Баща ми не ме разбира. Какво да правя?
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1052 пъти
Нашите са разведени и с баща ми се виждям през ваканциите. Не знам защо толкова иска да ме вижда като не ми обръща внимание. Цели дни скучая. Нямам си никого. Всичките ми приятели ме забравиха защото 1 година не се виждах с баща ми. Случиха се драми и се скарахме ужасно. Като се видяхме след 1 година на него пак не му пукаше за мен. Не го описвам като най-незаинтересования баща, защото един път седмично ми звъни по телефона и си говорим за 1 минута.
Понякога разговорите ни са ужасни. Кара ми се за дреболии. Един път толкова много викаше че се чуваше все едно е на високоговорител. А и той по принцип като ми се кара цялия блок ще чуе.
Като съм при него не ми обръща внимание, но понякога много навлиза в личното ми пространство. Взима ми телефона и ме кара да го отключа и почва да гледа галерията ми, чатовете ми и всичко лично. Понеже ди нося лаптопа един път го хванах да сяда на него без да ми каже. Той има негов не е като да няма. И да вляза няма как да го питам защо го прави. Един път ме добавиха в групата на класа и там си писаха много глупости, но понякога групата ми е полезна. Споделяме си домашни и такива. Не винаги пишем глупости. Той ми се скара заради това. Може да си кажете че е нормално ама това с лаптопа ставаше всеки ден когато съм при него. При баба и дясо няма интернет и мога смо игри да играя. Един път си го забравих при него и чаках до пролетната. Нали знаете че излиза кога ор какво устройство ти влиза във фейсбука? Баща ми влизаше в профила цял месец. Смених паролата и той ми се скара.
Като съм при него понякога отивам при баба и дядо ама и те не са цветя за мирисане. Постоянно ми говорят за смърт и погребения и за хора които не се интересувам. Също и говорят лоши неща за мама които не са истина. Не искам да ходя при баща ми за ваканцията и знам че ще ми се развика.
Може би ще кажете да поговоря за това как се чувствам, но като го направя ми казватче прекалявам и че мисля само за себе си. Не е вярно защото само 2 пъти съм казвала как се чувствам и те са ми казвали че мисля само за себе си. Ако мислех за себе си нямаше да ходя при тях.
Тази и миналата година те съсипаха празниците ми. Вече дори не ми се празнува нищо. Празниците ми се струват като обикновени дни и даже плача на тях от завист. Завиждам на децата които са щастливи, а аз колкото и да се опитвам вече не мога. Вече дори емоции не показвам и не чувствам. Вече след всичко лошо което ми се случва ми е все тая мисля си 'свикнала съм не е нещо ново'.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 4 месеца hash: 805aa1718d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Съжалявам за роднините ти. Няма ли как да не ходиш при баща ти? То има сигурно съдебно решение, което майка ти е длъжна да спазва, за да не те вземат от нея и да те дадат на баща ти. Моят съвет е да започнеш да записваш разговорите с него, без да му казваш. Опитай да комуникираш по имейл и смс с него, в които той да си признае, че те следи, да напише и гадните неща за майка ти. Записвай го тайно като си при него и баба си. След това тия записи можеш да ги пуснеш на социалните. Имай предвид, че не могат обаче да се пуснат в съда, не е законно. Но на социалните може, ти си и непълнолетна и никой не може да ти направу проблем. Всички писмени доказателства ще ги ползвате в съда с майка ти. Цели срещи само в присъствието на социален работник, така няма да може да те взима. Трябва обаче да има сериозни причина за това. Той обижда ли те? Събирай доказателства, не си длъжна да го търпиш тоя глупак. И моята дъщеря е в същото положение, но тя е на 5 още. Всеки път се връща много разстроена, а няма как да не ходи, има съдебно решение. Много е трудно, но има начини да не ходиш. Обаче всичко трябва да мине през съда.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: 93361732f7

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   №1, горката ти дъщеря, щом отсега й тровиш живота!? От съветите които даваш, добре се разбира що за злоба си, затова си сама!

 

...