СТРАХ
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 1513 пъти
Здравейте аз съм момиче на 21 с един доста сериозен според мен проблем относно родителите.
Няма да навлизам в подробности защо съм стигнала до това да търся съвет(причините са много). Ще кажа само, че вече не знам какво да правя. От както порастнах и станах човече което да може да мисли разумно и да преценява нещата около себе си у мен се зароди един неистов страх от родителите ми. Тъй като те винаги са били властни хора или поне майка ми, винаги са искали да командорят, нямало е НЕ при тях и винаги са били консервативни спрямо мен дори за супер дребни неща, аз развих някакво чувство на страх. Страх да им се опълча, да изкажа мнението си, да правя нещата които наистина искам особено след като навърших пълнолетие. Понякога съм се чувствала като човек който съществува за тях, да изпълнява заръките им, не и като човек със свои цели. Израстнах общо взето с майка ми, баща ми все пътува, тя неиска и да се прибира де, но това е друга тема. Та просто казано с нея винаги сме имали неразбирателство относно елементарни неща. Проблемът главно е държанието и към мен и това че баща ми все я слуша. Като започнем от вечерния час които и до ден днешен имам ( до към 9), до по-задълбочени теми спрямо това което аз искам, за университет или връзки. Страхувам се да и кажа какво мисля за да не ме малтретира или да има караници. Колкото и зле да звучи имам чувстовото че ако някоя вечер тя звънне да се прибирам и аз и кажа че няма да го направя - след това ще се случи нещо доста лошо и грозно. Как да се справя с чувстовото на страх? Как да говоря с нея за нещата които желая без да ми лупка сърцето, защото може да се развика всеки момент. Тя все още ме приема като дете. Всеки ден и върша нейните задължения, не пия, не пуша, камоли да ходя на дискотеки и т.н. Правя вс за тях а те сякаш невиждат и когато аз поискам нещо трябва да е тяхното, и да го подтискам. Толкова е зле положението, че дори когато съм с приятеля ми навън и стане 8 и нещо вечерта и сърцето ми започва да прескача че тя ще се обади.. Че ще развали момента, и как ще се почувства приятеля ми от поредното оставяне, а и аз самата... Толкова съм изморена да се опитвам да бъда разбрана. Всеки ден живея в страх. Когато ме викнат да изляза вечер аз лъжа, че имам работа, защото ми е неудобно и неискам да кажа каква е жалката истина (майка ми не ми дава).. Моля не ме съдете, някой ще кажат че съм мека китка, но само който го е изживял знае за какво вътрешно притеснение говоря и как заставайки пред тях е все едно да застанеш пред най-големия си страх.. Сякаш думите от устата ми не искат да излязът и се паникьосвам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 8 месеца hash: 1289f0f79f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Разбирам те добре, защото моето положение беше много сходно на твоето. Като дете чувствах, че трябва да оправдая очакванията на майка ми и се страхувах от нейното мнение, защото тя си пада по-властен и студен човек. Това чувство е нормално за децата, но при мен продължи докато навърших 20-21 години. Бях изпаднала в дупка пълна със страх, метафорично. Притеснявах се да споделя на родителите си което и да е било мое решение, независимо за както се отнася то. Въпреки това, тогава аз имах различна гледна точка от твоята в момента. Сега ще ти споделя. Най-лесно щеше да ми бъде да обвиня майка ми, че е сурова с мен и да избягам от отговорност. Много удобно решение, но много грешно. Когато бях най-зле, аз си дадох сметка, че единствената причина за проблемите ми съм аз самата. Бях пълнолетна и нищо не можеше да ме спре да си живея живота, освен този пуст страх от майка ми, който си беше и неоснователен. Можех да започна работа, да спестя пари и да се изнеса. Имах възможност да намеря начин да се издържам сама. Можех да си взимам решенията, но се страхувах. Липсваше ми капка смелост, това е истината. Майка ти не е виновна, липсата ти не смелост е виновна. А моят опит ми показа, че смелостта на моменти е просто това да направиш една камара глупости без да му мислиш много и с цената на това, че после малко ще потрепериш, ще поплачеш, но вече няма да имаш избор, освен да продължиш по плана, който си направила. Задействаш ли механизма, после не можеш да го спреш току-така. Най-трудно е да скочиш от скалата, оттам нататък или политаш, или се оставяш да паднеш (образно казано). Всеки човек има инстинкт за самосъхранение и никой няма да се остави така лесно. На теб ти трябва точно смелостта да се обадиш на някоя брокерска агенция и да тръгнеш на огледи. Работи, събери малко пари и действай. Изобщо няма да ти е лесно и аз го знам от опит, но животът си е твой и сега имаш избора дали да го вземеш в ръцете си, или да продължиш да работиш по чужди правила. Моята капка смелост беше да мина на индивидуално обучение, за което майка ми беше твърдо против. Истината е следната, майка ти не може да ти разпише трудовия договор или договора за наем, тя не може да прекрати същите договори и няма силата да ти слага името и подписа където и да е било. Ти си човекът. Ти разписваш всеки важен документ, ти правиш нещата, които са от твое име. Майка ти те управлява със страх, а ти нямаш причина да се страхуваш, защото тя не може да направи нищо. Какво? Най-много да те изгони или да те набие, това е истината. Сякаш не можеш да си платиш наем за стая с част от заплатата или пък не можеш да отидеш на лекар, след като са те набили. Може и да ти се развика, ти пък все едно не си свикнала да ти крещи насреща. Това са дреболии, майка ти е безсилна, когато става дума за твоите житейски избори. Първо стани самостоятелна, направи така, че да имаш собствени пари и да можеш да се издържаш, след това си наистина независима бойна единица. Трябва ти само капка смелост, само един кратък момент на лудост.

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: 3a0a8e0fdb

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Виж, разбирам те отлично. Моето семейство беше същото. Властна майка, която само ме командореше. Доста време ми отне, докато успея да се преборя и да получа малко свобода. Разбира се, стана с много караници и скандали. Беше преди години и не спомням вече с подробности. Също като при теб, винаги не одобряваше мъжете, с които излизам и ме тероризираше и относно това. Предстои ми местене в друг град и планове да живеем с приятеля ми заедно и естествено се цупи, ама като за нейния характер го приема добре. Вече съм на 29 год., имам хубава работа, получавам добра заплата, грамотен човек съм, не върша глупости, не се занимавам с простотии и тя пак се опитва да ми се налага, но аз правя, каквото съм решила - това е пътят. Брат ми е много по - голям от мен и него го тормозеше също. Цупи му се години наред, че се отдели от семейното гнездо. Последно време се поуспокои и си подновиха контактите, но пак не са като нормално семейство. Тия хора са си такива, няма какво да се направи. Опитвам се да не ядосвам и да не се потискам психически, защото ме и манипулира и ме изкарва, че не мисля за нея и я оставям сама.

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: 275cc00882

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Ами мека китка си. Имам същата психично болна, нагла и комплексирана майка. Е... още в 6ти клас й отпрах един як тупаник и от тогава не смее много да заплашва пък камо ли да посяга. Естествено психическия тормоз си остана и става все по-небивал, те такива утрепки не могат да си надделеят ядът, но за сметка на това аз я мачкам 10 пъти повече. Никога не й се дадох, предполагам, че характера ми е благодарение на дядо ми, бивш суров военен, който не подминава току така нагли номера на дребно. Сега злобата все повече вижда как върви към пенсия и безпомощното състояние, вижда как всички роднини и познати са се "отървали" от нея включително и злобното й синче, за което си знае, че ще я захвърли за пореден път. Знае какво е създала и кои гени преобладават в него- злобен, комплексиран изрод по нейно подобие. И сега се мъчи от време на време да се мазни. Само си представи колко е изкуствено и жалко. Кармата не подминава никой, винаги й се е връщало от простотията й и тепърва идва най-лошото.

 

...

горе^

преди: 4 години, 8 месеца hash: cf66804e20

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз се справям с психолог, с много четене, една от книгите, които много ми помогнаха да се осъзная се казва "Отровните родители", с ходене на йога и правене на водени медитации. В Ютуб има специални такива, за детски травми. Напиши "вътрешното дете". При мен много помагат. Най-лошото, е че хората с детска травма много често се свързват и биват привлечени от хора, с които да я повтарят. Аз например имах много взискателен баща и после мъж, който също беше вечно недоволен, внушаваше ми, че едва ли не, една чаша с вода не мога да налея като хората. Двама уж напълно различни мъже, обаче ме вкарваха в един и същи филм. И дълго вярвах, че целият тормоз е за мое добро, че си го заслужавам, просто, защото родителите ми са ми внушили, че това е любов.

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: 13792e0ce8

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Проблемът ти е много сериозен и се иска много работа, за да го решил. Като цяло вече си със страхове невроза... Но хайде по-оптимистично. Напиши дълго и много обяснително писмо на майка си, в което споделяш всичко. Започни от емоциите си и стигни до причинно-следствените връзки. Например: "Тъй като ти не би приела отказ от мен, аз се старая да се съобразя. Мъжът до мен също обаче има изисквания. Не е възможно да угодя и на двамата, което много ме напряга. Напрежението ме прави неадекватна и несигурна. Това пък ми пречи да изпълнявам елементарни неща... ' Спазвай по-студен тон в писмото. Не съди и не изисквай. Само инфоемирай. Остави и го и излез. Изчакай тя да отвори темата за писмото. Поздрави, Д.

 

...