4. Не може да обжалва дарението, при жив родител, защото по силата на закона, всеки има правото да се разпорежда с имуществото си.
При смъртта на родител, наследницита имат право да потърсят полагащата им сезапазената част от наследството, до една година след завещанието.
Да речем, че наследник 1 (Н1) е този, получил дарението, а наследник 2 (Н2) е другият. Приемаме, че няма никакво друго имущество и дългове, никакви други наследници, както и че не е оставено завещание.
Законът гласи следното:
"Чл. 30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. "
Ето какво би последвало, при смъртта на родител. Първоначално, двамата наследници имат право по равна част от имуществото на родителя си, ако не е оставил завещания.
Ако дарението не се оспори, наследниците делят по-равно, Н2 ще получи 1/2 от останалия имот или 1/4(25%) от целият имот.
Ако се оспори дарението, то ще се приеме, че частта на Н1(1/2 от имота) и останалата като собственост на починалия, са едно цяло.
Според законът, при 2 или повече деца, запазената част от наследството е 2/3 от цялото имущество, което се дели по равно. Т. е - всеики от наследниците има право на 1/3 (33. 3%) от имота.
В този случай, запазената част на Н2, няма да е нарушена, но няма да бъде ощетен, както би бил ощетен в първият случай.
Разбира се, това е ако се докаже, че даденото дарение е с цел измама. Ако Н1 е имал нужда от пари и жилище в дадения момент, ако свидетел потвърди, че имало причини, родителят да дари този имот безкорисно, за да помогне на друг човек в нужда, било то и налседник, а не с цел да лиши Н2 от наследство.
До 2:
"Може да го е направил с фиктивна продажба. И тогава може да се доказва, че сделката е фиктивна. " - Тогава не говорим за дарение.
Обжалването на фиктивна седлка, за съжаление може да е по-трудно и нека ти обесня защо.
Данъчните оченки на имотите често са 1/4 до 1/3 от реалната им пазарна стойност. Ако един имот е бил с данъчна пазарна стойност от 75 000 лева, то е напълно възможно, данъчната му оценка да е 20 000 лева. След 01. 01. 2016, всички сделки над 10 000 лева, трябва да минават по банков път. Ако частта от имота е била продадена за 9999. 99 лева, то никой не е бил длъжен да превежда тези пари по-банков път, следователно може да се каже, че е била платена тази цена и без свидетели, не може да се обяви сделката за невалидна.
А винаги съществува и варианта, наследникът да е платил голяма сума за имот, всичко да е в банковата сметка на родителя, а после този родител да е теглил по няколко хиляди лева всяка седмица, след което парите са "изчезнали". Къде? Без значение според закона, защото се следи откъде идват парите, а не къде отиват, но между нас да си остане - най-вероятно наследникът не теглил особено много от банковите си сметки доста време.
|
