 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Токсичен баща. Невъзможен живот. Решение?
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 1603 пъти
Аз съм момче на 17 години (11 клас) , след три месеца навършвам 18 (началото на 12 клас). Искам да се изнеса от вкъщи веднага след навършване на пълнолетие докато съм още 12-ти клас и затова си има причина. Проблемът е че баща ми е токсичен и със всеки изминал ден животът с него става все по-невъзможен и по-вреден за мен. Първо малко за мен:
Живея в малък град заедно с родителите си (както почти всеки на моята възраст). Не пия, не пуша, не ходя по дискотеки, барове, предпочитам спорт и разходки в парка. Далеч не съм отличен ученик но успехът ми е добър, а и всички учители ме дават за пример ако стане въпрос за дисциплина или поведение. Всички съседи, познати, както и родители на съученици също ме дават за пример и казват че съм възпитан и добър човек. Нямам много приятели, а дори тези които имам не са хора на които мога да разчитам. През последните години вече нямам и абсолютно никакви мечти, никакво самочувствие, нито желание за живот. Всичко това което казах накрая се дължи на моя баща, които със всеки изминал ден става все по-токсичен и по-вреден за съвместен живот. Нямам идея на какво се дължи неговата свръх токсичност , която аз и майка ми се опитваме да премахнем от години (за съжаление всеки наш опит той превръща в голям скандал, след което винаги той излиза жертва а ние хората които съсипваме живота му). Като за начало той си е втълпил това че ние сме негова собственост, че нашите животи са негова собственост и винаги ни диктува как да живеем, какво да гледаме, какво да не гледаме, какво да харесваме, какво да не харесваме.. Кара ни да се чувстваме длъжни да му угаждаме да прищявките. Ако някой се опита да изкаже собственото си мнение или да му се противопостави, започва да крещи, да обижда, да обяснява как той е прав и как нарочно му се противопоставяме само за да го дразним. Постоянно крещи за щяло и нещяло.. Никой вкъщи няма право на собствено мнение. Още по-лошо става вечер когато се напие и вдига скандали от нищото, започва да ни обижда, да говори безсмислени неща които ако не разберем биваме обиждани и накърнени. Той също така и много консервативен. Мрази живота си. Мрази всичко и всички, всеки който не харесва за него е боклук, изрод, всяка вечер се кара с телевизора, псува.. Винаги откакто се помня съм се старал да бъда добрият син, да го накарам да се чувства горд с мен, да се радва че съм негов син. Но насреща си цял живот въпреки старанията си получавах "комплименти" затова какъв боклук съм, как нищо няма да стане от мен, как един ден с нищо няма да мога да се оправям, как "ако умре няма да ми пука за него", как съм го мразел, а аз никога по никакъв начин не съм показвал подобно нещо. Не ми дава право на лично пространство, иска вратата на стаята ми винаги да е отворена (което е много трудно вечер, защото той постоянно се събужда и не мога да спя от шума..) . Разбирам че домът е негов и не мога да му се противопоставя за това, но щом е решил да има семейство, трябва да им дадеш поне малко лично пространство което да не нарушаваш. Хиляди пъти съм опитвал да седна и да поговорим като нормални хора, да ме кажа чисто човешки че за него и за нас ще е добре да промени възгледите си към живота, да ни уважава повече, но още на първата дума започва да крещи и въобще не иска и да ме изслуша.. Майка ми също се е опитвала много пъти да говори с него но също без резултат.. откакто се помня тя никога не е излизала с приятели, цял живот върти домакинството, угажда на прищявките ни и на двамата, а той постоянно и държи сметка кога ще се прибере от работа, да наготви че е гладен , да изчисти (тя постоянно денонощно чисти и винаги на следващия ден отново е мръсно..) прави всичко възможно да живеем добре, а и тя всяка вечер става жертва на неговата токсичност. Опитвал съм се да говоря с нея много пъти затова дали смята да промени нещо, но тя е категорична че я е страх, и няма смисъл да се опитва да променя нещо.. От половин година заради една негова болест не мога да спя, всяка сутрин ме буди в 6 сутринта, болят ме очите, не се чувствам свеж.
Опитах всичко за да може в крайна сметка всички да сме доволни и да излекувам или поне да намаля токсичността му но уви.. не се получи..
Трябва ли да се стига до крайни мерки от моя страна (т.е Намиране на работа и жилище, и изнасяне от вкъщи) или се налага да търпя поне още 2 години тази отрова..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 44235e3bc7 |
|
1. Посяга ли на мака ти? Изнесете се на квартира и двамата, ще сте по спокойни. Това не е живот с подобен човек. Минал съм през същото през детството си, плюс жестоки побоища над майка ми, тя така и не събра сили да се махнем и до ден днешен незнам защо. Резултатът върху мен беше, че без малко да стана алкохолик, а в момента съм на антидепресанти.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 4049860a1b |
|
2. Здравей! Аз съм момиче на 16 години. И моят баща крещи, псува и ни обижда за най-малкото нещо. Дори вчера ме оцели със една тетрадка по главата и щеше да разбие лаптопа във главата ми, защото искаше първо да го регистрирам със мойте данни във един сайт. Аз първоначално не се съгласи и, след това ми се развика и започна да ме обижда. Въведох моя имейл и парола, но нещо не ставаше със мойте данни и ми се развика и ми вика ти си виновна и започна да ме цели със тетрадката и аз се разплаках. И моя баща започна да пие отскоро, още прибира се на обяд и започва със ракията и след това продължава със бира и вечерта е така също. Откакто съм се родила съм израснала със скандали и ни заплашва, че ще ни набие. И също така той ми е вторият баща. Била съм на три месеца, когато са се запознали. А биологичният ми баща е пълен пияница и боклук със извинение.Можем само да чакаме да завършим средното си образование. Аз имам още три години, сега тази година септември ще бъда десети клас. И завършим, колкото се може по-надалеч от тях и ограничава е контактите до минимум. Аз така ще направя. И бъди силен годините бързо ще изминат. И аз също съм добра ученичка, не обичам дискотеки, цигари и алкохол, а обичам да си се разхождам във парка със най-добрата си приятелка и имам само две единствени истински приятелки. Ако искаш можем да се запознаем, за да си споделяме и да си даваме съвети как да се справим със бащите си. Ако си съгласен да се запознаем ми пиши на viktoriya_dancheva2004@abv.bg И не забравяй, също така, че не си сам и аз имам такъв баща. Просто нямаме късмет със бащите си. Ние трябва да се получим оттяхните грешки, за да може ние да не допускаме същите тези грешки, като техните и да не го причиняваме на нашите деца след години.
.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: d59a1795fa |
|
3. Абе гледай да си изкараш 12-ти клас, че ти е много важен, и тогава ако щеш и в друга страна замини. Изтърпиго още малко. Това е което ти давам за съвет
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 75cb6ef7f3 |
|
4. Ужас как търпиш това
Имаш ли роднини, където да се изнесеш
Заслужава да се изнесеш в чужбина и никога повече да не те види...
Какви хора създават семейства само...
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 12af5b56c0 |
|
5. Защо позволяваш всичко това?
Също така, защото те болят очите????
|
...
| преди: 3 години, 10 месеца hash: fa11555373 |
|
6. Уффф. Явно "токсичен" е модна дума! Той е просто мухльо алкохолик! Махай се оттам!
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 135c0ecec0 |
|
7. Напълно те разбирам! Позната история, моят баща е същият изрод. Отнасяше се по същия идиотски начин с мен. Нито веднъж не съм чул добра дума от него. Още след завършването ми се изнесох, получих стипендия за образование в чужбина и с радост се откъснах от тази отровна среда. Сега, 18 години по-късно имам семейство и доста престижна кариера, но баща ми си остана същият дръвник, затова преди две години реших да го отсвиря напълно. С майка ми се срещаме извън дома им, когато отиваме в България и толкова. И моят съвет затова е, просто се отдели от тази отровна среда и игнорирай баща си. Има хора, които никога не се променят. Единственото, което се надявам е, че ти няма да бъдеш такъв, а ще станеш баща за пример. Аз поне се опитвам да го направя.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 3c7eba4568 |
|
8. Първо ще кажа,че такива като него още в по млада възраст си проличават , че ще бъдат такива и майка ти е виновна,че го търпи.Но ,няма да коментирам това,защото не е толкова важно,тъй като всичко вече е факт.Мило момче , баща ми до известна степен беше такъв с някои разлики в някои неща.И знаеш ли какво стана - разболя се тежко,но оцеля.Стана обаче друг човек.Като че ли Господ го наказа,но същевременно и нас със майка ми,налага се да го гледаме..На крака е , но с умствени и други проблеми Както и да е . Майка ти е ясно,че ще си го търпи,но ти не си длъжен по никакъв начин.Слушай ме много добре,когато имаш възможност (до тогава стискай зъби) започни работа.Изчакай да видиш дали ти харесва и дали евентуално ще се задържиш на нея.Намери си квартира.Може и стая от квартира,донякъде ще е по леко откъм финанси.Ако и майка ти има възможност ще ти помогне,ако ли не сам,самичък.Оттам трябва да започне твоят нов живот.Ще ти е трудно ,както и на мен ми беше.Но това е единствения вариянт,няма друг,поне аз не виждам такъв.Жалко за майка ти,но тя вече е приела нейният живот такъв и нищо няма да промени.Децата с нищо не са виновни за това,какви родители имат.Важното е ти ако си достатъчно зрял за възраста си да погледнеш реално на ситуацията и да вземеш най адекватното решение и да се избавиш от мъките ,които те преследват.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 88be9c05cf |
|
9. Като е толкова нетърпим, излезте с майка си на квартира, и без тово го искаш. Каква е тази болест, че ти не можеш да спиш -" От половин година заради една негова болест не мога да спя, всяка сутрин ме буди в 6 сутринта, болят ме очите, не се чувствам свеж."!? Ако вдига шум, има тапи за уши, ти в неговата стая ли спиш?
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: e2ca9ab8e2 |
|
10. Можеш да проведеш разговор с баба ти ( неговата майка) или с другата ти баба (тъща му) за да разбереш причините за държанието му и с майка ти да се изнесете като за начало там. После след 12 клас е лесно, намираш квартира и си далеч от вашите и най вече от баща ти.
|
...
| преди: 3 години, 10 месеца hash: e360a15efe |
|
11. Мисля, че тези книги са писани като за твоя проблем:
Халил Рафати - "Забравих да умра"
Джо Диспенза - "Разчупете навика да бъдете себе си"
Аз също живея с такъв човек, не могат да се променят. Трябва или да има някакво травмиращо събитие, което да им отвори очите или не знам... те да се осъзнаят.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 51f16041c0 |
|
12. От автора: Благодаря на всички за съветите които ми дадохте! Ще се опитам да отговоря на някои от вас.
N1 - Майка ми тотално се е примирила с това отношение въпреки че дълбоко в себе си знае че това не е живот. Говорил съм с нея милиони пъти, дори сме се карали като съм и казвал че не заслужава такъв живот , но просто я е страх да направи каквото и да било (а наистина знае че положението е лошо)
N2 - Мога да кажа че се радвам да чуя че има хора които изпитват това и ме разбират, а в същото време ме боли поради същата причина. Наистина какви хора създават семейства не е истина.
N4 , 5 , 9 - Нямам абсолютно никакви роднини в града. Нямам при кого да отида, в града няма никаква работа, няма никакви жилища та дори стаи под наем , нямам възможността да замина за друг град, затова просто ще търся възможности и ще се надявам късмета да ми се усмихне.
N10 - Всички знаят как той се държи с нас, но дали от страх или от надежди че може да се оправи си мълчат. Говорил съм и с тях, както и с други роднини но от всички получавам един и същи отговор, че нямам друг избор освен да търпя това държание..
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
