Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Съвсем нормално е да ги обичаш и да искаш да си около тях. Просто не е нормално поведението на повечето ти връстници, които нямат връзка с родителите си и гледат да бягат от тях... Аз съм като теб. Бях де. На 21г се отделих да живея сама. Беше трудно, защото сама намерих работа, сама се научих да готвя и чистя. Не ме бяха учили да съм самостоятелна, може би това е минус голям. Но ето ме сега, голяма домакиня, хубава работа, семейство.
Да сме живи и здрави само! Смело напред и ти ще го постигнеш!

8.   Не знам защо сте нацъкали минусите на номер 1.

Авторке, така както си тръгнала, винаги ще си останеш едно дете. Няма порастнеш, няма да се научиш да си самостоятелна, няма да узрееш емоционално, няма да можеш да създадеш връзка и собствено семейство. Трябва да прережеш пъпната връв, да стъпиш на собствените си крака и да станеш самостоятелна единица.

В момента и на вашите е угодно детенцето да е все при тях и да имат кого да си обгрижват, и на теб ти е добре мами и тати все да са насреща да ти бършат сълзите. Но след 20 години, когато те са стари и болни или са си отишли вече, а ти си сама, без семейство, без живот, без минало и без бъдеще, ще съжаляваш горчиво.

9.   Все някога трябва да се изнесеш и да сформираш свое семейство. Веднъж като се отделиш, после няма да ти е толкова трудно и мъчно. На мен пак ми домъчнява като отиваме на гости, когато си тръгваме, но то е за кратко. Обичам мъжа си и знам, че един ден, когато ги няма, той ще бъде до мен.

10.   Я не казвайте на момичето кое било "нормално" и кое не. В тая държава така или иначе "доброто бъдеще" на всеки е под въпрос, дори и на тези с висше образование.
Авторката най-добре да постъпи както намери за добре. Животът си е нейн. За едни щастието е едно, за други друго. И защо да нямало "нормален мъж" който да живее с нея и семейството и, вместо тя с неговото ??? Закостенели разбирания....

11.   Не се филмирай. Надписа на Народното Събрание не е случайно измислен. Съединението прави силата. Аз като ходих няколко пъти в чужбина не ми беше добре щото бях сам. Силните да си се оправят сами и нека са пробивни. Подкрепям те. Все пак сме социални същества и си обичаме близките и обичаме под крилото на баща или майка точно както животните. И това няма значение на колко години си.
Това което си написала не е проглем а е напълно нормално.

12.   Здравей, мило момиче.Историята ти е прекрасна и служи за пример, колко семейства са както трябва и в прекрасен синхрон.В моето семейство беше същото, обожавам майка си и баща си, благодарна съм им за всичко, те са ми голямата опора в живота.Живях до късно с тях, споделях и това не ми пречеше да се развивам.Завърших, започнах работа, никога не съм считала за грешно, че до късно не се отделих.Ето ме, вече на 33 с прекрасен съпруг и дете.Противно на написаното по-горе, не съм готованка, напротив станах съвсем зрял индивид с ясни цели и осъзнатост.Считам, че момента да се отделиш не е настъпил.Има време, поживей още с тях, премисли си хубаво плановете и недей да избързваш с решенията.Всичко ще си дойде на мястото , когато вътре в теб почувстваш, че е дошъл момента.Никога не губи връзка с родителите си и недей да слушаш хора, които не
са имали твоя късмет.

13.   Моля ти се, какъв ти е проблема? Имаш всичко и търсиш под вола теле. От семейството по-хубаво няма. Много важно, че няма да имаш кариера. Ти имаш социален капитал, който ще те поддържа цял живот. Роднините, приятелите от детство, съседите, спомените, местата, където си расла. За теб там винаги ще има препитание и поддръжка. Къде хвърчиш, какво искаш повече? Стой си и си бъди щастлива.

14.   Подкрепям напълно номер 1,2, 5, 6, 8. Аз бях същия случай - останах да уча в родния си град, за да не се налага да се отделям от нашите. Привидно е по-лесният избор и си спестяваш така много борби и ядове, но само привидно -все някога идва моментът, в който си плащаш с лихвите за отказа да излезеш от своята зона на комфорт. Това е мечешка услуга от страна на родителите, въпреки че в момента не го възприемаш така.
Рано или късно се налага да започнеш да се оправяш сама и колкото по-късно си се отделила, толкова по-трудно е и е по-голям шока в началото.

15.   Изобщо не е смешно, и аз бях така! Даже повече-силно привързана и към баба и дядо...
Докато на 24 не заминах сама за чужбина (за докторантура, но аз живеех в град с най-добрият университет у нас, затова не и по-рано) ! Не е страшно, вълнуващо е. Оттогава не живея в България, но връзката ни продължава да е силна. И се виждаме и ке чуваме. А преди години намаше нито Skype, Viber, WhatsApp. Звъняла съм от кабинки за дйлечни разговори виднъж седмично...

Не се плаши, това е част от порастването, бъди смила, всичко ще е наред!

Ж45

16.   13, проблемът е, че както каза от семейството по-хубаво няма. За да имаш такова, трябва да се отделиш пт родотелите си, да намериш партньор и евентуално да имате дете. За да се отделиш, трябва да имаш източник на доход. Затова трябва кариерата. Родителите не са спциален капитал, който може да те поддържа цял живот. Те остаряват и се пенсионират, умират преди нас. Ако искаш да си полза на себе си и тяй е по-добре да си станал незавиьим и да имаш възможност да им помогнеш в тези моменти, а не да ревеш, ще оставаш сам и нямаш вече ит къде да взимаш пари.
10, а не мислиш ли, че е закостеняло да се приема, че трябва да живеят или със свекърите, или с тъстовете? Мшадото семейство е най-добре да живее отделно - нито при едните, нито при другите. Да са мъж и жена, домакини, съпрузи и на свой ред родители в собствения си дом, не да продължават да бъдат на мама и тате децата.

17.   10,13 замисляли ли сте се, че е много вгоистично ти да си имал семейство и деца, а да искаш да лишиш детето си от тази възможност? А че ако останеш при мама и тате цял живот, не се отделиш и не сформираш собсъвено семейство, един ден те ще умрат, а ти ще останеш сам като куче? Тива ли предлагате на момичето? Стой си при мама и тате, а после като вече ги няма, оправяй се... Важното е на тях да им е било ОК. Добре, че родителите на авторката не са егоисти като вас, а мислят и кое ще е нак-добро за детето им и го насърчават.

18.   Авторката: номер 8 донякъде си прав. Може би самата аз все още се чувствам и приемам като дете. И ми харесва. Е, не се държа като такова, а като възрастен човек. Не бързах и не исках да порасвам. Някакси дори да съм на 20, не се чувствам възрастна. Знам, че не е нормално. Всички сте писали за създаване на семейство, деца. Дори не се замислям за това. Сякаш тези неща са ми много далечни и не се чувствам готова за нещо такова изобщо. Едно знам и то е, че искам да постигна нещо, с което нашите да се гордеят. Просто ми трябва кураж, който да ми помогне да се отделя от тях. Ще ми е много трудно, защото само като се замисля ми става страшно мъчно.

19.   Ами то решението си е твое- или ще си останеш готованка и само ще разчиташ на мама и тате или ще станеш самостоятелна жена и тяхна опора. Просто е!

20.   Здравей авторке, и аз се чувствах като теб преди години,но дойде този моментът в който се наложи да си бера грижата. Човекът е устроен така да издържа на всичко. За това просто започни да се адаптираш към новото.

22.   Ох, стига се насилва бе, жена, какъв зор имаш. Ми ще узрееш на 23, 24, 25, закъде бързаш. Един ден ще ти е мъчно, че не си била повече време с вашите. Като те фрасне сляпата неделя и свое гнездо ще свиеш, успокой се и си живей живота, всичко ще дойде. Всяко нещо с времето си.

23.   Май само ако закараш родителите ти да живеят с теб в другия град ще отидеш там. А я помисли какво би направила ако след няколко дни ти звънне телефона и някой ти каже, че родителите ти са умряли при катастрофа. Всичко може да стане, няма все да са живи.

25.   Номер 23 защо трябва да мисля за такива неща? Да пази Бог...
Авторката

26.   Защото родителите си отиват преди нас и все някой ден и с твоите ще се случи. Ако ти си отидеш преди тях е трагедия. Помисли си какъв би искала да е животът ти, когато дойде този момент. Сама, без пари, без дом или със собствено семейство, деца, кариера, жилище...

27.   Познавам една откачалка... минава четиридесетте, много красива жена.
Не се знае кога е била последната й връзка с мъж, и дали въобще е имало такава (последните 3 със сигурност е нямала). Навсякъде е с майка си и баща си. НАВСЯКЪДЕ.
Тя на море или екскурзии не ходи с приятели. Ходи с мама и тате. За по-сигурно, с тате работят на едно място. И когато се налага да пътува служебно, тате е с нея.
А веднъж тръгнали мама и тате САМИ на почивка, щото нея не я пуснали от работа и тя ревала с глас, докато ги изпращала.
Не ми се мисли, какво ще стане с нея, когато мама и тате си заминат от тоя свят. Сигурно ще лудне.
За мен подобна привързаност въобще не е нормална.

28.   Аз също съм много привързана към родителите си, особенно към мама. Всичко споделям с нея и ѝ имам голямо доверие.

29.   28, на колко години си? Аз лично като чуя “мама” от жена, бягам далеч, защото “мама” по-късно знае за всичко в най-малки подробности и се меси и нарежда все едно си се оженил за нея. Да не говорим, че има повече изисквания към зетя отколкото към собствения си мъж.

30.   Случайно попаднах на тази тема. При мен положението е подобно, само че съм на 14. Исках да уча в Пловдив след 7 клас. В момента съм на общежитие и наистина мама и тате много ми липсват. Аз бях напълно сигурна, че няма да стане така и ще се чувствам добре, но не е така. Много ми липсват и не знам какво да правя

31.   България е малка страна, за ден можеш да я преминеш, какъв е проблема да пътувате, студентите ползват отстъпки? И двете ми деца завършиха висше в други градове и всяка седмица си идваха, в неделята си тръгваха с пълни чанти с добра храна. Не усетиха как лесно им мина следването, а и си хапваха добра храна, а не градски боклуци.

32.   Прекрасно е, че се разбираш с родителите си и бъди сигурна, че дори и да заминеш в друг град това няма да се промени. Но допускаш една съществена грешка, че просто си записала някакво висше, без оглед на специалността, а не търсиш специалност, която да ти осигури стабилни доходи и самостоятелност, след като я завършиш.
Говори с родителите си, обмислете добре какви са твоите интереси и силни страни. Има перспективни специалности, които се търсят както у нас, така и в чужбина - информационни технологии, финанси или счетоводство и контрол/ самостоятелна счетоводна къща, работа в голяма счетоводна компания, висок пост в банка, мениджърски пост в голяма компания/, медицина/лекар, зъболекар/, фармация/ работа в голяма фармацевтична компания/, архитектура, строителен инженер /СГС/, право / адвокат, нотариус/ - ако решиш да отидеш в чужбина ще трябва да държиш много изпити, защото признават само изпитите по римско право, а останалите касаят правото в съответната държава.
Не допускай моята грешка! Някога заложих на сигурността, а не на перспективата и кандидатствах за специалност, в която бях сигурна, че ще ме приемат. Направих го с идеята да напусна час по-скоро малкия град, в който живеех. Приеха ме, но когато завършвах първи курс осъзнах, колко е безсмислено да следваш безперспективна специалност, исках да прекъсна и да кандидатствам друго, но имах властна майка, която се налагаше и настояваше да продължа още една година. Завърших и нея и тя пак не разреши да кандидатствам друго, а баща ми изобщо не се намеси. Дипломирах се по въпросното висше образование, но нито ден не съм работила по специалността си.
В живота не е важно просто да имаш знания, а да имаш знания, които имат практическа полза, свързани са с бъдеща професионална финансова стабилност или имат ключово приложение във всеки един частен бизнес. Изборът на перспективна професия е избор на независимост и свобода.
Не залагай на краткосрочен комфорт и сигурност, заложи на перспективност и бъдеща финансова стабилност!
Завърших отнесена специалност, с която изгубих 5 години от живота си напълно напразно, без да използвам реалния потенциал на личността ми, но поне по стечение на обстоятелствата имам частен бизнес и стабилни доходи.

33.   Прекрасно е, че се разбираш с родителите си и бъди сигурна, че дори и да заминеш в друг град това няма да се промени. Но допускаш една съществена грешка, че просто си записала някакво висше, без оглед на специалността, а не търсиш специалност, която да ти осигури стабилни доходи и самостоятелност, след като я завършиш.
Говори с родителите си, обмислете добре какви са твоите интереси и силни страни. Има перспективни специалности, които се търсят както у нас, така и в чужбина - информационни технологии, финанси или счетоводство и контрол/ самостоятелна счетоводна къща, работа в голяма счетоводна компания, висок пост в банка, мениджърски пост в голяма компания/, медицина/лекар, зъболекар/, фармация/ работа в голяма фармацевтична компания/, архитектура, строителен инженер /СГС/, право / адвокат, нотариус/ - ако решиш да отидеш в чужбина ще трябва да държиш много изпити, защото признават само изпитите по римско право, а останалите касаят правото в съответната държава.
Не допускай моята грешка! Някога заложих на сигурността, а не на перспективата и кандидатствах за специалност, в която бях сигурна, че ще ме приемат. Направих го с идеята да напусна час по-скоро малкия град, в който живеех. Приеха ме, но когато завършвах първи курс осъзнах, колко е безсмислено да следваш безперспективна специалност, исках да прекъсна и да кандидатствам друго, но имах властна майка, която се налагаше и настояваше да продължа още една година. Завърших и нея и тя пак не разреши да кандидатствам друго, а баща ми изобщо не се намеси. Дипломирах се по въпросното висше образование, но нито ден не съм работила по специалността си.
В живота не е важно просто да имаш знания, а да имаш знания, които имат практическа полза, свързани са с бъдеща професионална финансова стабилност или имат ключово приложение във всеки един частен бизнес. Изборът на перспективна професия е избор на независимост и свобода.
Не залагай на краткосрочен комфорт и сигурност, заложи на перспективност и бъдеща финансова стабилност!
Завърших отнесена специалност, с която изгубих 5 години от живота си напълно напразно, без да използвам реалния потенциал на личността ми, но поне по стечение на обстоятелствата имам частен бизнес и стабилни доходи.

35.   29, и как трябва да се обръща човек към майка си?! Разбира се с МАМО, някои казват и майко, но за мен това е по-отдалечено, едно пораснало признателно дете винаги ще се обърне към майка си с МАМО. Няма значение дали става дума за жена или мъж, майката си е една и обръщението е МАМО. И не, това не означава, че си вързан за полите й, не означава, че нямаш и свое семейство, което обичаш, означава, че обичаш и уважаваш ЖЕНАТА, което те е родила и отгледала. Това да го знаеш от един относително преуспял мъж на 43 с перфектно семейство и да, и ПО-ГОЛЯМАТА ми сестра, с крепко и доста заможно собствено семейство, за твое учудване също казва на майка ни МАМО.

36.   Авторке, колкото и да ти е мъчно, в един момент трябва да порастнеш, да се отделиш и да сформираш собствено семейство. Имай предвид, че е доста отблъскващо на тяоите години само за мама и тати да говориш. Хората са си патили от тъстове и свекъри и избягват хора, прекалено привързани към родителите си. Не се плаши и толкова - да се отделиш не означава да спреш да си комуникираш с тях и да ги виждаш. Напротив! Но всичко си има граница. Има огромна разлика между това да споделяш хубави моменти с родителите си и това да им звъниш по 10 пъти на ден и да снасяш какво си яла, как си се облякла и т. н. Такива неща в последствие се споделят с партньора, не с тях.