Страх ме е от смъртта на близък човек, плача като си го представя! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121152)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18513)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Страх ме е от смъртта на близък човек, плача като си го представя!
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 2180 пъти
Пише ви момиче на 26. Това, което искам да кажа е, че сигурно има много хора като мен но там е, че аз не просто се страхувам да не се случи нещо с някой мой близък човек, но и плача като си го представя. Баща ми ми е слабост най вече. До преди малко си представях как не е изключено както си излиза и идва до нас примерно и с рязка скорост изфучава мутор или кола към него и изпада в кома, след което умира... или някой гадняр го напада в гръб и го намушква. Или пада клон или нещо върху главата му. След като милият дошъл да ме види и какво получава за отплата. Не ме нападайте, знам, че е грозно да си мисля такива неща и аз не знам защо си ги представям. Защото това е последното нещо на света, което искам да се случи, защото това ми е страх и слабост, защото го обичам повече от всеки друг човек, защото само аз си знам каква ми е връзката с него и нищо не искам да му се случи, нищо. Искам и да не се разболява от рак, инфаркт, инсулт или каквито и да са смъртоносни болести. Искам той да е от късметлиите и да остане надарен с дълголетие. Пожеланам му го, пожелавам си да е още дълги години с мен, жив защото той го заслужава!!! Не искам да го губя!! Не искам нищо лошо да му се случи! Само като си представя, че нещо от горе описаните неща се случва, аз плача все едно е истина. И започвам да гушкам негова дреха или нещо негово...
Миналата седмица пък сънувах, че умира. Как го възприех този сън, не питайте... цял ден го чувствах сякаш е истина. Но съм благодарна, че е било само сън. За баба ми, за дядо ми, за майкй ми също ме е страх и за всеки един човек от семейството съм сънувала, че умира. Знам, че обичайните отговори ще са, че не мога да променя съдбата, че каквото стане ще стане, но това не ме успокоява още повече ме разстройва. Само ако имах възможност да владея висши магии ако съществуваше такова нещо щях без колебание да спра смъртта на всички мои близки ако имах силите да видя какво ще се случи, без да ме интересува редно, нередно, дали нарушавам Вселената и подобни.
И за мен самата също ме е страх да не ми се случи нещо и да умра в близките 10 години. Това също ми е огромен страх. Мразя смъртта, мразя болестите... за мен те са демоните. Те са самото зло, което не трябва да съществува, нещо което е грешка на Вселената... ако съществуват демони като от Анабел, Заклинанието и други филми на ужасите това са именно смъртоносните болести. По - опасни демони от тях няма. Искам да съм от късметлиите, на които няма да им се случи. Не искам в скоро време да получавам рак или каквато и да е друга смъртоносна болест и да умирам млада. Искам дълголетие.
Още някой като мен с този страх, с тази слабост?
Ем ме е страх с постоянната мисъл да това да не " предизвикам" енергията на Вселената и да се случи на мен или моите близки. НЕ искам да умирам нито сега нито на по 40-50 години.
Има ли още някой който трудно приема несправедливостта на живота?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 29 дни
hash: b3994ec0c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Мило дете,това,което мислиш,чувстваш,страх те е...аз живея от 40 години с тези мисли...Преживяла ли си травма като малка?
Аз преживях блудство в ранна възраст,смърт и погребения на близки също в млада възраст,знам защо при мен е така...
Не живей моя живот!Не!Не ти го желая!Намери всичко което ти носи утеха ,кариера,деца,хоби,каквото щеш,но не мисли за неминуемото,недей да си тровиш младите години с това...моля те,дете,знам какъв товар са тези усещания,страх...Спри..Кураж и си пусни от мен Bravi ragazzi на Miguel Bose.

 
  ...
преди: 4 години, 28 дни
hash: 8106684157
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Единствения Който е победил смъртта е Господ Исус Христос. Само Той е възкръснал и живее вечно. Който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее казва Бог.

Намери онлайн проповедите на пастор Пламен Петров всеки четвъртък от 21 часа в Ютюб на живо има молитви. Отделно има и проповеди. Човека се моли против дух на проклятие и всякакви нечестия. Чети Новия Завет

Господ Исус : Който дойде при Мене никак няма да го изпъдя, елате при Мен всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя. При Мен ще намерите покой на душите си. Аз Съм Пътят и Истината и Живота Алфа и Омега Началото и Края.
Господ е само на молитва разстояние.

Който призове Господното име ще се спаси казва Йоан свети

 
  ...
преди: 4 години, 28 дни
hash: 5dbbad60ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Нормално е. Мозъкът ти изживява това, което си представяш като реалност. Опитва се да предвиди всяка опасност и да я предотврати. Съвсем човешки механизъм.
Страхът от загубата на близък и от смъртта живее във всеки от нас. Но редът е такъв и всички сме равни пред него - който се е родил, ще умре.
И аз се страхувам като теб, изживявам често и това да си представя нещо лошо и да плача. А по-миналата година внезапно изгубих баща си и всеки ден си мисля за него и ми е мъчно. В такъв момент разбираш степента на безсилието си и кое е важното.
Важното е да бъдеш до хората, които обичаш. Да ги подкрепяш и да цениш всеки момент с тях. Да им се обаждаш често, просто да си говорите. Да се грижиш за тях. Това е всичко, което можеш да сториш и то е достатъчно.
И вярвай ми, можеш да си жив и физически здрав, и все пак да се чувстваш мъртъв отвътре. Това е много по-страшно от физическата смърт.
Ако продължаваш да се чувстваш така, помисли за среща с психолог. Аз ходя. Олеква на душата.
Ж31

 
  ... горе^
преди: 4 години, 26 дни
hash: 17c3617659
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Майка ми почина преди две години. Плача всеки път, когато си го спомня. Пиша ти, за да ти кажа, че твоето е за предпочитане. Да си представяш тези неща вместо да ги помниш.

 
  ...
преди: 4 години, 25 дни
hash: 04275a5687
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Здравейте. Аз съм на 19 години, работя от 15 годошна, завърших миналата година, живота ми леко по-леко се подреди. Била съм на доста погребения на мои близки и в момента чувствам адския страх да не загубя някой мой близък, дори за миг да си го представя започвам да плача, не се чувствам окей. Случвало ми се е няколко пъти да имам лошо предчувствие и то да се збъднеш, просто ми се иска да умра за да не изгубя още някого... Странно ли е да искаш да се самоубиеш докато всичко ти е наред и имаш планове за бъдещето..?

 
  ...


...
преди: 4 години, 14 дни
hash: 1b5cf1f357
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Номер 5-Определено е странно!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 14 дни
hash: 1b5cf1f357
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Авторке изтрий по-някакъв начин тези мисли от главата си и не дърпай дявола за опашката!

 
  ...
преди: 4 години, 12 дни
hash: ca3d3b7bec
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   На 29 съм, а седем от осемте ми близки са мъртви, поради най-различни обстоятелства. Някой сам съм ги намирал така, а с други пък съм бил в момента на смъртта им.

Първите пъти наистина е страшно, но после се свиква.

Позанимавай се с философия(религиозна или не), само тя може да ти даде концепция за смъртта, и след като си изградиш виждане смъртта ще престане да ти е страшна и толкова трагична.

Иначе процеса по умиране рядко е бърз и безболезнен, при самоубйствата също, трябва да си късметлия. Дори и да достигнеш ниво, където да се радваш на смъртта, няма как да избягаш от чисто биологичните неприятни последици и от социалните такива като погребенията.

 
  ...
преди: 4 години, 10 дни
hash: d7e46b2661
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Благодаря ви за отговорите и за подкрепата. В момента съм много уплашена, че разхлабиха мерките и че баща ми и приятеля ми, които досега не работеха отново почват работа и вече няма да са си все вкъщи и да не би коронавируса да ги хване и да умрат от него. Умирам от страх. Представям си още от сега погребението им. Не мога да се оттърва от тази мисъл. Ужасно е. Изживявам го все едно се е случило вече и повече не са тук до мен и никога повече няма да имам възможността да ги прегърна. Някой попита преживяла ли съм травма като малка, не не съм. Такава съм си просто, че като знам какво може да се случи аз го преживявам все едно се е случило вече. Не искам да се сбъдва този кошмар, който си представям!!!! Не и на моите близки! Те са ми най - близките, млади хора са и двамата е не заслужават да са в ковчези скоро, не го заслужават! Ако това се случи този от когото е тръгнал този вирус, независимо дали е китаец изял прилеп или някой, който го е изпуснал от лаборатория независимо че не знам кой е ще го кълна докато не се сбъдне и докато не отмъстя за болката, която ми е причинил... и която се надявам НИКОГА да не се сбъдва! По добре да ни държаха като затворници ако трябва и още 5 години но хората ми да са живи и здрави. Страх ме е за тях. Не искам нищо да им се случва!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 7 дни
hash: 5dbbad60ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

10.   Опитай да се фокусираш върху нещо друго, постави си някаква цел. Учи нещо, спортувай. Ти се измъчваш сама с тези мисли.
Когато остарееш и се обърнеш назад и видиш, че ежедневно си страдала за неща, които не са се случили, дали няма да съжаляваш?
Животът ни е дар, подарък, а не даденост. Всеки един миг ти е подарен, ти избираш дали ще ревеш да не би да стане нещо лошо. Или пък ще се радваш, че този ден ти и близките ти сте живи и здрави, че можете да се радвате на компанията си. Защото, както осъзнаваш, това няма да е винаги така.
Ценно да си научиш да живееш сега, в този момент, според това, което се случва. А не това, което някога би могло да стане. Защото ще си страдала напразно, вместо ди се радваш за това, което ИМАШ.

 
  ...

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 41158905a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Душата не умира. Тя е безсмъртна. Чети религиозна литература или езотерика. Медитирай, ходи ня йога. В краен случай отиди на психолог.

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 771722dc0f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Извинявай, ама ти вече си умряла, образно казано. Жена на 26, не момиче, няма право да разсъждава така. Този живот не е даден, за да ни е страх от него... Я се стягай, много лесен живот си имала досега, затова ти е такова мисленето. Ами то тогава всички трябва да сме като теб, на нас някой нещо да ни гарантира за близките? За нас? Ти ще страдаш, другите не, така ли?

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 9 дни
hash: 004304748b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   И аз се страхувам.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker