Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Потърси в Reddit, има много теми, в които хората признават, че съжаляват за решението си да имат дете. Много е трудно да споделиш нещо подобно, така че и аз не мисля, че някой ще си каже тук. Самата мисъл е ужасна. Но да, не е писано на всички, винаги има шанс нещата да не се получат въпреки най-добрите ни намерения.

7.   До 5

Говори за себе си и остави другите, да кажат направят същото, а не казвай, кой можело и не можело, да каже нещо!!!

8.   Аз съжалявам, че майка ми ме е родила.

9.   Брат ми ми е споделял, че съжалява, да. Иначе е добър баща, грижи се и обича децата си, но ми е признавал, че не се чувства добре в ролята на баща, прави го често насила, иска да е просто другаде. Че ако е чнаел какво е, не би имал никога.

10.   След тази тема и гласуването ми стана ясно защо сме на последно място по естествен прираст.

11.   Съвсем възможно е, но баш тук едва ли някой ще си признае, даже напротив.

Макар и не конкретно по темата, ще кажа накратко ситуацията при мен:
Осиновена съм 2-3 месеца след раждането ми. Майка ми не е искала деца до към 40, после явно не е намерила мъж, с когото да създадат семейство поради ред причини и към 45-6 е решила да си осинови дете - аз. За пръв път ми "пусна бомбата", когато бях на 7. Каза, че биологичните ми родители са умрели в катастрофа. Класика. Години по-късно, всеки път, когато имахме разгорещени караници (разбирай оценки, висене на компютъра, недоядена манджа и прочее глупости), поантата на скандала беше, че: "ех, гените си казват своето... трябваше аз да си родя дете, щеше да е друго" и т.н. в този дух. Това пак се случи преди 2-3 седмици, когато я помолих да свърши някаква дреболия вкъщи. Тогава ми каза, че има ЕГН-то на биолог. ми майка и, ако искам, да си ходя при нея. Тази, която беше загинала в катастрофа, нали...
Затова, съдейки от какви битовизми стига до подобни приказки, си мисля, че е доста вероятно и да съжалява. Или, по-скоро, да съжалява, че тя не е родила, а е осиновила. Не че като родиш, имаш гаранция за каквото и да е, но все пак.

Та да, има бая такива случаи. Особено много, според мен, са при родителите на деца с умствени и/или физически увреждания. Страшно е да го признаеш, но не е срамно. Трябва да се говори и за това, а не да се стигматизира. Не всеки избор е правилният, няма какво да се лъжем.

12.   Какво е това Reddit? Познавам осиновители, които съжаляват за осиновяване, защото тези деца понякога, да си кажем истината може да са ужасни, дори не знаеш какви гени носят. Познавам две жени разсиновили след години осиновени вече тийнейджъри деца, те съжаляват. Случаите са покъртителни и не, не са за жалене тия тийнейджъри, но не ми се впуска в обяснение по-подробно. Сигурно и други съжаляват, но няма да го признаят.

13.   Да , разбира се е трудно , на мен ми липсва понякога да спя докато реша , да прекараме малко време като двойка и много обичам да ходя на екскурзия , но сега няма как . Иначе е изнервящо понякога , но без деца е малко по- безсмислено и е хубаво да имаш човечета .

14.   Със сигурност има хора, които съжаляват - то за всичко се намират хора, които да съжаляват. Някои съжаляват, че имат деца, а други - че нямат деца, трети - че и да искат не могат да имат, четвърти - за нещо съвсем друго...

Иначе от написаното от автора оставам с впечатлението, че купоните са по-важни от децата и е по-добре за такива хора може би действително да не се насочват в тази посока - семейство, деца и тн.

15.   Автор: Номер 10, да... аз си правя проучване... очаквах нещо подобно...

16.   Щеше да по-интересно да се пита защо не искаш да имаш дете-най-различни теории...

17.   Аз имам дете, преди съм си живяла много добре -като студентка само по купони, после като си намерих работа(в чужбина) обиколих половината Европа и Азия с приятеля ми, завърших магистратура, курс допълнително, имам си стабилна работа, купихме си къща. Сега си имаме бебе и не съжалявам изобщо, не ми липсват нито купоните, нито екскурзиите, въпреки, че вече бяхме с бебето, което беше на 7 месеца и половина тогава. Така да се каже, наживяла съм се. Бебето беше искано и дълго чакано, преди да изпълня нещата, които описах горе сме се пазили. Единственото, което ми липсва е да спя пълни 8 часа без да ставам по 3-4 пъти да кърмя. Но това е нищо в сравнение с радостта, която бебето ти доставя. Наживейте се и тогава правете деца. Не слушайте нахални родители и роднини, правете каквото чувствате и искате. Аз лично под 30 не бих родила , родих на 31г за първи път. Ако не искате дете все още, не сте готови и не ги правете, има хапчета, презервативи и т.н.

18.   НЕ може по някога да му се ядосвам НО не съжалявам само се моля да сме живи и здрави.

19.   Аз пък съм жена, която не харесва купоните и свободата, но още не съм намерила правилния мъж с който да остарея и да имаме деца. Аз понякога съм мислила, че е трудно да се гледат деца, но като гледам какво пишат в интернет хората и какво говорят мой приятелки не мисля така. Няма как хем да не купонясвам много и понякога дори да се чудя какво да правя през свободното си време, пък и да не искам деца. Те са най-хубавото нещо, което 2-ма човека могат да имат. Всеки има родители, баби и дедовци, почти всеки има брат или сестра, всеки има братовчеди, но по-нормална и хубава роднина от детето няма на света. Но преди да правите деца разберете, че те ще са ваши Деца Завинаги, докато сте живи. Не казвам да ги гледате до 40 г. но бъдете с тях когато им потрябвате и пробвайте добре да ги научите на самостоятелност.

20.   16, то това вече много пъти се е питало в този сайт. Поразрови старите теми, след като ти е интересно.

21.   Да съжаляваш , след като детето вече е факт е излишно и безсмислено. И купоните и веселбите и хойкането е до време. Накрая и те омръзват. Вижте колко теми пускат "наживелите се" и искат семейство и деца. Както детето се учи на всичко, така и ние (имам 2 деца) се учим да сме родители. Понякога се ядосваш, писва ти от грижи, тревоги, детски капризи и е възможно да си кажеш " ей, колко е добре Х дето няма деца" или "колко добре си бях преди", но това е моментно настроение, отминава и не значи, че не си обичаш децата и не се грижиш за тях. Ако чак толкова не ги искаш, отказваш се от тях.

22.   Да си пилееш живота или да имаш дете???

23.   До 12

Редута е само най-популярните форум в интернет. Нищо работа. Стотина милиона на посещения на ден.

24.   Да, случвало ми се е. Минавала ми е тази мисъл, липсвал ми е социалният живот отпреди, работата ми, даже да стоя сама ми е липсвало. Моментни състояния, които съм забелязала, че се случват особено често ако спреш да контактуваш с необвързаните си приятели, а много родители го правят. Едно кафе с необвързана приятелка и си припомням, колко пълен със смисъл е животът ми сега.
Имам деца на 1 и на 3 години и по едно време се усетих, че от години не съм се къпала сама. Седяхме във банята, едното дете във ваната, другото отвън с играчките и аз си погледнах краката, единият крак епилиран преди няколко дни, другият не. Не помних кога съм започнала да се епилирам и какво е станало, че съм спряла и съм забравила, но съм обикаляла така няколко дена. Не знам какво ми стана, но се почувствах като изрод, беше гадно. И погледнах децата с един поглед, с една лошотия и с мисълта "заради вас!"... и като ревна дъщеря ми от този поглед. Видях как, без думичка да кажа й се напълват очите, ревнах и аз, а синът ми започна да казва стихчета едно след друго. Така прави, когато му се карам за нещо. Този път не бях казала нищо, но децата ми бяха усетили обвинението ми, че съществуват и аз усетих болката им.
Правото на детето да бъде тук, е свещено, най-голямото родителско предателство, която и книга по психология да хванете е да внушиш на детето си, че не е трябвало да се ражда. Поредно доказателство, колко е важно да се поддържам спокойна, за да са спокойни децата.
Прочела съм толкова много литература за деца и мога да я обобщя в едно изречение "Децата не слушат, те гледат, затова не губете време във възпитанието им, възпитавайте себе си." В този смисъл, ако не приемаме поведението на децата си, или направо не ги харесваме, ние просто имаме проблем със себе си. Както аз открих огромен проблем- лош перфекционизъм. Усетих се, когато забелязах как, ако момчето ми не се справи с нещо пощурява. Едно кубче не застава, както му се иска и бута всичко, ядосва се и зарязва. Сядам и почвам да му говоря как с нерви по-добър не се става, а с търпение и повторение. Обаче предната сутрин аз забих с едни чертежи и от нерви си разбичках бюрото пред него, отново. Айде, сега мамо, говори ми как се правят нещата... Аха, това било търпение. Ок, научих го.
Затова, когато приятелка ме пита "как е, трудно ли е?" й казвам, толкова е трудно, колкото да възпитаваш себе си. Ако трудно се оправяш със собственото си поведение, ако нямаш самодисциплина да се променяш, няма как да научиш друг да го прави.
Хора, имам се за сравнително добър родител, може и да ми е надуто Егото, не знам. И пак имам такива моменти, имам такива мисли, как се качвам на колата и просто карам надалече, но вече знам, че не бягам от децата си, а от себе си. Понякога ми се иска да бях по-добра и по-осъзната преди тях, понякога мисля, че съм избързала (а родих на 27), но после си давам сметка, че нямаше как да стана такава без децата. За три кратки години, колко неща ме научиха.., колкото всичките ми прочетени книги, образования, йога, психология и т.н. не можаха. Чела съм за този пуст мой перфекционизъм, колко е вреден, чувала съм го от близките си хиляди пъти, обаче си мислих "тия хора просто не са амбициозни и не знаят какво говорят", докато не видях как това напрежение всъщност наистина пречи и даже стопира развитието на човек. Сега вече знам, че някой може да не е перфектен и пак да е обичан, да е направо страхотен и най после започвам да се отпускам и да се харесвам. Открила съм топлата вода, а? Всеки родител открива топлата вода. Мъжът ми откри, че гневът не е сила, а тъкмо безсилие. 100%, му се е искало да избяга, когато е виждал това безсилие у сина си.
Не знам, идва един момент в личното ни развитие, когато вече си се учил от родителите си, от социума, от себе си и пътя си и следва да се учиш от децата си. Те предлагат толкова достоверна истината за теб, че е много трудно за понасяне, направо му идва на човек да абдикира. Но това е твоята кръв, твоят ген, твоите навици, твоето отношение, ако не ги харесваш, няма как да ти хареса да си родител, но най вече не харесваш себе си.
Само си представете мили неродители - едно същество, за което години наред избирате всичко, до което се докосва. От това, с което се храни, до това какво слуша, гледа, с какви предмети играе, с какви хора контактува, какво поведение наблюдава. Представете си да имате такава власт, контрол и отговорност и да не сте доволни от резултата. И този резултат непрекъснато да е пред очите ви. Несвършената работа със себе си да е жива и да ви дърпа за крачолите. Сега, помислете, дали проблемът е в детето? Или си е наш, стар проблем, който с дете, или без е там?
Децата не просто не са спирачки, те направо те изстрелват извън орбита. Аз не знам друг такъв мотиватор, такъв учител, толкова искрена обратна връзка. Знам едни същества, които ме обичат, въпреки, че аз още не се обичам. Приемат ме с единия космат крак, с лошото настроение, с разсеяността ми и всичките ми кусури и ме мислят за най-добрата. И просто виждам как удовлетворението им и моето развитие са едно и също нещо. Цял живот търся любовта, одобрението и чувството да съм доволна от себе си отвън, от хората и един ден го имам от детето си на тепсия. И си давам сметка, че не мога да го взема, че това нещо изобщо не е било извън мен, никога не е зависило от външни фактори, просто съм прехвърляла отговорност.
Та, така, кой разбрал- разбрал, който не е, детето му ще го научи.

25.   МОЛЯ ВИ, НЕ ПРАВЕТЕ ДЕЦА

Не правете деца, ако нямате представа как да ги обичате.
Не правете деца, ако най-голямото щастие в живота ви е цигарата, ракията и салатата.
Не правете деца, ако не сте уверени, че сте намерили правилния човек.
Не правете деца, ако смятате да ги карате да плащат за вашите несполуки.

Не си го изкарвайте на тях.
Те не са виновни, че в училище сте спали, а в университета сте пили.
Не са виновни, че работата ви е скапана, а шефът ви е задник.
Не са виновни, че колата ви се чупи, а обувките ви се късат.
Не са виновни за нито едно от вашите решения.

Не са ви и длъжни за нищо.
Вие сте им длъжни.
Длъжни сте да ги научите какво е достойнство и чест.
Длъжни сте да им давате личен пример, а не само заповеди и акъл.
Длъжни сте да ги изградите като хора, много преди да успеят сами да се сблъскат с факторите, с които после ще оправдавате лошото им възпитание.

Наистина, проблемът не е в тях.
Проблемът е във вас.
Те забиват нос в смартфона, защото вие забивате нос в смартфона.
Те не четат книги, защото вие не четете книги.
Те не уважават никого, защото вие не уважавате никого.

Не им кастрете крилата.
Ако им втълпявате, че са глупави, те ще ви повярват.
Ако им втълпявате, че са некадърни, те ще ви повярват.
Ако им втълпявате, че мечтите им са невъзможни, те ще ви повярват.

Затова, моля ви.
Не правете деца, ако няма нещо хубаво, на което да ги научите.
Не правете деца, ако сте киселяци, които мразят всичко, освен себе си.
Но най-вече.
Не правете деца, ако не помните какво е да си дете.

26.   От детето има смисъл,когато самта идяе за него е подчинена на благото на света и Вселената като цяло.Когато създаваме дете,което ще е полезно на другите,което ще твори красота,наука,чудеса-тогава има смисъл от него.Иначе в съвремието да си го кажем направо се създават деца със користни и материалистични подбуди,създават се деца за да си проявим и затвърдим собственото и безсмислено Его,за да подражаваме на околните,за да не би случайно да не сме в овчето стадо.Всяко дете извън идеалистичната идея става лигаво,егоистично и безполезно консуматорче,в което родителите и обществото волю-неволю са проектирали собствените си изкривени и съзнателно обезобразени комерсиално извратени разбирания изобщо за семейството и заобикалящата ни действителност.Но нищо,нали затова иаме Вирусчо-той ще въведе ред!

27.   16, ясно е защо не искат деца - не искат ангажименти. Не искат да готвят повече, да имат повече харчове, не искат да се занимават с дете и да дават внимание на него... не ти ли е ясно защо? Винаги това стои зад отговора не искам деца....

28.   До 13

Винаги можеш, да платиш на някого, да ги гледа за 2-3 днеа или да отидеш в хотел с аниматори, кдъеот от 7 сутринта, до 23:30 ги огрижват. Някой дори ги слагат да си лягат, ако подхвърлиш някое петаче.

29.   Никой няма да си признае в прав текст, че съжалява просто защото не е социално приемливо, а и повечето не са готови дори пред себе си да го признаят да не говорим да го заявят публично.
За съжаление подобни хора, са склонни да си избиват недоволството от собствения избор върху децата, които в случая са невинни.

30.   Въпроса е риторичен , нали ?!

31.   Аз съм на 16 но ще отговоря от името на нашите(за толкова години са ми са се доказали). Майка ми не съжалява, но за баща ми не мога да кажа същото. Той се държи с мен като с враг и прихвърля вината на мен. Много хора биха излъгали и вътрешно биха си казали "абе аз трябваше да правя аборт" "трябваше да внимавам какво си пожелавам".

32.   27 Не са и длъжни. ;)

33.   Аз не съм добър материал за родител. Това е! Не вярвам, че ще съумея, да нправя децата си щастливи, че ще успея, да полагам адекватната грижа, не просто финансова, а емоционална и интелектуална, за да им помогна, да отркият хубавите неща в живота, развивайки своя потенциал. Не мисля, че ще съм добър баща, който подкрепя децат си, който им дава сигурност и спокойствие, но също така свобода и разбиране. Не мисля, че е честно, спрямо тези деца, да ги правя, ако няма да мога, да съм добър с тях.

34.   На 17 съм и нямам деца :D наскоро сестра ми роди и се притеснявах за нея по същите причини. Но тя е много щастлива, гледа си детето с много любов и удоволствие и изобщо не и липсват купоните и тн. Според мен много зависи от теб самия, ако си човек, който обича семейството, домашния уют няма да имаш проблем с родителското обвързване. Ако сега си на вълна купони, няма лошо, но ако живееш с мислите, че да създадеш свое семейство те ограничава жестоко се лъжеш. Та това ти дава дори безброй други възможности!

35.   Пълно е с егоисти като авторката! Харесва им живота, искат да си живуркат, да имат свобода, да купонясват до зори, а не искат това и други да го изпитат-бъдещите им деца!? Защо да не дадеш живот на друго същество като тебе и то да изпита същите удоволднвия като родителите си? Това, че човечеството само си трови живота с глупости, не е повод да ставаме егоисти и да мислим само за себе си. В живота на всеки е имало хубави моменти заради които си струва да се живее. Повечето жени виждат щастието в парите, най вече златотърсачките, но има и истински жени с вродено майчино чувство, които виждат смисъла на живота в това да даряд живот, това им е дара от Бога!

36.   Ами просто проучване. Аз още нямам деця но ми е интересно как се чувстват хората с деца... съдейки мнения в този сайт исках да пусна тази тема и за щастие хората не са такива лентяи както излиза по коментарите в темите.

37.   По някога -ДА

38.   Естествено, че НЕ!!!
Ж46 с бебе на 10 месеца

39.   Много бях зле, след раждането. Такава следродилна депресия ме тресна, че имах усещането, че светът за мен е свършил. Край на спонтанните излизания, на гледането на филми по цяла вечер, на спането по цял ден.
Благодаря на съпруга ми, който беше до нас и ми помогна да премина през това ужансо състояние. Той беше и баща, и майка за детето ни първите три месеца. Аз само го кърмех и ревях.
Сега не мога да си представя живота без детето ни. То е смисъла, въздуха и радостта на дните ни. Животът не свърши, след раждането. Той започна. По-пълноценен, осъзнат и целеустремен. Децата са най-хубавото нещо на тоя свят. И не, не е клише. Децата са огромно изпитание и могат да извадят от нас, неща които изобщо не сме подозирали, че съществуват. Не е лесно, никак, но за нас да сме родители е най-вълуващото преживяване и сме безкрайно благодарни за възможността да го преживяваме всеки ден.

40.   24, да си беше осъзнала и изгладила проблемчетата със себе си преди да си създала дечица. Горките, с времето 100 процента ще се обременят емоционално заради разклатената ти психика. Пона се стягай да правиш пари, за да им пращаш психотерапия след време.

41.   40 нормално е на моменти да има такива състояния , човек си носи егоизма в него 24/7 със деца писва , особено възраст 3г са страшно изнервящи , аз също имам деца на 1г и на 3г , на всеки му се иска малко време за себе си и най- вече малко почивка ... Явно нямаш две малки ревящи човечета вкъщи ... Децата не са само малки сладки човечета , а родителите не са на 100% търпеливи , уравновесени и идеални и вечно щастливи да бъдат нон стоп до децата си ...

42.   Искам да отбележа, колко ярко се вижда, че коментар11 е доста добре гледана и доста успешно образована.

Забележете само как е успяла да вмъкне хленчена, оплакване и недоволство към жената, която я е отгледала, без да получи нито една негативна реакция, че и с изненадващо много позитивни. Нищо, че ви пише, че съвсем скоро я била помолила 'да свърши някаква дреболия вкъщи', а жената със сигурност с право се е ядосала, че вече порасналата дама още чака слугинята да ѝ върши 'някакви дреболии' из къщи.
Тези оплаквания, ако ги беше пуснала например в отделна тема, но без да го има факторът, че майка ѝ не ѝ е биологичен родител, и че не знам си още какви сладникави подробности около това, но основно като това, че до 40 години не искала свои деца, но на 46 решила да осинови. Със сигурност щеше да ѝ се изсипе едно стабилно количество критика, че е готованка, неблагодарница и. т. н.
Или доста хора са доста заблудени, или на доста хора им е явно изгодно, че въпросния фактор е изтъкнат, и принципно, и още повече точно в такъв тип тема. Аз лично мисля - и двете.

Смятам, че точно хора като 11 трябва да се чувстват най-благодарни, дори и длъжни на хората, които са ги отгледали. Ако си изоставен от биологичните си родители не е ли по-добре да те отгледа някой, та било то и жена, която на 46 години се е сетила, че иска да има дете, отколко да израстнеш в дом с циганета? Или с някакви приемни семейства, които те взимат с още няколко като теб, че да доят помощи от държавата...

А номер24 да ходи на психиатър, ама спешно.

43.   21 г по-късно с момче на 21 и момиче на 20 .Ревала съм , крещяла съм ...подивявала съм от битови и други трудности.Те порастнаха и аз отглеждайки ги.Не мога да си представя живота без тях .Имам втори съпруг.Слава богу не стои на дневен ред общо дете -има си свое и тои.Мислела съм дали бих обичала още едно дете ?Впрочем мислех същото когато гушках сина си бременна с дъщеря си.Беше ме страх че не мога да обичам друго дете щом вече обичам първото си.Е обичам ги и двамата! Държа да отбележа , че ги гледах по скоро в нямане .Задоволени не са били .Но не и лишени .Някак уцелихме златната стеда по неволя , а възпитанието по интуиция.Към днешна дата НЕ съжалявам ,че имам деца .Надявам се да стана баба някои ден .И тайно се надявам внуците ми да приличат на децата ми .За да преживея по осъзнато ония мигове , в които вместо да се радвам аз се ядосвах че не им разбирам бебешките маймунджелъци..

44.   Забравих да допълня .Когато децата са малки е нормално да е трудно.Тежко на тия които така отгледат децата си , че да съжалят че ги имат когато са вече пораснали.Знам какво е да нямаш време за себе си .Повярвайте после ще ви стане противно всичкото това време.Моите сега са далеч защото учат .А вече и свои живот имат.Радвам се че се справят и не са болезнено зависими от мен .Но...На масата обикновенно сядаме двама .А къщата е толкова тиха понякога.Все още се адаптирам към това да няма деца или тиинеджъри вкъщи.

46.   Аз съжалявам че имам дете. Докато са малки ти взимат цялата енергия и главата ти бръмва. По цял ден си с това дете и ако е добронамерен не можеш и да излезеш. После като порастват пак зле. Големи деца- големи ядове. Така, че не отричайте, че животът ви преди децата беше по-свободен, спали сте си по 8 часа, ходите и правите квото и където си поискате и когато си поискате. С децата освен да станете техни роби за слогуване, друго не виждам.

47.   Аз в началото като родих съжалявах, наистина. Може би следродилна депресия или нещо друго, но всичко го вършех по задължение, а не защото го чувствах и исках. Майчиснкото чувство може би дойде около годината на дъщеря ми. Сега е на 3 и не мога без нея. Чак съжалявам и ме е яд, че в началото съм имала такива мисли и се обвинявам жестоко, осъзнавам грешката си. Като цяло бих казала, че съм се наживяла и купони и дискотеки и пътувания спонтанни, всичко съм си изживяла в нормлани граници, а и достатъчно гаджета съм имала, че да разбера в крайна сметка какъв мъж искам за децата си! Родих на 28, бих казала нормалана възраст за първо дете, понякога съм мислела, че избързах и може би трябваше към 30-31 да родя, но съдба. Даже вече мислим и за второ дете, само още малко да порасне малката и действаме. Голяма радост са децата. Ако има баба или дядо, които да помагат, а не да гледат изцяло, просто да помагат от време на време с децата, винаги може да се излезе някоя вечер или да отидеш за 2 дни някъде с мъжа си. И съм излизала по дискотеки след като родих, и на почивка съм ходила. Детето не е спирачка, а стимул. Живота не свършва с тяхната поява, а започва съвсем нов, сякаш и ти се раждаш наново заедно с него.

50.   Да. Малко съжелявам. Но си взех осъзнато решението и знаех какво ме очаква. И съжалението е не заради купони, дискотеки или молове - не знам защо опитвате да изкарате, че алтернативата на деца е празното съществуване на ненаживели хора се с детски акъл. Реално точно по-примитивните хора бързат да се размножават. Колкото по-прост е човек, толкова по-убеден, че трябва да продължи рода си. Сравнете раждаемостта при циганите, необразованите африканци, арабите итн. с раждаемостта в държавите с по-висок стандарт и образователен ценз на населението и помислете пак, кой е по-склонен да се размножава.
Пълноценно семейство може да има и само с двама. Не знам защо смятате, че да прекарваш пълноценно времето си със съпруга си е пилеене на време, а да сменяш три години лайняни гащи и темите ти за разговор да се свеждат до хранене, дишане и отделяне е много благородно и стимулиращо личностното развитие занимание. Всеки има право на избор, но нека не се лъжем, че ако си родил дете си по-малко егоистичен или по-извисен от останалите все едно като си станал родител не си удовлетворил свое, а чуждо желание. Всеки си угажда по-различен начин и егоизмът има безкрайно много измерения.

51.   Не съжалявам за синът ми Той е дълго мечтан и планувано. Обожавам го . ... Обичам го.

52.   Не съжалявам за момента. Но бях напълно готова за дете

53.   50, много ми хареса коментарът ти! Много болезнени за някои хора истини си написал. Браво!