 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Имам строги родители. Какво да правя?
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 1614 пъти
Преди да започнем бих искала да кажа че обичам нашите въпреки всичко. Просто не ми харесва това отношение.
Аз писах една история тук преди няколко седмици "От една тийнейджърка към строгите родители. " и очаквах повече подкрепа, ама повечето коментари бяха от сорта "Това са лигавщини", "Да ти спрат кранчето, интернета бля бля бля".
Нашите не ме пускат навън. Сега с това положение е разбираемо, ама това ставаше и преди коронавирусът. Като бях по-малка нямах много приятели и сега съм благодарна че нямах, защото сигурно щяха да се откажат от мен защото като ме попитат да излезем, отговорът ми в 95% от времето ще е "Съжалявам, нашите не ме пускат. " и ще ме мислят за загубенячка. Рядко ме пускат. Доста често се карам с най-добрата си приятелка защото нашите не ме пускат. Казва ми "Убеди ги де. ", "И без това нищо не правиш вкъщи" и все такива. Хем искат да прекарвам по-малко време пред комютъра, а като ги попитам дали може да изляза, те казват не. Ако ще ме пуснат ще е за 2 часа. След което ще ми звънят нонстоп да се прибирам. Излизам с телефона само заради нашите. Като изляза не го ползвам. Животът ми е скучен. Нищо не правя. Само си играя видео игри по 14 часа на ден. Един път отидох в центъра с най-добрата ми приятелка и нейната групичка без знанието на нашите. Те там не ме пускат. Оф оставете центъра. Те пред блока не ме пускат. Викат "Ами ако някакъв батко почне да те бие. По новините всеки ден дават такива случаи. ". Аз на екскурзии, зелени училища и такива неща с класът ми не съм ходила. Питам нашите и те казват че ще стане нещо лошо. Че е опасно. И пак ползват оправданието с новините. Помня как за една екскурзия 26 ученика искаха да отидат. Класът ми имаше 27 ученика. Само аз не отидох. Много ми се подиграваха.
Неудобно ми е да пиша този абзац, но се радвам че е анонимен. Мислите ли че е нормално да спя на едно легло с нашите на тази възраст? И аз мисля че не е ок. Вчера за това се скарахме. Казах им че искам една нощ да спя в моята стая сама. Баба каза "Браво бе, толкова ли те отващаваме? " и аз им казах че просто така искам да спя сама за една нощ. Мама ми се присмя. Скарахме се. От яд им казах "Нямам търпение да стана на 18 и да се махна от тази къща! " и те ми се скараха. Исках да остана сама в стаята ми и затова тръшнах вратата. От яд правя глупости. Нашите дойдоха и ми се скараха че правя сцени в 11 вечерта и почнаха да ми удрят шамари. Казаха ми да се преобличам. Преди баба да излезе изгаси лампата. Аз я попитах "Как въобще съм способна да си намеря нощтницата и да се преоблека в тъмното? " и си цъкнах лампата. Баба я изгаси отново и каза "Ами ако някой те види? Все ще има някой да гледа с бинокъл. Да не те видим утре в интернет? ". Завесите бяха пуснати. Аз като гледам в съседния блок като са си пуснали завесите аз и с бинокъл няма да видя какво става. Накрая се преоблякох на тъмно. След 10 минути мама се държеше все едно нищо не се е случило.
Доста често им казвам че искам да живея сама. Понякога го казвам "Нямам търпение да стана на 18 че да живея сама и да се отърва от вас" и доста често го казвам само като "Нямам търпение да стана на 18 че да се изместя и да живея сама. " и все се обиждат. Мама казва "Ти не осъзнаваш колко ме нараняваш с тези думи. Аз изплащам входа за да живееш в него до края на дните си, а ти ми говориш такива неща. " и аз и се чудя дали наистина очаква това от мен, защото плановете ми са, веднъж щом събера пари за да живея в мой собствен апартамент. Груба ли съм или нашите преувеличават?
Този абзац е най-неудобният за писане. Но е истина. Нашите не ми дават сама да се бръсна. То било крака, ръце, подмищници и интимните области. Даже и корема. Като ги помоля те ми казват че ще се нараня и че съм неопитна. Ако не опитам няма и да предобия опит.
Не ми дават и да готвя на печката. Мен малко ме е страх, но не ми помагат и да се престраша. Искам да се науча да готвя. Все ми казват "Най-добрата ти приятелка си прави всяка сутрин яйца на очи, а ти чакаш нас. " и като ги помоля да си направя нещо те не ми дават.
Исках да спра да ям месо, защото от известно време ме отвращава. Като им казах това, те не ме подкрепиха. Мама каза "И аз така исках да спра да ям месо като малка, ама нищо не стана. " и аз си мисля "Аз не съм теб, мамо. " и ми става гадно. И да не искам да ям месо или нещо друго като цяло те ще ми кажат "Ако ме обичаш изяж това. Ако не го изядеш, това означава че не ме обичаш. " и аз се насилвам. Като не ям това което са ми казали, почват да ми се сърдят и аз го ям, защото мразя да ми се сърдят. Ако не искам да ям нещо, също и ми го навират в устата. Аз на диета не мога да бъда от тях. Един път най-добрата ми прятелка ми написа една диета в която не трябва да ям хляб. Стана тотален фал. Докато си говорих със сестра и баба дойде с филия хляб. Аз и казах че не съм гладна, ама баба ми я навря в устата. И тая клюкарка каза на най-добрата ми приятелка и тя ми се скара. Истината е че филията ми хареса и половин час след разговорът със сестрата на най-добрата ми приятелка огладнях и я изядох. Аз не бях прочела диетата. Най-добрата ми приятелка ме наказа и правих двойно повече упражненя от нея.
Има родители които са по-зле от нашите. Ще дам пример. Баща ми. В цялата история до сега под нашите имах предвид мама и баба. Баща ми въобще не се интересува от мен.
Като отида при него той не ми обръща внимание. Единствено ми се рови в личното пространство и ми рови в телефона и компютъра като не съм в стаята. Ако направя грешка ще ми се скара, ама ако направя нещо хубаво ще си мисли че го лъжа. Той сега ми е сърдит и аз не знам за какво. Последно на коледа ме разплака. От тогава не сме си говорили.
Какво да правя с мама и баба? Прекаляват ли? Груба ли съм?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: cfe2f6d236 |
|
1. Когато дойде момента да напуснеш дома си трябва да положиш доста усилия. До този момент не са ти давали да взимаш сама решения и за напред в живота ще ти е трудно да взимаш самостоятелни решения, но НЕ трябва всеки път да се връщаш при семейството си за съвет и подкрепа.
Аз имах съученичка с твоята съдба. Още в ранна детска възраст рядко я пуската да излиза. Ако играехме на криеница, винаги се криеше на метър от мястото за преплюване, защото майка и я следеше от терасата. Не можеше да скача или тича, за да не се изпоти. В гимназията, когато започнахме да ходим из целия град и по заведения, напълно спря да излиза, защото нямаше как да я наблюдават нейните родители.
Но момичето излезе хитро и им го върна. Замина за София веднага след гимназията, започна да учи в университет, живееше на общежитие и вечер работеше в пералня ( подходяща работа за студенти). Нейните родители не я издържаха, а по телефона тя им обясняваше, че е много заета, много работа, много учене, снимки от дивите купони, в които участваше дори не качваше. Прибираше се само на Коледа и Нова година, облечена в най-старите си и износени дрехи, с наведена глава, смирена,без грим и прическа, абе, правише се на луда за няколко дни. После пак си грабва живота в ръце. Сега работи в хубава компания...
Но на хора с такава съдба им трябва много воля и самодисциплина, за да не се забъркат в неприятности.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: e5a21d3348 |
|
2. Ми не ти е лесно. Родителите ти са противоположни в отношението си към теб. Баща ти не се интересува и те игнорира. Майкати е обратното-свръхпротежираща и свръхзагрижена. Ти си като между лед и огън. Най-добре е да ходиш на психолог. А и като пораснеш да заживееш сама.
|
| преди: 3 години, 19 дни hash: bdcdc0be61 |
|
4. Те не са нормални. Само като прочетох, че спиш в една стая с тях ми стана ясно какви са. Изчакай да станеш да 18 и се махай оттам.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 1f6dbb74e1 |
|
5. И аз съм горе долу в подобна ситуация твоята е малко по зле и това което всички казват когато станеш на 18 се махай брат ми наскоро стана на 18 и пак му звънят да се прибира скоро като си изкара книжка няма да му дават да кара много и да се премести докато завърши няма да му дадат а с мен още по строго ще се държат защото съм момиче и на мен също не ми дават да се обезкосмявам единствено на подмишниците ми дават но аз тайно и на други места се
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
