Майка ми , баща ми и психическия тормоз.
преди: 4 години, 14 часа, прочетена 1185 пъти
От както бях малък, баща ми пиеше.
Имаше проблем с това. Не ми е посягал. Не и физически.
Но ми остави психически белег.
Помня как спрях да комуникирам с него или попринцип да разговарям с него, когато бях на 8-9. Макар че понякога опитвам но много рядко. Вече не пие. Понякога е имало домашно насилие спрямо майка ми от негова страна. Няколко пъти ми е казвал как не я обича, когато бях малък, докато беше пян.
Аз съм на 17.
Майка ми наскоро разбра че има проблем с щитовидната жлеза, главно с хормоните.
Кара ми се, всяка почти вечер. Кара ми се и се държи сякаш съм малко дете, което ме влудява. Веднъж не ме е оставяла да изляза с приятели без да знае с кого. Само ми крещи и злоупотребява с това че ме е грижа за нея, казвайки как я наранявам, ако продължавам
Адски ме влудяват тези неща, но още не съм стигнал до най скапаното нещо. Съжалявам за израза но е така:
След всеки безсмислен скандал, майка ми се държи сякаш нищо не е станало. Просто е отвратително. Обижда ме, крещи ми, вместо да обсъди с мен ситуацията, като разумен човек, изопачава ситуацията, пред баща ми, който въобще не се занимава и казва само че съм бил глупав. И после иска да забравя всичко това.

И все пак и прощавам и отново ставам приятел с нея-до следващия път...
Свикнала е да си избива стресът от баща, от миналото -с мен...
За това че го е подкрепяла и обичала, аз си патя.

Съжалявам, но не мога.
За съжаление, съм започнал да посягам на майка ми, само когато е много близо до мен и не спира да крещи до петия път, щом я помоля. Знам че е грешно, но не мога. Само я избутвам от мен, но все пак е грешно. Също и я обиждам, леки обиди, но аз като джентълмена, когото искам да бъда не мога да не се почувствам зле. Въпреки второто лице на майка ми.
А и попринцип не харесвам обидните думи.
Тя става сякаш друг човек! Та да се обоснова, най-мразя, когато ме кара и да я мразя и да я обичам!

А онзи ден, моя баща ми каза че съм имал, , селски манталитет"...
Собственият ми баща. Отново си дадох сметка, че той въобще не ме познава.
Знам че и по- лошо от моето има. Но понякога ми идва в повече.
И въпреки това, когато майка ми е себе си е чудесен човек. С баща ми, можеше да е добър баща, но с майка ми има трети брак.

И моите психични поражения са следните:
Когато майка ми ми крещи- аз просто изпускам парата, като се смея. Толковане нелогично нейното поведение, че ме напушва смях. Но това е нормално. Някои хора така изкарват напрежението.
А ако баща ми ми говори нещо, гледам въобще да не го поглеждам, а след като онзи ден ме обиди че съм имал селски манталитет, няма какво да лъжа, след като останах сам се разплаках. Просто не издържах. Че баща ми не ме познава. Че Майка ми не ме оставя да съм самостоятелен.
И все пак аз съм добър човек и винаги ще си остана такъв.
Държа се уважително с хората и обичам да обичам и да съм добър към хора и животни. Опитвам се да бъда скромен също. Забавен съм и имам прекрасното чувство за хумор на майка си.
Слава богу че от някъде просто знам как да се държа и че съм останал себе си, въпреки тяхното поведение.
Моля пишете, ще се радвам за съвет или просто да прочетете.

Също не съм толкова нещастен, колкото си мислите. Гледам положително на живота!
Най малкото съм жив. И ако не друго, малко повече се смея, а и харесвам едно момиче също.
Благодаря за коментарите предварително:)

×17годишен×

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 11 месеца hash: d4c9eac154

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ж 68 Аз мога да съм твоя баба и ще те посъветвам егоистично. Подложен си на силен стрес от поведението на родителите си. То е следствие на бившото впиянчване на баща ти. Трудно е да се общува с бивш пияница/алкохолик, околните са загубили уважение към него, не могат да забравят поведението му, тормоза и огорчението, той също помни, не вярвай на приказките, че нищичко не си спомня. Да възстановиш добро синовно чувство към него е трудно, почти невъзможно на млада възраст. Майка ти се страхува да не тръгнеш по неговия път, вкопвчва се в детето/децата като в спасителен пояс, затова те контролира толкова, крясъците и избухванията са защото усеща, че губи контрол и осъзнава, че е изгубила невъзвратимо живота си с пияницата. Въпреки негативните чувства към тях не губи самообладание, не се поддавай на скандала и физическа разправа. Ще съжаляваш и ще ти е гнусен спомен. Опитай да не ги чуваш като вдигат скандали, от едното ухо влязло, от другото излязло. Не се чувствай длъжен винаги да кажеш или направиш нещо. Като се накрещят ще млъкнат. Като молиш някой да млъкне докато кряска няма да те чуе, ако можеш излез от стаята или иди до тоалетната. Твоите реакции трябва да бъдат благоразумни и премерени. Смехът ти е естествена реакция на стреса. Внимавай, пази себе си и нервите си. Радвам се, че си запазил доброто в себе си. Изгради си план за бъдещето си в зависимост от способностите си и желанията. Образованието и квалификацията ще определят твоите възможности за доходи и по-добър живот. Не споменаваш какъв ученик си, какви материални условия имаш. Важно е да определиш дали можеш да разчиташ на материална родителска подкрепа за бъдещите си планове за образование и квалификация. На 17 години младежите, особено момчетата мислят, че приятелите са до гроб и общуването с тях е най-важното нещо в живота. За съжаление приятелството е много хлъзгаво нещо. Всичко зависи от очакванията спрямо т.нар приятели. Бъди много, много внимателен с приятели, особено в твоето положение на проблеми в родителското семейство. Не се доверявай на приятели, ще е те предадат когато им е изгодно. Всичко, което им споделиш ще се обърне срещу тебе. Спортувай, тичането е безплатно и ще намериш други тичащи, нови хора, нови познанства. Майка ти ще одобри тичането. В парковете има съоръжения за фитнес, игрища. Това е начин за избиване на стреса и подобряване на физическата подготовка. Приятелката, да, нека тичате заедно. Не е необходимо всичко да изпяваш на родителите за нея. Това също ужасява майка ти. Явен знак, че е остаряла синът си има гадже.:). Успех в определянето на приоритети, на изграждане на план за бъдещето и най-вече за спазването му. За да имаш добро бъдеще ще пожертваш много неща, част от прекарването с компании, свободното си време за хоби, приятелства, но ще се отплати.

 

...

преди: 3 години, 11 месеца hash: f3544448c2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Издръж още малко и като станеш пълнолетен се изнеси от там. Колкото по-далеч си от тях,толкова по-добре. Ще трябва да работиш ,но поне няма да търпиш тормоз.

 

...

преди: 3 години, 11 месеца hash: 61ffc50a91

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Авторът е. Приятелите ми са малко, понеже баща ми все пак макар е отрицателен е мой пример, показвайки ми до къде води безсмислената консумация на алкохол съм се научил и да подбирам приятелите си. За това и имам един близък и останалото познати. Знам че днес си приятел с някой, но утре може да не е така. Аз съм съгласен да работя. Естествено. Ще бъде свързано с изкуство, предполагам, че ще изработвам/измислям костюми, но още не съм решил, понеже технологията прогресира. Но съм схватлив и бих приел и друга професия стига да ми харесва и да е добре платена. Престанах да се държа грубо с майка си, когато е афектирата. Просто вече не обръщам внимание на това каквото става, както каза, , от едното ухо-през другото". :) И все пак почти всеки ден се замислям и им благодаря, понеже ако не бях минал през това, мисленето ми никога нямаше да се промени. Вярвам че съм по - зрял за възрастта си и че човек се нуждае както от добри, така и от доза лоши моменти в живота, за да има баланс и равновесие. А и от чуждите грешки се учим... Благодаря за коментарите! Поздрави! ×17годишен×

 

...

горе^

преди: 3 години, 11 месеца hash: 9748ca6990

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей! Момиче на 22 години съм и имам подобна като твоята история. Мога да кажа че те разбирам напълно. При мен всяка вечер също имаше разправии с нашите, но не по повод пиянството на баща ми а това че изневери на майка ми. Оттам се започнаха вечни караници и всичко резултира върху мен. Постоянно ме намедваха и ме обиждаха, принизяваха и ме изкарваха каква ли не. Какво направих аз, това е съветът ми и към теб, изнесох се. Прекъснах какъвто и да е контакт с тях и се изнесох. Уча медицина и едновременно с това работя, за да си плащам семестрите. Голям зор е, но е се справям. Повярвай махнеш ли се от тази къща, всичкп ще се промени коренно. Най-важното е обаче да станеш пълнолетен и да имаш финансовата възможност да се грижиш за себе си. Друг вариант е да пробваш с разговор че това което ти говори те тормози и не можеш да се съсредоточиш върху уроците. Да не говорим че след 2 години ти предстои и кандидатстване. Ако не става мирно и кротко, едно е решението... изнасяне и самостоятелност.

 

...