужница и това си е в реда на нещата, така и ще живее. Радвам се за тебе, че не си такава. И аз не съм. Но гледай наистина мъжа, с който ще си имаш вземане-даване да бъде и той с такава нагласа и разбиране.
9. според зависи - разбира се, че НЕ ТРЯБВА да се примирявате с положението да чистите на братя, братовчеди и т. н., но когато баща ти се върне скапан от работа, а ти си в лятна ваканция - защо да не му направиш нещо за ядене, независимо дали си момче или момиче.
Когато имам един ден деца, независимо от пола им, бих им давала задачки в домактинството. Много полезно е според мен да им се вземе животинче, за което сами трябва да се грижат (да чистят, хранят). Насила хубост не става. Не може едното дете да го карат да чисти и прибира зад задниците на другите, защото било момиче!
Но и не бива, според мен, ако си в майчинство или работиш просто по-малко от мъжа, да го караш после и да върши домакинска работа.
Танто за кукуригу - аз правя цялата домакинска работа, той прави други неща за мен, но понякога и едно просчтично „благодаря, какво бих правил без теб“ ми стига.
Женската работа за мен поне си е женска, доставя ми удоволствие и не мога да си представя мъжът ми да ми чисти тоалетната, банята, да ми рови по шкафовете в кухнята или да ми пере прането, но за него е нещо специално това, което върша - цени го и ме кара да се чувствам специална.
10. Аз затова не се омъжих за един такъв "супер свестен мъж". Всичките ми близки ми се чудиха как мога да изпусна такова добро момче /скромно, не пие, не пуши, по жени не ходи и т. н. /, въпреки че бях на цели 35 г. вече. Просто не можех да си представя, че ще имам проблеми и ще чувам мрънкания ако ми се наложи да замина в командировка, да излизам по-рано от него за работа или пък просто реша да излезна с приятелки на кафе, а в това време няма кой да му сложи храната на масата или да му извади чорапите от шкафа например.
