Мразя те, обичам те или какво е да живееш с нарцист
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 1020 пъти
Семейството е голяма отговорност и създавайки такова човек трябва да е наясно не само с положителните страни на брака, но и с евентуалните трудности както от материално, така и от емоционално естество.
Още се чудя как ми трябваха почти 25 години брак да осъзная, че проблемите в брака ми не са част от нормалните такива, а патология. След последната криза за разлика от друг път останах като начупена на безброй парчета, които събирах седмици наред - този път без плач, без гняв, но и без цел, без смисъл - оставях дните просто да отминават... Мислех само за това защо ми се случи това зло. Накупих книги по въпроса, изчетох доста материали в интернет и накрая осъзнах: АЗ ЖИВЕЯ СЪС ПАТОЛОГИЧЕН, ЗЛОКАЧЕСТВЕН НАРЦИСИСТ. Но да започна отначало:
Ухажването продължи трудно и продължително, тъй като го избягвах. Той не се отказа, напротив - настърви се и вече на по-късен етап поддадох и излязох с него. Впечатлих се. Невероятно ерудиран, начетен, приятен събеседник – общи теми за разговор по всяко време, еднакви интереси, музика, кино. Постави ме на пиедастал и в началото на връзката се разтреперваше, когато ме видеше. Той беше всичко, от което се нуждаех. Влюбих се и повече от година за мене животът беше рай с него.
Промени се още от първата седмица, в която се оженихме и заживях при него. Никога не бързаше да се прибере в къщи, никога не знаех къде е. Никога не се обаждаше, когато излизаше. Често пъти, докато оправя след вечеря и приспя детето установявах междувременно, че е излязъл. Пари не оставяше, макар, че сметките за режийни ги плащаше той – все пак живеех в неговия дом. Любимата му реплика за моите финансови нужди /все пак бях в майчинство/ бе: баба ти все с пералня е перяла, баба ти все с памперси е гледала децата, баба ти все с каши ги е хранила, баба ти в детско легло ги е гледала, баба ти с количка ги е возила. Баба ти, баба ти …….. И да добавя – той не беше безпаричен, напротив имаше отговорна и добре платена професия. А аз отгледах детето през първите години без пералня, памперси, сухо мляко, със старо едновремешно желязно детско легло и количка от 80-те, подарена от близки. На по-късен етап си стъпих на краката след като започнах работа.
И за да не стана досадна обобщавам останалите години. Животът се въртеше около него и неговите нужди, аз бях предмет, даден му за да е улеснен живота му. За всеки избор, пред който се изправяхме проблемът се решаваше с: аз искам, или аз не искам…. Той никога не се обръщаше към мен по име или по какъвто и да е друг начин, никога не се извиняваше, никога не казваше благодаря. В един етап от живота при много сериозен за мен проблем със закона, когато се опитах да говоря с него чух: „Твоите проблеми не ме интересуват”. При друг сериозен проблем със здравето не ми говори с дни, защото съм го притеснила очаквайки помощ от него. За кратък период от време, поради смяна на работата останах без достатъчно средства за покриване на ежедневните НИ разходи и се наложи да тегля малък заем. Хубавото на характера му е, че никога не ме спира от нищо, стига да си го финансирам сама – мога да ходя, където си искам и с когото си искам. Мога да купонясвам до сутринта с приятели без проблеми, мога да изкрещя в лицето му, че му изневерявам и пак стена…..
Парадоксът е, че почти всички /дори и родителите ми/ го смятат за изключително добър и приятен човек, а аз изглеждам странната. Все пак малцина от общите ни приятели се осмелиха да ми кажат, че се държи зле с мене.
Всъщност чак сега си давам сметка, че при него всичко е предсказуемо, защото протича като строго еднакви и редуващи се цикли безброй пъти през годините:
1. Ухажване и прекрасен период, както в годината в която се запознахме. Заради този период останах толкова години омъжена. Това е като наркотик, от който не можеш да се откажеш. Но този период ме и осакати, защото това поведение е илюзия, която ще търся във всеки друг мъж.
2. Период, в който му омръзвам. Аз го наричам дъвчене – ежедневно подиграване и унизяване /ако може пред публика още по добре/. С това свикнах – даже взех да се самоиронизирам. Но и това ме промени като личност – вместо да бъда себе си аз донякъде се нагодих на неговите желания.
3. Период, в който почва да мълчи. И с това свикнах – всеки има нужда да остане сам.
4. Период, в който става непоносимо жесток, подлагайки ме садистично на психически тормоз. Понякога си мисля, че така е по-лесно да убиеш човек, отколкото с физическо насилие. Любимият му похват е да се прави, че не ме познава и да се държи като „ерген” пред хора, които така или иначе знаят, че сме семейство. Толкова е унизително.
5. След период 4 аз се затварям в себе си и той почва отново с ухажването, ако това не помогне се спретва да свърши залежали с годините ремонти по дома, ако и това не помогне приема изключително многострадален вид и започва да „страда”. Е до този етап съм стигала и капитулирала…. И започва пак прекрасния меден месец и моята доза наркотик щастие. И пак отначало. Наскоро се замислих ако не поддам на многострадалния вид – какво ли ще последва?
Написах всичко това с идея да бъда от помощ на други като мен, защото осъзнавайки проблема, който имам, аз всъщност вече зная и как да се защитя.
Кураж на всички дами, които са в подобна ситуация!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 9 месеца hash: a95a59dc5a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   За мен човека е изключително добър и приятен човек, а ти изглеждаш странната. На базата на "хубавото в характера му, той е перфектния партньор. Дано четящите забележат, че си гледала детето без пералня, памперси и в желязно легло преди 25 години, и осмислят че всъщност за онова време всичко, което си нямала е било нормално, повеето жени през 1994 са нямали пералня, памперси и....

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: 0c9829f56c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Да, докато те свали е играл роля, после е показал истинската си същност. Въпросът е-защо стоиш 25 години при такъв??? И мисли как да се разделиш с него.

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: 3b5fa07c1f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Ако написаното е истина само потвърждава вярата ми, че и за последния идиот, малоумник или престъпник ще се намери по-загубена от него жена, която да го хареса и да тегли покрай него с години. Сами си прецаквате живота заради няколко фалшиви мили думи, лицемерно внимание и майсторско чукане, после плащате с години слугуване, унижения и тормоз за глупостта и слабостта си. Лошото е, че лишавате и децата си от нормално детство. Чудя как една образована съвременна жена може да се остави да прекара четвърт век от живота си с един боклук? При теб дори липсва и аргумента, че е заради пари и материален интерес. Какво ти пречеше да си вземеш детето, да се разведеш и да си създадеш по-нормален и спокоен живот? Толкова малко ли обичаш и уважаваш себе си, че си се оставила да си подлога на откачалника? Не искам да те обиждам, ама аз се питам дали и ти в такъв случай си със всичкия си ум? 25 години ти трябвало да осъзнаеш, че имаш проблем? Че това е почти половин живот, бе жена, и то младите и най-добри години? Не пишеш нищо за детето , как на него му се отразява животът с такива родители? Това ме кара да се съмнявам, че темата е фейк.

 

...

горе^

преди: 3 години, 9 месеца hash: 9a438b2011

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От авторката: Най-напред се извинявам за допуснатите грешки /граматически и стилистични/ в текста на темата. След публикуването ѝ, всъщност осъзнах, че ако ставаше въпрос за някой друг и аз щях да реша, че звучи абсурдно. Но едно е да гледаш отстрани, друго е ти самия да си в проблемна ситуация. Отваряйки темата очакванията ми бяха: първо да чуя историите и на други жени със сходни проблеми, второ: да се погледна отстрани. Така, че благодаря за откритите мнения, дори и критични – не се обиждам. А за себе си – сигурно наистина имам много за дялкане. А сега за написаното от вас: 1. Да, той наистина е много приятен и контактен човек за всички, които го познават, но за другите. 2. Той не е „боклук”, както сте го нарекли в един от коментарите, човек е със своите слабости, а и е баща на детето ми. 3. Най-вероятно наистина аз съм странната, но се опитах да кажа, че е трудно човек да се нагоди към характер, който непрекъснато се променя. Личните трагедии обикновено са породени от разминаване между очаквания и реалност и когато успееш да се нагодиш към една реалност и забравиш очакванията си, животът става по-лесен и приемлив. При мене очакванията ми се меняха според цикличните реалности. 4. За недоимъка през ония години – наистина беше голям, но той имаше добра професия и високи доходи за онова трудно време, с които можеше да осигури най-необходимото за отглеждането на малко дете. 5. Защо стоя 25 години? Чували ли сте за синдрома „сварена жаба“, основаващ се на истински експеримент. Цитат от нета: „….. Ако поставите жива жаба във вода с приятна температура и започнете постепенно да нагрявате водата, тя ще се опитва да изравни своята температура с тази на водата. Това ще я изтощи и тя чисто и просто ще се свари. Ако поставите обаче жабата в тенджера с вече вряща вода, тя бързичко ще усети, че това не е подходящо за нея място, ще скочи от тенджерата и ще се спаси…. ”. Първите години не можех да си тръгна – без средства и без подходящи близки, при които да отида. Когато стъпих на краката си, се опитах да разведа. Подготвих дъщеря си /около 10-годишна тогава/ и тя се съгласи без драми. Консултирах се с адвокат, който подготви молба по взаимно съгласие. С него започнах спокоен разговор, в който изтъкнах всичките си аргументи, като допълних, че не искам издръжка за детето, права върху имоти, пари и прочие. Срещнах стена от мълчание. Изобщо не каза нищо. Колкото и да говорих, той мълчеше и гледаше телевизора. Оставих молбата на подходящо място и му казах, че очаквам да я подпише. Така и никога не я подписа. А аз се уплаших и не посмях да се разведа по „дългия начин”. А ако ме питате защо, не знам. Уплаших се. Може би щях да бъда по-спокойна ако беше казал тогава „да” и дал зелен севтофар. А всъщност сега вече ми е почти невъзможно да се реша на такова нещо. Имам чувството, че това ще ме довърши психически, а и не знам какво ще отприщи. Имам добра професия, доходи и кариера, но не мога… 6. А за коментара за изгубения половин живот / младите и най-добри години/. Е това и мен ме покруси, когато го осъзнах. 7. Детето? Историята, уви не е фейк. Вече е млада, спокойна жена, с добра професия и свой живот. Общо взето я държахме настрана, макар, че понякога не се държах добре с нея, заради проблемите, които имах. С баща си се разбират добре. Преди време обаче ми каза нещо, с което много ме натъжи: че двамата сме ѝ съсипали детството. С нея не говоря за отношенията ми с баща ѝ. Сега ми прави впечатление, че понякога в негово присъствие копира отношението му към мене, но в много по-блед вариант, а именно – иронизира ме. Когато сме сами – не го прави. Обажда ми се ежедневно, излизаме заедно двете /повечето пъти по нейна инициатива/. Защо съм толкова подробна? Все си мисля, че ако проявяваше непоносимост към мене, то тогава би ме избягвала. А това, което осъзнах, че трябва да следвам занапред /прочитайки няколко специализирани по тези проблеми книги/ е: - Постоянно емоционално поведение от моя страна, независимо от цикъла, в който се намираме /вкл. без излишна проява на радост, щастие, страст/; - Отстояване на достойнството и желанията ми, стига да не вредят на никого; - Свеждане на съвместните почивки до минимум /и без туй нямам проблеми да пътувам и почивам сама/, тъй като забелязах, че тогава се отключват част от симптомите му. Е това е…..

 

...