Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Охх, какво да ти кажа, много добре те разбирам , въпреки че съм мъж. Мен ме съкратиха а жената пък тръгна на работа, и сега аз се занимавам с малките.
Но при това масово мъжемразтво, оплювки, самтиметри и другите гаври на днешните жени към мъжете нямаш абсолютно никакъв шанс за някой мъж ако ще да имаш и цялото време на света. Ако ще и пари да имаш.
Преди години да, но сега няма кой да се хване, освен ако не е такъв голям тарикат щото да те врътне и да изчезне.
Даже и до най-забитото село се надава такъв вой че и умрелите чуват- забрави.
Даже и още по-големи предизвикателства от сега те чакат с това момче, когато започне да пораства и да преминава през раьличните етапи. Просто ми стана мъчно за теб честно.

7.   А някои и работим... И се грижим за 16 месечно бебе...И сме в чужбина. А и майка ни е починала...

8.   Радвай се, че детето е здраво и си е при теб. А за ситуацията с мъжа и детската градина поговори с адвокат, може би има някакви юридически начини да издирите мъжа .

9.   Като нямаш полезен ход в момента, ще търпиш. Майка ти, колкото и да си недоволна от нея, не ти дължи нищо след като си пълнолетна, нито пък трябва да ти гледа детето, защото ти не си мислила с какъв мъж се събираш и раждаш от него. Жената си е в къщата, ако не теб не ти харесва, можеш да я напуснеш и да плащаш квартира.
За проблема с документа за яслата, потърси консултация с адвокат.
Колкото до това, че си сама, нервна и т.н. , никой не ти е виновен. Всеки човек живее такъв живот, какъвто сам си направи.

10.   Къде ти беше акъла когато го избира бащата и си вдигна краката за бебе ?????
Като сте сами и свободни хвърчите по небесата, пренебрегвате свестните, скромни и читави мъже а копнеете за разни лъскави типове които с разни отработени похвати ви завъртяват главите и ви вкарват в леглото. Така е като не мислите и прибързвате. Сега си сърбаш попарата която сама си си надробила и си носиш последствията.
От тук нататък се опитай да се събереш с някой по читав разведен мъж, но не разчитай на чудеса. Успей

11.   Ами това е смисълът на живота ви! Най-хубавото нещо в живота ви! Вие сте най-големите герои понеже сте се размножили! Що тогава все се чудите как да се отървете от смисълът на живота си и едва го търпите?! Това не е въпрос само към крайно неграмотната авторка. ;) Всичките до едни сте все такива. И мъже и жени. Жените пак донякъде се бъхтят и ги гледат тея досадни и непоносими най-хубави неща в живота им, а все невинните ганьовчета още от деня на раждането се изпаряват като пръдня от гащи. Хахаха Ама пък сме много свестни и все тея жени курви и кифли са ни виновни като влезем в споделито. Хахах Горките невинни деца.

12.   Какво я нападнахте, що да не иска малко време за себе си. Нормално е да си задава въпроси, не е лесно да си самотен родител. Аз, ако съм баба бих гледала внучетата на децата, нали са ми деца защо да не им помагам в това. Странни са ми родители, дето не са длъжни да си гледат внуците, явно едвам техните са си отглеждали. Нали бабите са за да си гледат внуците, Аман от егоисти.

13.   Автор:. До коментар 10 , първо че не е било както вие казвате ! Не коментирайте , като не знаете. Първо че не е бил някой богаташ с лъскава кола и второ бяхме заедно 8 години, но той явно се уплаши от отговорността да е баща и дим да го няма!

14.   До коментар 11: ти знаеш ли изобщо какво е всеки ден да ти се повтаря и върти, знаеш ли какво е всеки месец да не ти стигат парите и да искаш да започнеш ясла за да работиш а да не ти приемат детето? Явно не!

15.   Автор: До коментар 12: на хората им е по-лесно да съдят вместо да ти влязат в положение. Защото те не знаят как минава един мой ден, че на мен единственото ми ядене е на обяд когато малкия спи, че единственото ми кафе е тогава, че тогава успявам да си полегна за 30 мин. А преди обяд, чистя, готвя, пера, къпя Наско, за да може следобеда да е свободен да го заведа на площадка да поиграе с другите деца. И това се случва всеки ден. Не споменавам тръшканията му и колко ми е трудно да го пъхна в количката като си тръгваме от площадка и че често ми се налага в едната ръка да го нося, а с другата да бутам количката. Но хората, които не са в моето положение няма как да ме разберат :)

17.   Номер 3, откъде накъде майката на авторката, която предполагам вече е и на години, и работи на смени, за да ги издържа, ще е длъжна и да отменя авторката в грижите за детето?
Не стига ли, че ги е приютила в тях и че им поема разходите?
Нормално е да не и се гледа след работа и малко дете - тя нейното на времето си го е изгледала. Не разбирам изобщо обвинителния ти тон. И какво е виновна бабата, че авторката е самотна? Казала и е, че няма против да си намери някой - не разбирамм очакванията ти към нея - мъж ли трябва да и търси или да поеме тя детето, за да може авторката да се грижи за себе си и да излиза по срещи? Откъде накъде?

18.   Авторке, никой не ти е длъжен за нищо, освен бащата на детето ти, дължи една издръжка и толкова. Първо - хората не те съдят, а ти казват една истина, че сега сърбаш попарата, която си надробила сама. Истината не е обида.
Второ- не си нито първата, нито единствената, която гледа дете. Познавам майка на близнаци - сама гледа 2 деца, не я чух веднъж да се оплаче. И нейните дни не минават по-различно от твоя. Но децата и са по-дисциплинирани и не се тръшкат и капризничат като твоето. Такъв е денят на хиляди майки, които си гледат децата в къщи. И не всички реват колко им е тежко.
Вместо да се жалваш безсмислено по сайтовете, потърси адвокат или социални грижи.

19.   До номер 10. Само да ти кажа, че няма свестни мъже както и жени, това е положението. Всички сме една стока колкото и да не ви се вярва.

20.   Авторке, а на мен (7) не посмя да отговориш, нали...

21.   Мисля, че не трябва да се оплакваш колко зле се чувстваш, а да намериш решение. Много егоистично ми звучиш с това- аз, аз, аз, горката аз. Приоритет номер едно е синът ти. Това е да си родител- да се жертваш за друго човешко същество! Как така детето ти се тръшка и крещи?! Мислиш ли, че не усеща намусената си и вечно сърдита майка?! Четеш ли му, пееш ли му, гушкаш ли го? Да е нахранено и чистичко- извинявай, така се гледа добиче. За малко човече трябват и мноооого други неща! Знаеш ли колко много са важни за възпитанието му първите седем години? В Япония даже смятат, че то приключва след първите три. Така, че обърни внимание на сина си, каквото и да ти е отвътре. Той е твое огледало. Самотен родител си, трудно е, но малкия няма никаква вина. Ще се справиш, всичко ще се нареди, но мисли първо как се чувства детето ти, после ти. Късмет желая!

22.   На теб 7, не отговорих, защото точно ясно съм написала че искам да работя , но не ми приемат детето на ясла. До тук видях единствено злобно хора, които грам няма как да разберат през какво минавам!

23.   Този сайт единствено може да те накара да си усилиш депресията, но не и да срещнеш някакво минимално разбиране. Ама като не ви е на главата няма как да влезете в положение

24.   Аха. Значи бебето ми като е на ясла 3 дни от седмицата (когато е здраво) нямам право да се оплаквам (не, че аз СЕ...)? Значи на мен твоето ежедневие не ми е до главата ли ? Че бебето ми, ако спи повече от половин час през деня, аз ще те черпя! Повтарям- в чужбина, без майка! И тук майчинството е 16 СЕДМИЦИ с минимум 4 от тях ПРЕДИ термина!!

Е, оплакването помогна ли ти??
А приказката за Неволята чела ли си?

25.   Аз съм семеен мъж на 41 и напълно разбирам положението ти. Имам малък син, който до 2 годишна възраст беше истински кошмар. Ревеше денонощно и направо ни изпиваше енергията. С часове съм обикалял квартала с количката, защото това го приспиваше, а и за да може майка му да поспи. Между втората и третата година всичко изведнъж приключи, детето страшно се промени в положителна посока и сега имаме едно прекарасно чаровно 6 годишно момченце. Хубавото при нас беше, че сме задружно семейство и живеем в квартал на София, в който няма особен проблем с детските градини.
Съветът, който мога да ти дам е да се концентрираш усилено върху това да намериш ясла или градина за детето. Направи и невъзможното за това, защото ако успееш, животът ти ще се подобри в положителна посока. Тъжно е, че майка ти не желае особено да помага, но какво да се прави, не всичко е идеално. Поне ви е осигурила дом и не ти се налага да обикаляте по разни окаяни квартири, от които всеки момент могат да ви изгонят. Аз самият съм израстнал само с майка си и съм преживял точно такова детство - самотна и нещастна майка, честа смяна на квартири през 90-те години в най-голямата мизерия.
Относно мъжете - за съжаление, самотните майки, не са най-привлекателната категория жени. Много мъже не са съгласни да влаат ресурси и време в отглеждането на чужди деца. Най-доброто за теб ще е, ако намериш мъж в твоето положение, разведен с дете/деца. В момента ти е трудно, защото си по цял ден прикована с малкия, но след още 2-3 години детето ще отрасне, ще си по-спокойна психически, ще имаш повече свободно време за срещи и за себе си. Пък може и майка ти да размисли и полека да започне да те отменя понякога.
Имай кураж, по-трудното вече си го преминала. От тук нататък нещата само ще се подобряват.

26.   7/24, каква е целта на включването ти по темата? Искаш да ти ръкопляскаме, че не се оплакваш и си гледаш детето в чужбина или какво? Ами, естествено, че ще си го гледаш - твое си е. Защо хапеш с такава злоба авторката? Ако се чувстваш и ти зле и минаваш през същото, не разбирам какво ти носят ти носят нападките към нея. По-добре ли щеше се чувстваш, ако авторката не споделяше? Защо хората, които нямаме вашия проблем на главата, да не разберем през какво действително минавате и че ви е тежко - тайна ли е някаква, лице ли трявба да пазите за пред хората или какво според теб? Защо искаш авторката да си мълчи и да не споделя? Това, как ти помага на теб?
Не ти разбирам логиката. Ако се чувстваш зле, не е нито срамно, нито унизително да споделиш и да си ги кажеш нещата. Не е геройство да си мълчиш, когато си зле. Щом си установила, че на теб не ти носи нищо оплакването, не го прави - но защо нападаш и съдиш някой само защото иска да сподели през какво минава и да си изкаже болката? Ако се смяташ за по-добра и по-силна от авторката - ами ок, може и да си - но това отново не ти дава никакво право да я съдиш или да и вменяваш вина, че е посмяла да се оплаче.

27.   Автор: до 21. Винаги вниманието ми е насочено към него. За това гледам преди обяд да свърша с цялата домакинска работа , а следобеда е за разходка и игри с него. Често го гушкам, често му чета приказки, защото самата аз обичам да чета. Четем всеки ден. Имаме около 30 книжки. А когато е лошо времето и не сме на вън вкъщи рисуваме, играем на гоненица, на криеница, дори брои до 7. Вечер стоим по 30 мин в банята, защото му е много забавно да се пръскаме с вода. Никога не съм позволила детето ми да ме види намусена! Дори ми е приятно да прекарвам времето си с него, тъй като веднъж е малък и годините няма да се върнат. Защо решихте, че изобщо не му обръщам внимание? Случвало се е да отидем на площадка и да няма деца и да му е скучно. Дори се пързалям с него, само малкото ми слънце да се чувства добре и да е щастливо !

28.   Аз съм с две деца, едното ходи на градина, ходя и на работа, но по свикнах. Може да го водиш на детски център, пък ти да пиеш кафе. Тука всички са перфектни. На всички ни трябва помощ понякога. Може да го оставяш да гледа детски, докато вършиш нещо вкъщи.

29.   Ами не виждам причина всеки ден да бършеш прах. Какво ти пречи да излезеш с другите майки навън. Основният проблем е, че живеете заедно, търси начин да сте отделно. С бащата имаш ли брак. Можеш да изискани пълно попечителство над детето, именно за да нямаш такива пречки. Срещни се с приятелки. Така дете не се гледа в саксия и всеки ден едно и също. Какъв е проблема да отидеш някъде на гости? Да отидеш в някой парти клуб и да платиш 1 час да го гледат детето, а ти да изпиеш едно кафе. Има много варианти. Пиши в някой юридически форум да те посъветват как да си независима в случая с детето. Майка ти не ти е длъжна, и съм сигурна, че е много изморена. Търси контакта с хората, днес тук, утре там и излизаш от живота, ако искаш. Готви за 2 дни, сама влизаш в битовизъм и еднообразие.

30.   Автор : и благодаря за разбирането на 3, 6, 25, имах нужда само от това , а не някой да ми соли на главата ;) и да ми дава предположения колко лошо си гледам детето без да знаят всъщност как е точно ;)

31.   Ужасно злобни хора, които коментират без да вникват в съдържанието на текста. Четете по свое желание, а пък през ред, не разбирам!? ... Идиотски съвети... Въобще трагичен народ сме си и това си е. И Бойко ни е много. На авторката мога да кажа само, че по-трудното е отминало и да си търси всички права чрез съда...

32.   №2, мислим 1:1, и мен това най много ме дразни, това им е мерилото за успех, да киснат безцелно в кафенета и да се оглеждат като говеда!? Не си мечтаят да отидат на въздух сред природата, да си направят пикник край някое поточе, те за кафенета си мислят. А и майка й, не е длъжна да й гледа детето. Затова е и самотна авторката, много кифленски мисли, затова и мъжът я напуснал. Никой не търпи лекомислени жени!

33.   Номер 32, не изказвай мнение без да знаеш с бащата на детето как стоят нещата, защото ако споделя и вляза в подробности по тази тема ще съжалиш какво си написал или написала ;)

34.   Автор: защото бащата имаше най измврвящата ревност на света, нямах право да имам приятели, нямах право да кажа на някой на улицата здравей защото следваше страшен скандал , понякога си позволяваше и да посяга дори. Следеше ме, заплашваше. Бяхме при баба му на село изгони ме в 12 вечерта без 1 лев и бременна, защото той искаше да гледа телевизия а аз исках да спя и се изместих в другата стая. После замина да работи в чужбина, излизай само с момичета и на вайбъра си постоянно получавах снимки къде съм и с кого съм. И когато разбрах че съм бременна бяхме разделени и реших да му дам шанс заряди детето. Но той не го оцени и не се промени. Започна да прави проблеми на момчето което ми вземаше кръв в лабораторията, защото и от него се дразнеше. Един ден до такава нервна криза ме докара че в 6я месец получих контракции и седях за задържане в болница 1 седмица. Но и от това не му дойде акъла идваше на свижданията , за да продължава да си проявява болезнената ревност, я не да пита как съм или как е детето ни. След това родих , нанесе се при мен и майка ми, уж работеше а за двата месеца в които бяхме заедно с детето не даде и 1 лев и знаеше къде стоят парите , защото с майка ми винаги си ги държахме там и да били общи. Той все нямаше пари и за бензин на колата. Прибираше се и не да ми помогне да ми каже влез се излъчи аз ще гледам детето. Изпъваше крака на дивана и ме питаше какво има за ядене днес , а като кажа че съм изморена и ми казваше е че ти какво си правила днес нали цял ден си била в къщи . От всички нерви с него кърмата ми спря втория месец. Не се интересуваше и че не спя изобщо (защото масло се роди с рефлукс и имаше страшни колики и повръщаше доста по често от останалите бебета кндори и да спеше седях будна защото ме беше страх да не се задави докато спи). На края дори не си спомнях дали посреднощ съм го кърмила или не. Докато една сутрин майка ми не ми каза , че съм заспала седнала докато си кърмя детето и съм щяла да го изтървах ако не е била тя там да го хване! Сега кажи, защото съм кифла ли ме е зарязал или го зарязах аз. Друг път моля не говори без да знаеш как стоят нещата ;)

35.   Авторке, след последния ти коментар е ясно, че просто е трябвало да зарежеш бащата на детето много преди да стане баща. Нито те е обичал, нито те е уважавал, тормозил те е и не знам как си стояла с него, че и дете си решила да родиш.
Както и да е, положението ти е факт, така че остава да се вземеш в ръце. Минимизирай домакинската работа, можеш да готвиш за 2 дни, чистенето също може да бъде на 2 дни, също и прането. Не е нужно да живеете в мръсотия, но и няма нужда да се престаравш. Свободното от домакинстване време го използвай за самоусъвършенстване - учи езици, компютър или каквото там прецениш, че ще ти е от полза. И майка ти наистина не е длъжна да го гледа. Тя работи, и то на смени и със сигурност се изморява. Майка ми навремето работеше и нощни смени и следващият ден й беше повечето за сън, за да може да се възстанови. Освен това живеете при нея, което не е малко. Представи си, че трябваше да плащаш и наем, как щеше да се справиш? Оцени помощта, която имаш, защото има вариант да си и без нея.

36.   От автор: нямаше как да го зарежа по рано, защото му имах доверие и ми споделих нещо от което се срамувах и никой от близките ми не знаеше за това. С това ме и заплашваше. В крайна сметка сама им казах и се разделихме, защото вече нямаше с какво да ме държи

37.   21 съм, взимам си думите назад! Написах ти това, защото говориш само за себе си, а най-странното за мен е заглавието ти- как така си сама?! Та ти имаш мъж в живота си, най-важният- твоят син! Заради него трябва да се стегнеш и да намериш решение. Преди майчинството работеше ли? Можеш просто да се върнеш пак там, като дойде момента. Имаш ли професия? Имай предвид, че е важно и работното ти време и не може да е каква да е работа.
Освен това с бащата имате ли брак? Защо просто не обясниш случая на адвокат, ще те посъветват най-добре.
Може да потърсиш друга детска ясла в твоя град, може да са по-благосклонни.
Само не разбирам защо се изкарваш жертва? Та ти си живяла с този ненормалник 8 години! Защо?! Отговори си на този въпрос, ако ти е трудно да се самоанализираш потърси специалист. Поеми отговорност, че нещата, през които преминаваш, са в резултат на твоят избор да бъдеш с такъв човек. И няма смисъл от оплакване, миналото си е минало, направи си верните изводи и действай да си подобриш живота, мисленето и т.н. Дълъг ти е пътят да се намериш обратно, мъжът ти те е унищожил емоционално с твое съдействие. Мисля, че си писала тук и преди. Не е важно, действай! Успех желая!

38.   От автор до 21:. Просто исках да споделя как се чувствам тук, за да ми олекне, защото не искам да натоварвам близките с моите мисли и чувства. Да, работех преди да забременея но като разбраха че съм бременна ме съкратиха и изведнъж според тях спрях да се справям с работата. Иначе имам завършено висше за митничар, но не успях да се реализирам, тъй като 1 година след като завърших забременях. И за да вземам майчински се водя при вуйчо ми на работа. С бащата нямаме брак и още ми слага седмица се консултирах с адвокат и ще започваме дело за лишаване от родителски права. Мисля, че ще бъдат мои предвид незаинтересоваността на така наречения баща. И с бащата бях толкова години, защото ме заплашваше с нещо лично, което не бях споделяла на никой от близките ми и беше страх как ще реагират. И той заплашваше че ще им каже :) иначе когато разбрах че съм бременна вече бяхме разделени, но аз наивната се надявах че нещата ще се оправят и му дадох шанс, защото исках детето ми да има истинско семейство с баща и майка, но за жалост не се случи :(

40.   Не знам какво ни обясняваш на нас колко трудно се гледа дете... Повечето го знаят. Това трябваше ти да го мислиш навреме. Даже още повече работа те чака като Наско тръгне на училище, като влезе в пубертета и т. н... то сега започва! Не е работа на майка ти да ти помага, тя вече е отгледала децата си. Твоя работа беше като спиш с някой, да се замислиш - абе този мъж иска ли връзка с мен, иска ли деца, надежден ли е, с всичкият ли си е, става ли от него съпруг и баща... Това са елементарни въпроси които всяка жена и семейството й си е задавало хиляди и хиляди години... до... днес.

Тоя феминизъм и разюздено женско поведение за съжаление го прихванахте от Щатите. Но знаеш ли каква е разликата? Те печатат долара, който е световната валута. Т. е. всички страни са задължени да го имат за да извършват международна търговия, или трябва да се изправят пред най-скъпо платената армия в света... Та печатат, че пушек се вдига и могат да си позволят (поне за сега) трилиони долари дефицити годишно които да раздават, включително и на такива като теб. Но да те светна това което и ти виждаш - България не е Щатите. Тук пари нема, повечето хора са на прага на бедността. Едно дете иска грижата на двама родители, така както е било от памтивека. Тук поне - нищо житейски не се смени, освен западните телевизии с които ни облъчват. Аз също бях отгледан от самотна майка. Спомените ми са за постоянна мизерия и безпаричие. Липса на мъжка подкрепа, липса на мъжки разговор, и майка под постоянно напрежение която реално нямаше време за мен. И имай предвид съм раждан през социализма, по-онова време беше някак по-лесно. Сега го виждаш какво време е - вълчо... Поне да имаше акъла като повечето да не раждаш, на тях им е ясно на някакво ниво, че не стават за майки. Не само се чувстваш сама, ти си си сама, така си го направила.

41.   До 40: за да си задам тези въпроси се предполага, че сме планирали да имаме дете, а детето не беше планирано. И другото, което е за мен аборта не влиза в моята ценностна система! Аборта за мен е убийство, че виждам че май това ми намекваш.

42.   26, злоба!??
Та аз предоставям на авторката друга перспектива!!!
А ти не ми дръж този тон, ако обичаш...

44.   номер 7 и кво сега - хвалиш ли се, оплакваш ли се, може би чакаш да ти присъдим титла майка на хилядолетието? ! Авторката е в задънена улица и майка й, колкото и да е ангажирана и да има право за не знам какво си, като най-близък човек е редно да й подаде ръка. Ако е такъв дебил, много жалко. Може би авторке имаш някаква приятелка, братовчедка - да ти помогне с работа, с връзки за ясла или да живееш при нея? Сама жена с малко дете, най-малкото не бива да се упреква, защото й е достатъчно тежко и стресирано. Трябва помощ. Човещина! Всеки може да изпадне в сложна ситуация!

45.   44, т....чко, не се хваля, нито оплаквам, можеш ли да го проумееш!? Показвам й какво е възможно и да съпостави положението си по-обективно!

46.   Автор: 44, повярвай ми много съм мислила, но найстина няма зкъде да отида. Исках да започна да работя точно , за да си
намеря квартира и да се отделим, защото тук изобщо не се чувствам вкъщи. Но за тези, на които много им знаеше устата и ме съветваха, като не ми харесвало да се изнесат на квартира моля да ми обясните как да стане , като не ми приемат детето на ясла , отделно майчинските ми са до декември и отделно ще трябва да разчитам само на онези мизерни 200лв от бащата. Обяснете ми, като сте толкова многознаещи как точно да си плащам квартира! Била съм в нейната къща , ами в нейната ще съм при условие че ми каза, че ако зарежа бащата ще ми помага и дори ми се молеше да ги направя защото виждаше, че едвам го понасям. Казвате тя си е изгледала нейните деца, само че моя баща и.е имал сестра, която всеки ден ме е извеждала на 4 часова разходка и и е помагала с чистенето и готвенето , имала е майка и тъща, който през уикендите да ме взимали при тях! Така е лесно да си изглеждаш детето, когато имаш време да си отпочинеш психически. Всеки ден по площадки виждам майки и бащи с децата си, баби с внуците си, а при мен нито едното нито другото, все съм сама. Мислите, че ми е лесно ли? Мислите, че не ме боли всв да съм сама? Че не ме боли от това детето ми да вижда как другите деца имат бащи и да чува как ги наричат тате, дори от няколко дни той започна да вика тати! Лесно ви е да съдите на вас

47.   Ами добре тогава, лесно ни е. На теб пък ти е тежко. Продължавай да се тръшкаш, дано Господ се смили и ти прати я ясла, я работа, я мъж...
Само дето дори и там важи "Господ дава, ала в кошара не вкарва"...

48.   Авторке, мъжът е бил психопат, тормозел те е и не е трябвало да му раждаш дете. Но то вече е станало, така че се радвай, че този човек е далеч от вас и не ви тормози. Радвай се, че имаш здраво дете. А това, че никой не ит помага, те разбирам, защото аз съм в същата ситуация . Но търси начини - има детски клубове. Или просто стисни зъби - детето расте и става все по-самостоятелно. И в един момент ще може да се обслужва само, че и да ти помага. Яслата донякъде е решение, но имай предвид, че то там често ще боледува и ще трябва да взимаш болнични. Но ако ти си постоянно намръщена и нещастна и детето ти ще е нещастно. Децата копират родетелите си. Вместо само да се оплакваш, то бъди щастлива, тогава и детето ще е щастливо. А ако имаше болно дете ,или дете-инвалид, тогава какво щеше да говориш. Изобщо спри да се сравняваш с другите, радвай се че мъжът насилник е далеч. С другото ще се справиш.

49.   Авторке, никой не казва, че ти е лесно, но това е положението, в което се намираш в резултат от собствените си решения. Никой не е виновен за това, ти си взела решението да стоиш с този мъж, да родиш дете и да го гледаш сама. Да, други майки имат помощ и това много ги облекчава, но животът не е еднакъв за всички, при някои е по-лек, при други - тежък. Не е справедливо, но животът по принцип е такъв, несправедлив като цяло.
Да се оплакваш тук няма особена полза, радвай се, че имаш здраво дете и се опитай да извлечеш положителното за себе си от ситуацията. Не обвинявай единствения си съюзник в момента - майка си, тя ти помага, както е обещала. Представи си, че я нямаше, къде щеше да живееш и как щеше да се справяш? Така че оцени това, което имаш, няма смисъл да се фокусираш към това, което нямаш

50.   "защото ме заплашваше с нещо лично, което не бях споделяла на никой от близките ми и беше страх как ще реагират. И той заплашваше че ще им каже " -защо това го криеш и от нас, нима не е важно? Как да разсъждаваме, когато ти криеш истини, излиза, че бащата има причина и основание да постъпва така. Кажи истината!

51.   От автор до 50: направих грешката да пуша трееа! Сега, вече ми във ли да разсъждавате? За сведение: не съм пушила от както разбрах , че съм бременна!

52.   Не знам колко време си се дрогирала, но да спреш само про време на бременността не е достатъчно за детето което носиш. Била си лекомислено момиче, личи си и по разсъжденията ти, и най вероятно затова момчето се е дистанцирало, просто ти няма доверие, че си отговорен човек. Но той е отговорен човек, защото доброволно ти изплаща издръжка за детето. Докажи му, че си вече сериозна майка, може и да не си самотна!

53.   Автор: до 52: а не си ли помисли, че точно покрай него започнах да пуша! И по кое точно съдиш, че съм била лекомислена? Че 8 години бях с него ли? И не би обяснявай колко отговорен е той, защото след всичкия тормоз аз пак му дадох шанс заряди детето ни, а той нищо не оцени! Работеше уж, а един лев не даде за това дете и 2 пакет памперси не му купи дори. Като почиваше дори това да излезем тримата го нямаше както винаги предпочиташе да излезе с приятелите си! Дори бъркаше и вземаше от парите на майка ми! А колко е излизал с приятелите си не знам, защото веднъж го пратих до аптеката, която е на 5 Мин път се върна след 4 часа (буквално)! А и друг път съм го хващала в изневери. С това ли съм лекомислена! Издръжка не ми изплаща доброволно, съсих го, защото първата година напълно нищо не ми даваше ( така че по добре си мълчи, като ме знаеш повечето неща )