Осиновяване на дете - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96289)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22639)
 Секс и интимност (11200)
 Тинейджърски (20157)
 Семейство (4810)
 Здраве (7767)
 Спорт и красота (4048)
 На работното място (2139)
 Образование (5880)
 В чужбина (1290)
 Наркотици и алкохол (924)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1492)
 Други (13036)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Осиновяване на дете
преди: 26 дни, 7 часа, прочетена 809 пъти
Здравейте! Първо се извинявам, ако темата ми не е в правилния раздел. Искам да попитам следния въпрос : Какво мислите за осиновяването на дете, има ли семейства, които са или вече са осиновили, обичате ли го? Аз съм момче на 22 и след време, като си намеря жена за съвместен живот, разбира се, ако и финансите позволяват, и тя ако е съгласна с удоволствие бих си осиновил едно дете. Мое задължително ще искам, но и едно осиновено, за да получи по-добър живот, образование, любов и всичко, което му е нужно на едно дете.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 25 дни, 11 часа
hash: 2b26606e88
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

1.   Нормалните българи гледат децата си, предлагат циганчета, деца се гледат много трудно, идеята е хубава, но ако може да отглеждаш собствени...

 
  ...
преди: 25 дни, 10 часа
hash: f10c994be0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Браво на теб, много благородна идея. Ако жена ти е съгласна, можете да си осиновите. И ще му дадете шанс в живота, който то е нямало. Има процедури , чака се известно време, но ако сте нормални и благонадеждни хора, имате шансове.

 
  ...
преди: 25 дни, 6 часа
hash: 5aa68ce9bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Чудесна идея наистина. Както каза номер 1, почти всички деца, предлагани за осиновяване, са циганчета и/или с увреждания. Българче може да си намериш по втория начин или ако познаваш правилните хора. За мен това е гнусно и много добре показва какви сме реално като вид, въпреки че се правим на загрижени емпати. Всички искат бели дечица най-вече заради външния вид, факт. Цветът не е гаранция какъв човек ще излезе. Не знам дали помните русото цигане, което намериха в Гърция и какви прехласвания бяха, колко съчувствие и т.н. Следеше се под лупа, защото беше бяло и синеоко, наричаха го "ангел". За черните на никого не му пука. Не знам защо ни е толкова трудно да си го признаем и трябва да лицемерничим.
Та, ако генетичните особености не те притесняват, няма нищо лошо в намерението ти. Лично аз не бих гледала ромче, но пък и никой не ме пита...

 
  ... горе^
преди: 25 дни, 4 часа
hash: 854eb9b2c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Децата са деца на всички. Всички по-големи са отговорни за по-малките. Която твар плюе по осиновените деца и казва, че иска само свое видиш ли, не трябва изобщо никакви деца да има. Или обичаш децата, или не. Подобни социопати имат деца по съвсем други причини, но не и защото ще се радват да отглеждат деца. Особено тук в страната на ганьо е много разпространено- да има кой да ги дондурка като одъртеят, щото така трябвало. Ако ти си го решил, за да се вживяваш в някакъв самарянин, както е модерно- недей. Тоя въпрос "обичате ли го", не говори добре. Аз например ще се радвам, ако някога искам дете, то да е осиновено и не ми трябва да питам дали другите си обичат осиновените. Аз още от сега го обичам и знам, че и тогава ще го обичам. Нито пък чувствам осиновените като осиновени и чужди деца. То е дете, невинно е, не то е избрало да се появи на тоя свят. Възрастните носят отговорност за малките. При животните е същото, няма да видиш възрастен индивид да захвърли малко бебе или да се пенявчи, че не било лично негово. Та сега си признай пред себе си защо ти е това дете.

 
  ...
преди: 24 дни, 16 часа
hash: ad71bcefff
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Няма нищо лошо в това да подариш един хубав живот на малко дете и да видиш слънчевата му усмивчица. ДАВАЙ! Осинови си и така.. Това е нещо хубаво! Браво на теб, наистина!

 
  ...


...
преди: 24 дни, 6 часа
hash: aa8daad293
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Здравей. Поздравявам те! Това, което искаш да направиш е толкова благородно, че ми пълни душата. Аз съм момиче на твоята възраст и съм била осиновена, когато съм била бебе. Никога не съм почувствала, че майка ми не ме обича като свое собствено дете. Както и аз я обичам като моя родна майка. Направи го. Дори да имаш възможност за твое дете, направи нечий живот по-красив, дай любов. Това е нещо уникално и Бог ще те възнагради за това. Ако не бях осиновена, какво ли щеше да се случи с мен, какъв ли живот щях да имам? Едва ли щеше да е красива гледка. Няма по-благородно нещо, което можеш да направиш от това да подариш добро бъдеще на едно изоставено дете. Българче, ромче - все дете, което жадува за родителска любов. Аз съм смесена-българка и ромка. И се гордея с възпитанието, което майка ми ми е дала. Усмихна ми цялото същество с темата, която си написал. Направи го!! :)

 
  ... горе^
преди: 23 дни, 13 часа
hash: 1a692a85ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   До Автора

" Първо се извинявам, ако темата ми не е в правилния раздел. "

Напротив, темата ти е подходяща в раздел Семейство, защото се обсъждат семейни човешки отношения.


" Аз съм момче на 22 и след време, като си намеря жена за съвместен живот "


За да си осиновите ти и твоята любима трябва да имате граждански брак. Ако нямате граждански брак, вие пред Държавата сте просто двойка - приятел и приятелка, живеещи без брак и на семейни начала. Гражданският брак дава правото на съпрузите да си осиновят дете, докато при двойка, живееща на семейни начала не се дава това право.

Ако живеете на семейни начала, само ти можеш да осиновиш, тъй като според СК - Може да осиновява дееспособно лице, което не е лишено от родителски права.


Много е важно и да имаш добро и чисто досие.



По отношения на осиновените деца - предлагат се циганчета, сами отхвърлени от собствените си родители. Има много случаи в които ако осиновяващите имат осиновено дете циганче, първите веднага го връщат. Досети се защо е така, явно проблемът определено не е в осиновителите, а в осиновеното циганче.

Моят съвет е да си имаш твое собствено дете, тука в този форум има на теория много загрижени за циганчетата, но странно защо тези, които подкрепят циганчетата, не си взимат такива в своите си домове.

Не е нужно да жалиш толкова циганчетата. Те си имат семейства и ще се оправят по цигански някак си.

Но помисли да имаш свое дете, българче, че ние, дето сме най- важния етнос в България, а от тази демографска криза при българите ( но не и при друг небългарски етнос, ползващ български държавни помощи), българчетата станаха кът, а българската раждаемост - рядкост. А за да се стигне до такава ниска българска раждаемост има какви ли не фактори, и ние, българите също имаме вина за това. Уви и еманципацията на българките също доведе до това.

 
  ...
преди: 22 дни, 8 часа
hash: 2b54119f60
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   И ние с мъжа ми искахме да го направим преди да родя, имаме ресурса. Сега имаме 2 деца, които още са под 3 години и... доста е трудно да разпределяме вниманието си. Мисля, че колкото и да искаме и да се стараем ще ощетим осиновено дете. Просто съм откровена, знам че е повърхностно.

 
  ...
преди: 21 дни, 11 часа
hash: 1123d85811
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Всичко, което го пишеш е хубаво, но още е в сферата на бъдещето. Не че има нещо лошо, но животът е това, което се случва, докато си правим планове, както казва Джон Ленън. Намери си жена първо, после си имайте едно дете, поотгледайте го и може да ти/ви дойде друг акъл. Защото лесно се вика браво и давай, особено като изобщо не си родил/осиновил нито едно дете.

 
  ... горе^
преди: 21 дни, 10 часа
hash: 4882205fc9
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Не бих осиновила дете. Преди да се роди дъщеричката ни сме си обсъждали, че ако не мога да забременея ще останем без дете, но няма да гледаме чуждо. За щастие забременях от първите опити, мисля че на трети опит, защото първите два все го правихме ден след овулацията. Нищо общо няма да гледаш чуждо дете с това да гледаш свое собствено, в което да откриваш общи черти и характер като половинката и теб. Вероятно има хора, които толкова искат дете че ако не могат да имат, биха гледали и чуждо. Всеки преценя за себе си. Ние не искаме и второ дете. Искахме само едно, но все пак да ни остава време за хоби и за себе си. С повече от едно дете ставаш роб и детска градина.

 
  ...

...
преди: 21 дни, 2 часа
hash: 2729944d19
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Познавам две семейства с осиновени деца. Когато осиновяваш те питат дали имаш предпочитания за пол, възраст, произход и болести. Те писаха, че не могат да поемат хронично болно дете и искат да е под 3 години. Други претенции нямаха. И на двете семейства предложиха деца от ромски произход и децата са сега осиновени. Интересното е, че им дадоха деца под 1 година, макар че едното семейство гони 50-те, а другото беше без баща, тоест, само майка. Явно има доста деца, които никой не иска заради произхода им.

 
  ...
преди: 15 дни, 15 часа
hash: 7f4f0c2e27
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Към номер 11, жал ми е че съществуват същества като теб. Ти си едно жалко, ограничено и егоистично същество, а още по-тъжното е, че със съпруга ти ще превърнете и дъщеря си в същия студенокръвен егоист като вас! Има хора със собствени и осиновени деца, които не правят разлика между децата. Гледах наскоро едно клипче за наше семейство с двама сина осиновили момиченце след това не правеха разлика между децата. Ако си гледала историята на Диана Маринова българката осиновила дете от Виетнам, голямата и дъщеря, която и е собствена и казва, че тя прави повече за сестра отколото е правила за нея като малка. Семеен приятел имаше две собствени деца от първия си брак и осиновена дъщеря от втория. Ако не ми бяха казали, че е осиновена въобще нямаше и да се досетя. Никога нищо не и липсваше израсна умна, интелигентна, добре възпитана, после май стана фармацевт. Съседът ми отгледа сина на жена си от пърия брак без да прави разлика между него и общото им дете, даже му е повече баща от биологичния такъв. Тъй, че не съди за другите хора по себе си ограниченото си мислене. Това, че ти би приела чуждо дете не значи, че други не могат.

 
  ... горе^
преди: 11 дни, 30 мин.
hash: ac82a4c381
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

19.   Аз съм осиновена като бебе и след това родителите ми имаха свое биологично. От този момент до ден днешен има огромно разделение в това как се отнасят с мен и със сестра ми. Баща ми постоянно ме тормозеше и продължава да го прави. Във всеки удобен момент когато нещо не е на кеф започва да ме обижда тормози да се заяжда с мен и почти винаги завършва с някоя разбита мебел или с бой. След години ми признаха че съм осиновена и това е причината да се държат така с мен. А и най вероятно съм циганка защото съм с по тъмна кожа, нещо което винаги съм считала за огромен минус! Независимо колко съм интелигентна възпитана умна независимо колко дипломи имам/ скоро мисля да започна второ висше/ нерядко хората се дължат с мен като с боклук мислейки че съм циганка. Неотдавна дори имах един случей в мазагин Шами / или нещо такова/ в Бургас. Ниска съм и не се виждах между рафтовете там но чувах как на съседния си говореха двете дърти служителки как съм циганка и да ме следят да не открадна нещо! Абсолютно нарочно завих към тях въпреки че рафтовете там бяха да мъже и те разбраха че съм ги чула и им стана много неудобно. Продължих към обувките и мерих под зоркия им поглед но без никакъв опит за разговор и асистенция и до касата вървяха след мен докато не си купих желания чифт да са сигурни че не съм отмъкнала нещо! Честно казано никога не съм изпитвала любов от родителите си. Дори преди 3 дни виках полиция защото баща ми искаше пак да ме бие заради едни разхръляни бисквити. Успях да се заключа в стаята си и той разбиваше вратата... впоследтвие дори я изтръна от пантите и почти я събори върху мен. Майка ми го оправдава с това че е под напрежение заради работата си... И това съвсем съвсем не е най лошия случей, просто е най скорощния. Откакто се познавам те изсипват цялата си злоба върху мен по всевъзможни начини... Моя съвет е... Ако не си сигурен за осиновиш никога не осиновявай. Не бих искала никое дете да преминава през товя което преминавам аз! Това и ме накара да стана психолог. В момента съм на крачка да работя в кризисен център за пострадали от домашно насилие... Но въпреки всичко каквито и качества да възпита у себе си човек колкото и да е интелигентен.... травмите остават огромни отпечатъци и зейнали рани... осъзнавам го всеки ден в начина по който говоря в страховете които имам в изборите които правя в начините по които реагирам... Няма ден в който да не се чудя какво ли щеше да е ако не ме бяха дали на тях.... може би щях сега да се скитам някъде мръсна и бездомна ровейки по кофите но какво ли щеше да стане ако бях попаднала на хора? На мама и татко които наистина ме обичат? Колко различна и спокойна и уравновесена и успешна може би щях да бъда... По един извратен начин обаче аз ги обичам и най вероятно аз ще остана да ги гледам и да се грижа за тях на старини защото биологичното им дете си хвана багажа и си замина за София. Скоро ще замине и за чужбина... Истината е че най много от всички аз обичах бабчето си. Моята мила баба за която бих се хвърлиа в огъня. Дори в момента имам нейни снимки които висят над леглото ми за да я чувствам по близо до себе си и да бди над съня ми. Тя е единствения човек който ме прие, тя е майката на баща ми. Въпреки че никой от родителите ми не се интересуваше от мен по никакъв начин баба ме обичаше! В сънищата си пак я сънувам. Сънувам селото ни сгушено в гората и аз цял ден обикаляща в горите и като се върна в къщи покрита със слама й светулки пак й нося вода от далечни кладенци и наръчи билки а тя милата сготвила ми най вкусната манджичка на света. Сънувам как отново стоим на малката селска тераска прегърнати докато се смръчава. Сътувам как си играя с огъня и как заспивам с приказки за съкровищата на Вълчан войвода за самодиви и за змейове от долната земя. Никога няма да простя на баща си че предизвика смъртта й. Когато я видях за последно беше пред спешното как крещя за помощ... С нея си замина и единствения човек който искрено ме е обичал. Никога не съм посягала на баща си. Нито когато ме е обиждал и унижавал за удоволствие нито когато ме е удрял скубал и ритал... Но тагава му посегнах! Ударих му плесница... естествено той ми отвърна 10 пъти по зле и кагато спря му казах само 'Кагато дойде времето ще постъпя по същия начин с теб '. Ироонично както смята най добрият ми приятел още преди да ми бяха казали че съм осиновена /след ужасяващ скандал с баща ми / аз имах намерението да осиновя наколко деца... колкото финансите ми позволяват. В себе си имам толкова много много любов която искам да излея. Искам да я раздавам с тонове и да помагам. В живота си съм помагала на не малко хора накои от които може би нямаше още да са живи сред нас. Те ми дават сила да не се съсипя психически. Мисълта че бих могла да помогна на още толкова много хора и на дете не просто някакво осиновено дете а моето дете. То ме чака някъде там в някой дом и всеки мой дъх ме приближава все по близо до него. То ще е моето дете, моето дете на което ще дам цялата си любов игрижа и ще го обичам повече от живота си. Ако не се чувствате по този начин не осиновявайте защо резултата ще е някой като мен... съсипан човек с множество травми и емоцинални рани пречещи му да води дори нормален живот въпреки огромното старание... но всеки ден ставащ по силен и по силен... много по силен отколкото някога е очаквал че може.

 
  ...
преди: 9 дни, 10 часа
hash: 65b806527a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

20.   Аз съм осиновена като бебе и след това родителите ми имаха свое биологично. От този момент до ден днешен има огромно разделение в това как се отнасят с мен и със сестра ми. Баща ми постоянно ме тормозеше и продължава да го прави. Във всеки удобен момент когато нещо не е на кеф започва да ме обижда тормози да се заяжда с мен и почти винаги завършва с някоя разбита мебел или с бой. След години ми признаха че съм осиновена и това е причината да се държат така с мен. А и най вероятно съм циганка защото съм с по тъмна кожа, нещо което винаги съм считала за огромен минус! Независимо колко съм интелигентна възпитана умна независимо колко дипломи имам/ скоро мисля да започна второ висше/ нерядко хората се дължат с мен като с боклук мислейки че съм циганка. Неотдавна дори имах един случей в мазагин Шами / или нещо такова/ в Бургас. Ниска съм и не се виждах между рафтовете там но чувах как на съседния си говореха двете дърти служителки как съм циганка и да ме следят да не открадна нещо! Абсолютно нарочно завих към тях въпреки че рафтовете там бяха да мъже и те разбраха че съм ги чула и им стана много неудобно. Продължих към обувките и мерих под зоркия им поглед но без никакъв опит за разговор и асистенция и до касата вървяха след мен докато не си купих желания чифт да са сигурни че не съм отмъкнала нещо! Честно казано никога не съм изпитвала любов от родителите си. Дори преди 3 дни виках полиция защото баща ми искаше пак да ме бие заради едни разхръляни бисквити. Успях да се заключа в стаята си и той разбиваше вратата... впоследтвие дори я изтръна от пантите и почти я събори върху мен. Майка ми го оправдава с това че е под напрежение заради работата си... И това съвсем съвсем не е най лошия случей, просто е най скорощния. Откакто се познавам те изсипват цялата си злоба върху мен по всевъзможни начини... Моя съвет е... Ако не си сигурен за осиновиш никога не осиновявай. Не бих искала никое дете да преминава през товя което преминавам аз! Това и ме накара да стана психолог. В момента съм на крачка да работя в кризисен център за пострадали от домашно насилие... Но въпреки всичко каквито и качества да възпита у себе си човек колкото и да е интелигентен.... травмите остават огромни отпечатъци и зейнали рани... осъзнавам го всеки ден в начина по който говоря в страховете които имам в изборите които правя в начините по които реагирам... Няма ден в който да не се чудя какво ли щеше да е ако не ме бяха дали на тях.... може би щях сега да се скитам някъде мръсна и бездомна ровейки по кофите но какво ли щеше да стане ако бях попаднала на хора? На мама и татко които наистина ме обичат? Колко различна и спокойна и уравновесена и успешна може би щях да бъда... По един извратен начин обаче аз ги обичам и най вероятно аз ще остана да ги гледам и да се грижа за тях на старини защото биологичното им дете си хвана багажа и си замина за София. Скоро ще замине и за чужбина... Истината е че най много от всички аз обичах бабчето си. Моята мила баба за която бих се хвърлиа в огъня. Дори в момента имам нейни снимки които висят над леглото ми за да я чувствам по близо до себе си и да бди над съня ми. Тя е единствения човек който ме прие, тя е майката на баща ми. Въпреки че никой от родителите ми не се интересуваше от мен по никакъв начин баба ме обичаше! В сънищата си пак я сънувам. Сънувам селото ни сгушено в гората и аз цял ден обикаляща в горите и като се върна в къщи покрита със слама й светулки пак й нося вода от далечни кладенци и наръчи билки а тя милата сготвила ми най вкусната манджичка на света. Сънувам как отново стоим на малката селска тераска прегърнати докато се смръчава. Сътувам как си играя с огъня и как заспивам с приказки за съкровищата на Вълчан войвода за самодиви и за змейове от долната земя. Никога няма да простя на баща си че предизвика смъртта й. Когато я видях за последно беше пред спешното как крещя за помощ... С нея си замина и единствения човек който искрено ме е обичал. Никога не съм посягала на баща си. Нито когато ме е обиждал и унижавал за удоволствие нито когато ме е удрял скубал и ритал... Но тагава му посегнах! Ударих му плесница... естествено той ми отвърна 10 пъти по зле и кагато спря му казах само 'Кагато дойде времето ще постъпя по същия начин с теб '. Ироонично както смята най добрият ми приятел още преди да ми бяха казали че съм осиновена /след ужасяващ скандал с баща ми / аз имах намерението да осиновя наколко деца... колкото финансите ми позволяват. В себе си имам толкова много много любов която искам да излея. Искам да я раздавам с тонове и да помагам. В живота си съм помагала на не малко хора накои от които може би нямаше още да са живи сред нас. Те ми дават сила да не се съсипя психически. Мисълта че бих могла да помогна на още толкова много хора и на дете не просто някакво осиновено дете а моето дете. То ме чака някъде там в някой дом и всеки мой дъх ме приближава все по близо до него. То ще е моето дете, моето дете на което ще дам цялата си любов игрижа и ще го обичам повече от живота си. Ако не се чувствате по този начин не осиновявайте защо резултата ще е някой като мен... съсипан човек с множество травми и емоцинални рани пречещи му да води дори нормален живот въпреки огромното старание... но всеки ден ставащ по силен и по силен... много по силен отколкото някога е очаквал че може

 
  ...
преди: 8 дни, 1 час
hash: 867c088bec
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

21.   Номер 13 любопитно ми е предвид агресията, с която нападаш една майка за избора и да създаде и отгледа само едно дете - ти самата имаш ли осиновено дете или намерение да осиновиш такова? Или просто празнослови на принципа "на чужд гръб и сто тояги са малко". Не съм номер 11, но жената поне искрено си споделя, как стоят при нея нещата и мога да я разбера. Твоята позиция на моралистка, която не споделя собствен опит, а влиза само за да съди критикува чуждия, откровено не разбирам.

Към номер 11 - ние също сме с едно дете и смятам, че в този вариант можем да му осигурим максимално грижа и внимание, като същевременно ни остава и достатъчно време и един за друг. За детето е важно преди всичко да расте в хармонична среда с родители, които се обичат.

Към автора - намерението ти е чисто и достойно за уважение. Пожелавам ти да намериш жена, с която да гледате в една посока, да създадете хармоничен дом и да дарите щастие на колкото дечица поискате.

 
  ... горе^

...
преди: 7 дни, 7 часа
hash: d5cb219e23
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Пълни глупости, много филми гледате и се филмирате.
Белите деца се изнасят навън, факт. Пишат ги, че са болни, за да не ги поиска никой в България и така заминават навън.
Това е търговия с плът.
Всъщност не е и въпрос на осиновяване, може и само за да бъдат гледани, за да не се занимава държавата с тях. Така някои си правят бизнес и то законен. Живеят на държавните помощи и работата им е да гледат оставени деца.

И тук се усеща ръчичката на някое НПО, на което му се точат лигите от новите закони, които се приемат в държавата.

Познавам много семейства с осиновени деца и всички родители се грижат за децата си, като за свои.

На №20 изобщо не вярвам, измислица от край до край.
Едно дете, дето го тормозят, а то видите ли и второ висше щяло да записва, а за едни бисквити баща му издънил вратата.
То бива глупости, четох по диагонал тая измислица.

И да, НПО-тата са заети да ни промиват мозъците.
Вместо държавата да се грижи за нас и да осигурява работа и хляб на семействата, те дадоха власт в ръцете на НПО-та, които в името на чуждите пари, са готови всякакви помии да пускат в пресата.

 
  ...
преди: 7 дни, 5 часа
hash: 259a731732
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   https://www.youtube.com/watch?v=q3TIrXqjRW0

Ето едно дете, осиновено и с цигански корени, как търси родителите си.
Ама изобщо не и личи, че е е циганка по поведението си, нали?

Ако не излезе страницата, заглавието на записа е в ю-туб е:

"ДНК": "Табор ушел, а дочка осталась?"

 
  ...
преди: 6 дни, 17 часа
hash: 7f4f0c2e27
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   Към номер 21, да бих и се надявам човекът до мен да сподели възгледите ми. От няколко години насам ми се върти в главата мисълта ако мога да спася поне едно дете от институция. Колкото до номер 11 за мен това е типичния ограничен егоист с Бай Ганьовски манталитет и дори това дете е много за хора като нея къде спокойствието им е по - важно. С право Господ не и давал толкова дълго време дете и не е трябвало да и дава ще го превърне и него в боклук.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker