Как може да не ти се занимава със собственото ти дете?
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1502 пъти
Здравейте. Аз съм момиче в 12 клас.
Написах това още преди месец и винаги отлагам да потърся помощ с надеждата положението да се оправи, но то се влошава и ми се наложи и да дописвам.
Родителите ми се разведоха, когато бях на 13, и аз останах да живея при баща ми. Поддържах връзка с майка си, чувахме се, виждахме се по колкото пъти можеше, но въпреки това с времето се отдалечихме. Тя си намери нов мъж, ожениха се, дори им се роди детенце. Някак си свикнах с мисълта, че тя си има ново семейство и мисля, че това беше заради постоянната упора от страна на баща ми.
Той е прекрасен човек и никога от нищо не ме е лишавал, дори и да беше самотен родител и то на момиче.
Но преди две години трябваше да замине в чужбина, защото работата му тук не вървеше и му се "отвори парашут" за там. Първоначално той твърдо не искаше да ме оставя, но след много убеждения от моя страна, замина. Сега там му е много по-добре, отколкото му беше тук и е много по-спокоен, единственото нещо, което не му харесва е, че аз не съм там, но сме се разбрали, че ще карам магистратурата си там.
И така преди малко над две години аз се преместих да живея при майка ми. Преди да го направя всички се събрахме и обсъдихме, защото другия ми вариант беше да остана при баба си и дядо си (с което баща ми не беше съгласен и най-вероятно щеше да се откаже от работата), но дотам не се стигна, защото майка ми и съпругът ѝ бяха напълно съгласни. Направиха ми собствена стая по мой вкус (с това лично се беше заел мъжът ѝ), помогнаха ми да се преместя в новото училище и т. н.
Баща ми замина малко след като започнах училище (искаше първо да поживея с тях, за да бъде напълно сигурен, че ще ми бъде добре). Беше ми адски мъчно, няколко дни плаках постоянно и му се обаждах през няколко часа.
Майка ми и мъжът ѝ виждаха това и се опитваха да ме развеселяват. Всеки ден ме питаха как съм, как е в училище, имам ли си приятели, какви са те и т. н., казваха ми, че четиримата сме семейство.
Постепенно свикнах. По едно време дори ми беше добре, но тогава всичко започна бавно, но сигурно, да пропада.
Вкъщи имахме разни разногласия за някои дребни неща, като например подредбата на стаята ми, вечерния ми час и подобни, но макар и дребни, те набираха мощ и беше въпрос на време да избухнат. И това се случи - един ден закъснях за вечерния ми час с близо два часа, защото бяхме извън града. Зная, че тогава постъпих много зле и си взех поука, но явно тя не беше достатъчна. Майка ми и мъжът ѝ ми се сърдеха известно време. Първо спря майка ми, но усещах как мъжът ѝ е по-резервиран към мен.
Междувременно Раличка растеше. Меко казано обожавам това дете, обожавах да я гледам как расте, как прохождаше, как се мръщи на морковите, как пада и се изправя все едно нищо не е станало, как се смее, когато я гъделичкам. С всеки изминал ден се изненадвах колко бързо научаваше нещата, беше много схватлива, как подскачаше наоколо, смееше се, караше ни да танцуваме с нея и да ни рисува по лицата. Сплотяваше ни. Аз си мислех, че я уча на някои неща, но накрая се оказваше, че тя научава мен на толкова много други.
Но после майка ми тръгна на работа и отговорността за Раличка падна и на двамата на ръцете. Не че преди съпругът на майка ми не я гледаше, но едно е за час, докато мама е наоколо и чисти, а съвсем друго за почти цял ден и то сами.
В началото си играеше с нея. Аз се прибирах от училище и ги заварвах как си играят, тя рисува (много ѝ харесва да рисува и да се маца до ушите), но постепенно започнах да забелязвам как само тя си играе, докато той гледа телевизия или пък си цъка на телефона.
Дойде лятната ваканция и аз заминах при баща ми (ура). Прекарах си незабравимо. Той ме развеждаше навсякъде, бяхме постоянно заедно и наваксвахме загубеното време. Почти всеки ден се чувах с Рали, говорехме на видеочата и не бях забелязала друго, освен че е пораснала. Прибрах се в България и покрай всичката еуфория от идването ми, многото подаръци и разопаковане на багажа отново не долових разлика в нея. Отидох на гости за две седмици при баба и дядо и чак когато се върнах с ужас открих какво е различното в нея - бях ѝ купила една кукла и тя си поигра малко с нея, но след това отиде при баща ѝ, поиска му телефона, той ѝ го даде и тя започна да си играе на него. Гледах втрещено, но си помислих, че това не се случва толкова често. Нямах си и на идея колко грешах. Оттогава Ралица е всеки ден на нечий телефон или собствения ѝ таблет. Промени се тотално - постоянно се изнервя, на няколко пъти се опита да ме удари, но аз ѝ се скарах и не се е опитвала повече, почти спря да си играе - вече не признава почти никоя от играчките си или се заиграва малко и ѝ омръзва и ходи на таблета, смее се почти само на него, ако отида и ѝ кажа да си поиграем или я погъделичкам, тя ми казва, че сега си гледа детското филмче и не иска, ако продължа да настоявам - отива на друго място. Вече го няма детския смях, ехтящ из целия апартамент, а все едно докато ме е нямало някой е дошъл и е заменил предишната жизнерадостна Раличка със зомби. Буквално зомби.
Сега като се прибирам от училище, я виждам как си гледа детски на таблета, а баща ѝ - мач на телевизора. Майка ми също прибягва до таблета, но и се занимава с нея, по-малко отпреди, но не и изобщо.
Всеки път, когато я видех на този таблет, буквално ме заболяваше сърцето. Опитвах се да я отуча от този навик, но после идваше баща ѝ и ѝ даваше телефона си и всичко отиваше по дяволите. Един ден, докато вечеряхме и тя отново не ядеше, защото пред нея беше таблетът ѝ, не издържах и им казах, че това не може да продължава. Още отпреди това им правех намеци, но те упорито отказваха да прогледнат. Разбира се, от цялата ми реч се стигна до скандал, и не след дълго се карахме един с друг или по-скоро - те двамата с мен. Аз ли съм щяла да ги уча как да си гледат детето, знаела ли съм на тях какво им е да ходят на работа и да ни хранят, искали да си починат, какво щяло да ѝ стане от телефона и т. н. Аз продължих да им показвам какво се случва, но най-трудно се вижда това, което е пред очите ти. Раличка се изплаши и започна да тича около нас и да ни моли да спрем, тогава аз се отказах и реших да говоря с тях когато тя е на детска градина, за да не се плаши излишно.
Те отново ми се обидиха, този път мъжът на майка ми - окончателно. Вече разговорите ни с него се ограничават до "Здрасти" и "Отиди и купи хляб от магазина". В някои дни, когато съм му по-неприятна от обикновено, ме следи за всяко нещо и ми дудне "Защо остави тази чиния тук? Няма ли да избършеш масата? А да си измиеш чиниите? " и това едновременно - ако мия чиниите - ще ми се заяжда за масата и обратното.
Вече и на двама ни е ясно, че не можем да се гледаме и с нетърпение броим дните, докато се изнеса.
Честно казано отношенията ми с него не ме вълнуват особено (дори въобще), вълнуват ме между него, майка ми и Раличка. И без това отдавна се чувствам като гост "у дома" и като чужд човек измежду "семейството си".
А във въпросното семейство се появяваха все повече и повече пукнатини - от едно известно време и отношенията между майка ми и съпруга ѝ се изостриха. И преди е имало караници, нормално е отвреме на време да възникне някой друг скандал (стига да е малък и да се реши), но от няколко месеца кавгите са почти ежедневие. Майка ми е преуморена от работа и когато се прибере освен за нея трябва да се грижи и за още двама души. Аз ѝ помагам доколкото мога, но нямам възможност всеки божи ден да готвя и да чистя основно. Случвало се е съпругът ѝ да е почивка, тя да се прибере капнала от преумора и той да каже нещо от сорта на: "Сипвай ни да ядем! " и тя слага да ядат, след това вдига масата, измива чиниите, подсушава ги, прибира ги, като внимава да не вдига шум, защото Негово кралско величество мъжът ѝ цял ден е гледал собственото си дете, изморил се е и си е полегнал. Или пък тя се прибере и отиде в хола при тях(Ралица отново е на таблета), и му казва как ѝ е минал деня и т. н., а той я прекъсва и ѝ казва: "Добре, добре, стига си се обяснявала, че си гледам мача сега. " В такива моменти виждам как ѝ се иска да заплаче. Викам я заедно с Раличка при мен да си поговорим, но тя не винаги иска - нормално след като той я е срязал толкова гадно.
Не искам да казвам на баща си, защото ще се притесни много и напълно излишно - точно сега не мога да се изнеса, а и все още не искам да оставям Раличка.
Атмосферата тук е повече от задушевна и единственото ми спасение са учебниците в моята стая. Всеки ден уча с целта и надеждата да успея в живота и положението ми да не бъде като това на майка ми. Искам по-бързо да се изнеса оттук, но и същевременно не искам, защото се страхувам за Раличка. И тя ли ще се превърне в едно от милионите деца по света с дефицит на вниманието? И тя ли ще се задушава заради скандалите на родителите си и едва ще се справя с депресията? За някой може и да изглежда крайно, но в това се превръщат децата, на които не е отделено време. Как се очаква да уча далеч оттук, като умът ми ще щъка постоянно между различни сценарии как тя е цял ден на таблета, вече е спряла съвсем да си играе и всяка вечер става свидетел на ожесточените скандали на родителите си?
Дори сега това ми е трудно. Заради пандемията учим онлайн и ни дават по абсолютно всеки предмет домашно. Ако днес имаме 7 часа, имаме 7 домашни. Някои учители ни дават по два дни, но някои ги искат до края на деня. Школото зацепва постоянно и ни пращат домашните във фейсбук група. Следователно аз трябва постоянно да си го следя, но накрая излезе, че аз просто си цъкам във фейсбук. Взела съм си шише с вода и слушалки и като седна на лаптопа ми, не ставам по няколко часа. Всеки божи ден главата ме съсипва точно заради това. Когато ме заболи много, ставам и се разхождам из апартамента или си пускам тиха музика на телефона, за да си почина. Но онзи ден не издържах, защото стоях така от около четири часа, като бях ставала само два-три пъти и то за тоалетна и солети, и ми стана много лошо. Легнах си да поспя малко и точно тогава сестричката ми влезе и ме събуди и баща ѝ дойде да я изкара, но като ме видя, че спя, ме погледна насмешливо и ме попита "Учиш ли? ", а аз му отговорих, че си почивам и той ми каза "Аха" и се засмя. Тогава станах и пак седнах да уча, но Ралица продължаваше да идва при мен и той я я извика, я не. После майка ми се прибра от работа и седнахме да ядем и Раличка ме попита дали като се наядем ще си играем, но аз ѝ казах, че не мога и ще ходя пак да уча и той отново започна "Ралице, кака ти не може да се занимава сега с теб, защото си учи на лаптопа във фейсбук! " и го каза така все едно аз просто си цъкам по цял ден и нищо друго не правя. Много се ядосах и ми стана гадно, защото как да му обясня, че имам 5 задачи по математика, проект по свят и личност, есе по английски, есе по български, още две по френски и още твърде много домашни и ако не ги направя в срок и както трябва няма да имам нужния брой оценки и следователно другата година ще остана на самостоятелна форма и ще повтарям 12. клас или тотално ще си прецакам дипломата, на всичкото отгоре трябва да уча за матурите ми, кандидатстудентските, отмениха предварителните, нищо чудно да отменят и предварителните матури, и има още 300 други неща, които в момента са ми на главата и ме смазват с тежестта си тотално?
Изморявам се. Адски много се изморявам и не искам да се занимавам и със скандали, каквито се заформят всекидневно тук.
Искам да уча, да си взема матурите, да вляза в университета, в който искам, да се махна оттук, но преди това положението да се е оправило, за да не ги мисля постоянно няма ли да се избият, а да се концентрирам само и единствено върху ученето си, и после евентуално да създам семейство, което да се различава коренно от това тук.
Отчайвам се. Толкова много ли искам? И всички семейства ли вече са такива - а именно гротескна версия на такова? Как е възможно на бащата да не му се занимава със собственото му дете и да гледа на него като на едва ли не задължение?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 1 месец hash: 4d62d80b85

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Съвет - още от сега замини при баща си, за да свикнеш с живота там.

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 8e5632e21e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Скапаното отношение към всичко е заразно!

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: aa0add8707

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз съм същата сега родителите ми са разведени. Баща ми си ИМАШЕ приятелка и детенце даже, майка ми си намери и тя приятел с който не се разбирам ама грам. 7 клас съм и имам да уча за матури, а и при баща ми те се разделиха и скоро трябва да имат дело за родителските, както и, че новия приятел на приятелката на баща ми, го е заплашил (принципно те вече не са заедно) но най ми тежи как брат ми страда през цялото това време. Не мога да се оплача от факта, че ми купува телефони, лаптопи, скъпи обувки, но мега рядко прекарвам времето си с него, ако пък излезем ми споделя изцяло какво се случва по край брат ми. Как той тъжи, плаче. Виждам го мега рядко. Както е започнала годината съм го видяла един път и то беше преди 3 седмици и един Бог знае кога ще го видя втори път.... Аз самата не знам как да реагирам объркана съм точно колкото теб. Успех!

 

...

горе^

преди: 4 години, 1 месец hash: 04cd7833cf

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Това не са нормални, но за жалост са традиционни семейни отношения. Виждала съм доста родители, на които им е най-лесно да пристрастят децата си към телефона/таблета, за да могат те спокойно да си цъкат на компютъра или да зяпат турски сериали. Затова и толкова деца затъпяват още от малки, защото на родителите не им се занимава да си играят заедно и да ги научат на нещо смислено. Мислят си, че това е работа на учителите, а те на свой ред прехвърлят отговорността на незаинтересованите родители. Съветвам те да се занимаваш със сестричката си колкото може повече и да я откъснеш поне донякъде от зомбирането в екрана. Да промениш майка си и пастрока си е почти невъзможно. Те явно се радват, че малката ги оставя на спокойствие. А ти можеш да се преместиш при баща си още за бакалавър. Струва ми се, че така ще е най-добре за теб.

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 39801a3861

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Ти си на 18, защо не живееш сама в жилището на баща ти. И защо планира от сега магистратура. Отивай при баща си, има толкова вариант е за учене. По света не е единствената алтернатива магистратури. Има толкова варианти за учене и професия. Освен това е тяхното дете. И проблема си е техен каква възпитават. Масово децата са на телефони и таблети. Сега е трудно, но иначе навън сред природата без таблет ще си играе. Но така е най-лесно за всички. Иначе всички мислят за теб и гледат да ти угодят. Не знам дали го осъзнаваш?

 

...