Баща ми
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1750 пъти
Не знам просто от къде да започна и на кого да споделя вече. Пиша това защото е анонимно и никой от хората тук нито ме виждат, нито ме познават и няма да се притесняват да ми кажат само истината и своята гледна точка.

Жена съм, на 21г и както виждате от заглавието става въпрос за daddy issues. Майка ми и баща ми са разведени цял живот, от както съм била на годинка, израснала съм с мама, баба и дядо. Те са ме отгледали и възпитали, баща ми никога не е бил до мен през детството ми. Ожени се повторно, роди му се сестра ми, да ми е жива и здрава (17г) и общо взето всичкото внимание си беше към нея. Искам да подчертая, че обожавам сестра си и никога не съм изпитвала ревност и злоба към нея заради това. Баба ми и дядо ми (мир на праха му) бяха с 30г разлика помежду си, сещате се, че такава голяма разлика просто не е ок и те се караха 24/7, израснах в денонощни скандали. Упреци към майка ми, че е родила млада и си е пропиляла бъдещето. За мен даваха всичко, но малко или много не растеш много ок като ставаш и лягаш с нечий чужд скандал. Както и да е, това беше детството ми на кратко.

Баща ми се появи в живота ми горе долу когато бях на 10-11г, почнахме да се виждаме от време на време, даваше ми по 20лв и аз тъпото детенце много се кефех в началото като ми даваше, щото не осъзнавах, че го прави за да му се махна от главата просто. С времето почна да се подобрява, ходехме на почивки заедно с новото му семейство (винаги сме се разбирали прекрасно), помагаше ми и финансово, виждахме се често и като цяло от периода ми 13-18г беше всичко супер, прекрасни отношения, с майка ми също се разбираха добре тогава, въпреки развода им. До тук добре, 2017 завърших даскало и той се разведе с втората си жена (заради изневерите и лъжите му) и тук вече ще започна с филмите.

Баща ми е изкусен лъжец, буквално може да те накара да повярваш посред бял ден, че навън е нощ. Обича да е тарикат, обича жените да го гледат, да е център на внимание, душата на компанията и да се говори само за него. Аз като негова първородна дъщеря никога не вярвах на околните (мама, баба, дядо), че ме лъже за всичко. За колите, които кара, за "работата", която работи. С времето малко почна да ми расте акъла и го хващах и усещах когато ме лъжеше. Примери много. "Не съм в България в момента", а той си е в България, просто си мисли, че аз ще му искам пари и затова му е по-удобно да ме излъже, да, ама сестра ми ми казва всичко.
Искахме с моя приятел да се установим на запад, баща ми ми каза, че новата му жена (717та подред), има апартамент в съотвената държава и можем да останем временно без да плащаме наем, докато се установим. Ок, звучи супер лесно и яко. Напуснах работа, продадох си колата, моят приятел също напусна работа и 10 дни по-късно трябваше да пътуваме. Да, ама не. Прецака ни, първо каза една дата, после друга, накрая трета, после почна с оправданията, че трябвало да чакаме още месец. Да, ама ние и двамата без работа, как ще си платим наема за още месец, като всичко отделено ни е за заминаването? Каза ми да се оправям. Ядосах се, отказахме се от тая държава. После ми каза, че имал негов апартамент в балканска държава и може там да отидем (пълна лъжа), само че и за там да чакам още един месец ДА СИ ИЗНЕСЕ НЯКАКВИ "НЕЩА". Питам кви неща, не ми се отговаря. Съответно сещате се, че не се съгласих да отида да живея на тва място. Бях ужасно разочарована. Искам да подчертая, че всички тия неща ТОЙ ми ги е предлагал, обещавал, гарантрал и после.... Яд ме е, че ми обещава някви неща, сам предлага и нищо не свършва накрая, аз си правя няква сметка, надявам се на нещо и накрая НИЩО. А единственото, което някога съм искала от него е внимание и честност.... казвам ви хора, нищо друго не съм искала. Та, оня ден се видяхме след всичко тва и ме изкара мен виновна, вменява ми вина, че се бил изложил пред хората като аз съм се отказала в последния момент. Няма да разтягам излишни локуми, но мисля, че това е по-добрия вариант.
Всички от семейството ми и приятелите ми ми казват да не се занимавам с него, да не го търся, да не му вярвам за нищо. Но аз не мога... Просто ми е гадно! Искам да сме в нормални отношения баща-дъщеря, да не ме лъже за най-малките простотии. Години наред съм се надявала на едно телефонно обаждане, да ми покаже с нещо, че му пука за мен, крила съм се в тоалетната да рева, после си крещя във възглавницата, когато на масата само се обсъжда какъв боклук е баща ми. Да ми се натяква, че майка ми си е разбила живота, защото се е омъжила за баща ми и съм се появила аз. Да ми се говори 24/7 баща ми КАКЪВ ГОЛЯМ БОКЛУК Е. А майка ми, баба и дядо, те просто НЯМАШЕ как да ме разберат, не бяха в моите обувки, в мойта глава. А когато плаках ме наричаха лигла и твърде сантиментална. Аз смятам, че всяко дете има нужда от баща си, от неговата фигура в живота. Аз го нямах и затова страдах наистина. После за кратко се появи и.. просто бях ужасно щастлива, че се виждахме често и прекарвахме време заедно. А в последните 2-3г лъже повече от всякога, хора, той ме лъже за най-малките и тъпи неща. Без да му искам нищо, без да го карам да прави квото и да е, той избира да ме излъже само и само да му се махна от главата.
Бях решила - край. Беше ми много гадно, но спрях да го търся, издържа един месец и ми звънна ядосан, че не го търся и не се интересувам жив ли е, умрял ли е. Сега и аз не знам в кви отношения сме. Последният път когато се видяхме му казах или спираш да лъжеш или забравяш за мен. Просто той ме разочарова. Защитавах го винаги и до ден днешен не спирам да го защитавам пред всички, целия свят да се обърне срещу него, аз ще го защитя, защото е мой баща и го обичам и имам нужда от него в живота си. А напоследък се чудя, той има ли нужда от мен? Изобщо пука ли му за мен или го прави по задължение и за да му се разкарам от главата? Опитвах се да говоря с него, опитвах се много пъти, той ми казваше, че не разбирам и майка ми ми пълни главата с глупости.
Палачинката винаги си има две страни. Мама ми казва според нейния опит, баща ми според неговия. Единият постоянно псува и обижда другия, аз не мога да се раздвоя между майка ми и баща ми, а те ме поставят точно в такава ситуация. А вие като хора, на които изобщо не им пука ще ме засегнат/обидят, какво мислите? Искам абсолютно честни и твърди мнения. Все пак този сайт затова е анонимен.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 6 месеца hash: 97c27957d5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Всеки един от нас има нужда от любов. И ти наистина разбираш нуждата от любов от бащата, защото за дъщерите това е по-важно от майчината. Не всички неща се оправят в живота. Не на всичко има оправия. Но можеш да оправиш бъдещето. Помисли добре за кого ще се омъжиш и с кого ще създадеш семейство. Такъв, като баща ти ли, или различен. Не искам да ме пл мислиш, че съм някакъв религиозен, но търси някой вярващ, защото Християнството възпитава един много по-различен живот от това, което си виждала от баща си. Иди на църква, не черква. А колкото за баща ти. О, знам колко е ужасно баща да се обърне към детето си. Много е трудно. Според мен най-правилното нещо е да стоиш далеч от баща си. Не да го мразиш. Но да страниш от него, поне докато не разбере колко грешно постъпва към теб. По-важното е да му простиш и да не таиш омраза към него. Дали ще боли - със сигурност. От къде ще намериш сили -не знам. Трудно е. Но няма по-голяма любов от това, въпреки, че не те обичат ти да ги обичаш. И да се превърнеш в сеяч на любов в живота ти. Внимавай. Бъди силна и продължи напред. Търси любов и давай любов. :)

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: d6421a1171

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Слушай с очите, а не с ушите. Т.е. трябва да се вярва на действията, а не на думите. Ти имаш толкова богат опит, че едва ли трябва някой да ти дава съвет, а по-скоро утеха. Отговорите са в теб, просто трябва решителност, за да ги приемеш. Относно това дали му пука за теб - със сигурност му пука, но просто това му е в характера - да лъже, защото иска да изглежда по-добре в собствените си очи. Затова трябва да го приемеш такъв, какъвто е, без да му се сърдиш, но винаги да имаш едно на ум, че това, което ти казва не е истина.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 8657b9e288

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   И като отидеш в западна държава, какво си мислиш, че ще станеш директорка на мултинационална компания и че там ще се отнасят с теб все едно си прицеса. Много филми си гледала.

 

...

горе^

преди: 4 години, 6 месеца hash: 3b406ea88e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Връзката дете-баща я създава или не, майката на децата. Млада жена си и дано осъзнаеш това което ще ти напиша. Дете се заобичва от усилията, които си вложил в отглеждането му, от болката която си изтърпял в неспособноста си да му помогнеш в детските проблеми, от усилията вложени в търсенето на решения на проблемите му и т. н. Старите хора са казали "дете се обича от лай****", колкото повече грижи си вложил толкова повече го обичаш. Затова сама чувстваш, че сестра ти е получила повече внимание, защото майка й е съумяла да пробутва по често пред очите на баща ти детето си и неговата нужда от помощ, неговата заисимост от родител, дори още като бебе. Бъди благодарна на своята майка че поне не е развалила отношенията ви с баща ти, поне не ти е втълпила да го мразиш. И един съвет от мен утре като станеш майка в момента в който родиш търси всеки един момент да пробутваш на бащата на бебето да се грижи за него. Разбира се най-вероятно ти ще си в майчинство, но прибере ли се мъжа от работа, целуни го усмихната, като хапне пробутай пеленачето с извинението, че имаш недовършена домакинска работа, че ще се къпеш или че трябва да идеш я до магазин, я до някъде другаде, в почивни дни ги пращай сами на разходка в парка и т. н.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: b55596c378

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   3, а тва какво общо имаше с цялата история, че не схванах аз? Говорим за съвсем различно нещо тука, а не за заминаването, ти си гледал много филми, приятел и си избиваш комплексите тука под на момичето поста

 

...