Споделена история от Семейство |
Драма
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 854 пъти
Здравейте наистина няма на кого да споделя затова се обръщам с молба към вас за съвет. Момиче съм на 22 години винаги съм живяла много добре разбирала съм се с родителите ми въпреки, че винаги са били много критични към мен, най-вече баща ми за всичко и много взискателен за всичко, аз вярвам, че е за добро било винаги вс което е правил дали било за високи оценки наказания, когато сгафя някъде, със сигурност ми е идвало в повече пубертетските години, защото ми се е искало да имам повече свобода, но не винаги здрав-контрол и съм единствено дете.
Той си е такъв консервативен с много силен характер, който цял живот е свикнал неговата дума да в закон. Въпреки всичко много сме се обичали имали сме незабравими моменти аз съм виждала колко много ме обича и държи на мен и че всичко прави за мен. Именно за това ми е толкова мъчно. Всичко започна, когато си хванах гадже. Когато разбра, за въпросното момче и откачи и не заради самия него, защото не го познава, а заради родителите му, които мрази. Той не познава момчето дори, не го е и срещал, но само като разбра на кого е син... Те с майками винаги са били така, нямат много семейни приятели и все като ги слушам негативно коментират другите и попринцип не харесват почти никой, а камоли тях!!! Не ги мразят поради конкретна причина, а поради лоша репутация. Но той наистина не е като тях и е различен въпреки, че живее с тях, е много много добър! Наистина досега с никой не съм се разбирала толкова много и никой не се е държал толкова добре с мен. Отпреди това са ми казвали също, че е много добро момче, но сега се уверих. Та в деня, в който баща ми разбра че се занимавам с него просто откачи наговори ми какви ли не неща и ме изгони от вкъщи! Майка ми поговори с него и го измоли да се върна след 1 седмица, тя не взимаше страна, дори и да е. На моято, защото това означаваше да се изпокара с него
. Когато се върнах имаше известен период в който беше спрял всичко, да ми дава пари, всичко, подминаваше ме като призрак. А най-лошото е че това не е приключило до днес, да вече ми дава пари, но не ми е за тъпите пари мамка му искам само да се държи както преди, липсва ми, дори и да е тук под един покрив с мен, той не говори с мен :( държи се все едно не съществувам. Бях направила опит да говоря с него в началото, но той пак се развика много каза, че повече не съществувам за него
И забрани да повдигам повече тази тема :( наистина не знам много ми е мъчно, продължавам да се виждам с това момче, защото наистина имам нужда от него, но не знам какво да правя. имам постоянно чувство за вина все едно съм избрала него пред баща ми, помогнете ми всичко съм пробвала:(( гледам да уча, защото само това знам, че го радва, взимам си изпитите, но просто е много трудно и нямам никаква амбиция нищо нищо така като ми е обърнал гръб. Помогнете с каквото можете, моля
|
