Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   2 за сам човек 600 са добре, ако няма деца и жилище, дори и сметки ако му покриват. Аз така събрах спестявания и сега имам известна сума, ако остана без работа или не ми се работи.

7.   Аз съм на 24 години жена. До 20 годишна бях при нашите, преди да срещна настоящият ми съпруг. Нещата се развиха бързо и щастливо, на 21 вече се отделих и купихме жилище . Изплащане си кредит. Самостоятелни сме. Нашите имат възможности, но сама се справям, не го очаквах на 24 вече да живея отделно, но уви. И съм щастлива.

8.   До 2

Така е и в някой западни страни, макар да не им се вярва на много хора. Просто там имат възможност, да се отделят по-рано, но мама и тате, да ти дадът първоначалната за къщата/апартамента и поне 2-3 годни вноски, не е изобщо нечувано. Също така, да ти платят и цялото образование. Не знам какъв повод на гордост е, да кажеш, че си се гърчил 5 години, на минимални доходи, само и само да се биеш в гърдите, че не си бил при вашите.

Аз лично бях в нас до 19 годишен и ако не бяха някой събития, щях да съмв нас до поне 25 годишен. Просто ми се отвори работа в чужбина и тогава беше лесно. Едно е, да си на 300 лева доходи и да учуиш, друго е, да си на 3000 лева доходи и да учиш макар и в чужбина да е много по-скъпо.
В България, със сегашните цени ми трябват поне 1000 лева свободни средства, за да мога спокойно да се отделя от нашите, ако живеех още у тях. И основното щеше да е, да се отделя, за да мога да правя секс със случайни момичета, без да се налага да давма обяснения, но това си е лично мой избор.

9.   Всичко е въпрос на пари. За някой е комплекс да се прави на самостоятелен. Но я обясни що за самостоятелност е да си на квартира и да получаваш пари от родителите и за наем и за харчене. Голяма самостоятелност, а? Иначе за пред хората - аз живея отделно. Какво му е отделното.

10.   Икономически вече е трудно независимо кой от къде е Север, Запад, Изтог, Юг да живее самостоятелно. Имотния пазар не е толкова достъпен вече и цените на жилища са твърде високи. Пазара на труда също не е такъв какъвто е бил и е по-разхлабен. Едно време (независимо къде по света) в много случаи хората не са сменяли работите си толкова много. Имали са в много отношения гарантирана работа. Сега вече не чак толкова. Това важи за навсякъде. Не е само България.

11.   На 31г. съм, омъжена и с детенце на 2г.
Живея с приятеля си, откакто бях на 22г.
След това се оженихме, походихме още, накрая станахме и родители.
Готвим, оправяме се със сметките от самото начало.
Не живеем под наем.
Горди сме, че сме това, което сме, защото знаем че не много хора могат да си го позволят и им се налага да живеят под наем или с баби, дядовци и родители, а няма нищо по-хубаво от това да си самостоятелен и да се справяш сам в живота.

12.   Не живея с родитешите си, но защо пък да не искам съвети от тях? Все пак това са единствените хора, на които им пука за мен. А за финансовото подпомагане-мисля, че всеки родител го прави, стига да има възможност.

13.   Аз съм жена на 29. Живея отделно в апартамент закупен с 50% мои и 50% средства на родителите ми. Работя, но заплатата ми не е достатъчна, все още ми помагат финансово като изникне непредвиден разход. Не ми се иска да е така, но това е положението.

14.   Да, и според мен не е правилно 2-3 поколения да живеят под един покрив, но те си знаят. Иначе не виждам нищо лошо родители да помагат на децата си, щом имат желание. Не да ги издържат, а да им помагат понякога. Това, че един тийнейджър е станал на 18г не значи, че трябва да го изритат от къщата на секундата и да не му дават нито лев. Идва време всеки има нужда от помощ, особено като си млад и грешиш. От Сульо и Пульо на улицата ли да искаш съвет? В повечето случаи родителите са единствените хора, които истински ни желаят доброто. Разбира се, има и изключения, но това е друга тема.
Жена на 20 съм, ще почвам университет скоро. Спестявам, нашите също ми помагат, с тях живея все още. Кое му е чак толкова нередното? Още от 18 годишна да съм започнала да давам пари за квартири, вместо да спестявам за образование ли?.
Зависи кой какви цели има и какви са му взаимоотношенията с родителите.

15.   3, но според ганьова щерка имат избор.

16.   На Запад след като детето стане на 18 г се обединява с двама приятели и наемат общ апартамент. Всеки си има стая и общи сервизни помещеиния. Това е начинът на мислене там. Не се смята за редно едно дете, особено на 35 г да живее с родителите си. Смятат го за нещо болен психически и е голям срам. Плюсовете са, че човек започва сам да се грижи за себе си, учи се например да разпределя парите, които печели , да си готви, чисти и пр сам. Да организира по-добре времето си и да има по-голямо самочувствие. И там помагат на децата си, ако решат да учат висше, но повечето взимат заеми от държавата, които после изплащат.

17.   Нямах навършени 18 години, когато излязох от къщи и повече не съм се върнала, освен на гости. Със съпруга ми към днешна дата живеем в наследено от мен жилище, не сме го купили ние, но сме напълно самостоятелни. Майка ми си има свой апартамент, свекърва ми - своя къща, бащите ни са починали. Те също са добре дошли у нас, но за един уикенд максимум. Не мога да си представя съжителство с трети човек, вижда ми се ужасно ангажиращо. А пък за съвети и дума не може да става. Как да приема съвет от хора, които просто са живели в друга реалност?!

18.   Аз съм на 30 от София и живея в 3стаен апартамент с майка ми, брат ми, баба ми и дядо ми

С 1000 лв на месец няма как да си купя апартамент

19.   Аз съм на 29 от София и от хубавите квартали. Живея с нашите. Съседа ми на 25 и той живее с техните. Имам приятел на 31 от другия вход и той живее с техните.

Имам друг познат от съседния вход на 33 живее при техните с жена си. Имам и съседи където си живеят самостоятелно, но са наследствени апартаменти.

А да имам и съсед на 48 живее с майка си.. Имам и друг съсед който живее зет заврян при родителите на неговата жена с нея човека е на 50

Хора заплатите не го позволяват. Чисто и просто.

Например братовчед ми който е IT специалист и взима 4800 лева доскоро живя с техните но сега ще тегли кредит за нормално жилище и ще го изплаща 15 години

Какво остава за останалите хора със заплати 700-1200 лв...

20.   Чета и ми става тъжно, младите в България въобще не са научени как да харчат доходите си, а и как да печелят пари.
Над 40г съм, на 19г се изнесох от нашите, само с един екип дрехи в найлонов плик, родителите ми бяха много консервативни и очакваха да не излизам от къщи и ако искам, да бъда обичана от момче, да създам семейство, трябвало ерген да ме видел през оградата на селската им къща и да дойдат сватове с тъпани да ме искат.
Мъжът ми се е изнесъл на 18г по къси гащи и тениска с един анцунг в торбичка, родителите му са пълни егоисти, не са мислили за нуждите му дори когато е бил дете, започнал е работа на 13г. за да си купува дрехи и тетрадки.
Събрахме се, работихме, в края на 90-те заплатите имаха много по ниска покупателна стойност, едвам оцелявахме, но се справихме без никаква помощ от родители, пресмятала съм как да отделя от доходите за чифт нови чорапи. През 2000г със средно 200 лв брутни заплати, плащахме 160 лв наем на гарсониера, някой от хранителните стоки бяха с цени като днешните, олиото беше 2 лв литъра, захарта беше 1 лв килограма, памперсите за бебето бяха по 50 ст бройката.
Днес имаме собствено двустайно жилище, закупено чрез ипотека, която изплатихме за 9г., лишавахме се за да плащаме вноски напред, така пестяхме от лихви. Обзаведохме се доста добре правейки всичко в дома си със собствените си ръце за да ни е по евтино, мъжът ми има дизайнерски нюх, и умения да прави всичко в дома, съответно жилището стана луксозно. Отгледахме син, който вече е на 20г.
С днешните доходи би ми било 8-10 пъти по лесно, а днешните млади ревът, че щели да ядът камъни с 600 лв чиста заплата и апартамент осигурен от родителите. Нито си задават въпрос защо имат само 600 лв заплата, нито могат да си правят сметка как да оцелеят с доходите си.
Въпреки всичко съм на мнение че живота е труден и или трябва да търпиш лишения или трябва да търпиш родители които ти помагат да живееш по луксозно от колкото сам си заслужил.

21.   Жена на 30. Отдавна не живея с нашите, а от няколко години живея в собствено жилище. Откакто работя сериозно не съм искала парична помощ от нашите. Когато заплатата ми беше по-ниска, са ми помагали с някои по-големи разходи, помогнаха ми и за жилището. За съвет ги търся понякога, но рядко.

Няма нищо по-хубаво от това да си отделен. Научаваш се да си организираш нещата, да си поддържаш дома, да си разпределяш средствата. Не се подпираш постоянно на други хора. Имаш собствена територия, както и терен да се виждаш и с приятели, и с мъже. Самочувствието е друго, покритието също.

Да, много е удобно да си спестиш наем и да знаеш, че винаги има кой да ти изпере гащите и да ти сложи манджата, когато те мързи. Но така не се израства. Което не значи, че излизайки от вкъщи, тези неща автоматично ще се случат. Има хора, които живеят отделно, но пак са виснали на техните по един или друг начин. Или пък са се затворили вътре и не се възползват от самостоятелността си. Така че пак трябва да се дърпа напред, но със сигурност излизайки от родния дом вече си спечелил една голяма крачка.

22.   И да ми давате минуси, нещата които казах са си така. Независимо дали ви е изгодно. ;)

23.   А за огромните заплати в България, с които един 18 годишен да плаща квартира, консумативи, да се храни и облича, да си плаща учението, че и да пести за собствено жилище да кажеш нещо? Пусни една тема за това каква работа и с каква заплата работят 18-19 годишните и най-вече З А Щ О?

24.   Хората нямат пари съседите ми живеят в двустаен апартамент, с две деца са, една баба и родителите. На ми е трудно да си представя как се справят, аз съм човек който държи на личното си пространство.

25.   Лесно е да говориш "не сте самостоятелни и пр.", ама я поживей на 600-700 заплата с 300-400 наем, пък тогава приказвай. В малките градове с тази криза сега работа няма или масово е за 700, жилищата са ужасно скъпи, да теглиш кредит- ако останеш без работа или се разболееш, отиде ипотеката...Защо като имаме къща с достатъчно място, да се вра по квартири и да тъпча гушите на хазаите, а у дома стаята ми да стои празна?

26.   Не, абсурд. Живяла съм до 20 години и се изнесох, не съм получавала никакви пари. На 25 вече имах дете, сега съм на 30 имам второ. Напълно самостоятелна съм, дори и финансово мога да издържам семейството сама ако се наложи. Също и никога не съм харесвала мъже, които сюживеят с майките си или майките им имат някакъв контрол над тях.

27.   "На Запад след като детето стане на 18 г се обединява с двама приятели и наемат общ апартамент."

Абе да, ама моите приятели на запад са обиколили Европа по 2-3 пъти, преди да станат на 20 години. Как? Малко народ познавам с богати родители, но освен един случай, дори и тези с повече възможности са се хващали на работа на 14, било то като касиери, като разносвачи на пица, помощници в кухни, някой дори са се занимавали с музика, помагали са за органичиране на събития и прочие и са взимали пари за тая работа, която рядко е била повече от 16 до 20 часа на седмица, а отделно са имали и стипендии.
Единия е бил касиер в Била. Аз, като бяха на 14 била не наемаше касиери на тая въчраст. Чак на 18. Заплата беше ... 460 лева тогава. Това момче е работило за 21 лева на час. НА ЧААААС! На 14 години!

На 15-16 записват професионални училища за професии, ако не искат нещо по-академично. На 18-9 вече са с кетапа и година-две професионален стаж и тамошните им заплати! Познавам пекари с по 8000 лева доход и на по 24 години. И казват "Аз тепърва започвам", а у нас 1200 лева, ама на 32 години, а преди отва е било 750 лева,колкото да не умре от глад, нищо че става в 4 сутринта и работи до 3-4 следобяд.

28.   До ком 27. На Запад има по-високи заплати, но и по-високи разходи. Сега ще ти сметна. Заплата от 2000 паунда във Великобритания. От нея автоматично държавата взима 35 процента за данъци и осигуровки. От останалото човек плаща минимум 500 паунда за квартира. После плаща за ток или газ, за транспорт, за храна, дрехи-те могат да е купят на намаленията през юли и януари. И ако човек не ходи никъде, освен на работа остават малко пари, които да спести. Там чаша вино е 5 паунда, чаша уиски-30 мл е 5.5 паунда, тоест около 13 лева за чаша. И те не са заринати в пари, както -неизвестно защо- се смята в България. И ако трима приятели си наемат общ апартамент, а не сами и си плащат само за стая и за консумативи, нещата не са толкова невъзможни.

29.   Аз пък точно наопаки - имах свой апартамент, който продадох понеже по няколко месеца не живеех в него, защото обичам да пътувам и работата ми го позволява и след като се върнах живях малко под наем, половин година, ама ми се стори неизгодно да плащам 1000 лв. и се върнах при баща ми. Над 30 съм, разбираме се добре с него и не ми е проблем. Той е вече възрастен и дори се радвам, че съм покрай него, защото последните години, когато все ме нямаше му беше доста тежко и мъчно все сам.
Сега си пием биричката заедно, хапваме си, играем табла и ценя тези моменти. Уикендите го водя от време на време на риба
Така, че не виждам нищо кой знае какво да живееш с родителите си, като някой, който доста рано се е изнесъл, бях на около 20, когато ми излезна късмета с работата и успях да си купя собствено жилище сам

30.   Защо? Защото е логично. Ако човек не е с намерение да прави семейство няма никакъв логичен смисъл да се изнесе. Ако излезеш на квартира - плащаш пари в канала, които никога няма да си върнеш. Ако решиш да си купиш апартамент с ипотечен кредит - лихвите обикновено са големи, защото заема трябва да е разточен за 15-30 години. Истината е, че това не е само Български проблем, макар че на нас така да ни изглежда. Имам първа братовчедка в Испания, която направи грешката да си купи апартамент с 35 ПОДЧЕРТАВАМ 35 години заем, който дори детето ѝ ще изплаща. Мажоритета от хората в западна Европа живеят под наем,защото родителите им дори нямат имоти. Отделянето от "семейното гнездо" има смисъл, когато 1 е добро финансово решение и 2 е нещо нужно и необходимо. Да и аз не съм фен на това 3 поколения хора да обитават 1 жилище, но смятам че няма никакъв срам човек да живее с родителите си, особено при положение че "обикновеният" труд в България се заплаща много ниско. Има една шепа професии, които позволяват на човек под 35-40 годишна възраст да си изплати апартамент за 5-10 години, а да не говорим да събере пари и да го купи директно.

31.   Момиче на 21 години съм, живея сама и сама се издържам.

32.   Номер 21 напълно съм съгласен с мнението ти относно самостоятелното живеене. Само ми кажи как успя сама на двадесет и няколко години да се сдобиеш със собствено жилище. Аз имам над 20г.стаж и дори не мога да си мечтая за собствен дом.
Иначе познавам хора, които живеят с родителите си, но са достатъчно самостоятелни, а и подпомагат достатъчно семейния бюджет. Освен това се включват в ежедневни домакински задължения, ремонти и т. Н.

33.   Номер 20, благодаря, че си отделила от времето си да ми отговориш на коментара. Но това е твоето мислене за живота. Аз не смятам за редно и нормално да работя обикновена работа и да не съм на социални помощи, а в същото време да ми се налага да ходя със скъсани чорапи и да пазарувам само на промоции. Защото в България с тези доходи пазаруваме само на промоции най-големите боклуци. Съжалявам, но един живот живея и едно тяло имам, не смятам за редно да го тъпча с боклуци. Моето тяло не е контейнер.
От един месец живеем в чужбина с моя приятел и дано успеем да се задържим. Работим доста по-“тъпа” работа и дори с наема пак изглеждат нещата по-добре, отколкото в България.
Ж21

34.   Жена съм на 23г. Когато бях на 17 родителите ми се изнесоха да живеят на село. Оставиха ме в квартирата сама. Първите години ми даваха пари - към 10 лв на седмица да преживявам някак си. Взимах и стипендия от училище. Беше ми много трудно да свикна, да си готвя, да чистя, да заделям пари за дрехи и неща от първа необходимост. Завърших, родителите ми се върнаха за кратко и после пак заминаха. Този път взеха да ми намаляват даването на парите - по 5 лева на седмица, не на ден. Вече работех. Реших, че няма смисъл да следвам, намерих си работа, две години по късно събрах с много усилия пари за кола. Въпреки, че нашите не бяха никак съгласни си я купих. Мога да кажа, че именно тя ме научи да бъда отговорна и да се грижа за нещо друго освен за себе си. Ето ме и днес. Живея почти самостоятелно в квартира, наета от нашите, те са на село, пари вече не ми дават. Сметките си ги покривам изцяло самостоятелно, освен наема. За него все още те плащат. Достигнали сме до консенсус, че ако се наложи и аз да плащам наема, по добре да се изнеса в нещо по-малко. Възможностите ми са ограничени.

35.   До 28

Мерси за безмисленият отговор, празните и криви непоискани сметки и нежеланото мнение!

До 30

"Защо? Защото е логично. Ако човек не е с намерение да прави семейство няма никакъв логичен смисъл да се изнесе. "

Какво ще кажеш за - Искам да живея сам, а не със родителите си, които не ми споделят интересите и ми държат смекта за всяко нещо, от рода на това, кога си лягам, с кого си лягам, какво ям, какви мебели си взимам и прочие? Нелогично? За теб, може би. За мен, не толкова. А коя ще е тази, да с енавие да прави деца с маминото синче, дето на 28 живее с мама?
Или другото - в моят не особено голям град няма НИИИИЩО друго освен семейестовто ми и няколко приятели, кеото да си струва. Няма музеи, няма театър, няма магазини, освен хранителните, няма свестни ресторанти, остави настрана гурметата ... всичко е селска кръчма, няма добри барове, няма галерии, няка клубове по интереси, освен народни таннци и риболов., няма добри училища, няма университети, няма свястна работа, няма добри услуги, нито добри специалисти, няма свестни болници, няма къде да си ремонтирам колата, защото тук, освен голф, астра и мазда, друго не знаят как да правят.
Или тези неща са си "ок". Да, ако си затворен интровертен домашар, предполагам, че нямаш зор ... но не всички са такива!

36.   32, както казах, родителите ми помогнаха. Те имаха тази възможност и разбирам, че не при всички е така. От своя страна обаче, последните две години се трудих здраво, и тази година си изкарах достатъчно за да си покрия апартамента. Извадих и късмет, работата ми го позволи, но всичко дойде в следствие на много положени усилия и всички умения, които съм натрупала през годините. Нямаше да се случи, ако си бях останала вкъщи и гонех удобното или чаках мама и тати да ме издържат до безкрай. Но парите няма да използвам да си изплатя апартамента, голяма част вече е реинвестирана и се надявам да ги увелича.

А иначе, в България е в пъти по-лесно да си самостоятелен, отколкото в чужбина. И наемите и апартаментите са много по-евтини. Един приятел се премести в Англия, къщичката на хазяите струваше 500 000 лева, а дали не беше и евро. От онези мъничките, които ги дават по филмите. Някакво градче в близост до Лондон, стигаше се с влак, билетът излизаше десетки евро в посока. Смятай.

За да постигнеш нещо, трябва да излезеш от зоната си на комфорт и да се бориш за повече. Ако не можеш да го постигнеш, стой си на удобното, но не очаквай другите да си затварят очите за значението на това и да те третират наравно с други хора, които са те надскочили. Ти си намерил оправдания, те са намерили начин. Просто не сте на едно ниво.

От 21

37.   Хаха, чета коментарите и ми става лошо. Повечето били самостоятелни със собствено жилище, независими... Може ли да ми кажете как на 20 години имате собствено жилище? Май така омразните Ви родители са го осигурили или приятел/приятелка Ви, страшна самостоятелност. Какво лошо има, разбира се, ако условията го позволяват, да живееш при родителите си и да си помагате, когато има нужда? Примерно- имате къща на 2-3 етажа близо до града, наместо да живееш ти на единия етаж, а те на другия, Ти отиваш в някоя мизерна квартира някъде и половината ти повече заплата отива за разходи. Слагам 800 лв средна чиста заплата- 300-350 лв. е най-евтината квартира, 100-150 лв. са ти минимум битовите сметки (телефон, интернет, ток, вода, парно, такса за входа), транспорт- 50лв на месец. Колко ти остават? А храна, а дрехи, а д-р консумативи ( препарати за почистване и пране, паста за зъби, тоалетна хартия, вода за уста, дезодоранти и парфюми, шампоани и т. н. ), а ако искаш да отидеш някъде? И тук не слагам разходи за прегледи, лекарства, да отидеш на зъболекар, а още по-малко за домашен любимец или кола, ако имаш. А ако живееш в къщата при родителите си се получава разделяне на сметките, не плащаш наем, помагаш им и те на теб, когато имаш/имат нужда, намаляване на разходите за отопление най-вече, по-лесна подръжка на имота, който притежавате. Едно е примерно един човек да поема разходите за ремонт, покупка на мебели или уреди сам, друго е разходите да са поделени. А и в крайна сметка, този имот след време го получаваш ти. Това разбира се е мое мнение и горе написаното не се отнася за хора, тип паразити, а за нормални хора, които поемат отговорност да си разделят т. нар. домашна работа по равно. Примерно единия готви, другия чисти, единия гледа насажденията по двора, а другият домашните животни и т. н.

38.   Аз не виждам нищо ненормално. Защо се насажда мнение, че е е срамно едва ли не? Срамно е да те хранят те и да ти плащат сметките. Аз съм мъж на 37 и от 21 г си живеех сам мислейки така. Съпругата ми не е българка, не е даже и европейка, а от Азия. Когато се запознах с нея беше на 24 и ми каза, че живее с родителите си, брат си и дядо си и баба си. Тя си работеше и реално плащаше повечето от разходите. Когато я попитах защо - каза ми, че възрастните хора трябва да живеят с младите, за да не се чувстват самотни и изоставени, особено дядовци и баби. Замислете се как под предлог самостоятелност тук в Европа зарязваме и родители, да не говорим за дядо и баба, да ни виждат по 1-2 пъти годишно. Аз лично бях впечатлен от духа на конфуцианството, уважението и грижата за по-старите от семейството. Нима това не трябва да е приоритет пред това да имаш терен да опраскаш 10 мацки или да се напиваш с приятели? Аз промених мнението си коренно и горчиво съжалих за години пропиляно време мислейки само за себе си. Жалкото е, че моите дядо и баба си бяха вече отишли, но на родителите си обръщах много повече внимание, даже след като се ожених и след като жена ми дойде при мен и ни се родиха деца.

39.   Аз се изнесох на 19 за да уча в друг град. Такава ми беше специалността, че нямах време за работа и родителите ми помагаха финансово. Нарочно живеех на общежитие или във възможно най-евтините квартири, за да не съм в тежест. През летата работих, а със спестените пари си плащах семестрите.
На 20г. останах без един родител и нямаше място за лигавене. Ясно ми беше, че трябва да се стягам и да не приемам всичко за даденост. Аз дори нямам баби и дядовци на които да разчитам. Освен 1 апартамент в който живее майка ми, нямам други наследствени имоти или земи.
След като завърших, веднага се преместих да живея в чужбина. Вече съм към 30 годишен и около 10 години живея самостоятелно. Като съм в чужбина, нямам нужда от пари от майка си, заплатата ми стига. Като се прибирам на почивка в БГ, тя си ми дава 100лв. като подарък, я за рожден ден, я за добре дошъл. Бих казал, че аз и приятелката ми сме нпълно самостоятелни.
Според мен, хората като мен, които не са имали големи възможности сме по-организирани и борбени в някои отношения. Развиваме се по-бързо и не търсим от никой нищо.
Имах един съученик с двама родители и живи баби и дядовци. Всички бяха добре и с по няколко имота. Та този мой бивш съученик, в момента работи някаква калпава работа за минимум заплата, но е добре, защото е на хранилка от родителите си, бабите си, и апартамента му всъщност е на баща му. Направо паразитира над гърбовете им, но който има, има. Аз такова нещо не мога да си позволя, защото нямам.

41.   В някой страни е напълно нормално хората да си живеят със семействата! Италия, Гърция, Испания и т. н. не осъждат такова поведение. Дори не виждам какъв е проблема? Като си заедно със семейството си в голяма къща и се спогаждате, тогава защо трябва да се делите? Имате си всички личното пространство, а и си помагате, както можете. По-младото поколение ще отиде да плати сметките, ще напазарува, ще купи лекарства за болните си родители и т. н., по-старото поколение пък ще сготви, ще поизчисти и т. н. Живота и на 2те поколения
става много по-лесен. Аз съм близо на 30 и живея със семейството, но не точно "под един покрив". Имам си собствен апартамент в семейна кооперация. Напълно ме устройва!
Успех и спрете със злобата....

42.   При вас момичетата е по-лесно да се изнесете от вашите - просто в 99 % от случаите си намирате "спонсори" - или живеете при приятел, или си намирате чичко паричко...
Факти!

43.   Не, живеем отделно и двамата. Който има желание учи, работи и спестява. Който няма желание, си намира оправдание. И на нас ни беше непосилно на по 20 да извадим кеш за апартамент, но нали затова са банките? На нас ни стигат доходите за ипотека, а все пак живеем в същата държава :).

44.   Аз също искам авторът/авторката да се отчете защо се обръща само към тези до 35. Предлагам докато не го направи, да не му/ѝ пишем повече.

45.   Хм, интересна тема си пуснал, Авторе.

Ще ти кажа какво е положението при мен и моя мъж - двамата от години живеем под наем, въпреки че съпруга ми има апартамент, преписан от едната му баба. Ние сме единствените от родата на мъжа ми, които си позволяваме такъв непосилен за нас " лукс" - да плащаме и да живеем с години на квартира, въпреки че в апартамента на мъжа ми има и място ни ние като семейна и брачна двойка да живеем. За толкова години сме сменяли по няколко квартири, добре че тази квартира, в която живеем и досега можем да я ползваме и за постоянно.

Причините да напуснем апартамента на бабата на мъжа ми бяха по настояване на един проблемен и заядлив съсед и роднините на мъжа, въпреки аз и мъжа ми че нито сме проблемни съседи и хора, а и сами си плащаме всичко - битови сметки, консумативи, та даже и помагахме с нещо на баба му.

Всички с лицемерно" притеснение" и " загрижие" към баба на мъжа ми настояваха ние да напуснем, с предлог - " ама не трябва стари и млади да живеят под един покрив", " ама вие трябва да сте самостоятелни"....
На пръв поглед всички изглеждат прави, но какво всъщност се оказва? Аз и мъжа ми бързо се изнесохме от апартамента на баба му, плащахме си с години за няколко квартири и въпреки всичко се справихме с предизвикателствата, които ни предлагаха годините.

Съседът, който така настояваше да се изнесем, та дори и се заканваше на мъжа ми, че щял да ни изхвърли, включително и с багажа ни, при неговото семейство се случи следното - единия му син се шири преспокойно в апартамент му с приятелката си, която му е и родила дете. Големият му брат го няма. А съседът се отдаде с жена си на спокоен и безгрижен животец на село. И още нещо - той хич не пита за бабата на мъжа ми, а преди уж проявяваше някакво си " загрижие" за нея.

Роднините на мъжа ми - всичките до един и по двете му линии живеят в собствен дом, нито са на квартира, нито на общежитие. Братът на мъжа ми пък живее при приятелката си ( неофициалната ми етърва), от която има и малко дете. Неофициалната ми етърва пък е завършила образование в чужбина, има няколко имота от родителите си, и с които едва ли може да се похвали че ги е придобила сама. На всичкото отгоре, неофициалната ми етърва не уважава свекърите ми и изгонила от някои жилища собствените си родители и даже не им позволява да виждат единствената им внучка. Братът на мъжа ми и на него не му е лесно, понеже и е неофициално зет на родителите й, които определено не са бедни хора, едва едва горкия получава благосклонност от нейно " величество" етърва ми, но понеже и майка му го е, меко казано "изгонила", за да бъде самостоятелен ( както и направи това и с мъжа ми), и той живее при приятелката си, все пак и детето му има нужда от баща, не само от майка си.

Какво стана с бабата на мъжа ми? Тя е на доста стари години, доживяла е какво ли не, хубаво е, че и сега е жива и здрава, но въпреки това тя не може вече за някои неща сама да се обслужва. Иначе тя е доживяла е да види единствената си правнучка от брата на мъжа ми - един от четирите й внуци.
Самата тя живее сама в апартамента си, но най- изненадващото в случая, е че мъжа ми е този, който по- често ходи при нея да й помага и да й носи храна. Заядливият съсед на бабата отдавна е на село с жена си, останалите й внуци и други близки - са вероятно много заети за да й обърнат поне едно внимание или пък да й се обадят по телефона. Неофициалната ми " самостоятелна" етърва пък хич не я грижа за бабата, която е и баба на приятеля й и прабаба на детето й.

Желанието на бабата на мъжа ми е поне всички от нейната рода да дойдат на погребението й, а на мъжа ми каза, че ако почине той с мен да се върне в апартамента й, от който така позорно биде изгонен. Колко хора от родата й ще дойдат на погребението й ще се види, а дали и мъжът ми и аз ще живеем в апартамента й - пак е под въпрос, нищо, че по документи моя мъж има наследствено право. Дотогава аз и мъжът ми ще си живеем под наем и ще мъчиме. И въпреки, че живеем под наем и сега гледаме нещичко да спестяваме, макар че не се знае какво ще е положението утре - ако няма работа, няма да имаме и този покрив под наем.

46.   38, значи жена ти в крайна сметка въпреки принципите си заряза семейството, за да можеш ти да прекарваш повече време със своето? !? И за протокола, не виждам нищо лошо и егоистично в това да си дириш сам щастието. Ако бях останала в бащината къща, също като родителите си нямаше да свързвам двата края. Когато правиш деца, даряваш живот и те са свободни да поемат по пътя си, не си раждаш аниматори и болногледачки.

47.   Еха 36, само как ги цитираш тея клишета за зоната на комфорт, сякаш вчера си чела някоя от безбройните книги за личностно самоусвършенстване. По-добре приеми, че са ти се получили нещата лично на тебе и не започвай с глупостите за зоната на комфорт. Защото на всеки напуснал тази прослвута зона, сигурно само един на десет му се получава, на останалите девет не.

48.   Да, живея с нашите /с който е останал от тях/!

Знаеш ли колко е хубаво да прекараш повече време с родителите си, докато са живи? Мога да ти го гарантирам - аз лично съжалявам за всеки загубен ден, в който бях далеч от майка ми преди тя да умре преди две години. Докато съм жив, винаги ще мога да "заживея самостоятелно", но времето, прекарано с онези, които са ме създали, е налично само сега.

За протокола - напук на разбиранията ви да живееш с родителите си не значи да зависиш от тях. Пак можеш да си самостоятелен в почти всяко отношение, т. е. да си вършиш сам задачите вместо да си като голямо бебе, чакащо другите да ти прислужват. Разликата е само в това, че ще виждаш как този човек остарява, ще бъдеш там, когато се нуждае от теб, той ще вижда живота ти и ще се гордее с успехите ти, ще ти каже добри думи, когато се провалиш и имаш нужда от това. Този човек ще продължи да бъде част от живота ти, с което ще му благодариш за това, че е поставил началото на същия.

Нищо лично, но част от това да си самостоятелен е сам да решаваш как да живееш живота си, така че изненада! Да живееш с родителите си по свое желание е самостоятелно вземане на решение относно твоя собствен живот. Сам ковеш съдбата си, така да се каже.

49.   47, аз такива книги не чета. Факт, че на мен ми се е получило, но също факт, че дойде в следствие на труд и усилия. На други хора в същите обстоятелства животът им е провал, защото не пожелаха да си мръднат пръста в посока това да се развиват. Ако си решил да си стоиш на едно място, за да не се окажеш от тези, на които не им се е получило (и които са много по-малко от 9/10), не се сърди, че някой не те иска поради тази причина. Особено пък хора, които за разлика от теб са се борили и са постигнали нещо в живота си. А успехът няма кой да ти го гарантира, но деградацията в другия случай ти е сигурна.

Между другото, питах приятеля си, оказа се, че къщата в Англия е струвала 500 000 паунда.

50.   До номер 49

Нямаш право да казваш, че живота на останалите хора, които не мислят като теб е провал, всъщност така и иначе не си ясно казала в мнението си какво по-точно си постигнала от повечето българи, живеещи в България, че да се мислиш
за повече от тях и за "успяла".
Ще е добре за теб да бъдеш скромна. До колкото до това дали трябва хората, които имат собствено жилище да взимат и изплащат жилищен кредит, само и само да се "доказват" пред другите, че са "самостоятелни", то по- добре да не го правят, защото ще се провалят. Една част от хората в този форум говорят за семейни ценности, които определено липсват в живота на "успяли" самохвалковци и самохвалки.

За съжаление, не само в България, но и в Западна Европа я чака поредната финансова и икономическа криза, да се правят на "самодостатъчни "и "самостоятелни" хора, които също като повечето свои съграждани българи имат недвижим имот по наследство, е меко казано глупаво тяхното поведение. Не е лошо хората, които държат на семейството и семейните български и християнски ценности, лошо е ако има хора, които апелират за "самодостатъчност" и "самостоятелност" и се фукат с тях, въпреки, че не са ги притежавали даже и като новородени пеленачета.

Ще споделя едно мое наблюдение, един от приятелите преди няколко години ни съветваше да живеем под наем, ние така или иначе от години и до ден днешен живеем под наем, защото нямаме друг избор, а и аз и мъжа ми сме на мнение, че е рисковано и неразумно да теглим жилищен кредит, особено когато мъжа ми има и наследство. Та този приятел и до ден днешен живее при родителите си, въпреки че може и да си позволи и да живее под наем. Хубаво е, че този наш приятел е при родителите си, но защо трябва да съветва мъжа ми да бъде " самостоятелен" и далеч от близките си, като при положение, че той самия живее с родителите си? Мъжа ми с мен живее на квартира, но не е отрекъл от близките си и роднините си, и въпреки и това жилищно неудобство, той посещава престарелата си баба и й помага с каквото може, не забравя и родителите си, и аз нямам правото дори като негова жена да го " съветвам" да обърне гръб на родителите, брат си и близките си. Нямам това " право"!!!!

Ето това ме дразни, хора, които като приятеля на мъжа си и хора като номер 49 говорят за "самостоятелност", а на практика никакви ги няма.

51.   " Ако пък изглеждат самостоятелни и живеят в отделно жилище под наем/на изплащане, младите в повечето случаи получават редовно месечна финансова инжекция от родителите, за да "си помогнат", чуват се ежедневно по телефона за "инструкции" от техните и съвети за щяло и нещало... Т. е. НЕ са самостоятелни, дори и да са отделени в отделно жилище. "


Авторът/ авторката може ли да сподели на читателите как е достигнал / достигнала пълна независимост от родителите си? Според автора/ авторката на тази статия и ние - мъжа и аз сме НЕ самостоятелни, и
при нас " не е отрязана пъпната връв" въпреки че живеем сами с години под наем и без финансова роднинска " помощ"?

Нека да бъдем "несамостоятелни " в очите на психично болни хора като автора/ ката, въпреки че мъжа и и аз при всички изпитания, които сме имали поддържаме общуване с най- близките ни - нашите родители и роднини, именно защото те са най- важните. И защото за нас не е от значение мнението на някакви скапани хора като автора/ авторката на тази тъпа статия, които надали нещо са постигнали сами в техния живот и надали с нещо са допринесли за благото и доброто на другите и за семействата си, понеже такива като автора/ авторката не са нормални хора, а са самозабравени егоистични л.... а....