Споделена история от Семейство |
Да издиря ли баща си
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 1587 пъти
Длъжна съм да започна с това, че никога не съм изпитвала потребност да потърся биологичния си баща, нито от любопитство, нито за финансова изгода. Напук на всички сходни банални истории, тази разполага с магнетизъм, неподправена гордост и щипка любов, иска ми се да вярвам, но и не толкова.
Родена съм преди 34 години в далечната '86. Време, в което да бъдеш самотен родител изискваше смелост и твърдост. Това определя резултата, но не и същността. Същността се корени във връзката между майка ми и баща ми, която продължава във времето осем години. Разбира се, имам обективността само на едната страна и нищо не твърдя със сигурност. Не разпитвам и не се интересувам, заключенията ми се основават на подхвърляния във времето от майка ми. Това, че не познавам баща си и че не е бил част от живота ми, никога не ме е смущавало, единствено в училище се чувствах неловко понякога, винаги имаше някакви разкази за семейството, а аз пропусках бащата.
Двамата имали нормална връзка осем години, доколкото знам силна любов, поезия, бележки, писма. Доста хора ги познавали като двойка, тъй като семейството ми е от центъра на града. До един момент, в който майка ми заминава да упражнява професията си в чужбина. Тук има един спорен смътен момент - последната вечер преди заминаването на майка ми, отишла до тях, дочула разговор по телефона на баща ми с друга, на която казал, че тя утре заминава и ще се видят двамата. С цялата си гордост не са й били нужни обяснения, заминала. Май и той пътувал до летището, не се изяснили, подобно на филмовите сцени, в които единият заминава, а другият е отсреща и не могат да си вземат последно сбогом.
Майка ми работила няколко години в чужбина. Важна подробност е, че имала проблем и докторите й казвали, че няма как да забременее и износи дете. През тези години баща ми се оженил. Майка ми се върнала, той я търсел, по нейни думи се видели един път и си държи на него. Забременяла с мен, дори не предполагала. Усетила странен вкус в устата и когато го споделила с нейна позната докторка, тя й казала, честито - ти си бременна. Именно докторката я окуражила, независимо от обстоятелствата да ме роди, не била и първа младост.
Споделила с баща ми, а той отговорил, че детето не е негово. Тя гордо му заявила, че щом смята така, край, да не я търси, най-малко пък мен и го изгонила. Никога не го е търсила. По време на бремеността той се обаждал, мълчал на телефона, може би не е имал смелост. Никога не ме е търсил, поне аз не знам.
Споменах по горе, че дори не съм се замисляла над ситуацията, силно съм свикнала с това отсъствие, дори не отсъствие, а нещо, което никога не е било част от живота ми.
Имам връзка с мъж, която продължава вече десет години. Темата се прокрадва в предавания, в сюжети на филми и по този повод той ме е питал не ми ли е минавало през ума да го открия. Тезата ми е, че щом той досега не го е направил, каква съм му аз да го потърся. Той като мъж не може да проумее как ще има дете от някоя и дори няма да иска да го види, спорили сме два-три пъти на тази тема. За него като мъж, майка ми има вина и той се опитва да ме убеди, че дори да ме е търсил, аз не вярвам, няма да разбера. Майка ми никога не ме е настройвала против него. Друг довод на приятеля ми е семейството, изгуби майка си преди година, в тинейджърските години баща си и осъзнава какво е да си без двама родители. Майка ми е на години, без нея бих останала сама, имам братовчеди, но не сме близки. Покрай него започнах да се замислям. Доколкото знам баща ми има добър живот, живял е и в чужбина, казано ми е, че се е върнал в България, наистина не знам много. Споменават се негови синове, случайна информация през годините има и от трети лица. С днешна дата не знам нищо за него и как се развива животът му в момента.
Вие бихте ли се опитали да поставите нещата на мястото им след толкова години?
Нямам намерение да го търся с цел да ме признае, да ми даде името си, финансова облага, да доказвам, че съм му дъщеря. Не съм имала лесен живот, но съм свикнала да се боря и да се справям, и съм наследила гордост и его, но с годините осъзнавам колко пречещи са понякога.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: e23f422def |
|
1. Виж, смятам, че докато не го откриеш, мисълта за него няма да те остави на мира. Живееш само веднъж и според мен имаш право да познаваш баща си. Дори и да не е това, което си представяш и наистина да не иска да те вижда, поне ще разбереш кой е и ще зачеркнеш това от списъка с “дали да го направя”. Аз на твое място бих действала, защото няма какво да губиш от това да намериш баща си. Има два варианта: или ще е “боклук” с извинение и ще продължиш напред, или ще е свестен човек, който въпреки 34-годишното си отсъствие, ще те обикне отново. <3 Действай и не се отказвай, защото тази мисъл ще те мъчи през целия ти живот и когато станеш на възраст и най-вероятно баща ти ще си е вече отишъл от този свят, ще съжаляваш, че никога не си го потърсила!!
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: a0b36e8c4c |
|
2. Ако не те интерекува баща ти, поне братята и сестрите си опознай. А защо не и баща си да знаеш кой е?
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 4518ed87ad |
|
3. Преди години имаше история където майка търсеше дъщеря си която била родена през 1979. Подобна на тази която ти описваш. Как изглежда баща ти, а той интересувал ли се е, че има дъщеря
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 4518ed87ad |
|
4. Прочети историята : "Как да намеря детето си " и търся дъщеря си. Там две майки описват почти същата история каквато и ти. Приятеля ти запознат ли е по казуса за твоя баща? И какво знае за живота му. Дано е прочел историята и да се обосновите в това
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: e1e98e8bad |
|
5. Не звучи като баща ти да е искал да има вземане даване с теб. Ако е държал, досега да те е намерил. Майка ти няма как да е край теб 24/7 за да предотврати това. Най-много да намериш някой егоцентрик който се чувства оневинен и наскърбен задето ти не си го потърсила.
Твоя приятел изобщо, като всеки човек израстнал в нормално семейство не разбира твоята ситуация. Не е от мъжката гледна точка - аз също съм мъж и напълно те разбирам.
|
...
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 85eaa4273f |
|
6. Това е много личен въпрос, на който можеш сама да си отговориш според усещанията си. Както разбирам от темата и щом въобще си я написала, ми се струва, че искаш да откриеш баща си и другите му деца. Направи го, но не възлагай прекалени надежди. Независимо, че става дума за възможно най-близки роднини, все пак личния контакт е всичко. Щом сте били разделени дълги години, може да не те приемат положително отвъд първоначалните любезности. Макар, че нямаш материален интерес, както сама каза, те може да решат точно това и да ти е трудно да ги убедиш в обратното.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 5f46245059 |
|
7. Намери го дори и от любопитство. Но имай предвид, че щом той не те е потърсил толкова време, не се интересува от теб. Потърси го, но като научна експедиция. Без да възлагаш големи надежди на срещата. Ако искаш поговори и с психолог.
|
| преди: 3 години, 26 дни hash: 33714812d9 |
|
8. Много добре те разбирам. Майка ми ме е изоставила а баща ми е починал. И моят приятел ми казва да потърся майка ми но аз не искам. Аз мисля, че тя е тази, която трябва да ме потърси.
|
|
