Направих опит за самоубийство и сега всички се държат с мен като с дебил! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90901)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21152)
 Секс и интимност (10629)
 Тинейджърски (19572)
 Семейство (4459)
 Здраве (7395)
 Спорт и красота (3872)
 На работното място (1922)
 Образование (5366)
 В чужбина (1185)
 Наркотици и алкохол (880)
 Измислени истории (713)
 Проза, литература (1435)
 Други (12150)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Направих опит за самоубийство и сега всички се държат с мен като с дебил!
преди: 29 дни, 20 часа, прочетена 1401 пъти
Нито съм ненормален, нито съм депресиран (вече), нито ще направя такава глупост отново. Това стана преди 3 години през 2016! Сега на Коледа ще направя 25. Разделих се тогава с дългогодишната си приятелка, която ми беше първа, бяхме отдавна приятели и т. н. Хванах я с друг и просто изгубих контрол. Тя не ми каза в очите, а се криеше и ме въртеше. Бях съкрушен като разбрах. Напих се като куче, бях сам в квартирата си (В София уча, иначе съм от друг малък град). И ми дойде блестящата идея да се хвърлям, че семейството ми могат и без мен, а любовта на живота ми беше моят смисъл и аз не мога без нея. И просто скочих. Бил съм в медикаментозна кома един месец, после се събудих и цялото тяло ме болеше - счупен ляв крак, ребра, имах импланти в гърба. Не можех да мърдам. Лекарите ми казваха, че съм голям късметлия, защото нямам извадени органи и ще съм както преди, а аз не вярвах. За по-малко от година проходих отново и се върнах в старата форма с много воля, желание и търпение. Към днешни дни аз се чувствам идеално, спортувам много, към края на висшето образование съм си и имам хубава и доходоносна работа. Смятам, че съм красив и умен млад мъж, определено не съм с ниското самочувствие от миналото. Смених няколко приятелки, 3 сериозни, с които нищо не стана и 4, с които само секс беше. Не съм дечкото, който не приемаше раздяла. Хора много, всеки влак си има пътници. Един ден ще срещна точната, сега това не е приоритет. Задълбочих се, за да видите моята гледна точка, защото следва какъв всъщност е проблемът ми.
Нашите, родата и приятелите се държат с мен като пълен олигофрен или някакъв депресиран самоубиец. Заради събитие станало преди 3 години! Знам, че много болка им причиних и това не се забравя, ама крайно време е да престанат да се притесняват за моето психическо здраве, което е отлично. Не съм бил и болен, просто всеки човек в живота си има върхове и спадове. Майка ми една година не ми даде да се върна в университета, за да ме “наглежда” (това след като се бях оправил). Всеки ден ме проверява по няколко пъти по телефона и не дай си Боже не вдигна, става паника. Срамно е, защото понякога съм с момиче или с приятели навън и се почва с въпросите. Повреме на секс даже ми е звънкала и е адски неудобно, а ако не вдигна... просто знам какво следва. Баща ми постоянно ми напомня за случката от рода на - “Какво те беше обладало тогава, сине? ” и “Никога да не си повторил тая глупост, най-малко заради жена! ”. Той за добро го казва, ама искам шибаната случка да остане в миналото. Имам много нови приятели, които не знаят и не съм им казвал и с тях е ОК, ама другите все още се отнасят с мен като с инвалид. Не се шегуват както преди случайно да не ме обидят, внимателни са и много играят ролята на психолози. Пак го оценявам, но е кофти. Моята кума постоянно ми праща статии за депресията, превъзмогването, философски и психологически такива и някакви окуражителни писания, като че ли все още съм льольото от 2016! Нервирам се, защото ме карат да се чувствам слаб. Аз съм много различен човек от тогава. Даже миналата година се натъкнах на момата, погледнах я право в очите и се усмихнах, защото аз победих - не се предадох въпреки моментната грешка. Господ ми даде втори шанс! Аз го взех. Другото, което е, аз ако съм искал да съм се самоубил вече, имал съм много възможности и след това. Даже в болницата още до мен стоеше летално количество морфин и можех да се пресегна и да си сложа края. Но след събуждането ми, аз избрах да живея и съм награбил живота с пълни шепи. Така че кога ще започнат да се отнасят с мен като с нормален човек? И не, историята не е фалшива, моля ви такива коментирали да няма. Просто помогнете или не хейтвайте. Мога да ви публикувам линкове, когато вестниците и сайтовете писаха за мен.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 29 дни, 9 часа
hash: 5fdf371401
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

3.   А ти всъщност на колко години си (спокойно! прочетох! на 24), че да допускаш подобно отношение от страна на вашите? Особено пък ако наистина си с "хубава и доходоносна работа". Прекрати ВСЯКАКЪВ КОНТАКТ ако се налага! Поне за известно време. Сменяш си телефона, не им казваш адреса на квартирата, преди това ги предупреждаваш, естествено, какво и най-важното ЗАЩО смяташ да направиш...
След година-две, след като се убедят, че им без тяхното пърхане можеш да оживееш, ако ти го самият искаш - можеш да подновиш контактите.

Само да ти кажа и своето мнение: Наистина огромна глупост си направил, и с право хората се притесняват... Може би от притеснения преиграват, но няма друга сила на света, освен тебе, която да ги постави на мястото им...

 
  ...
преди: 29 дни, 8 часа
hash: e642e4d8df
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Донякъде е нормално хората да се държат така с теб след глупостта, която си направил. 3 години не е чак толкова много време, че да се забрави подобно нещо. Постави се на тяхно място и помисли, че се притесняват за теб и не са сигурни дали някой ден няма пак да превъртиш и да се повтори. С времето ще престанат да ти досаждат. Кажи им това, което написа тук - че не ти е приятно да те връщат отново към тази случка, че вече си друг човек, осъзнал си грешката си и повече няма да правиш подобни глупости. Бъди сериозен и с постоянство превърни тази тема в табу.

 
  ...
преди: 29 дни, 6 часа
hash: 6eff0c2db6
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   Като страничен човек мога да разбера както твоята гледна точка, така и тази на роднините ти и по-старите ти приятели. Притеснени са, защото си ги изненадал неприятно. Ти и тогава си им изглеждал добре, точно в този факт се крие разковничето. Учил си, живял си си, имал си приятелка, скъсали сте и близките ти са очаквали да ти е криво няколко месеца, да пиеш от време на време и да си драматичен, но не и да се самоубиеш. Затова в момента им е трудно да забравят случилото се и да ти се доверят, че наистина си добре и могат да дишат спокойно. Обяснявам ти тези неща, макар че сигурно и ти отдавна си ги установил, защото ти имаш нужда от тяхното разбиране, но и ти самият трябва да ги разбереш истински преди това.
Помисли малко за страха, през който са минали тези хора. Влизала съм в болница и един от най-ярките ми спомени е как се будя, замаяна от всички лекарства, и заварвам майка ми да се моли до болничното легло. Аз никога преди и след това не съм виждала майка ми да се моли, че и на колене. А тя и до днес не знае, че съм я видяла. Когато спреш да им се ядосваш, тогава ще си готов да поговориш с тях сериозно. Такъв е съветът ми към теб. Спри да им се сърдиш, разбери ги и поговори с тях. Голям човек си и спокойно можеш да кажеш на майка ти, че понякога като ти звъни си с приятели навън или с жена у вас и тези проверки те натоварват и изнервят. Кажи ѝ всички тези неща, които си изписал тук. Ако по време на разговора си твърде емоционален, ефект няма да има. Майка ти изпада в паника, тя се страхува за теб, яда ти няма да я успокои.

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 2 часа
hash: 96099f4d0e
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

6.   Според мен отношението им е нормално. Ти не просто си имал някакви мисли да си посегнеш на живота, Ами директно си го направил и само по някаква щастлива случайност/ съдба си оцелял. Няма как да са спокойни, все пак са ти най-близките хора, тревожат се, защото те обичат. Не знам какво да те посъветвам освен да говориш с тях сериозно по темата, а може дори и да им покажеш какво си написал тук. А защо не и да посетите психолог заедно. Те също са преживели огромна травма покрай теб. Имат нужда от помощ. Ти може и да си нов човек, но те са същите хора, които един месец са си мислили, че детето им ще си отиде от този свят. Постави се на тяхно място просто.

 
  ...
преди: 29 дни, 1 час
hash: 608d845b7d
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

7.   Близките ти не се държат с теб като с дебил. Просто са преживели невероятен шок, били са на косъм да те загубят и такова нещо няма как да не остави отпечатък и травма у тях. Ти си белязал всички, на които им пука за теб, а не само себе си. Да - тъпо е да ти говорят сега предпазливо и внимателно, но след като добре осъзнаваш причината, е редно да проявяваш разбиране.
3 години изобщо не са чак толкова много време.
Бъди благодарен на хората, които те подкрепят. Ако нещо ти идва в повече или смяташ, че е неуместно, най-добре говори със съответния човек и в прав текст му обясни, защо това, което прави, не е нито нужно, нито за теб е ОК. Близките ти няма как да ти прочетат мислите, просто се стараят да са полезни по най-добрия начин, по който могат - трябва да разговаряш с тях и да обясняваш внимателно, когато това не е така или намираш поведението им за неуместно.

 
  ...


...
преди: 28 дни, 20 часа
hash: c4afaa3c08
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

9.   Всъщност, според мен само си мислиш, че си ок. Самият факт, че се дразниш, показва, че не си това, за което се мислиш. Ако действително си силен, няма да се гневиш, че са внимателни към теб. Бъди благодарен.

 
  ... горе^
преди: 28 дни, 18 часа
hash: 5b931faf05
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

10.   Какъв ти е проблема? Хората се притесняват за теб и ги е грижа. На твое място бих се радвала. Пък и с времето ще им мине. По-добре ли щеше да е да си от някое безчувствено семейство, на което да не му пука? Не им обръщай внимание толкова, след още някоя година ще го позабравят. Плюс това те изобщо не се държат като с дебил с тебе, не те обиждат или нещо. Просто се притесняват хората. Все още им е жив спомена от стреса който са преживели :)

 
  ...
преди: 28 дни, 8 часа
hash: 621f4646be
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

11.   Брей! Абе, 3, ти уникален съвет даде на момчето! Я се постави на мястото на тези родители - не им ли стига другото, което са преживели, ами сега и да се махнел авторът, да се скриел, че и да ги блокирал - каква жестокост! Като завъдиш деца, ще разбереш каква идиотщина си изтропал. Споделям мнението на другите коментиращи.

 
  ...
преди: 27 дни, 16 часа
hash: f15552b46f
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

12.   Ти си се заобиколил с егати човеците, смях се с глас, извинявай, нелепо е от моя страна. Нямате ли какво да си говорите, че всеки от тях влиза в някаква роля, я на жертва, я на спасител - на твой гръб. Ми, поеми ролята на агресора, ве. Но ти май вече донякъде си я поел спрямо момичетата, които, струва ми се... използваш. Прати я тази ти леля да си проповядва философиите другаде, защото сега имаш по-важни дела. В прав текст. Кажи на баща си, че започва с деменцията и се страхуваш за него, след като забравя, че ти говори едни и същи неща.

 
  ... горе^
преди: 27 дни, 8 часа
hash: e7f5c2633a
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

13.   12 и 3, вие сте изроди.

 
  ...

...
преди: 27 дни, 4 часа
hash: 82c36071a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

14.   Малко егоистично човеченце, някой трябва да ти набие шамарите вербално и това ще съм аз. Не заради глупостта, която си извършил, а защото мислиш само и единствено за себе си. Ти как мислиш, че вашите ще излязат от това приключение без психическа травма? Твоите импланти звънят на детектора, техните ти звънят по телефона.

Знаеш ли какво е всеки ден да си в интензивното, да го гледаш този обичан човек - нито жив, нито мъртъв. Знаеш ли какво е да му говориш и да не знаеш, чува ли или не. Знаеш ли каква надежда е да му махнат тръбата и после какво е да му я сложат пак. Знаеш ли как изследваш всяко мускулче, всяко косъмче по лицето на лекаря, когато идва да дава сведения, в търсене на надеждата, на надеждата, дето и ти вече се чудиш откъде да я вземеш... И какво е да ти казва ден след ден "без промяна". Знаеш ли как се нагажда човек към мисълта, че може и да не се събуди най-свидното му. Знаеш ли, че ти идват мисли как да му организираш погребението най-достойно. Знаеш ли какво е да имаш такива мисли при човек, който е жив, за когото трябва да се надяваш... Защото шансът да се събудиш след един месец е никакъв, шансът да се оправиш и да живееш нормално е никакъв. Клони към нула. Знаеш ли какво е да се събуди този човек? Мислиш, че е облекчение? Не е. Тогава започва втората фаза. Какво му е? Ще може ли да говори? Да ходи? Да е самостоятелен някога. Да учи. Да има деца. Да има достоен живот. Живот и след родителите си.

Ти не си единственият пострадал. Вашите са си скъсали задника, за да се оправиш. С рехабилитации по пътека не е минало. Но най-лошото: те са преживели това да те загубят. Как мислиш се чувстват при мисълта да минат отново през същото?

Ти си знаеш колко си се променил, а те? ТИ и само ТИ сега си отговорен да им облекчиш травмата. Не да изискваш още от тях. да те оставели на мира и не знам какво си. А ти какво направи за това? Не се самоуби втори път. Браво. Аме не стига.

Сега искам да ги поканиш на вечеря, която сам си приготвил, нещо, което ТЕ обичат, не ти. Да го напазаруваш и сготвиш сам. Да седнете и да им кажеш едно ОГРОМНО честно човешко "извинявай". Едно огромно "мерси". Че разбираш през какво са минали заради теб. Че само заради техните усилия си това, което си сега. Здрав и нормален. Че го ОЦЕНЯВАШ. Че никой не заслужава да мине през този ад и че не си помислил докрай за тях. Но сега мислиш. За тях и за себе си. Че не би захвърлил усилията им на вятъра. Че се радваш, че не си успял да умреш и че имаш такава безрезервна подкрепа, за да се възстановиш. Че се чувстваш напълно нормален и искаш да си изживееш дните, благодарение на тях - като нормален човек.

Тия хора на ръце трябва да ги носиш, ти си седнал да им искаш още и още. Ами няма как да не искат да се предпазят от нови травми. Помогни им да го преодолеят. Разказвай им за плановете си. Срещай се редовно с тях. Обаждай им се ти, не чакай само те. Дай им спокойствието, което търсят. Дай им и жестове. Кани ги у вас на кафета, подарявай им цветя и подаръчета за празници. Заведи ги на една екскурзия за която са мечтали, идете заедно. Отгладувай я, но го направи.

Просто е време да поемеш отговорност за себе си и за последствията от своите действия. Всичко е в твои ръце. Не можем да променим другите, но тяхното отношение със сигурност се променя, когато ние променим своето към тях. Защото сме такива същества - реагираме на промени. Не на "искам, искам, искам".

 
  ...
преди: 27 дни, 2 часа
hash: 7e9a397ab1
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

15.   Трябва да се радваш, че на роднините и приятелите ти им пука за твоето благоденствие, дори и да не го изразяват по най-адекватния, според теб, начин.

Няма как да очакваш нещата да са 100% както преди след това, което си направил. Затова го приеми и продължи напред.

Моята майка ми звъни веднъж годишно за рожденния ми ден, а баща ми никога не ми се е обаждал? Много хора ще кажат, че искат тази "свобода" от родителите си - е да, ама айде да не е баш така. Имам чувството, че съм някаква тежест за нашите.

 
  ... горе^
преди: 27 дни, 1 час
hash: 521e0874ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

16.   Това ми напомня на един мой приятел - Жоро Безсмъртния. Веднъж се напил като мотика и звъни по телефона, пуска ми някакви балади, пиян, залян. Това било последната песен, някакви такива глупости. После изпил някое и друго приспивателно, ама го спасили. Та от тогава си му остана прякора Жоро Безсмъртния. Сега след толкова години още го бъзикаме на безсмъртен. Ние не се държим с него като с дебил, а като с клоун. Защото той реално постъпи като клоун.

 
  ...
преди: 27 дни, 1 час
hash: 521e0874ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

17.   Авторче, викаш 3 г. са много време, а? Да си жив и здрав, да имаш дете някой ден и да дойдеш пак да напишеш тук след подобен шок дали са много.


Как искаш да се държат с теб, след като си постъпил като дебил? Утре като имаш дете дали ще му имаш доверие, че видиш ли изведнъж е станало готиния пич, на който му е под достойнството да го търсят по телефона, докато чука мацки, понеже никой не знае дали няма в някой момент пак да се хвърли? Сега си много отворен, работа имал, уверен бил. Но сам казваш, че живота е спадове и върхове. Сега си във връх и си мислиш, че няма да повториш глупостта, но можеш ли да гарантираш, че утре няма да те очука живота и няма да решиш пак след бутилка алкохол да се хвърлиш? Те родителите от къде могат да знаят дали пак не си в някоя дупка и дали някоя пак не те е заразяла и няма да решиш пак да дебилстваш на пияна глава?

3 г. минали. Ами имай дете някой ден и виж как боли, само да падне и да си ожули коляното, а си представи с месеци да му стоиш на главата и ад се питаш дали ще живее, дали ще проходи и после пак ела да пишеш тук колко са 3 г.

Приеми ги така - като си решил да дебилстваш, сега ще си носиш отговорността и ще търпиш още 10 г. ако трябва да ти звънят през 5 мин. Някои неща имат последствия и трябва да се мисли ПРЕДИ да направиш глупост. Да ти е за урок занапред да мислиш.

 
  ...
преди: 27 дни, 23 мин.
hash: 1011d27de1
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

18.   До 13 ... Уаааааауууу .... Благодаря за отношението. Добре, че си анонимен, инач за такива нападки може да те осъди някой.

 
  ... горе^

...
преди: 26 дни, 20 часа
hash: ed4e8c0f0a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   Авторе, не си длъжен да търпиш. Кажи им / казвай им абсолютно същото, което си написал тук.

 
  ...
преди: 26 дни, 20 часа
hash: 82c36071a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   публикувай линковете, интересно е

 
  ...
преди: 26 дни, 19 часа
hash: ddc8628d09
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

21.   до 18
Нима?! Пак казвам, изроди сте - и това не е нападка, а констатация и безспорен факт. Само сбъркано същество, без капка емпатия и човечност, е способно да "роди" подобни идеи и изявления. Пределно ми е ясно колко ме защитава анонимността - никак. Нямам и нужда - съди ме, чакам.

 
  ... горе^
преди: 26 дни, 8 часа
hash: 0b926cd737
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

22.   18, да, 13 много тъпо се е изказал. Но ти всеки, който те обиди ли ще съдиш? И как в съда се доказва, че не си изрод?

 
  ...
преди: 26 дни, 6 часа
hash: e9b6bf6958
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

23.   17. и всички останали, 'дето много знаете на думи - бих се обзаложила, че никой от вас не би търпял на мястото на автора.

 
  ...

...
преди: 26 дни, 6 часа
hash: 2f66bc540b
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

24.   Авторче, невероятно арогантен си. Това отвръща всякаква емпатия към теб от страна на читателите на историйката ти.
Щом си си посегнал ще търпиш. Ако не трий номера, адреси и заминавай да живееш сам. Само не се дръж така надменно, защото дразниш. За какъв се взе? Бил победил... Победил си грънци. Проявил си слабост, проявил си глупост и сега не искаш да те третират като инвалид. Е, не става. Сам си си виновен. Даже не си искал другите да разбират, е не става и това, ще си носиш петното. И бъди благодарен и смирен, че си получил шанс. Не всеки го получава. Наглостта няма да те доведе до никъде. Представям си те колко си ехиден....
Едно време ходех с 1 такъв като теб. Той се самоубиваше при всяка раздяла. Също като теб арогантен, но пък свиваше ушите пред кабинета на психиатъра, защото когато си посегна викнах бърза помощ и съобщиха, че се опитва да се самоубие. Та после ходеше на отчет. Иначе така и не сведе глава.
Изводът какъв е - смирение и благодарност. Уважение към родителите, загрижеността им и преоценка на поведението. Не ни реви на нас, за начина по който те третират. Търси отговора в себе си.

 
  ... горе^
преди: 26 дни, 6 часа
hash: 521e0874ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

25.   23, авторе, не се прави на друг потребител, а разбери, че хората са изложили гледната си точка, имай уважение поне към мнението им. От едната крайност си отишъл в другата. От слабохарактерен самоубиец си станал арогантен човек с липса на емпатия към близките си. Това, което казваш, че си станал уверен, не го бъркай с арогантност. Това не е увереност, а прикриване на неувереност с арогантност. В България масово увереността се разбира като арогантност, но разликата е огромна.

 
  ...
преди: 26 дни, 5 часа
hash: bedbbb319f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

27.   22 На съдът това му е работата бе душа. ;) Събират се доказателства, излагат се тези, правят се разпити, за да те разкрият изрод ли си. ;) Вземи почети малко за езика на тялото и какво учат полицаите и психолозите. Пък и много други хора, защото чисто и просто им трябва в работата. ;)

 
  ...
преди: 26 дни, 5 часа
hash: d341d7e7a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

28.   От 23 до 25: Не съм автора, разбира се няма как да го докажа, но това не променя смисъла на това, което съм казала. Не допускаш, че има и друга гледна точка ли? Добре, независимо дали вярваш, че това е мнение, писано от автора или не - кажи честно: Ти би ли търпял/а?

 
  ... горе^
преди: 26 дни, 4 часа
hash: 521e0874ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

32.   28, когато съм виновен и съм направил грешка, търпя, да. Не се правя на инетересен. Не търпя, само ако това, което ми се случва, не е справедливо. В случая обаче си е справедливо и напълно разбираемо. Не може да се хвърляш от терасата и после да се оплакваш, че вашите се страхуват за живота ти и от притеснение ти звънят по-често. Да, не е приятно, но поне се научете, ако не да мислите, преди да правите глупости, то поне да си носите последствията и отговорността от тях. Да, може и да прекаляват, не споря, но може ли някой да ги вини в това след подобен шок? Ако беше твоето дете, надали нямаше да се питаш постоянно дали пък не му е щукнало пак да се самоубива.

 
  ...

...
преди: 26 дни, 4 часа
hash: d341d7e7a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

33.   32, моята гледна точка е, че самоубийците са жертви, а не виновни, но дори и да има вина, не мисля, че трябва да бъде наказвана толкова продължително. Аз също съм била пред самоубийство и, повярвай ми, никой човек нямаше да е в състояние да ме спре, дори такъв опит щеше да ми е противопоказен. Аз мисля, че автора има право да бъде щастлив, страдал е достатъчно. Всяка гледна точка има предимства и недостатъци, но едната от двете е "по-малкото зло".

 
  ...
преди: 26 дни, 3 часа
hash: 521e0874ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

34.   33, защо го приемаш като "наказване"? Просто хората са притеснени и загрижени и с право. Всеки нормален родител би бил притеснен и е нормално да не му мине за 3г.

 
  ... горе^
преди: 25 дни, 21 часа
hash: 038baa7754
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

35.   От автора: Ето ме и мен. Моля ви, не се карайте, имате различни гледни точки просто. Благодарение на вас, особено силното въздействащо мнение на номер 14, осъзнах грешката си. Значи, че е малко дразнещо като гледаме повърхностно тяхното внимание, може да е така. Ама като се замисля през какво са минали. Майка ми е разказвала, че съм бил подут като поничка, целият с разни апарати. Имах тръба в гърлото (като се събудих също я имаше). След събуждането още няколко седмици ме друсаха с морфин и фентанил, кумата ми беше дошла на гости и аз я дърпах и ревах, аз също не знам защо. После рехабилитацията, която продължи с месеци и те бяха до мен. Аз на тяхно място щях психически да се срия, но цялото ми семейство бяха много силни заради мен. Дължа им благодарност. Ще си променя отношението. Сам ще им покажа, че съм добре. И е време аз да се погрижа за тях. Също така криха от баба и дядо (родителите на мама са живи и са възрастни хора), излъгаха ги, че съм заминал на бригада в САЩ и по-късно (като се пооправих), че там съм счупил крака. До живот ще съм благодарен, съжалявам за сегашното ми мрънкане.

 
  ...
преди: 24 дни, 18 часа
hash: 3ea6ba0a57
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

36.   35, много красив коментар и дано да е искрен. Някой ден като имаш свое дете, ще ги разбереш още по-добре. От приятеля на Жоро Безсмъртния

 
  ...
преди: 24 дни, 2 часа
hash: afea85629b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

37.   Знам, че неискаш да се държат така със теб но все още се притесняват за теб обичат те родителите ти... И ако твоето дете би направило така ти няма ли да се притесняваш?

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker