Споделена история от Семейство |
Помощ, не издържам
преди: 10 месеца, 12 дни, прочетена 1067 пъти
Здравейте, писала съм и друг път, но сега чашата преля. Става въпрос за майка ми, тази жена ми съсипва живота постепенно. Аз съм на 26, имам съпруг и дете на 1 година, тя е на 63 и живее извън града. Ходим да я видим през уикенда. Когато отида там просто нещата се обръщат, не се понасяме, тя започва защо това е така, защо не си направила онова, защо мъжа ми е отишъл да помогне на някой комшия за нещо, на нас кой идвал, аз съм била същата лековата като него, на нея нищо не и работел, а това не е вярно като каже това трябва да се направи той отива и се свършва. Не смеела да го накара нищо да работи в нас, а отивал на хората, е в крайна сметка кой е виновен, какво има в устата си да каже. Меси се навсякъде, когато спорим за нещо, защо сме се карали, не било хубаво така, та за бога това си е между нас, каквото искаме това ще правим. Започна да се меси и за детето, казах и че спра да си ходя защото последния път си тръгнах от там толкова зле цялата треперех, стана ми лошо наложи се мъжа ми да ми търси валидол, за да се успокоя, дори си нямате представа колко е зле положението. Дори по телефона ми звъни и започва, ами защо така като бяхте тук стана, защо ходите там, няма да излизате по заведения, имате дете, та ние да не сме някакви къртици живеещи в дупка, как няма да излизаме, защо какво като сме с дете, какво лошо има да отидем някъде. Искам да оставя детето за 2ч при нея, когато сме там и да излезем малко на спокойствие, е отново мърмори и е сърдита, защо сме закъснели, трябвало навреме да се прибираме. Съгласна съм никой не ми е длъжен да гледа детето, дори тя като баба, но може да ми каже ще го взема с нас, ние и без това не ходим кой знае къде. Казах и че ще спра да ходя, мъжът ми и той каза, че не издържа вече, но тя си знае нейното. Отговорът и беше Ами недейте, не си идвайте, много хубаво ще направите, хората да си кажат виж тая са я зарязали и не идват да я видят. Е кажете ми как да няма нерви човек, аз там съм в постоянно напрежение, все ми е свито сърцето нещо погрешно да не направим защото пак ще има скандали и мърморене, не защото ме е страх, а защото вече не желая да слушам това, 26 години го правя. А тя разбира се все е в положението на жертвата, явно така яко ме манипулира, че аз започвам да се чувствам виновна, защо казах така че няма да си ходя, започва да плаче, а аз не мога да си избия тази вина. Срещам се с майките на мои приятелки и оставам изумена, те не са като нея, никоя не беше такава, никъде и в нищо не се месят, та те са като приятелки, говорят, споделят, аз не правя това с моята майка и никога не съм го правила, защото каквото и да споделя тя винаги намира нотката негативност и се започва. Да не говорим, че цял живот са ме издържали баба и дядо, лека им пръст, тя не е отишла един път на работа, все намираше причини, а според вас не е ли редно един родител да изкарва пари за детето си, за да е добре то и да има всичко, а аз, гледах другите. На всичко отгоре, преди време като се карахме ми каза, че аз съм била виновна тя днес да няма пенсия, защото заради мен не отишла на работа да ме гледала и да не ме оставяла сама да ходя на училище и да стоя вкъщи. А толкова много искам да мога да и споделям и да говорим и обсъждаме, тормозя се ужасно и тая всичко в себе си. Когато с нея съм сред хора, гледам да се държа спокойно и да избягвам определени разговори или ситуации, защо започва да вика, мърмори и критикува пред тях, не и пука, че се излага излага и мен, едно време дори на училище е идвала да се кара на някой съученик защо ми бил казал така и защо е направил онова, разбира се това са нормални неща в училище нищо сериозно не е било, аз просто съм и разказала как е минал денят ми на училище, не съм се оплаквала от нищо. След такива случаи вече съучениците ми имаха друго отношение към мен и до ден днешен като ме видят даже не ме поздравяват, аз се подтиснах, затворих се в себе си и ме беше толкова срам че не смеех да споря с някой, защото те веднага се подиграваха за поведението на майка ми. Ако продължа да пиша няма да спра, 10 процента от това което ме мъчи съм написала. Сега ще кажете, че съм голяма мога да се справя сама и хленча, да но не сте на моето място и не знаете как се живее така, защото единствения човек който имам на света роднина, това е майка ми, всички са починали, а баща ми се е отказал от мен и не желае да се виждаме. Моля без критики, дайте ми някакъв съвет.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 месеца, 12 дни hash: baa69edd41 |
|
1. Има една чудесна книга, която описва майка ти като човек казва се "Отровните родители ". В нея се разказва за деца борещи се да се оттърсят от психическите травми получени от токсичните им родители каквато е и майка ти. Тя няма да се промени единственото решение е да прекъснеш всякакви контакти с нея и да не даваш да доближава детето ти, защото ще започне да му влияе и да го настройва против теб в бъдеще. Ще се осъзнае като остарее още малко и няма кой да я погледне ама ще е късно.
|
| преди: 10 месеца, 11 дни hash: 15e61ee980 |
|
3. Ами вземи и купи на тази твоя майка от розовите хапченца. Не виждаш ли че е невротизирана и истерична? Най- вероятно щитовидна жлеза. Съвсем сериозно, консултирай се с личния и лекар на какъв лекар да я заведеш за проблеми с нервната система. Това положение с приказки няма да се оправи, трябва и медикаментозно лечение. Другото което е, няма явно личен живот и се опитва да живее вашият по някакъв начин. За съжаление няма как да и създадеш социални ангажименти, но поне я приканвай да се събира с приятелки или да се запише към някой пенсионерски клуб.
|
| преди: 10 месеца, 11 дни hash: f60bf9df96 |
|
4. Мисля че грешката е в теб, първо какво правите всеки уикенд при нея? намисляй си причини защо няма да можете да идете този уикенд и така. манипулацията че хората щели да говорят не бива да те притеснява, нима техните деца си ходят всяка седмица, просто разредете ходенията. Второ и по важно от къде, ако не от теб е научила како си правила и какво не, защо споделяш подробности на човек, който ще те укорява?
Аз се майтапих с моята любопитна свекърва, която имаше съшия проблем да укорява, като вземе да пита и разпитва, къде ще ходите, казвах нещо такова "мислим да направим един 10 дневен плаж на рилските езера през декември, но не можем да намерим бански за малката по магазините" ела да видиш шок.
|
| преди: 10 месеца, 9 дни hash: 09c17ad844 |
|
5. Правилно са те посъветвали да прочетеш Отровните родители. Границите също е хубава книга, която би ти помогнала. Хубаво е, че разбираш, че майка ти те манипулира с чувство за вина и то абсурдно - какво ще кажат хората, не е работила заради теб (тя е на 62, родила те е на 38, как точно си й попречила? !? ), баща ти се е отказал от теб (или по-точно от нея и ти знаеш защо).
Това, което ти липсва е налагането на граници. Не ходете всеки уикенд, не си вдигай телефона, когато не ти се говори с нея, затваряй, ако повдигне тема, която си й казала, че не искаш да обсъждате. Най-добре е да намалите комуникацията до минимум или изобщо да прекъснете контакт. Какво като ти е майка? Добре ли те кара да се чувстваш? Подкрепя ли те? Имаш ли й доверие? Такива като нея никога не се променят и е по-добре без тях от личен опит ти го казвам.
|
|
