Семейството ми ме тормози. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96363)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22656)
 Секс и интимност (11206)
 Тинейджърски (20163)
 Семейство (4817)
 Здраве (7774)
 Спорт и красота (4054)
 На работното място (2141)
 Образование (5892)
 В чужбина (1290)
 Наркотици и алкохол (924)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1492)
 Други (13047)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Семейството ми ме тормози.
преди: 1 месец, 22 дни, прочетена 239 пъти
Здравейте, за пръв път пиша тук, защото не срещам разбиране от семейството си. Аз съм жена на 28г. И от години имам проблеми с майка ми. Имам сестра близначка, с която нямаме нищо общо ни на външен вид, ни на поведение и начин на мислене, само професионално сме в една сфера. Проблемите датират от ранна детска възраст, дори смея да кажа преди да се родим. Майка ми е дете на разведени родители, баба ми и дядо ми много са се карали, дядо ми е биел много баба ми и я е тормозел, но и тя е с много тежък характер. От разказите на майка ми я е гледала предимно баба ми, която е работела на 2 места, за да успее да купи апартамент, в който да си живеят. майка ми и леля ми ( двете имат 7г разлика, леля е по-малка). Но докато баба ми е работела толкова много, е трябвало майка ми да се грижи за сестра си, и е била възприемана( поне според нея) като слугиня и детегледачка, рано се е научила за готви, чисти и да поема отговорности. Баба ни е била по-мила и по-загрижена за леля ми, а с майка ми се държала ужасно, биела я е, скубела, тормозела, гледала я е кога точно се прибира от училище, дали ходи с момчета, как е облечена, много я е ограничавала. Майка ми е била дълго време без приятел, защото явно е била много срамежлива и дори като е завършила образование до 32г възраст е живяла с баба ми, която канела мъже у тях, с които да "уреди" майка ми, защото по тогавашните разбирания, това е "стара мома". Най-накрая на 32г. Майка ми се запознава с баща ми, женят се и живеят за известно време у баба ми, но тя много ги е тормозела, не им е давала да си готвят, да ползват бойлера и тв и накрая те пък вземат че се преместват на друго място, а на следващ етап заживяваме 4мата у дядо ми. Още от малки си спомням, че майка ни е с много тежък характер и обича да си налага мнението. С баща ни уж се разбираха, но той понеже родом е от друг град, майка ми не се разбира и с неговите родители и са се карали и с тях години наред, вкл. И пред нас, и ни настрои срещу родителите на баща ни и сестра му, дори и братовчедите. Всичко е свързано схтова, че не са заживели в неговия град. Не се бяхме виждали И чували със всички тях години наред. Майка ми и баща ми се караха почти ежедневно и почти за всичко, най вече, защото нямаше пари, а и в града, в който живеехме баща ни нямаше много познати, и майка ми с връзки му е търсила работа. Но той също не е света вода баща ми, и поради една или друга причина все напускаше или го гонеха от работа, не защото не я умееше, а защото говореше лошо за шефовете си и те разбираха и го уволнената. След известно време се преместихме на квартира, вече без баба ни или дядо ни, но там пак проблеми, нещо се развали баща ни не иска да го оправи, мързелив си беше, скандали по цял ден, битовизми, характеропатии... никак не се разбираха, за разлика от началото, когато сме били на 2 или 3 г. Баща ми. биеше майка ми много, ние ставахме свидетели и това много ни стресираше. Постоянно си крещяха и се обиждаха. Не знам кое точно- скандалите или това, че майка ми винаги е предпочитала сестра ми(защото външно прилича на нея и има същия като нея характер, а аз приличам на баща ми), или друго, но между нас постоянно имаше караници всеки ден по няколко пъти за щяло и нещяло, обидите чути от родителите ни, си ги повтаряхме и ние, биехме се също и ние, и оттогава и до ден днешен между нас има вражда, не сме близки, и ако се задържим заедно някъде повече от ден, ще си извадим очите. Освен помежду си обаче, родителите ни се караха много и на нас, като и двамата са ни били. Баща ми в един момент нещо пощръкля, защото и често го уволняваха, често нямаше пари и просто си стоеше вкъщи да чопли семки пред тв и ест майка ми избесняваше нормално. Тъкмо му намери работа, и той или не я приеме, че му била извън образованието (дори и добре заплатена), или почне, ама и там го уволнят. И дойде момента в който той си грабна нещата, отиде си в родния град, смени си личната карта, започна там да търси работа. Уж щяха да се развеждат, но какво точно и аз не знам ги спираше все, може би хонорарите на адвокатите ли, или обществения срам нз, формално не се разведоха, но от повече от 15г. Те не живеят заедно. Баща ни идваше в началото на всеки 1-2с. Да ни види, и в началото бяха що годе ок нещата, но постепенно визитите се разредиха, защото скандалите не спряха, до един момент в който той тотално спря да си идва и да звъни. Сега дори живее май т някаква жена. Доколкото чувам от майка ми( а и от двете ми лели, които живеят в един град с него) постоянно започва някаква нископлатени работа и бива уволняван или напуска. През годините ни се налагаше няколко пъти да се виждаме по неотложни поводи и той външно супер много се беше състарил, ходи със счупен телефон и скъсани дрехи, неугледен вид, отдалече мирише на цигарен дим, като клошар почти. През годините майка ни се грижеше за нас, обличаше ни хранеше ни, водеше ни на уроци по пиано, защото много е искала и нея баба ни да я води, плащаше ни частните уроци като се наложи да кандидатстваме във вуз. Всички хора от нейното обкръжение постоянно я хвалеха като ни видят -каква майка героиня е, как ни гледа сама, че трябва да сме горди и да сме благодарни. Това че е така, така е. Но хората не знаеха какво се случва вкъщи. Постоянно ни тормозеше да се обличаме еднакво, едва в 8клас успяхме вече постепенно да се обличаме различно. Искаше винаги да излизаме в обща компания и да знае винаги кога къде и с кого се намираме, за какво си говорим. Не ни даваше след 8 да сме навън до 12клас. Естествено постоянно се крещеше. Винагив къщи, обиждахме си, биеше ни и ни заплашваше, че ще ни изостави. Ние бяхме облечени и обути, но бяхме бедно облечени и ходехме само с едни обувки и едни дрехи по цяла седмица и повече. Нямахме нито компютър нито телефон, и ни беше гадно, защото постоянно се сравнявахме с другите, но ние знаехме че тези неща не са най важни, но все пак ни тежеше. При първа възможност се сдобихме с комп втора употреба и евтини телефони. В гимназията си намерих приятел, той ме търсеше по мобилния, но много се страхувах да й кажа, чатехме си. Беше ме страх, тя нямаше да одобри. Но.... в крайна сметка разбра и започна да ме обижда, да ме бие пак както си беше обичайно за нея, да ме нарича курва и проститутка, че само за секс мисля, че сигурно взимам наркотици. Всичко това беше лъжа, и тя трябваше да го знае защото не ни е възпитавали така. Взе ми телефона и не ми го даваше дни наред за да чете смс-и и да види кой звъни. ние се срещахме тайно в квартала, винаги се страхувах ако ни види някой, той много се съобразяваше с мен, как да е един ден се запознаха, но тя някак си злобееше, завиждаше че аз имам приятел преди сестра ми, че харесват мен, не нея. Заради моя пстоянен страх все майка ми ккаво ще помисли и каже, накрая се разделихме с него. Сестра ми често боледуваше и влизаше в болница, майка ми в хода на поредния скандал рече че трябвало аз да съм на нейно място. Да спомена, че ние през целия се живот винаги със сестра ми сме се карали жестоко, никога не сме се подкрепяли, много грозни думи сме си разменяли, но всичко това предполагам е неосъзнато копирано от кавгите вкъщи между родителите а и между нея и нас. Майка ни от малки ни наричаше курви, простачки, тъпи системи, неблагодарници, смотаняци, проститутки и какви ли не, и на нас за съжаление тези думи ни станаха много чести като употреба една на друга. Винаги беше много критична към нас, я на някой концерт сме сгрешили някой нота, я изкараме по-малка оценка от 6, не ни се доверявате за почти нищо, смяташе че я лъжем да много неща. Винаги ни сравняваме с другите деца, които не бяха по-добре от нас. Но не можеше според нея да я сравняваме с чуждите родители. Според нея, родителят не може да е приятел с детето си. ЬВеднъж дори в 3 клас посред урок ни изкара от стаята, защото беше решила, че сме откраднали пари на учителката по пиано, и когато й казахме, че не сме ние, тя ни обвини, че парите сме похарчили вече за наркотици. Мога да давам 1000 примери, за всякакви глупости ще намери да вика, да крещи, да прави сцени у нас, нервни изблици, ако не играем по нейната свирка, спираше дй ни говори, да купува храна и да се заклева, че нямаме майка. Постоянно говореше как уж искала да сме приятелки и да й споделяме, а правеше точно обратното - побоища, обиди, крещене всеки ден за абсолютно всичко. Моята сестра от малка се оказа манипулаторка и по всевъзможни начини и до ден днешен й се подмазва, за да я печели на своя страна, а аз имам такъв характер, че казвам на майка ми директно каквото мисля за нея, независимо колко грубо е то. Това ест не й се харесваше, и за всеки мой отговор насреща й, получавах бой, скубане, блъскане и оставане на тъмно, студено и без храна, докато те си се смееха и радваха в съседната стая. Това беше така дълги години. Понякога много рядко се случваше да бие и сестра ми, но много по леко и по рядко. Като дойде време за кандидатстудентските изпити, въпреки че нямахме много средства, майка ни ни записа на уроци, ние много четяхме, много се стараехме, знаехме че на всяка цена трябва да ни приемат. Но в моментите, в които виждахме трудности и не вярвахме, че ще успеем, тя не ни подкрепяше, не ни казваше всичко ще е наред, ще успеете. Почваше да крещи аз за какво ги давам тези пари, ами какво ще кажат хората?? Приеха ни в крайна сметка с отличие в 4 града. Но докато ходехме по изпити понеже нямаме кола, а леля. ни имаше, я молихме тя да ни разкарва из цяла бг, да става по нощите с нас, да ни приеме в дома си по време на кампанията. Но през цялото време майка ми се държеше грубо и безобразно с нея, въпреки че толкова много я бяхме ангажирали. Караха се постоянно, ние когато й казвахме да се съобразява малко, тя излизаше със становището, че се е грижела за леля ни като малка, и й е длъжна. В деня на последния изпит, леля ни едвам ни закара до университета и беше толкова огорчена, че ни изостави после да се оправяме сами. Леля ми има много по щастлив брак от този на майка ми, има любящ съпруг, който прави почти всичко за нея. Имат много по добри доходи от нашите. Често ходеха на екскурзии по света, и всичко това караше майка ми да злобее и завижда, смяташе че леля ни е изкарала късмет. Братовчедите ни, не че са били кой знае колко по добри като хора, но имаха съвсем друго общуване с родителите си, споделяха си, бяха приятели, нямаше го стила "в мойта къща си, спазвай мойте правила". Изучиха се и заминаха за германия, бяха подкрепяни от семейството си, сега живеят много добре. Но у майка ми все имаше 1 чувство, че те са ни длъжни, понеже имат повече пари. Междувременно бащата на майка ми се разболя, И трябваше някой да се грижи за него, защото стана инвалид. Понеже леля ми живее в друг град, няма как, това стана майка ми. Тя му готвеше, чистеше, тоалети, носене на много вода тежки бутилки 3-4пъти в седмицата, той живееш на 8я етаж, без асансьор, и това напълно пеша, чат пат и ние помагахме. Леля ни почти не идваше да го вижда, и майка ми супер много се дразнеше, че дядо не оценява тези грижи. И въпреки че се грижеше за него, постоянно се караха и обиждаха. Последните месеци от 12 клас тя почна да реве почти всеки ден, защото знаеше че остава сама и изпадаше в депресии. Ние вече бяхме започнали студентството, и що годе нещата бяха приемливи, но сестра ми постепенно се превърна в копие на майка ми и започна да ме тормози, да ме обижда всеки ден, да ми чете чатовете и да споделя всичко лично с майка ми. Аз също я обиждах, няма да стоя и да се усмихвам, на моменти се биехме, даже към 4тата година нещата станаха непоносими. Ние работехме със сестра ми на 1 и също място и тя от злоба, също като майка ми започна да настройва колегите срещу мен. На всичкото отгоре бяхме и в 1 група, където другите колеги също виждаха че не сме близки и не се разбираме. От постоянните караници и викове сестра ми постоянно ме обсъждаше с майка ни, но представяше все нещата сякаш тя е жертва, не казваше че. подклажда скандала, че ме обижда, че ме злепоставя на работа и в университета. И аз на няколко пъти бях попаднала на техни чатове, в които пишеха ужасни неща за мен, не искали да съм от семейството, срамували се от мен, искали да умра, крояха планове как да ми вредят. Когато казах на майка ми, че знам за тези неща, тя се направи че не е вярно. В един момент толкова често, силно и по всяко време се карахме и биехме, че бяха подали оплакване срещу нас и домакинката искаше да ни изгони. От целия този психически стрес аз усещах как на работата съм неефективна и не се справям. Сестра ми продължаваше да ме тормози и да ме хули на работа. Усещах че тр да хвана нещата в свои ръце. За една вечер си събрах нещата и се преместих в друго общежитие, смених си групата си в университета, смених и работното място. Чувствах се перфектно. Но ест те не спряха да злобеят как не ме било срам, , как хората виждали всичко това, как съм се отделила от сестра си, защо съм ги мразела толкова, а истината е, че те ме мразят и всячески го демонстрират. Обаче се бяхме договорили с сестра ми да не й казваме, че не живеем заедно. Намерих си нов приятел, за когото й споделих много скоро, тя уж го одобри. Но в редките случаи, когато решах да й споделям нещо за себе си, за него, за работа, нещо което не ме удовлетворява, тя все се прави че ме разбира и е на моя страна на момента, а на следващия ден така преформулира нещата, които съм й споделила, че да ме обиди, нарани и накара повече да не й споделям. Това от години е все така, и когато врещи и се чуди защо не й споделям, и като й го обясня тя почва пак да врещи, че никой нямало да ми повярва. Винаги е смятала, че тя е за всичко права, понеже и възрастна, и има повече житейски опит. Но лично аз съм я предупруждавала да внимава за хора и ситуации, в които би дала мило и драго и накрая я предават. Но като й напомня тези моменти избеснява, стиска зъби, клати си главата като луда и почва да крещи по мене, защото истината боли. Цял живот ми е направило впечатление, че е готова за чуждите хора да направи всичко, да обиколи целия град, дори да е зле е да е уморена, заради едното им мнение. Но когато трябва да ме защити в дадена ситуация, винаги е изкарвала, че съм аз виновна, най вече когато не съм. За разлика от нея, аз съм много самокритичен човек, и винаги се чу дя как да стана по добра във всичко, винаги търся проблема в себе си. Когато аз й кажа, че проблема е у нея, че. мисли закостеняло, че не приема критика, както и чуждото мнение, тя почва да спори, че тя е най права и най опитна и един вид разбира и знае и може всичко. Дори като иска помощ от мен за нещо , което не разбира, и като й кажа че не е така, както тя мисли, пак спори и ме обижда. Проблемът е, че аз и сестра ми сме такава професия, на която нейната професия е подчинена и тя смята, че ние сме високомерни и я тъпчем, а не е така. Пред другите хора не спира да се хвали с нас, дори когато не я питат, и с това предизвиква а даже и хорската злоба. Тя се хвали с цел да я видят тя един вид колко много е постигнала сама, но забравя че и ние не малко сме си помогнали. От третата си г. В университета ние започнахме да работим, и финансово станахме независими от нея. Нея като че ли и това някак я подразни защото нямаше как да казва аз давам парите, спазвайте моите правила. Дойде дипломирането и ние помолихме да покани и леля ни и чичо ни, за да отседнат на хотел, да не се налага да ги приютяваме и да видят, че не живеем заедно. Тогава се запознаха и с приятеля ми, майка ми го хареса, и между другото й споделих че живея с него. Тя и до ден днешен ми намила, че. не съм й казала аз, а сестра ми, и е злобее, но тя много обича да променя в съзнанието си нещата. Тя пак полудя и от този факт, как и защо не съм искала със сестра ми да живея. В нейното съзнание трябва да сме постоянно и във всичко заедно, като скачени съдове. Мен това също ме отчуждаваше още повече от сестра ми, защото едно общежитие, една група в университета, едно работно място и повярвайте ми, ние нямахме почивка 1 от друга и се намразихме. Но според тях двете всичко това идва от мен. Те постоянно ме обсъждаха, обиждаха, наричаха ккава ли не, не съм се справяла на работа, никой не ме понасял. А те никога не са и дошли да видят къде как и с кого работя. Тези техни становища са напълно безпочвени и не са истина. Аз се разбирам с колегите и си върша работата. Е има някога пререкания. Но те са в рамките на допустимото. От както заживях с приятеля ми, гледам със сестра ми да общувам рядко и само по повод, защото всеки контакт с нея ме напряга, връщат се спомените от миналото и накрая се скарваме. Да допълня, че тя също като майка ми, е готова за всички останали да направи дори невъзможното, а аз като я помоля нещо дори елементарно, ми крещи и отказва. През последните няколко години ние се прибираме 3 или 4 пъти годишно при майка ни, като оставаме за макс 5 дни. Още от първи ден избухват скандали, натяквания за миналото, обиди, кой как яде, кой как изглежда, кой бил некадърник и тн и тн. Аз всеки път плача. бузутешно в стаята си, затварям се и гледам да се изолирамь от тях, защото нервите ми не издържат, никога не приемат моето мнение и забележки, които са дадени с добри чувства, пак ги изкарват че е от злоба. а аз не съм злобна!!! Като дойде последния ден от престоя ми майка ми винаги се сеща че не е добре да се разделяме с лошо и все идва и почва да се умилява и да се прави сякаш няма нищо, да ми дава пари, какво ли не само и само да ме умилостиви. Това се случва години наред, до сега, поредния път в който аз реших да се видя с нея за няколко дни, а тя ги опропасти в скандали колко съм ужасна и злобна според нея.... Понеже казах че идвам сама, тя реши да извика и сестра ми, отново започнаха и двете за битовизми да ми викат и да ме обиждат. Аз естествено не мълча и ги обиждам и аз както заслужават. Но този път майка ми дотакава степен ме засегна, че каза че аз не ставам за нищо, не съм никаква домакиня, не готвя за приятеля си, според нея съм спяла по цял ден, а това не е вярно и тя няма как да знае при положение, че никога не ни е идвала но гости. Ядосах се и дадох да говори с приятеля ми по телефона и тя се опита дори него да настрои срещу мен. Разбира се, пред него го играеше светица едва ли не, била съм за психиатър според нея. Но тя не му спомена как ми е минало цялото детство в побои, обиди, разбивала ми е устата много пъти, ходила съм с белези от нея, опитвала се е да ме души, забивала ми е нож в главата. Но тези неща не ги каза на него, но той вече ги знае от мен. Понеже аз редовно му се оплаквам от тях двете със сестра ми, и майка ми му говори по телефона че тези неща които аз съм му била казвала били лъжа. А те не са! Аз да не съм си измислила живота? Той ми вярва разбира се, обича ме, но не иска да се намесва. Всеки път се прибирам от родното място съкрушена и наранена. Двамата с него смятаме, че повече не трябва да стъпвам там. Заради това нейно отношение и тормоз, цял живот аз нямам нито самочувствие, нито увереност, и съм от незабележимите хора. Благодарна съм на Бог, че ме срящна с приятеля ми, той е единственото ми семейство сега.... Моля ви, ако имате търпението да прочетете историята ми, Дайте ми съвет, с психолог ли да говоря, как да преодолея ефектите от този системен тормоз и на мое място вие какво бихте направили.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 18 дни
hash: 8529a7091c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Никакви контакти с майка ти и сестра ти. Сменяш си номера да не могат да се свързват с теб. Ако те намерят някъде в интернет - просто трябва да си силна и да не им отвръщаш нищо.

 
  ...
преди: 1 месец, 16 дни
hash: f40966c581
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   ЯВно доста си насъбрала. Номера е да не ти пука и да се научиш да игнорираш. Мойте родители не са от най-лошите, но вярват, че децата се раждат, за да работят и помагат на родителите си. Наистина ни бяха осигурили хубав дом, ходене на почивки и не ни е липсвало. Липсваха ни те, никаква емпатия и соцялен контакт, вечер трябваше да сложим и вдигнем масата, да гледаме каквото те са пуснали и да мълчим. Майка ми ни пишеше лист със задължения за деня и го оставяше в кухнята. Обикновенно нещата после ни се сараха, прането е изпрано и проснато, но не е подредено по цвят, вид и големина. Обичаха да подхвърлят някакви неща и в малкото случай в които говореха с нас ни критикуваха, наричаха глупави, некъдърни и там каквото се сетиш или ни сравняваха, кой бил по-силен ученик.
Та с времето се научих да не им обръщам внимание и да не унищожавам вътрешния си свят заради другите. Ако ти каже някой примерно, че си дебела ти няма да се засегнеш освен ако и ти самата не го мислиш. Аз не споделям с родителите ми или сестрите ми лични неща, особенно ако има проблем или нещо се е случило във връзката ми, така не давам храна за клюки и спорове. Виждам ги 2-3 пъти през годината, правим често видеочат и им показвам внуците, слушам подмятания от рода на как съм неблагодарна и как ти виждат децата твърде рядко. Е да ама нас ни е пошляпвала майка ми толкова често, че мен ме е страх дори да оставя моите деца сами с нея, така де аз не съм ги удряла никога и не виждам полза от това. Та миждаш ги веднъж в годината и игнорираш, когато се опитат да направят скандал просто си казваш наум "Аз съм над тези неща". Не трябва да плачеш и да мислиш за това какво са казали или направили, ти нали знаеш и мислиш, че това което казват не е вярно? Ако наистина не можеш да се сдържаш за 2 ни в годината и ти действат толкова негативно тези срещи не ходи.
Нещо още ти си вече голяма жена и няма смсъл да се държиш като дете и това с казвам всичко в очите е по-скоро липса на дипломация. Не се казва всичко винаги и на всяка цена. Никой не си избира семейството и роднините.

 
  ...
преди: 1 месец, 16 дни
hash: b1a815c65c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Изолирай дразнителите от себе си и най-много да се чувате няколко пъти годишно за празници. Аз така правя с баща ми и откакто ни се разредиха контактите сме в що-годе нормални отношения, а преди беше ад.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 13 дни
hash: 729f99b55a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Към номер 2 -да права сте напълно, аз в никакъв случай не оневинявам себе си, нито се имам за праведна, за светица, най-умната или най-разбиращата. Но аз наистина изпитвам нужда да споделя с майка си някои неща, по телефона е съвсем различен човек, но на живо просто не можем много да се изтърпим. С времето се отчуждихме, и когато искам да й споделя интересите си или нещо, което ме вълнува тя или не ме отразява или говоря сухо и с досада. За дипломация... понякого виждам някакви опити у сестра ми за дипломация, но при майка ми е трудно, тя има тежък характер, зодия Лъв и каквото мисли тя, това е. Никога не признава грешките си, дори когато си е навредила сама. Аз й правя забележки с цел за по-добро, а не да я унижавам, както тя си мисли. Тя няма желание за никаква промяна, а цял живот на мен ми е натяквано да се променям само защото съм приличала на баща си. Все пак очаквайки се за него и трябвало да очаква "този риск". Явно наистина трябва да се дистанцирам и да спра да споделям. Смятам каквото се случва между мен и приятеля ми и в професионален план да запазвам за себе си.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker