Зъбни импланти - цени

Коментари

Добави Коментар!

7.   Жена с деца съм и знам колко приятна гледка е жената в такъв момент. Не бих пожелала мъжът ми да ме гледа такава. С нищо няма да ми е по-добре от неговото присъствие, напротив. Знам един, който е припаднал на раждането на детето си. От това, че като не си там не следва, че си лош баща. Моят мъж не е бил, но е чудесен баща.

8.   В нормалните държави този въпрос не стои....

9.   Против съм. Бих чакал отвън, молейки се всичко да е наред, но не бих бил в залата при лекарите. Раждането е магия и предпочитам да си остане такава за мен, като мъж. Не искам да наблюдавам процеса.

10.   А аз все още нямам деца но не бих присъствал на раждането, жена ми ще се засрами после

11.   Да, трбява да си там, за да огледаш детето, че да не ти пробутат някое чужда и да прибереш плацентта, че е взимат добри пари....

12.   Благодаря за отговорите!
Видях, че според някой по-горе съм мъж. Не съм. Жена съм.
Скоро родих и мъжа ми беше с мен от влизането ни в болницата до излизането ни. Общо 7 дни. За нас това беше най-вълнуваото преживяване и определено той ми беше най-голямата подкрепа, за което цял живот ще му бъда благодарна. Въпросът ми беше зададен, защото получих доста критика от приятелки в бг. Не съм раждала там. В старанат в която родих, сами раждат само самотните майки. И въпоса, дали таткото ще присъства, както някой по-горе написа- не стои.
Радвам се, че положителните коментари са повече от отрицателните. И че са все повечете мъже, това е нещо нормално и естествено. Благодаря на всички, които се вллючиха. Надежда има.

13.   Раждала съм 2 деца и мъжът ми не е присъствал. Не само че не желая, ами не е и редно. Ако той беше с мен при най силните болки щеше да отслаби волята ми да се боря и щях да рухна пред него. Това щеше да го направи безпомощен, защото реално с нищо не може да помогне и би било тежко за него. Да гледаш любимата да се мъчи и да не знаеш с какво да помогнеш. Не дай боже нещо да се обърка... Трагедия.
Раждането на дете е една кървава трудна бъркотия. По нагоре някоя писа родих под пълна упойка - това не е раждане, а оперативно изваждане на детето. Така че не е същото далеч.
Мястото на мъжа е отвън.
Когато родих втората ни дъщеря раждането протече мъчително и и усложнено, наложи се оперативно вадене на плацентата и тн ужасии. Когато ме изкараха полу жива в коридора да ме види той изглеждаше по зле и от мен. Каза, че това са най трудните 24 часа в живота му. И му вярвам. Добре че не видя през какво минахме с детето.

14.   В раждането няма нищо срамно, най - прекрасният момент в живота. Родих два пъти, без мъжа ми, не мисля че ще му понесе.
Хубаво е един мъж да види колко е трудно да се роди детето му.

15.   До жените писали тук които мислят че било срамно-значи мъжете ви могат да ви забременяват, обаче после било "срамно" да гледат процеса за да знаят какво значи да родиш дете на някого. В крайна сметка ти раждаш не само своето дете, но и неговото също. Да ви имах начина на мислене...

16.   Към 9 и 10 - мислите само за себе си, но не и за жената. Всяка бременна, особено ако е първа бременност, изпитва огромен страх от раждането. Някои хора изпадат в паника дори само като влязат в болница. В такъв момент би трябвало най-близкият човек да е до теб. А кой е по-близък от съпруга и евентуално майка ти? Аз скоро ще раждам в Германия и всички болници, които обиколих, имат практика да присъстват 1-2 души - мъжа и майката/свекървата. И много жени раждат точно с подкрепата на мъжа си, който трябва да е там, за да ги успокоява, да им държи ръката и да им дава кураж. А не да ги зареже сами да се мъчат часове наред с родилните болки, заобиколени от непознати лекари и акушерки. После също така има семейни стаи, където мъжът може да остане за 2-3 дни заедно с жена си и бебето до изписването. Но явно България е много назад в това отношение - не само болниците, но и манталитетът на българските мъже.

17.   Моя мъж не искаше. Не искаше да ме вижда в такава светлина. Не му се сърдя. Като родих осъзнах, че добре е направил. Има много кръв, доста боли и е трудно. Не е като да идеш на кафе и да ви е забавно.

18.   #17, хубаво е един мъж да знае, че семейният живот не е само кафета и забави, и не може просто да си излезе, когато нещата загрубеят...

Иначе конкретно по въпроса. Все още не ми се е случила тая голяма радост, но ми се ще мъжът ми да присъства. От една страна това е незаменима подкрепа, от която обезателно бих имала нужда в този момент. От друга е добре да бъде включен в това важно събитие, което е не по-малко негова заслуга. Така ще може и да оцени от първа ръка какво значи да дадеш живот и какво усилие изисква.

Единствено не бих искала да ми наднича между краката, тази гледка смятам наистина може да бъде спестена. Но да стои в стаята, да ми държи ръката, да ми говори, да е там за да поеме бебчето в ръце - да, определено. Знам, че на повечето мъже емоцията им идва в повече, но точно затова си заслужава да минат през това. Със сигурност след като са се справили ще се чувстват още по-силни и по-свързани с жена си и с новия член на семейството.

19.   Още нещо, доктора го изгони, каза че по добре да не е там.

20.   Не само присъствах, ами и снимах с видеокамера!
Сега някой от келешите като вземе да ми се отваря, пускам записите - да видят от къде са тръгнали, че даже и преди това... Имам записите от видеозоните, когато са още един пиксел, който мига на екрана.
Много бързо им минава всякакъв ентусиазъм да спорят за каквото и да било.

21.   Когато ме боли ставам раздразнителна и не искам никой да ме пипа по челото, да ми говори твърде много и вместо да помага - пречи. Добре е един мъж да знае колко е трудно раждането, но лично за мен, не е добре.

23.   Бременността и ражданията ми бяха прекрасни , цели два пъти . Един силен мъж не би се страхувал , зависи дали се юозволява в самата болница . За каква светлина говорите , нека мъжа да разбере , през какво минава жена му , за да роди . Мен почти не ме е боляло , не съм викала .

24.   моят мъж беше с мен, но по-добре да не беше. Така се случи 20 дни преди термина, в Германия, в бързината и той влезе с мен да ражадаме

25.   18, дай боже да родиш.... ще видиш за какво иде реч. Сега е лесно да съдиш. Тече 1 кофа кръв и така боли че да умреш от болка... само до мъж ще ти е. Раждането не иска зрители. Дори животните като раждат се крият сами... повярвай няма да ти е до хора. Представи си болка от цикъл в опашката умножена по 200....

26.   Моят мъж беше в чужбина при родителите си. Беше планирано и бях подготвена, че ще съм сама. Но бих искала при второто да е с мен. Коментарът на №21 звучи мъжемразки.

27.   Нали са най-силни мъжете?!! Нали много напират и тук и в реалността и все се ежат колко са велики?!! Нали много ви обичали ваще мъжлета?!! Хахаха Вие и децата ви не сте обичани, а силните мъже са едни сополиви смотльовци. Само мъж си знае какво му е, когато е настинал, нали?!! Ама че жалки хорица... ХахагаХаха

28.   № 27 - ти въобще имала ли си някога мъж и дете, обичал ли те е някой или са те ползвали само за бърсалка на половия си орган?? Защо ли питам, то е ясно... Не се умори да плюеш отрова във всяка тема, дърта мъжемразке!

29.   Номер 10 съм Както казах няма да присъствам на раждането на децата си, но ако се окаже че децата не са мои а от друг мъж, бих избягал от болницата и бих се хванал с жена която няма да има деца

30.   То и ходенето по голяма нужда не е срамно, но никой не би искал да го наблюдават, докато се изхожда, нали?

31.   Мъжът ми иска да е до мен, когато раждам. От една страна, защото присъствието му ме успокоява, от друга - за да се увери, че всичко е наред. Мъж, който ви обича, няма да си спести грозната гледка, а ще иска да ви подкрепи в този момент. Един приятел е помагал на жена си изключително много, защото е трябвало да се движи, ако го е нямало е щяла да легне и да рабда 2 дни. Моментът, в който е хванал сина си е бил безценен. Оставили са ги след раждането с бебето 2-3 часа. Сега казва, че много ги е сплотило това преживяване.

32.   По-тъпо сравнение не бях чела. Да сравниш ходенето до тоалетна с раждането на детето си? ! Вижда се колко си дорасъл/ла.

33.   Ужасих се от коментарите, колко било срамно мъжът ти да присъства на раждането. Моят мъж присъства (в Германия), бях си с упойка, нито съм викала, нито ме е боляло много. Раждах на фона на музика, която предварително си бях избрала. И до днес се шегуваме, че за мен раждането е по-леко и поносимо от ужаса, който изпитвам от зъболекар, нищо че и там кариесите са с упойка.

34.   32 - ами нека сме реалисти - физическата дейност, свързана с раждането е доста сходна, просто децата излизат от друга дупка.
За мен жените, които искат мъжете им да присъстват на раждането искат да му покажат един вид колко много страдат, за разлика от него, и как вечно трябва да са уважавани за това, че са му родили дете.
Всичко това е свързано, за съжаление, с крайния феминизъм, вихрещ се последните десетилетия в англо-говорящите държави и вече пристигащ и в Европа. Омаловажава се ролята на бащата, за сметка на майката и се опитва да се вмени, че тя има крайната дума за всичко, отнасящо се до детето.

35.   34 Аз съм на мнение ако иска , но като участва в правене , защо да не е там на финала . Жената юоема най- важна роля в начинанието , дори и след него всичко се пада на нея да 'тежи' . Нека види , че не е просто 'все едно до тоалетната ходи ' . Много трябва да се наюънат нещата .

36.   Абе нека да види тоя мъж . Защото те - аа какво толкова пък раждане ...
После детето - ами ти седиш по цял ден от какво се измори ...