Омраза към най-близките - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Омраза към най-близките
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 1067 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 18 години и дори не съм сигурна как стигнах дотук, както и защо споделям живота си с напълно непознати хора. Факт е обаче, че сега съм тук и очевидно ще започна да разказвам. Родителите ми са разведени, откакто съм на и живея със семейството на майка си. Баба ми и дядо ми заминаха за Америка малко след развода. Та бяхме аз и тя-нито тя бе идеалната майка, нито аз дъщерята, която и се подчинява безусловно. Откакто се помня, винаги е била на моменти- веднъж се съгласява за неща, които съм си мислела, че никога няма да ми позволи, а друг път е крещяла за такива глупости, че съм се чудела за какво въобще се ядосва. Като го погледнеш отстрани, всичко изглежда нормално и до голяма степен приемливо. Но вимаги, дори и за най-малката грешка, ме обиждаше с думи от сорта на "говедо", "животно", "мърша". Тези думи ме обиждаха, наистина, но най-гадно ми ставаше, когато ми казваше, че не ставам за нищо, че няма да успея сама в живота, че нищо не мога. Толкова пъти ми го внушаваше, че накрая наистина и повярвах. Не мога да кажа. че ме е накарала насила да мисля тези неща, защото аз самата ги приех за чиста монета. Причината бе проста-наистина грешах във всичко. Каквото и да направя, бе по грешния начин, каквото докоснех се чупеше и най-гадното в тази ситуация е факта, че давах всичко от себе си и учудващо, отново грешах. Колкото до баща ми, звънеше ми смо в неделите, когато трябваше да ме взима, според съдебното решение. Той има друго семейство и още две дъщери. Те са мои сестри и наистина ги обичам, ножена му ме мачкаше непрекъснато. Аз истински я приемах за близък човек и дори не осъзнавах как в един момен ме иска, а в следващия, ме гони от къщата. Баща ми от своя страна, звънеше само когато сестрите ми искаха да ме видят. Иронията е, че е толкова наивен, че тази жена го въртеше както си иска. Когато тя ме обиждаше, той ме защитаваше. Когато едно лято бя с тях на море, май около четиринадесет годишна, тя пак ме обиди и баща ми ме защити, Скараха се жестоко и тогава майката на баща ми ме обеди, че е по-добре да стоя далеч пт тчх. Убедена, че заради мен може да си развалят семеството по думи на баба ми, аз се отдалечих. Баща ми звънна точно два пъти и когато отказах д отида, той сякаш ме забрави. Звънеше само по празници и ми даваше пари, това поне правеше. В другата къща пък си дойдоха другите ми баба и дядо от Америка. В този ден бях готова да вдигна празник. В началото всичко беше супер- говорехме си, тч започна да плаща всичките ни сметки, макар че не съм сигурна с какъв акъл започна да го прави сама и дори забрани на майка ми да прави много от нещата, които преди ме дразнеха в нея, но не можех да контролирам. Тогава обаче започна и командоренето. Когато се карах с баба си, майка ми и пригласяше и двете се нахвърляха върху мен, Те, естествено като самата Майта Тереза, каза на майка ми да не се меши в скандалите ни. Освен това започна и непрекъснато да говори против другата ми баба. Причината за това е развода на родителите ми, след като баща ми е пребил майка ми, зради изневяра. Искаше аз да ходч там, за да може да омъсти на майката на баща ми, понеще мащехата ми полудяваше всеки път, когато стъпнех в къщата на свекърва и, и правеше скандали, Аз бях толкова разочарована от безхарактието на баба си и безразличието на баща ми, че им казах, че осъзнавам че не ги е грижа за мен. Баща ми не отдаде особено значение, заявявайки, че ще ми звъни по дв пъти на година, а баба ми каза да мисля каквото реша, само да съм добре. Прекъснах отношения с едните, но нчх с ильзията, че все още имам семейство, което виждах в къщата, в която живеех. Каква идиотка само! Преди да се случи тази ситуация с баща ми, майка ми роди от бившия си приятел син, но по-късно се разделиха о той замина за Англия. Ето ти сега и непрекъснатото : "Ела да го гледаш, за да свърша това", или "Днес няма да излизаш, за да гледаш брат си". Караха ми се за това кога ставам и си лягам, в колко се прибирам и кога излизам, какво ям и защо. Само ми натякваха как за нищо не ставам, само че и двете, което още повече влошаваше положението. Бяха настроени потив приятелките ми и провалиха всичките ми хубави поводи, около завършването и приема в университет. Накрая се скарах с баба си за поредната глупост и тч ми забрани да не излизам, докато не ида да уча. Добре, че поне започнах работа, за което пак никой нищо не казаи не съм по цял ден с тях. Има и още- друга причина за ниското ми самочувствие е, че заеквам, едра съм и ходя като патица, заради плоско стъпало. Заекването ми изчезваше, заради ходенето на логопет, но се връща пак, задари сттреса. Тъкмо когато мислех, че съм се отървала, то се върна пак. Знаете ли какъв кошмар е да те приемат в специалност Начална и предучилищна педагогика, а да не можеш да говориш? ! Освен това дядо ми се бори с рака вече от три години и болестта го срина. Умира от болки, по цял ден лежи и е на памперси. Тези жени го гледат, а аз стоя при брат ми вечер до около 10. Сега се чувствам срината от всичко- дядо ми умира пред мен, живея с хора, които мразя и не мога да получа свободата да се живдам с най-близките си приятелки, които за мен са като семейство. "Колко е проста! ", би си казал някой, все пак как не съм видяла по–рано с какви хора съм контактувала и съм смятала за семейство? Така е, защото аз живея за близките си и трябва наистина да ме смажат, за да се откажа от обичта си към тя. Сега имам нещо като депресия, на която преди гледах с присмех и мисля само за самоубийство. Момичето, което обичаше живота, тоя вечно щастлив малоумник, днес иска да се откаже и всичко да свърши-обидите, комплексите, страхът от загубата на близък, непохвтността, транните погледи на хората, заради походката, които ясно си казват, че я мислят за луда. Каква мелодрама само, голяма фюлмарка съм и не се понасям, заради това, но ето, Та, ако някой е прочел всички тези излияния, благодаря и може би моля за съвет как да постъпя, за да оправя поне малко нещата, защото не ми се лети от сгради, заради пристъпи на отчаяние и тъпи мисли. Само да вметна, това не е турския сериал на баба ми. нито пък очаквам нчкое внезапно чудо, което просто да ми промени живота, просто написах един ферман.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 8 месеца
hash: 9cf29eb198
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Виж сега, не се занимавай с всички тях, те са токсични. Стисни зъби, завърши училище и замини да учиш надалеч от всички тях. И се справяй сама с живота. Тръгни на психолог, ако е нужно и намери себе си. Има телефон 116 111 за деца е. Ако искаш се обади, анонимно е.

 
  ...
преди: 3 години, 8 месеца
hash: a57cb29247
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Виж, първо трябва да разбереш защо хората принизяват и се държат по определен начин, както е и в твоя случай, когато те обиждат и ти казват, че от теб нищо няма да стане.
През по—голямата част от деня хората киснат, буквално са натопени в някаква негативна емоция, която е следствие от това, че са реагирали на нещо в средата, която обитават. Баба ти се изнервя, че ядеш шумно. Майка ти те принизява, понеже вътре в себе си се чувства зле и иска да си излее захира върху теб. Хората във фейсбук са злобни и се кълват за какво ли не, обиждат и принизяват, реагирали на някаква новина или на нещо, с което не са съгласни. Ти това не можеш да го промениш. Ти искаш майка ти, мащехата ти, бащата ти, бабите ти, всички тия хора да разберат, че с поведението си те нараняват, като смяташ, че разбрали това, те ще променят отношението си към теб, а оттам животът за теб ще е по—лек. Проблемът е, запомни това добре, че хората не могат да мислят извън емоциите си. Дори и някакси да проумеят с ума си какво ти причиняват, само малко след това през деня, след първото раздразнение —примерно баба ти е чула изказване на Тръмп по телевизора, което я е вбесило— познай на кого ще си го излее. Тоест ти искаш външната. среда да се промени, за да може ти да се чувстваш добре. Това няма да стане. Твоите родители са обикновени хора, като всички, които просто прехвърлят вината вън от себе си, като всички критикуващи тук, които са винаги недоволни очакващи нещо в живота им да се промени, за да се почувстват по—добре.
Та, понеже външната ти среда няма да се промени(поведението на вашите към теб), тъй като хората не могат да мислят извън емоциите си, те се давят. в тях, а емоцията винаги е пришита към мисълта, колкото повече си накиснат. в омраза, такива мисли ще последват, за да зациментират. емоцията, която изпитваш. Пример. Майка ти ти казва, че от теб нищо няма да стане, първо започваш да. изпитваш негодувание. После последва поток от мисли, с които търсиш да й докажеш, че не е права, после емоцията се превръща в лавина от гняв и така в един затворен цикъл. Честолюбието ти е наранено, мислят. те за човек, който не е годен за постигане на високи резултати и т. н. Тия хора няма да ги промениш, и не само тези, ами с напредването на живота ще виждаш всякакви—неизбежно е. И запомни още нещо важно, а то е, че щом някой казва нещо, не означава, че това нещо е вярно. Аз в поста ти виждам дълбока емоционалност, добро изразяване. на. мислите, накъде си се насочила в живота като. цяло? Какво искаш. да постигнеш? С какво би искала да се занимаваш?

 
  ...
преди: 3 години, 8 месеца
hash: a1dc6d4b8e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   По принцип и аз съм израснала в ужасно "семейство". Баща ми беше алкохолик и скандалите бяха ежедневие. Мечтала съм си да се разведат и да се махнем. Към днешна дата вече са разделени де, с моя помощ. Но пък сега като гледам твоят вариант, разведени, всеки с друго семейство, ти пък само дете, чувстваш се излишна навсякъде. Ако ще те успокои и моят баща всеки ден ми обясняваше, че от мен нищо не става и няма да стане, такива цветущи обиди имаше, че ме е срам да ги напиша честно казано. Да ти кажа в един момент спрях да му се връзвам, не ми пукаше колко ме обижда, защото не изпитвах уважение към него. Т. Е. Сам по себе си за мен той беше провал и съответно мнението му не струваше. Иначе към днешна дата се смея на някои случки, пример - той се прибира ужасно пиян, едва си стои на краката, вижда ме мен и започва да крещи, че съм била дрогирана, разширени ми били зениците. И си изядох шамарите. А имай предвид, че никога не съм докосвала наркотици. То да се смееш, да плачеш ли. Днес, след години, ми е смешно. При теб проблемът е, че явно ти е важно мнението на майка ти и баба ти. Помисли, че скоро ще си подхванеш живота в ръце, може да се изнесеш, да си самостоятелна. Повярвай ми, много ще ти олекне. Няма никой да ти натяква, няма да е нужно да се съобразяваш с никого, никой няма да те обижда. Мнението на тези хора, близките ти, си остава само за тях. То си е тяхно, да си живеят те с него. Ти си гледай теб. Идеални хора няма, няма и да има. Запомни го това, без значение походката ти. Когато се махнеш от тази обстановка и се успокоиш ще се оправиш с говора, ако е нужно пак на логопед ще отидеш. Мисли само и единствено в посока да се махнеш от там и да не си зависима. Останалото ще си дойде само с времето.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 8 месеца
hash: 94755944dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Като човек минал през това ти казвам, че е много тежко. Далеч съм от тях вече и пак много боли, спомените, тежките думи, усещането да те мачкат и да си нищо и в същото време да осъзнаваш, но да не можеш да приемеш, че всъщност това не е вярно. Приеми, че имаш определено количество енергия и време, инвестирай ги в работа, учене, спорт. Колкото по-малко време ти остава, толкова по-малко ще мислиш, кой какво рекъл и казал и се махай далеч колкото можеш по-скоро. Миналото винаги ще те преследва, но не си ли при тях, пак ще е по-добре.
По повод баба ти и баща ти, при мен и до днес й се подчиняват безусловно, а баба ви ми каза: Аз толкова неща съм направила за тея, защото тя взе мъж с дете.
Онемях, тя ме унижаваше, експлоатираше, посягаше. И баба ми и дядо ми не правеха нищо. Баща ми също. Защото тя горката взела мъж с дете. Тя е от едно село, дойде в София, получи жителство и друг живот. И в крайна сметка тя осъзнато е взела мъж с дете.
Представяш ли си какъв мироглед? Вярно времената са други, но не мога да си го представя и приема. Едно дете на 8 г. да влачи в снега торбата с пазар, защото е тежка и няма сила, премръзнало, чакало на опашка в тъмното, защото бяха такива времената докато тя си седи вкъщи на топло. Бях най-дребното дете в класа и до днес се храня много малко и същата тази, при условие, че няма проблем за парите да ми казва, ядеш много.

 
  ...
преди: 3 години, 8 месеца
hash: 897f0938bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Писна ми от логореи, вече не ги и чета! Можеше и с няколко изречения да си споделиш, по разбрана щеше да бъдеш.

 
  ...


...
преди: 3 години, 8 месеца
hash: e9ba1c2f89
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Първо ще ти кажа мило момиче, че много съжалявам за това, което преживяваш. Страхотно е, че си си намерила работа и тя те откъсва от тези хора. Ученето и новата среда ще са глътка свеж въздух за теб. Постарай се да оставиш старите проблеми зад гърба си и да гледаш само напред. Остановиш ли се в друг град НЕ СЕ ВРЪЩАЙ! Бягай, намери си работа и любовта, намери си нови приятели и не поглеждай назад. В душата си ти си един добър човек, който въпреки неволите търси вината в себе си. Човек не избира в какво семейство да се роди! Целият този стрес и напрежение са причина за здравословните ти проблеми. Веднъж далеч от тези хора ще се отървеш и от проблемите. Фокусирай цялата си енергия над това да завършиш и да си намериш работа в друг град. Това, че тези хора ще са далеч от теб и ще имаш нов живот е страхотен стимул. Не спомена на колко години си, но ако си над 18 никой няма право да ти казва кога да излизаш, ядеш, спиш и т.н


Съветвам те да не споделяш с никого къде живееш, работиш, дали си обвързана, имаш ли нови приятели или каквото и да било от новият си живот. Дръж се както преди със семейството си и веднъж напуснала просто смени телефона и прекрати контакт с тях.


Късмет, мило момиче! Не се предавай и помни, че живота е радост и тъга. Може би ти си взела цялата си тъга до момента и за напред те очаква само радост!

Кенди

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker