 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Как се справихте със загубта на родител?
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1736 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 18. Предполгам сте разбрали от заглвието причината да пиша тук. Преди месец баща ми влезе в болница. Причината- усложнения от пневмония. Държаха го там 10 дена, след което беше изписан. Преди седмица отново влезе в болница, оперираха го и стана ясно, че изобщо не става въпрос за пневмония. Има огромен тумор в белия дроб, всичките му органи са увредени от разсейките. Изрязаха тумора колкото е възможно, но на всички ни е ясно, че не му остава много. Чакаме само да го изпишат, за да може в последните му мигове да е със семейството си. С майка ми отдавна са разделени, в последните 3 години живее с приятелката си, която няма възможност да се грижи за него след операцията. От както разбрах сякаш живота ми се превърна в ужасен кошмар, ад, от който не мога да изляза и най-лошото-не мога да променя нищо. Никой не може да спре смъртта. Аз обичам баща си адски много. Ако мога да му дам своя живот, своя дроб, всички години, които ми остават на тази земя, ще го направя веднага. Защото това е човека, който никога за нищо не ме е осъждал, лишавал се е, за да имам аз. Подкрепял ме е във всичко и не е искал нищо в замяна. Можехме да си говорим с часове за филми, книги, случки. И сега се сещам как ми е звънял и се е притеснявал, а аз не съм вдигала. Как като малка ми сушеше косата с часове, а аз бягах и му казвах да ме остави на мира. Всичко бих дала пак да съм на 6 и да тичам да го гушна като се връща от работа. Да четем заедно пак, да вечеряме всяка вечер, да ми държи ръката докато заспя, защото ме е страх от тъмното. Не мога да спра да мисля за това, което предстои, не си представям живота без баща ми. Не искам да си представям, че някога ще искам да му се обадя, но той нккога няма да вдигне. Страх ме е. Много ме е страх. Имам една тежест на сърцето си и знам, че ще тежи още много. Плаче ми се постоянно, нямам желание за нищо. Иска ми се само Бог да е милостив и да ми даде шанс да го прегърна и да му кажа колко много го обичам, да съм до него до последно. Благодаря ви, ако сте стигнали до тук. Моля, кажете ми, човек как преживява загубата? Знам, че не я преживава, но как живее с нея? Искам да съм силна, защото знам, че го е страх и го боли, не искам да ме вижда така. Облислях дори психолог. Ще се радвам да прошчета всякакви съвети и истории.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 4c07f7f36b |
|
1. Задължително посети психолог и не го мисли. Имаш нужда от професионална помощ а не от някакви покъртителни истории които тук биха ти разказали
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 60f74b8a02 |
|
2. Като видиш цветя в градината, кое най-напред искаш да откъснеш? Най-красивото! Така прави и Бог - взима при себе си добрите хора. Каквото и да ти кажа, ще бъде безсмислено, за родител най-боли. Преди година изгубих майка ми, а бях едва на 19. Целият ми свят се срути, но се оттърсих и си казах, че тя иска да ме вижда щастлива и успяваща, така и направих.... Миличка, единственото нещо, с което бих те посъветвала е да бъдеш до него до края, каквото и да става! Дръж ръката му здраво и знай, че той ще бъде твой баща където и да е духом....
Желая ти сили.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 5f7cd98c2a |
|
3. Никак, миличка... Време, МНОГО време, години... само така минава, или поне се притъпява до поносима степен.
Но знаеш ли... хората не сме това, което си мислим, че сме... Ние сме многоизмерни същества. Това, което възприемаш като "смърт" е просто преход.. Енергията не се губи, само се преобразува от един вид в друг, материята не се губи, също и съзнанието не се губи.
Сега сигурно си мислиш, че несправедливо ще ти отнемат баща ти, но за всяко нещо на този свят си има причина... която сега можеш да не приемаш и да проклинаш, но повярвай ми - има защо.
Никой не умира истински... просто сменя средата, обвивката, и продължава...
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 3def973320 |
|
4. Ние се справихме, но околните се отдръпнаха и сега сме сами срещу всички... Мислят, че ще станем криминално проявени, защото всички, които са загубили един родител, след това са кривнали от правия път...
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: a94c150dd8 |
|
5. Моят баща също почина, когато бях на твоята възраст. Помогна ми вярата, че е на по-добро място. В нощта на смъртта му го сънувах. Усещах, че е около мен. В първите 9 месеца след смъртта му ми се случваха много хубави неща, колкото и странно да звучи, сякаш ме пазеше и бдеше.
|
...
| преди: 4 години, 7 месеца hash: d8f01c2c9d |
|
6. Здравей, съчувствам ти за случващото се.
Моят баща си отиде преди близо 10 месеца и все още не смятам, чу съм го преживяла. В моя случай всичко се случи в рамките на минути, беше много шокиращо и ми е тъжно, че не успях да се сбогувам.
Единственото, което ми помага е да се средоточавам върху обичта си към него, а не върху физическа му липса.
Направи всичко, което се сетиш, че е възможно, за да се чувства той възможно най-добре. Вината след това е нещо много мъчително. Но се грижи и за себе си, защото той със сигурност не иска да се съспеш заради случващото се.
Пожелавам ти много сила в този труден момент.
И да знаеш, че макар че остава липсата в душата, пак ще има хубави моменти, пак ще се смееш, пак ще се радваш.
Надявам се след време болката да избледнява и да остава само обичта към този, който си е отишъл. Защото физически може да сме тук временно, но обичта, който ни свързва, е вечна.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: e401909455 |
|
7. Няма нищо по-лошо от смъртта. Каквото и да кажа ще е малко. Господ да те пази, мила!
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: fafa907165 |
|
8. Загубата е "неприятна" и няма как да бъде лека, защото няма как да съществува обич без страдание, т.е. ако беше лека и безболезнена загубата на родителя нямаше да съществува и обичта към него(хубавите емоции).
Обаче за да се справи човек с нея трябва да има някаква рамка и визия за света и за Вселената въобще, да помисли по-философски, те са само 2 вариантите.
Вариант А
Ако човек предположи, че не съществува нищо отвъд физичната ни Вселена, то тогава и неговата, и смъртта на всички други хора е еднаква. Няма да има задгробен живот и всички ще умрем завинаги, всичко което сме ние представлява някаква комбинация от атоми в мозъка ни, която на теория може да бъде копирана, т.е. не сме нищо уникално. Тогава няма много смисъл от живота и смъртта, утешението е че поне всички ще изчезнем безвъзвратно, така че дали ти ще погребеш баща си или той тебе(ако те беше надживял) е еднакво лошо. По тази логика всички трябва всеки ден да страдаме заради това, че близките ни ще умрат завинаги, без значение в какъв ред(т.е. трябва да се справяш с идеята, че ще имаш деца и те примерно ще умрат, дори и да не си жива да го видиш).
Вариант Б
Ако човек предположи, че Бог съществува, и като умрем от нервната ни система се отделя нефизичната ни душа, която продължава завинаги да съществува в нематериален задгобрен свят, тогава е лесно. Всички ще същестуваме вечно, и като умреш ще се присъединиш към другите души и играта продължава(сигурно с друг тип дейности). Тогава раждането и смъртта тук са просто като временно изпитание, и по-скоро за душите е тежко да се родят в ограничаващо ги тяло и без памет за отвъдното, и е празник да умрат и да се върнат в отвъдното(където не важат нашите представи за време, пространство, температура, глад, болести и т.н.).
Лошото на Вариант Б е, че ако Бог съществува, то той е скрил това и няма как директно да го разбереш(иначе ще се обезсмисли света ни). Може и да се доближиш до "доказателства" ако се занимаваш с религия и по-духовни дейности(ако Вариант Б е истината), но сигурно човек трябва да е убеден в това(не да го прави само заради временен шок от загубата на близък).
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 99f05ea5d2 |
|
9. С времето свикваш с мисълта. При мен майка ми почина, не се приема, но няма какво да се направи. Тежко е, просто оюитай се да мислиш, че сега човекът не се мъчи, нищо не го боли вече, само дето не е до теб.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 52dcd54146 |
|
11. Тежко е и всеки е сам в страданието си. Използвай времето, което имате, активно. Кажи му каквото иммаш да му казваш, направи за него каквото можеш. Бъди до него. Тези спомени малко от малко ще те топлят. Благодари му за всичко, което се сетиш. Кажи му, че никога, никога няма да го забравиш. Че ще разказваш и на децата си за него. Направи снимки и видеоклипове. Това помага. Да можеш отново да чуеш гласа му, да го видиш. Може и той да запише нещо за вас, за теб, за поколенията. Кажи му, че с теб всичко ще бъде наред, защото той те е научил да живееш правилно. И че обичта ти към него никога няма да свърши. Точно така е всъщност. Те за нас не си отиват. Те продължават да са в нас и парадоксално - да ни липсват. Но за нас те не са си отивали, те са в нас, чувстваме ги, чуваме ги, сънуваме ги, плачем ги. Първоначално е много тежко, после идва едно време, в което вече можеш да говориш за това без сълзи. Всеки има някакви ритуали, които му помагат. Някои плевят гробове, аз си пускам от любимата му музика или си гледам снимки. Вече (след 4 години) ми се иска да си поговоря с приятелите му, да ми разкажат за него. В общи линии се опитвам да удължа присъствието му в моя живот. Важното е да не се предаваме, да живеем, да живеем и за тях. Те не искат ние да клекнем, а след време да продължим напред. Много боли, наистина. Честно казано, децата ни са голяма утеха и мотор да вървим напред. А и в тях виждаме също тези, които са били преди тях. Кураж, дете. Не е срамно да тъгуваш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
