Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ами не знам, жена ми е професор и заместник декан в най-големия български университет, аз работя в голяма международна компания, имаме 3 деца, едното от които вече следва навън.
Само за няколко месеца сме ползвали детегледачка при първото, докато си подредим програмите. Домашни помощници и чистачи никога не сме ползвали.
Пък вие си избирайте без въздух или без вода да живеете...

8.   Аз разделям домакинска работа от гледане на дете/деца. За гледане на деца за мен трябва да участват и двамата родители, а не само "тати" да е банкомат.
Двамата родители трябва да са еднакво важни във възпитанието на децата и в емоционалната връзка с тях, трябва да им отделят достатъчно време.А това изисква и физическо присъствие, и определени знания и умения, не само пари хвърлени на масата.
А домакинската работа ми е скучна и неприятна.Не ми е хоби цял ден да бърша прах, гладя, пера, мета, подреждам, готвя и т.н.
Да, с деца, особено малки и домакинската работа се увеличава, защото те цапат и разхвърлят непрекъснато, но както казах не ми е хоби нон стоп да подреждам и чистя.
А жените, които избират да са "домакини" цял живот трябва първо да им доставя удоволствие това да го правят.После да са на 1000% сигурни, че няма да се разведат след 20 години да речем.Че съпругът им ще взима цял живот много хубави пари, за да може , ако не дай Боже, се случи нещо с него, те да са осигурени докато са живи и да не легнат на издръжка на порасналите си деца.
Отделно важно е, поне за мен, какво участие вземам в разпределението и харченето на финансите.Приказки от сорта:"Които плаща, той поръчва музиката" не би трябвало да важат в случая, защото жената е посветила живота си в шетане и гледане на многолюдно семейство.Но реалността за съжаление е друга.
А пък работата и кариерата от друга страна ти дават възможност да развиеш различни умения , да си изградиш друго социално обкръжение, да имаш самочувстие на професионалист в областта си.
И не на последно място , сигурност, че каквото и да се случи, можеш да си изкараш парите за хляба и водата.

9.   Аз съм си твърдо в номер 2 - 2 деца, семейство и кариера. Нямам фиксирано работно време, което е много добре и мога да си организирам времето както искам. За мен е унизително и крайно несигурно цял живот да завися от някого. Да не говорим, че има ситуации (болести, инвалидност, смърт, развод), в които животът се обръща и човек може да остане без пари, професия и сигурност.
И искам да напомня на автора / авторката, че никой не се жени с идеята да се развежда :-) Всеки мисли, че бракът е стабилен и се обичат, то иначе за какво да се женят? Практиката обаче показва, че всъщност не е така :-) И ако някой лежи само на тази кълка, може да падне лошо отвисоко. Още баба ми навремето (също работеше) казваше: гледай винаги да имаш покрив над главата (т.е. собствено жилище) и работа, с която да се издържаш. Оттам нататък всичко друго е бонус.
A номер 1 искрено ме разсмя :-)) Мацка (и харесалите коментара), мислиш ли, че някой би подписал договор да те дундурка доживотно, дори и след развод? Тоя мъж толкова ли ще е тъп, че да те издържа с % от дохода си дори да кръшкаш, да му изневеряваш, да се държиш гадно... абе във всички случаи??? На него какво му остава, освен да плаща като поп? То кредит да тегли, все ще го изплати някога, от тебе няма да има отърване :-)) Освен да се самоубие горкият човечец, друго няма да му остава :-)))

10.   Струва ми се глупаво да разчиташ на друг човек за толкова основни потребности, като парите. Независимо дали е съпруг, родител, приятел и т.н. В живота се случва всичко, да не казвам най-лошото, така че, според мен, най-разумно е да не висваш на нечий врат изцяло, а да си опичаш акъла и да имаш резерва. И тук не говорим за болни амбиции и жени, които бачкат по 12 часа, за да градят кариера. Може дори да е надомна работа или нещо на половин ден. Като се сетя колко примери от живота, а и теми тук, има за жени, които са станали домакини и след като се скарат с мъжете, се оплакват, че няма къде да отидат и са зависими от тях почти напълно, е направо страшно. Да завися от друг е един от най-големите ми страхове. В началото си с розовите очила, семейство, дечица, иху-аху, но доста често, нещата не завършват съвсем добре.

11.   Извинете, дами, аз съм мъж, но ще взема отношение по темата, защото съм и потърпевш. Женени сме по любов от 11 години. Жена ми заема отговорна длъжност, влага много енегия и време в работата си. В това няма нищо лошо, но само ако не е семеен човек. Децата ни, а и аз сме сякаш на втори план. Това е нещо, което все повече ме измъчва и започнах да се замислям дали нейният кариеризъм няма да съсипе семейството ни. Честно казано бих предпочел жена ми да си остане в къщи и да се занимава с домакинството и децата, вместо да гони кариера.

12.   В описаната ситуация пак бих избрала да работя, но вероятно нещо, което е по-малко стресово и натоварващо, за да имам повече време и енергия за семейството.

При всички положения не бих се отказала от да работя, защото ще ми остава свободно време и ще скучая, защото кариерата е и личностно развитие и социална среда, които ще изгубя, защото смятам ще дам по-добър пример на децата си, ако работя, защото без работа ще бъда тотално зависима от мъжа си, и в случай на раздяла, или някаква трагедия, ще ми е много трудно да си стъпя на краката.

Напълно подкрепям и мнението на номер 1. Много мъже говорят как мястото на жената било вкъщи като майка и домакиня, но много малко от тях показват необходимото уважение към тези дейности. Да не говорим колко мъже не изпитват никаква отговорност към жената и това, което е жертвала тя за тях и изобщо не ги интересува в какво положение я оставят. А една жена, отказала се от кариера и отдала се на семейството е изключително уязвима.

Колко мъже в този сайт повтарят, че жената след 30 била престаряла и че никога не биха взели жена с дете? Колко мъже тука са показали, че оценяват женския труд вкъщи и отчитат, че жената също работи? Колко мъже изоставят жените и децата си и отказват да плащат дори мизерната издръжка, която отрежда държавата?

Така че, мили дами, ако някой поиска от вас да станете домакиня, внимателно се замислете за тези неща и се подсигурете. За когато на него му хрумне, че нямате право на глас, защото не носите пари вкъщи или му писнете и ви зареже за някоя друга, да не сте 10 години назад, без пукната пара и с нулев стаж.

13.   Трагедия... Все още има толкова много умствено изостанали инвалиди, които предпочитат да си тъпеят все така у дома и да са нечий слугини. А още по-лошото, е че цялата роя от комплексари и простовати слугини все не млъкват колко велико качество е това... Ами какво друго да кажат завалииките... Как иначе едните да си оправдаят комплекса за малоценност, а другите тъпотията и некадърността да се справят с живота. Само вариянта на 1 звучи като честна и адекватна сделка.

14.   Никоя жена не би трябвало днес, в 21 век да няма други амбиции освен да бъде майка и домакиня. Само по себе си това е много хубаво, но с днешните възможности за образование, работа и технологии, които са предоставени, и от които жените могат свободно да се възползват в Европа, е абсурдно да си стои жената вкъщи. Това е загуба на ресурс. Доказано е, че страните, в които жените, наравно с мъжете участват в икономиката на страната, са най-развити. Разбира се, всеки има право на избор. Но това да ти стоиш вкъщи с децата, освен ако няма някакви здравословни или други крайни причини да го прави жената, за мен това е мързел.

15.   До №4
Разбирам те и се съгласявам, че в днешни дни не е нужно да се пере на ръка и да се носи вода от обща чешма, но странно защо в полза на тезата си пропускаш, че днешните деца трябва да ги учиш на много повече неща, да им помагаш да пишат домашни, да им обясняваш уроци, които не са разбрали в училище, да им правиш диктовки отделно от онези в училище, да ги водиш и вземаш от училище, от тренировки и танцови часове, и не на последно място много повече да мислиш и действаш за емоционалното им развитие. Днешното училище не научава, никое дете да пише или чете, ако родителят у дома не го научи, то няма да може, за пример виж 90% циганчетата не знаят да пишат и четът на български.
Да не говорим, че днешните домакинства живеят в домове с доста по голяма квадратура за чистене, не е като онези времена, за които говориш, да живееш в две стаи със свекърите и петте девера и етърви. Днес имаме много повече дрехи като количество, доста от тях се налага да се гладят и подреждат, мебелите в дома са доста повече всеки ден се налага да бършеш прахта им, да миеш и да подреждаш. Едно време и в банята си не се е налагало да търкат плочките, ох те май повечето са нямали и баня, камо ли плочки, щом са ходили до обща чешма:)

16.   Аз съм и двете!
Ж45 с бебе на 5 месеца

17.   Този добър доход дали е гарантиран за близките 30 години? Може да е с някаква професия, която в момента е вървежна, но след 15г ще е рядкост. В България ли се развива действието?

18.   Аз лично си обичам работата и като цяло не бих се чувствала пълноценна, ако нещо от гореизброените ми липсва. Не смятам, че това, че не съм постоянно около децата ми, им се отразява лошо, даже напротив. А и не ги отглеждам сама, мъжът ми ги гледа колкото и аз, така че получават достатъчно внимание и любов.

19.   Не желая да раждам деца. Бих се съгласила на сурогатна майка, или на осиновено и то след като навърша 35. Ако мъжа ми е толкова напред ще искам да ми финансира бизнес. Децата са неблагодарни и не бих жертвала личното си спокойствие и удобство заради такива.
Жена на 24

20.   Имам 3 деца и това не ми пречи да бъда и майка, и работеща жена. А домакинските задължения според мен трябва да се делят! Нито мъжът ми е създаден да е ходеща касичка, нито аз да съм слугиня. Дори вадя няколко стотин отгоре, но да не задълбавам в темата. Добре, че са бабите и дядовците на децата да помагат все пак.

21.   Аз си обичам работата, ако мъжа ми взимаше достатъчно пак бих работила, може би на намалено работно време. Не бих стояла вкъщи, децата не се гледат лесно, трябва малко разнообразие.

22.   Да ти кажа честно, мнението ми се мени с възрастта. Като бях по-малка, исках да имам кариера, да стана световноизвестна и да работя. Сега съм на 24, завършила съм два бакалавъра едновременно, не съм някоя глупава, имам си приятел, но тъй като не изкарва достатъчно пари, не живеем заедно, тоест живея с родителите си. Обаче ако той започне да изкарва нужните пари, за да покрива наем, сметки, храна, тогава ще заживеем заедно. В случая който е написан, мъжът ми да е финансово осигурен какво бих избрала. Ами бих избрала да си седя вкъщи, да се грижа за дома, да си гледам детето, да си ходя по мола, да ходя на фитнес и да си гледам живота. Честно казано не ми се ходи на работа поради простата причина, че не желая да ставам рано, не желая да имам отговорности, не желая да имам шеф който да ми се кара, не желая да ходя болна на работа, защото шефът иначе ще ме изгони. Предпочитам да си чакам мъжа в нас и да си правя нещо което ми харесва. Тоест да не работя. Определено е по-добре ако нещо работя и имам собствени пари за дрехи, чанти и каквото искам, но ако той изкарва пари и е финансово независим, той ще ми ги купува. Наистина е кофти да искаш за всичко от мъжа си и да зависиш от него, но пък бих прежалила някоя чанта в името на това да си почивам в нас. Не желая да гледат детето родителите ми, предпочитам аз да му изградя характер и навици. Може би бих работила ако ми е скучно или по-скоро бих се записала на спорт или нещо пак да уча, но за работа, едва ли. В случая ако мъжът ми ме зареже, аз реално имам 2 образования и ще си намеря работа, не се страхувам от това, изобщо. Ще му взема детето, ще му взема апартамента, колата, ще се изкарам жертва и пак ще успея да изляза от капана. Добра актриса съм, принципно. Така, че аз страхове нямам.

23.   И двете. Разбира се, че мъжът ми ако е много богат няма смисъл от моята заплата, но ако разбера че има любовница и аз какво да остана? Или да ме зареже и аз без работа какво да правя? Децата трябва в един момент да са самостоятелни не под полата на мама. Плюс това, мога да се съглася че да за някои жени това е животът и те не са продуктивни в работата, но аз лично не мога. Това значи по цял ден да чистя, готвя, да бягам след децата, като домакинската работа можеш да я вършиш за по-малко време, т.е. да си клатя краката, ами приятели? Къде ще са приятелите?

24.   От най-ранна детска възраст мечтая да се занимавам с литература, с писане, с текстове. Целият ми живот е бил подчинен на тази мечта. Тя се сбъдна. Постигнах много повече, отколкото исках и това ме прави щастлива. Не парите, които ми плащат, а съзнанието, че ето това списание, което държа в ръцете си, е мое дело, че ето в този вестник, който виждам навсякъде, има мой текст, че тази книга, която хората купуват, съм я написала аз. Да, моята работа е такава, че аз спокойно мога да я върша и от дома, няма нужда да вися по редакциите от тъмно до тъмно, но въпреки това го правя, защото по този начин държа връзка с колегите си, а и си налагам лична дисциплина. Бях омъжена за доста заможен мъж и нямаше проблеми да си виря краката по табуретките пред телевизора, но никога не го направих. Винаги съм работила. Имах един период, в който се опитах да се кротна в къщи и започнах да превеждам книги за различни издателства. Едва не откачих за тази половин година, макар да изкарвах повече пари отколкото като редактор. После се върнах обратно в "джаза" - динамиката на редакцията, предизвикателствата, новите теми, новите проекти, новите проблеми. Ако ще и за най-богатия шейх да съм омъжена, не мога да вися над печката целодневно. Не мога просто, хора, така съм устроена! Трябва да върша полезни неща. Не заради парите, а защото умът ми е любопитен и сърцето ми е отворено към света. Искам да допринеса с нещо за доброто на този свят чрез моите способности. Едва ли това ще стане с перфектната мусака и почистената до блясък баня. Но напълно разбирам и дори мъничко завиждам на жените, на които е достатъчно домът им да е изряден, децата да са добре и вечер да си прегърнат съпруга, без да мислят утре в колко часа да станат, понеже заминават в командировка.

ПП Да не помислите, че банята ми е мръсна?! Маниак съм на тема хигиена. Както не правя компромиси и с 15-годишната ни дъщеря, която в момента открива топлата вода общо взето.

25.   И с 4 деца пак бих работила, защото инаме животът е страшно скучен и ннещо друго децата ти имат нужда от теб докато станат на около 12 тина години според мен, след това ти остава само чистене, пазаруване, готвене, ходене на фитнес, глидане на телевизиял сърфиране и срещи с приятелки. В един момент мъжът ти ще е интелектуално светлинни години пред теб и ти ще си му скучна.

27.   Аз имам дете, чакам второ, домакиня съм и работя в свободното си време за удоволствие и пари, които харча за себе си най-вече. Ако работя повече, домакинската работа не ми отпада, така, че домакинската е задължителна, професионалната по желание.

28.   Номер 14 - знаеш ли колко много жени в Германия си стоят вкъщи и си домакинастват. Икономиката не е пострадала от това, икономиката страда от застаряването на нацията.

29.   13, по-полека с обидите, ако обичаш. Научи се да пишеш, пък тогава се изказвай.

30.   Според мен е добре жената да изкарва пари а мъжа да гледа децата вкъщи. Аз ще съм доста доволен. Ще пазарувам и ще поддържам колата. Всичко е точно. Жените трябва да работят повечко, а не да са безделни и да си мислят за глупости. Като си дойде след работа да сготви една манджа. Аз пък ще сервирам и ще измия чиниите. Всичко е изчислено. Една жена не работи ли за какво ми е. Няма само аз да давам за връзката.

31.   А не може ли да нямам нито кариера, нито деца? Много мъже са така и никой не ги съди, нито го приема за нещо ненормално? Защо при жените трябва да е или, или?
Определено няма да се чувствам непълноценна, ако съм се посветила на съпруга си и връзката ни, било то само като домакиня (т.е неработеща жена), било то като работеща лека и спокойна работа жена, без амбиции за кой знае каква кариера.
Също е валиден избор...

32.   Какви касички , аз сама си купувам с мойте пари , мъжа и за тях се опитва да мрънка , но мога да ги харча както реша . Трябва да се работи , то и вкъщи има работа , която в по- голямата част се пада на жената , децата обичат да са при мама . На мъжа му е малка заплатата ....

33.   Това да зависиш от някой мъж, това е НАЙ-лошото което може да се случи на една жена! Винаги бих предпочела кариера, искам да сбъдна мечтите си, да бъда това което аз мечтая. Съпруга, домакиня? В кой век сме?Никога не бих приела да бъда тези двете. Но виж майка бих искала да бъда от човек който ми е доказал, че вървим в една посока. Една здравомислеща жена, не би се оставила изцяло на грижите на мъжа си, това трябва да е или мързелана, или просто наивна жена. Здравомислещата жена знае,че всичко си има своя край, и всяка приказка свършва.

Хелга

34.   Естествено, че работата, но само ако имам под ръка баба/детегледачка да помага с двете деца. Но ако не работя, то поне ще уча, не пречи да се завърши поне още едно висше или да се научи още един език.

35.   Аз бих работила, колкото и да е богат мъжа ми! Работата, ми дава сила упора! А децата са на последен план, който бърза за деца, много често остава самотен родител. И всяка жена, която има ум ще знае,че е под пълен контрол,ако не работи и не е равна с мъжа си. Предпочитам да имам кариера, домакиня никога няма да бъда! А деца се правят с подходящия човек, вече всяка втора жена е самотна майка. А ти авторе, защо ни задаваш този въпрос? Искаш жена ти, да не работи ли и да я контролираш?

Свален ангел

36.   13, истинската трагедия е, че раждате по 1 дете, понеже не можете по половинка, нямате нищо в главата, (за морал и ценности да не говорим..), а от друга страна масово се мислите за принцеси, на които всички трябва да им лазят в краката...
От трета страна - никакви ви няма по строежите, в пътното строителство, долу в мините, в тежката промишленост, в металургията - там някой друг да се оправя, а вие да сте му шефки, ако може...
Ама сега не шете и деца да раждате и да гледате - ако може и това някой друг да свърши, вместо вас.

37.   Много се кефя като гледам как яловите издънки на еволюцията, като номер 13, настъпват мотиката!
Малоумникът се гледа в огледалото и вика: "Вие сте малоумници!"
Но Природата и Господ си знаят работата...

38.   Ако имах избор бих работила, но на 4 или 6 часа, или Хоум офис.

39.   1 дете и работа! Не е казано да е някаква супер кариера, но просто не обичам да се чувствам зависима, а и ми е скучно да не работя. Само веднъж бях без работа за по-дълъг период и се побърках от скука! А и не понасям домакинската работа, така че не мога да си представя животът ми да се върти между пералнята, печката и гледането на сериали докато мъжът ми е на работа, а децата са на училище. Това ще ме побърка! А и определено мога много повече неща от перфектната вечеря или идеално лъснат под.

40.   Моделът "деца и кариера" работи само с участието на бабите. За 42 години живот не съм видяла нито една майка да работи и да си гледа децата без баба. Физически е невъзможно да имаш толкова отпуска, колкото са им ваканциите. За болести да не говорим. Дори и двамата с бащата да взимаме отпуските по различно време, пак не стигат. Въпросът не е между кариера и деца, а между баба и майка. Е, аз моите деца не искам да ги възпитава баба. После защо са такива и онакива.

41.   Има много жени, за които домакинството е удоволствие и се справят чудесно и се чувстват добре. Такива, дето гладят чаршафите и покривката, готвят засукани ястия и къщата им винаги свети. Според мен тези жени изобщо не се чувстват слугини, а господарки на дома си. Аз за съжаление не съм от тях. Имам 2 деца, голямото е на 2, малкото на 7 месеца и вече 3 години съм си вкъщи с тях, признавам си, че нямам търпение да се върна на работа. Някой горе беше сравнил домакините с инвалиди... този човек със сигурност няма деца и си няма идея колко е трудоемко да бъдеш домакиня и майка. Просто някой като ми каже "по цял ден си си с децата по разходки" (все едно съм на почивка на Френската Ривиера) и ми идва да му забия един. Истината, е че по цял ден чистя и след малко цялата къща отново е в играчки, солети, парчета плодове, салфетки и разляти течности. Не виждам резултати от труда си, работата никога не свършва и това ме кара да се чувствам недоволна от себе си. Друго си е да си свършиш работата, да си вземеш заплатата и в 17.00 да врътнеш ключа на офиса. Тогава никой няма претенции домът ти да блести, никой не те съди, че си взел пиле на грил за вечеря и можеш с чиста съвест да кажеш на мъжа си "Що не вземеш ти да сготвиш днес". За мен домакинската работа не е удоволствие, а задължение и да остана завинаги в къщи ми се струва ужасно. Но има жени, за които не е така, които у дома са в стихията си. Та, аз съм ЗА работещите майки, но съм твърдо против домакините да бъдат сравнявани с паразити, инвалиди и подобни. Напротив, мисля че заслужават огромно уважение.

42.   Авторе, вместо да се интересуваш от 'повечето жени' вземи да обърнеш повече внимание на ТВОЯТА жена, а ако нямаш такава, по-добре се ориентирай да си търсиш...
Аман от скучаещи мъже като тебе, абсолютно неспособни да насочат вниманието си там, където трябва.

А ето и моето мнение по малоумната ти тема: една жена винаги трябва да мисли за финансовата си обезпеченост, защото мъжът ѝ във всеки един момент може да се спомине - виж по новините например всеки ден съобщават за смъртни случаи по пътищата.

43.   Важен е балансът. Живея в западна Европа. Колежката ми има 4 деца и работи 25 часа на седмица. Основно сутрин, прави допълнителни часове, за да не идва някои дни въобще на работа. в България това едва прохожда. И защо да няма тогава 4 деца и в същото време да е работеща жена. Всъщност тук това е масово. В България 2 деца, от 9 до 6 на работа и масово разни баби и дядовци се грижат за децата и често идват от други населени места и живеят с младото семейство за да се справят с отглеждането на децата.

44.   Ох...
Човече, как сега да се изразя най-правилно? Много си харесвам професията, в работна среда се чувствам пълноценна, полезна на обществото. Там общувам с хора като мен, пускаме си професионален хумор, който само между колеги върви. По подобен начин се чувствам и когато меся хляб и чистя, за да може семейството ми да се прибере и всичко вече да е готово. Носи ми удоволствие да сготвя на мъж това, което му е любимо. Харесвам подредбата и се успокоявам, докато чистя. Като жена, аз имам някаква потребност да се грижа за някого.

За мен отговорът на въпроса ти е един- баланс. Бих искала да работя и да си гледам семейството. Бих работила по-малко или по-лека работа, бих работила и на 4 часа, за да имам нужното време за децата си, но не мисля, че ще се чувствам добре, ако чакам мъжа ми да ми остави пари за хляб. Не съм кариеристка, но не съм и родена само за домакиня. Такава ми е природата. Ако избера да съм само домакиня, то избирам семейството пред себе си, а от опит знам, че съм човек, който забравяйки себе си, не функционира нормално и става киселяк. Ако избера работата, то избирам само себе си, а не съм щастлива, ако нямам време и енергия за близките си.

45.   Ж61 Аз съм домакиня, никога не съм работила. Бях студентка, отидох на стаж в кантората на моя мъж, омъжих се, родих едно момиченце, той имаше син, и си гледам дома, семейството, децата. Децата ми помагаха като пазеха чисто. Имала съм винаги домашна помощница на половин ден за чистене, пране, гладене. Аз готвя и пазаруваме заедно. Не се чувствам пренебрегната, съпругът ме осигуряваше за пенсия, ще имам, още работи и никога не сме имали финансови проблеми. Уважаваме се, заедно се разхождаме, почиваме и имаме общо хоби фотографията.
През деня сутрин ходя на пазар, пия кафе в кафене, готвя, той се прибира, обядва и се връща на работа, аз подремвам, свободно време, вземам го от кантората и отиваме на фитнес, плуване и вечеряме навън...

46.   Леле, шок и ужас, номер 22!!! "Не желая да ставам рано, не желая да имам отговорности... " Иначе съм умна имам две бакалавърски степени... Трагедия! Накрая кулминацията: "Ако нещо стане, ще му взема детето, апартамента, колата, ще се изкарам жертва, добра актриса съм... "
Идеалната кифлеса! Потрес!

47.   Нито едно от двете, защото и двете изискват усилия. Предпочитам да живея свободно.

48.   В нашата родина повечето мъже нямат нормални доходи за да издържат всички , затова за тях жените са златотърсачки и т.н . Не че мъжете са виновни , но в другите държави с нормални доходи на мъжете , да издържат жена си или поне да поемат повечето разходи не представлява проблем .

50.   Аз съм на междинен вариант - работя до обяд, много си обичам професията, следобед съм домакиня, обръщам внимание на децата си, на мъжа си и на себе си. Имам чистачка, която идва 2 пъти в седмицата - чисти и глади. Аз готвя, пера и пазарувам. Не бих си останала само вкъщи, дори и при страшно богат мъж. Следвала съм 5 години, не за да си стоя вкъщи. Работата ми носи огромно удоволствие, не работя само заради парите.

51.   Ммм по-скоро по средата. Искам 2-3 деца, но бих направила и всичко възможно да работя защото не искам да остана без собствени пари, а и по-късно пенсия. дори и да не се разведем никой човек не е вечен все в един момент мъж ще си отиде, няма децата ми да ме издържат. Чак кариера нямам кой знае какво да гоня, аз съм учител, но бих искала да продължа да работя това което и до сега, иначе ми харесваше и да съм домакиня, да поддържам дома ни чист и подреден защото го построихме с много любов и внимание.

52.   Номер 22, та казваш не си глупава?

53.   Най-жалкото, е че само жената влиза в сметките за слугинстване и гледане на децата, никъде не видях от мъж да се очаква такова нещо и сега питаме- бихте ли се разчеквали на 20 места, бихте ли носили 10 дини под една мишница? ! За това никога и за нищо на света не бих родила и не бих стояла слугиня, те са просто едни жалки роби. И не ми е мръсен апартамента, перфектно чист е, но не заради някой сульо, а заради мен! Някъде една жена беше писала, че би се съгласила само при брачен договор с много ползи за нея, е тогава би било честно. Осигуровки, подсигурен живот много над средната класа по време на брака и след развод и чак тогава бих си обезобразила тялото и нервната система по едно ревящо копеленце и по едно дърто комплексирано копеленце. Всичко друго е робство! И как само говорят сякаш жените са абсолютно длъжни на всички тея стереотипи... Хахахаха Бива комолексарщина и яд... За това едните все ще си седите сами и ще плюете жените по всевъзможни абсурдни и безсмислени причини, а другите все ще ревете, че няма къде да отидете да живеете пък ви мачкат като изстривалки и не издържате, все ще се чудите как да се спасите.