Споделена история от Семейство |
Семейни истории
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1778 пъти
Здравейте, аз съм зряла жена, имам щастливо семейство, съпруг и 2 деца. Но не винаги е било така. Израснах в побоища и скандали, срам, страх, безпаричие и постоянен стрес. Не ми се учеше, в главата ми беше ту страха от случващото се вкъщи, ту срама да не разбере никой от училище. Няма да се впускам в подробности за миналото, само ще ви запозная с личността на човека, който все още ме тормози психически и не мога да се справя с нея-моята майка. Много се караше с баща ми, но така и не се разделиха 25 години. Твърди, че го е правила заради нас децата й. А ние се тормозехме и се молехме да се разделят. Скандалите започваха в момента в който се прибираха от работа. Тя започваше с нейната ревност, обвиняваше го в изневери, сърдеше му се за пари, крещеше и го подлагаше на вербален тормоз. Той пък в един момент й е посягал, а тя само това и чакаше и изпадаше в дива истерия. Крещеше за помощ от балкона, тропаше на съседите по вратите да й помагат, че баща ми я биел, цирка приключваше с полиция, която извеждаше баща ми от дома му, той прекарваше нощта не знам къде, аз рева през цялото време, а на сутринта ставам рано за училище. На другия ден се събираха и всичко продължаваше. Всеки ден скандали. А не стига този тормоз, ами и дори да не съм чула, че са се скарали, майка ми крещеше и ме викаше да ги разтървавам. За мен беше голям ужас и срам, защото знаех, че се чува при съседите, лятото прозорците отворени, децата играят пред входа, от нашия апартамент се носят скандали. Освен всичко майка ми често ми казваше, че е болна от някоя си болест и ще умира, аз изживявах истински ужас. Казвала ми е и за баща ми, че ще умре от еди какво си не един път. Разказвала ми е с подробности как ме е раждала, от което аз изгубих всякакво желание да раждам. Показвала ми е вагината си не един път като бях дете за да съм видела как й висели червата от раждането. Оплаквала ми се е от сестра си, от майка си, използвала ме е за кошче за душевни отпадъци, но тогава аз не го осъзнавах ами смятах всички за лоши и ги мразех заради това, което ми разказваше майка ми.
Времето мина, ние със сестра ми пораснахме, създадохме свои семейства. Баща ми я напусна преди 10 години и си намери приятелка с която живее и до момента. Майка ми и до момента се обажда редовно на баща ми да му държи сметка с кой е, къде е, с кой живее, да му иска услуги и той й помага. Оплаква му се от хората с които се е скарала и в крайна сметка се скарва и с него. Скарана е със сестра ми от няколко години, сестра ми не й вдига телефона. Аз също вече не й вдигам, защото не спира да се кара с мен, да ми казва какво да правя, да дава съвети, да досажда. Звъни по телефона по 20 пъти на ден, не преувеличавам. Дава съветии и следи да се спазват, ако не ги спазиш започва скандала. Аз се ядосвам, скарвам се с нея, а тя се обажда на детето ми да му се оплаква от мен и да го настройва колко лоша майка има. Или ще се обади на свекърва ми да й се оплаква от мен или на мъжа ми да говори глупости за мен. Как не я уважавам и как тя ни е отгледала а ние сме неблагодарни. В момента е скарана с всички най-близки, като децата й, техните семейства, родителите й, брат й и сесета й и е започнала да звъни на братовчедите ми и дори на бившия приятел на сестра ми от преди 7 години да им говори колко сме неблагодарни. Не знам какво да правя с нея. в момента не поддържам контакт с нея, защото си имам проблеми в живота, искам да съм спокойна. Лежах в болница и все още не съм здрава а се грижа и за семейството си и работя. Щастливи сме, но живота ни не е лек, борим се с трудностите постоянно. Тя постоянно иска да ни тревожи за да й обръщаме внимание. Много пъти ни е казвала, че е болна от рак. В момента твърди, че е болна от корона вирус и от 2 различни рака, сама си се е диагностицирала. МНого пъти е симулирала, че умира за да ни притесни и да ни провери дали сме загрижени. Още от деца ни ги правеше тия номера и като види, че плачем казваше да я слушаме и ще й мине. Манипулира, но не й минават вече номерата и въпреки това аз се измъчам. Искам да й кажа да се успокои, да си пусне някой филм, да прочете някоя книга, да се замисли над себе си, да спре да обвинява всички че са й виновни. И това с бившият на сестра ми ми дойде в повече. В момента освен здравословните проблеми съм и бременна. Не стига, че останахме без работа заради кризата с вируса, ами и с нея проблеми, как не ме пощади, да каже „дъщеря ми е бременна, не трябва да се ядосва“ ами не, постоянно обиди, упреци, помия. За това и не й вдигам телефона вече. За помощ от нейна страна абсурд, но със съвети винаги е на линия. Не си гледа внуците, използва ги само да дойде на гости у нас и да започне да се оплаква от мен от сестра ми от целия свят.
Не знам какво да правя, за мен тя е за психолог. Нито е да я игнорирам за винаги, защото ми е майка, нито е да й обърна малко внимание, защото става страшно обсебваща и се започва с телефонния тормоз.
|
