Споделена история от Семейство |
Тормозен от семейство, не мога да се съвзема.
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 1620 пъти
Здравейте.
М на 28.
10тина може и малко повече години бях психически тормозен и манипулиран от семейството си. Игнорирани чувства, използване, казване на едно правене на друго. Казват "любов", а ме унижават, пренебрегват ясно и изрично. Карат ме да мисля, че всичко, което виждам не е истина за да продължават да си правят, това което прават. На около 24-25 годишна възраст се докарах по болници от нерви, за тях всякаш нищо не беше станало, никой нито дума за причината. Главния проблем е, че като едно дете, вярвал съм на майка ми толкова много, че дори години тормозене ми е трябвало за да разбера, че дори и да ми е майка, не я искам в живота си заради нещата, които ми причинява. Другата част от семейството, игнорира това което прави тя, и ако кажа нещо против я подкрепят. Толкова много ми е взето от душата, че само мисълта, че можеше да умра като се стигна до проблеми и болници ми помогна и ми даде сили да сложа край и да не искам да комуникирам с тези хора. Лазех, но го правех. Проблема е че вече няколко години не искат да ме пуснат.
Ако не им вдигам телефона те го разбират, че трябва да ме тормозят всякаш нямам личен живот, все едно е някаква игра за тях. Не се поставят в обувките на другия, никакво уважение нямат, явно са ми го взели.
Преди да питате дали съм говорил, през всичките тези години се опитвах, и да ви кажа, първо беше молене, после обясняване и говорене, после каране, и дойде момент, в който осъзнах, че толкова не искат да говорят и да ме чуят че се бях превърнал в нервна топка само да се карам с тях. Това също ме накара да помисля в какъв човек ме превръщат.
Каква е тая злоупотреба, няма да се спрат докато не ме съсипат. Освен това другото нещо като проблем, което исках да споделя, е че толкова са ми взели, че дори и да се насилвам да комуникирам с хора, за приятели, или да свалям момичета, от вътре не ми го дава и така ми е затворено всичко към хората, че ме хваща супер страх да си отворя душата пред хора, а го искам, но нещо не ми дава от вътре. Ако говоря с някой и не ми обърне "достатъчно" внимание го приемам като се едно ме отхвърля и се сдухвам. Needly е термина на английски, и това е щото семейството ме е отхвърляло през годините.
Не знам какво да направя за да ме оставят на мира, дори и да са се променили и да са разбрали, в което се съмнявам, аз съм празен към тех, мисля, че не ги обичам. Искам да си продължа живота и да градя здрави и истинсти взаимоотношения с хората.
Също не знам какво да направя за да повярвам в хората за да не съм толкова дръпнат, затворен и уплашен да си отварям душата, а все да се чувствам "ОК" като съм сам, но искам да градя взаимоотношения.
Стана също съвпадение, че се преместих да живея в друг град (главната причина не беше горепосочената) и така много комуникация с много приятели беше изгубена.
Мислех, че с времето ще мине, минаха 3-4 години, тежко е, аз нямам много време, чувствам се че си изпускам живота все едно последните ми години не съм ги живеял а съм на 30 почти. Чувствам се всякаш съм вързат някъде където не искам да съм, а годините течат, и че дори и да се развържа, трябва да се върна да изживея живота от 18 годишен насам, защото съм пропуснал живота си и комуникация с хората, всякаш нямам основа за да продължа. А това, че не искат да ме пуснат "leg go", ми заема едно огромно парче от всекидневното мислене, щото все още имам страх.
Ако има хора, които биха споделили някаква история, или да споделят нещо, което да се замисля или нещо, което да стигне до мен. Нещо от което мисли, че имам нужда. Ще съм благодарен.
Професионална помощ не мисля за нея, предполагам, че искат по някакъв начин да натрупат мислене върху моето, да подтисна това, което съм, аз искам да се осъзная и да градя от долу нагоре, от вътре на вън. Да приема, това, което съм и какво ми се е случило, не да го подтискам.
Мерси.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 7a1a691e63 |
|
1. Все едно описваш моята история. Излязох да живея в друго жилище, но те продължаваха да ме търсят и тормозят. И то точно майка ми. Да ти кажа, мисля, че единствения изход е или да се преместиш в голям град и да не им даваш нито телефони, нито адрес. И да спреш комуникацията с тях, все едно ги няма. Другият вариант, който аз направих беше да отида в чужбина и пак нито знаят адрес, нито телефон, нито скайп. Като имам нужда за нещо им се обаждам, поздравявам ги за Коледа и рождените дни с едно-две изречения и толкоз.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 2c22f8cc45 |
|
2. Никой няма да ти налага ако, професионалното помощ помага да осъзнаеш проблема и през собствените си чувства и емоции да излезеш от него. Като човек минал през това, аз дори се махнах от България заради това и всяко прибиране ми коства много нерви и сълзи, ти казвам да потърсиш свестен психолог и да намалиш или тотално прекратиш комуникацията. Не се обяснявай и оправдавай просто им кажи, че те съсипват и да си говорят каквото искаш. Ограничи обаждането и не ки длъжен да им отговаряш на обажданията.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: d3450cb1df |
|
3. Доколкото разбрах си в друг град, тогава какъв е проблема? Вдигаш телефона, говориш с тях за кратко и си гледаш живота. Всичко зависи от теб, а не от тях. Искаш приятели, намираш ги, това е. Знам, че е по-лесно да мрънкаш и обвиняваш другите, седейки чисто сам, но ако искаш да промениш нещо, няма кой друг освен теб да направи първата крачка. Какво печелиш като седиш и хейтваш. Трудно или не, избора е твой. Или почваш да общуваш, или си седиш сам. Опитай онлайн за начало, после и на живо. Успех.
|
| преди: 3 години, 25 дни hash: 62aaaf71e5 |
|
6. Много съжалявам за теб.
|
|
