Разведени родители - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96819)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22769)
 Секс и интимност (11246)
 Тинейджърски (20205)
 Семейство (4851)
 Здраве (7813)
 Спорт и красота (4070)
 На работното място (2160)
 Образование (5926)
 В чужбина (1297)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1503)
 Други (13141)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Разведени родители
преди: 4 месеца, 13 дни, прочетена 431 пъти
Здравейте. На 14 съм.
Когато бях на 4 годишна възраст, забелязвах споровете вкъщи между родителите ми, винаги ги питах за причина, но те отговаряха със “същото” и тъй като аз забравям доста често подробности, даже и големи неща от малка, ги молех да повторят, но те ме отрязваха. На следващата година се роди брат ми, малко след това бащата на майка ми почина. Тогава беше още по-зле. Всеки ден се караха, а аз се бях затворила в другата став без да подслушвам.
И така един ден, майка ми ме грабна за ръката заедно с брат ми и ни заведе в родния си град/майка ми и баща ми са родени на различни места/. Така започнах да живея с едната ми баба и майка си.
Докато растях, повече внимание се обръщаше на брат ми и аз се чувствах зле поради тази причина. Плакала съм за несправедливи отвинения. Започнах училище. Ставаше все по-зле, брат ми лъжеше, за да ме поставя в неудобни ситуации /но не мога да отрека, че и аз не съм имала вина в някои от случаите/. И така до 9 годишна възраст. Майка ми не ми беше давала през цялото това време да виждам другата страна на семейството/съответно и на брат ми/. Но ни пусна за 3 дни през лятото малко на село. Тъй като бях свикнала да “вървя по гайдата” на брат ми, аз правех същото, което не остана незабелязано от другата ми баба. Тя ми се беше скарала, че правя така и не е редно. Получих свобода тогава. 3 дни свобода ми бяха достатъчно да разбера, че държанието на брат ми не е редно в някои ситуации и аз имам правото да се защитя. Е да, ама не. Връщам се аз с него при майка ми и всичко заминава на вятъра. Другото лято се видях и с баща ми. Той ми даде номера си, за да можем да имаме връзка. Тогава нямах навика да звъня на когото и да е, за това първите месеци не му звънях. Той каза, че ми е обиден, и аз започнах да му звъня на сила. Така той ме убеждаваше, че ще ме вземе при себе си и ще ми донесе щастие. Дойде 6 клас, той се премести в друг град без такива възможности както в първия за образование. Аз никога не съм имала проблеми в училище, освен с историята. Винаги си докарвах всичко до висока оценка, дори без да знам и грам. Но все пак бях реалист и се клонях към нещата, в които можех да се реализирам, тъй като няма как да уча биология, ако досега не съм си правила труда дори да се заинтересовам. Там където живееше можех да се занимавам с хотелиерство и с неговите връзки щях да пробия, но аз не можех да се занимавам с това, не ме влечеше. В града, в който бях имаше математическа гимназия със софтуерни и хардуерни науки. И аз исках да се занимавам с това, имайки предвид че бях най-добре в ИТ и математиката. За това единственият вариант беше да си остана, а там където бях с годините започнах да споря с майка си и баба си и те ме наказваха за това, всяка вечер някой беше ядосан и си го изкарваше на мен. За това исках да се махна от там. Плюс това единствено баба ми се грижеше за нас, тъй като майка ми ходеше постоянно по купони и все “без пари”, но с нови дрешки. На следващата година, баща ми получи възможност от приятелката му /бяха заедно от 5 години/ да се преместим в първия град и там да започна да уча в едно от петте престижни училища. Аз се съгласих на момента, криех това от майка ми и баба ми, защото знаех, че ще направят всичко възможно да го предотвратят. Завърших 7ми клас, записах се в училището и се преместих. Когато започна учебната година, нямах проблеми с баща ми, а приятелката му Ми беше като идол. С времето тя започна да отсъства и баща ми започваше да пие повече от колкото трябва на ден. Тя му беше единственото парично средство, а той като се напиеше след работа ѝ крещеше все едно е някое дете. След това започна да ми се кара и на мен за най-малкото нещо. В началото си казвах, че нищо ми няма и си въобразявам, но когато започна да ме оприличава с майка ми, ми преля чашата. Аз не исках да му отвръщам по никакъв начин, защото имах страха, че просто ще ме изхвърли от нас и ще трябва да се върна там откъдето избягах първоначално. Единственият човек, който ме утешаваше беше бабата от селото/неговата майка/.
Кажете ми как да предотвратя всяко едно лошо държание към приятелката му, защото тя напусне ли го, край с дома, храната и въобще всичко в този град. Как да не обръщам внимание на всичко това и да си трая.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 7 дни
hash: f1c5fdef1d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Наистина не знам кое е най-правилното в тази ситуация.Просто се успокой и поговори с приятеката му,измислето го заедно.Всичко ще се оправи.

 
  ...
преди: 4 месеца, 6 дни
hash: 6271b95f4c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Леле колко си малка, а как разбираш всичко...Милаа...Всичко ще се оправи, може би баба ти от село? Да се преместиш при нея или тя да даде акъл на баща ти? При майка ти толкова ли е зле? Лошо е, че те опреличава с нея, ще се държи с теб както с нея преди да се разведат... Опитай да говориш с него, кажи му че си му дъщеря, обясни му че не е ок това което прави...че приятелката му не е виновна за нищо, че той я обича, какво ще постигне с пиенето и държанието си...

 
  ...
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: 91022b663e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Обясни на баща си, че не трябва да живее като паразит на гърба на приятелката си, а да се захване да работи. Каквато е била майка ти, такъв е бил и баща ти, лекомислени хора. Вече си порасло момиче, към средношколските училища има пансиони(общежития), по добре се премести там, а бабата от село да ти помага, явно тя е най мъдра и те разбира. Общежитието е безплатно, а бабата ще помага с прехрана. Упорито дете си, не се оставяй на лекомислието на родителите си. Има начин чрез закрила на детето да им въздействаш и да ти плащат разходите, но тогава караниците ще нарастнат.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 21 дни
hash: c7b6e1c154
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Разбирам колко си тъжна, ако можеш събери смелост и кажи на брат си как се чувстваш, знам че малчуганът няма да е учуден но ти си му сестра. Ако те пита какво ти е прегърни го и му кажи че имаш свои проблеми, като спестиш това което може сам да разбере . Ако ти бях по - голям брат щях да те прегърна, никой не заслужава да страда

 
  ...
преди: 3 месеца, 21 дни
hash: c7b6e1c154
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   И нашите се разведоха преди година - ( на 27 съм и живея отделно и сам ) Мака ми е чакала да порасна и да завърша защото ако бях сега по- малък не знам какво щеше да става. Сестра ми която е на 17 почти тя е по чувствителна но я подкрепям .Успех

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker