 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Чувствам се гост в собствения си дом!
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1730 пъти
Здравейте, живея с нашите цял живот и по независищи от мен причини, продължавам да го правя. Не искам да уточнявам годините си, не съм някакъв 25-30 годишен, който чака само на "мама и тати", но не това е важното в случая. От 2-3 години чувствам известна некомфортност в апартамента ни, тук искам само да вметна, че родителите ми не са ме лишавали никога от нищо. Това усещане, че не съм на мястото си го имах още от 14-15 годишен, но ако тогава съм бил пубер и е било логично да имам някакви проблеми, то сега вече е напълно необяснимо. Гледам да прекарвам всеки възможен момент навън когато нашите са вкъщи дори и съм излизал сам на разходки по час-два вечерно време, колкото да знам, че като се прибера, те ще са си легнали. Уча в университет, което още повече редуцира времето ми за разговори с тях, буквално сме на здравей-здрасти, напрежението е голямо и се получават спорове за елементарни битовизми - кой забравил лампата включена, какво съм местил от масата, абе невероятни глупости. Не веднъж съм им казвал, че когато завърша се изнасям, за моя огромна жалост имам още цели две годинки до този момент, живи и здрави! :)
Истината е, че предпочитам да живея много по-скромно, ако не налага в началото и ще се лишавам от много неща (не съм претенциозен и мога да държа на глад)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: ea397c1f37 |
|
1. Такова е, човек трябва да се отдели рано. При нас нашите родители се отделиха от нас и не си предтавям да бяхме с тях. Единият замина, другият си намери нов партньор. Трудно е да се отделиш и да плащаш квартира. Но една стаая ти стига.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 7858c93c4e |
|
2. Авторът е.
Първо да се извиня за някои правописни грешки, не си прегледах написаното и така. :)
Съгласен съм с първия коментар, но се сетих и нещо, което забравих да добавя. Нашите нямат никакъв усет за лично пространство. Смисъл, ако става въпрос за някакъв "важен" разговор по телефона ми затварят вратата на хола/всекидневната и не мога да влезна, но ако аз говоря по телефона, си влизат спокойно и дори не се и сещат, че не искам да чуят това, което казвам - не са някакви големи тайни, просто се чувствам неудобно. Пък да не споменавам друга голяма "умнотия" - не си затварят вратата на спалнята или го правят рядко. Има 7-8 метра разстояние между двете стаи, ако те спят, шансът да си пусна музика, ТВ, каквото и да е, е нулев. Дори и в 10 вечерта да отида до магазина им казвам предварително, че иначе ще се паникьосат, отново не знам поради какви причини. Не съм им давал причини да ми нямат доверие, преди бяха много по-затегнати мерките, отпуснаха каишката в последните 2 години, ама пак е нетърпимо.
Общо взето това е, има и още много неща сигурно, които изпускам. Ясно ми е, че в очите на четящите изглеждам като поредния мрънкалник с претенции и донякъде може да са прави.
Бих се радвал ако някой с подобни проблеми сподели.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: c72524c9d2 |
|
3. Ами намери си работа и се изнасяй на квартира, бе пич! Кво ревеш тука?
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 6c0f6412f2 |
|
4. Първото което прави впечатление е, че сматаш домът в който живееш за твой собствен, а дали е така?
Второто, че не смяташ за важно дали родителите те издържат, а издръжката на човек хич не е малка подробност.
Третото че мислиш, че ги заплашваш със заканата, че като завършиш ще се изнесеш, а те това чакат от доста време.
Време е да осъзнаеш че си пълнолетен и си гост в чужд дом, същия този дом може би ще стане твоя собственост когато те вече не са между живите, но засега домът е техен и те са длъжни да осигуряват покрив и издръжка само ан непълнолетните си деца.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 7858c93c4e |
|
5. Номер 3, не исках да го казвам, но имах тежък здравословен проблем, който е отшумял отдавна, но обстоятелствата около него не ми позволяват да напусне към този момент. Разбирам реакцията ти. Аз повече от всичко желая да напусна и не искам да обвинявам родителите си(несъзнателно го правя понякога), защото са дали всичко за мен. Въпросът е дали е възможно нормално съжителство между мен и тях? Имам си моите кусури, но винаги гледам да помагам и да не съм готованец.
|
...
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 6c0f6412f2 |
|
6. Авторе дори и да си болен пак родителите ти не са ти длъжни да те издържат и да ти помагат, ако го правят е по тяхно желание, а не по тяхно задължение!
Нормално съжителство е възможно само ако има равни задължения или на базата на извършените задължения съответните права. Ти обаче искаш права а не допринасяш достатъчно за общото съжителство и затова имаш проблем.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 3c5ec524d3 |
|
7. Това твоето нещо е психологическо.
Реално те е срам че живееш със вашите според мен. Срам те е вероятно как те те виждат, а може би те е срам как обществото те вижда за годините ти, а може би и двете. Може да ти е като някаква психологична грешка също, подобно на анорексиците. Все едно да си супер слаб а да се виждаш дебел, само че в друг аспект при теб.
Почти няма как да се измести млад човек лесно самостоятелно вече, закупувайки си собствено жилище. Това е навсякъде във Европа, САЩ, Хонконг, Япония, Австралия, Канада.
Радвай се че си при вашите, обръщай им внимание. Живи и здрави да сте всички.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
