 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Как да постъпя?
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 1376 пъти
Здравейте! Пише ви отчаяно момиче на 19 години. Кандидат-студентка съм по медицина. Ходих на уроци 1 година и се явих на изпити, не са ме приели първото и второто класиране и чакам с нетърпение 3тото, пробвах се и за бакалавър и там са ме приели акушерка, но аз не искам да уча това, но това ми е някакъв резервен вариант. Проблемът тук е със семейството ми, чувствам се напрегната, защото те ме нападат психически. Казват ми, че не става от мен човек, майка ми е обидена, че не съм влязла.. Повтаря ми непрекъснато, колко са разочаровани, че са се лишили от всичко заради мен, че живеят затворен начин на живот заради мен. Истината е, че в 12 клас гледах да завърша добре. Общият ми успех в дипломата е 5. 54, което според майка ми не е достатъчно, дори не пропусна да ме попита колко имат другите. Според нея е трябвало да вляза на всяка цена на 1во класиране. Дори ми каза, че няма да се справя с изпита за акушерка, но там изкарах пълна шестица въпреки нейното негативно мислене. Не съм момиче, което излиза всеки ден по дискотеките и да ме интересува само на какъв купон ще ида. Преди да се явя на изпитите за медицина нашите ми казваха, че ако се проваля ще ме изгонят от вкъщи, че ще си променят отношението към мен и че няма да ме погледнат.. И като им се разсърдя, те ми се сърдят, че съм устата макар че аз никога, ама никога не съм ги обидила. Дори имат против моят приятел и сме заедно от 1 година, не се виждаме често, само 1-2 пъти в седмицата.. Никога не са доволни от мен, дайте ми съвет какво да правя!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 2338c73b83 |
|
1. Запиши каквото можеш и отиди да живееш далеч от тях. Има медицина и в други градове на страната. Проблемът не е , че не си влязла-може да опитваш и през следващите години. Проблемът са твоите родители, които си търсят повод да те тормозят. Започни да работиш и се изнеси от тях.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: a48b28830b |
|
2. На твое място не бих и искала да остана в техния дом. Имам едно правило, че човек не бива да остава на място, на което не е желан. На теория звучи правилно, на практика често е болезнено да си тръгнеш. Ако трябва да говоря от личен опит, наистина е много по-добре, когато живееш спокойно и се чувстваш приет.
Трябва ли да си лекар, че да бъдеш човек и да получаваш уважение/любов? Професията е много хубава, признавам. Лекарите са изключително важни, но вечер след работа те са като всички останали хора. Също имат нужди, чувства, семейство и хобита. Работата им не ги определя напълно. Нито пък продавачът е определян единствено от работата си. Имаш мечта- следвай я, но не се влияй от чуждото мнение. Хората отстрани не са в твоите обувки. Майка ти вижда оценките ти и те съди по тях, но зад оценките ти има време, труд, усилия, учене. Акушерка, лекарка или друго- ти си оставаш себе си. Ако майка ти не те възприема сега, тя няма да го направи и след бакалавър, магистратура или докторантура. Живей за себе си. Най-лошото, което може да ти се случи е да те изгонят от вас. То пък вземе се окаже, че вместо да ти извадят очите, са ти нарисували веждите. Ще започнеш работа, ще живееш самостоятелно, ще подобриш социалния си живот и в даден момент ще започнеш да учиш, без никой да изисква от теб и да ти виси на главата. Не се страхувай, каквото и да ти се случи, ще успееш да се справиш.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 18016c92dd |
|
3. Замини да учиш в друг град, те каквото и да те приемат все ще са недоволни в такъв случай. Представи си в студентските години, как живееш с тях и те следят за всяка лекция, оценка и др. Това ще е голям стрес. Мисля, че това е най-доброто. В който и да е университет да идеш има общежития, по добре ще ти е, ако наистина родителите ти се държат така, както казваш.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 18016c92dd |
|
4. Записвай нещо в далечен град и университет, което ти се отдава и се махай от тези хора. Така, като гледам родителите ти ли искат да учиш "Медицина" или ти? От написаното останах с впечатлението, че те ти налагат да учиш това. По добре учи нещо, което ти харесва и отдава, иначе медицината, ако я харесват толкова да я записват те, щом са по умни от теб. Но, щом не си приета до сега, вероятността е малка да те приемат поне тази година. Другия вариант е да се пробваш другата, но ще изгубиш една година. Решението трябва да бъде твое, не на родителите ти.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 675a0d91e7 |
|
5. Ами проблемът са те а те ти. Абстрахирам се и всеки път, когато ти казват се сети за моя пост. Тези хора избиват комплексите си. Чудя се какво ще стане ако всички искат да са приети на първо класиране? Реално ли е? Сещам ке за Китай, където се самоубиват, защото не са се класирали и родитилите са разочаровони. Нормално ли и? Как да стане? Ще се съсипеш психически. Гледай да се махнеш от вашите. Аз съм майка и ти казвам, че си супер, успеха ти е ок, виждаш се 1-2 пъти с приятел ти. Какво да иска една майка повече? И още нещо, статистиката показва, че най-добре се реализират хора с не отличен успех. Отличниците и най-добрите не правят най-добро кариера и не печелят добре.
Следващия път, като започнат да те мачкат ги попитай добре ли се чувствате, като те мачкат и унижават? Родитилите трябва да подкрепят а не да мачкат.
|
...
| преди: 3 години, 9 месеца hash: b8f22a98c2 |
|
6. Аз не мога да повярвам какви родители. А си мислех, че моите са кофти. Значи като завърших аз исках да не кандидатствам същата година, тъй като нямахме средства и исках да работв първо пък после. Наще ме натиснаха, окуражиха ме, да ама 1 седмица преди кандидат-студентските изпити. Аз реално не се бях подготвила за повече от 3, защото и в училище не ми беше фикс идея университета. Изкарах 3 и нещо, абе смях и аз бях толкова сигурна, че няма да ме приемат.. Да ама ме приеха. За акушерка. Бившия ми започна да не товари и да ми се подиграва как ще съм избрала тази професия, то са малко пари, а у.. А нашите - баща ми ми написа 20 реда колко много се гордее с мен и ме обича и се радва, че съм приета и да не се отказвам.
По изпитите майка ми до миналата година не разбираше, е аз не се боря за оценки, тъй като заа стипендия не ставаше и постоянно като изкарам 3,4 (дори на най-трудните изпити дето им се носят славата) и почваше ее мии другия път повече.. Ами еди си кой колко има.. Докато наскоро започна да ме разбира и аз й казвам имам 3, но не съм доволна и тя ми вика ее нал иси го взела, браво ;д. А баща ми от самото начало, взет ли е изпита и се радваше повече от мен.
На твое място се изнасям на общежитие или квартира само и само да съм отделно. Тези хора никога няма да са доволни от теб и ще ти вменяват вина постоянно.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 619f1d6c2b |
|
7. От авторката: Слава богу ме приеха на 4то класиране. Аз много искам да уча медицина! Нашите се радват, но сега искат да разкарам приятеля ми, а аз го обичам толкова много.. За съжаление съм принудена да живея с тях, все пак те ме издържат.
|
| преди: 3 години, 27 дни hash: 8ab2de9ed0 |
|
8. Родителите ти са прави. Щом са те приели акушерка влизай в тази специалност. Аз винаги много съм искала да уча за акушерка. Аз завърших гимназия с 5. 35 майка ти ще ме убие.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
