Какво ми стори майка ми... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74806)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16570)
 Секс и интимност (9215)
 Тинейджърски (17438)
 Семейство (3437)
 Здраве (6183)
 Спорт и красота (3302)
 На работното място (1320)
 Образование (3948)
 В чужбина (871)
 Наркотици и алкохол (781)
 Измислени истории (674)
 Проза, литература (1197)
 Други (9799)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

Какво ми стори майка ми...
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 8354 пъти
Дълго не осъзнавах, че е възможно да съществуват такива взаимоотношения, но това е моята съдба.. Обичах майка си, обожавах я, до момента в който не се ожених и чрез мъжа ми не разбрах нейното коварство спрямо мен.. Трябваха ми години за да приема, че е възможно, после да го преодолея и до днес когато вече почти не ми пука от този факт.. През това време се пропука и моя брак,.. една от целите й, почти съм пред развод заради интриги от нейна страна..., но все пак се надявам да се оправят нещата, Дай Боже!

А накратко историята е такава, че от малко момиченце, до сега аз всъщност съм живяла във враждебна среда, оттам започнаха и проблемите ми в първи клас бъбречна криза, от недоглеждане, в юношеството бях изманипулирана много изкусно от не ,че съм дебела и аз глупав тинейджър започнах зверски глад след, което почти не ми израснаха гърди, нямах менструация дори..

През цялото това време тя много умело играе за пред баща ми, че е загрижена за мен, но просто не може да ме вразуми и т.н. Сега когато съм родител на две прекрасни дечица, виждам, че винаги има начин да ги вразумиш, пък колкото и големи инати да са те, въпрос на желание. Та да продължа, вследствие на това мое гладуване, което продължи години, не само не се развих нормално, то беше моя протест срещу подтискането, което съм усещала, макар и дете, се появи и още едно заболяване наследствено от нея.

Тя за пореден път не ме предупреди и си затвори очите. Разбрах за него чак след като родих и тя тогава с половин уста ми каза знаех, но не исках да те притеснявам.. Пак го изживях тежко, но мъжът ми бе до мен подкрепяше ме. После тя започна да ме навива да се оперирам оттова заболяване, както тя е направила преди години, пак бяха едни манипулации едно чудо...

Заради нейното пагубно влияние съм губила и престижна работа, много добре заплатена, защото ми вмени, че трябва да се махна оттам.. С няколко думи тя не може да приеме факта да бъда щастлива и успешна, а единствено ме възприема страдаща... Програмирана съм от нея да бъда нещастна.. Опитва се да създава интриги с други жени като ги насочва към мъжа ми и т.н., което вече не е за вярване...

Но аз започнах малко по малко да проглеждам за нея. Изпитвах болка от мисълта, че мама е такъв човек, а не чистия образ от детството.. Кое беше отровило така сърцето й, че да превърне мен в изкупителна жертва на нейното огорчение. Всъщност огромна вина, затова има и баща ми, но вече бих искала да спра дотук. Не исках да го споделям с никой, защото е много лично и ужасно като факт, но в живота има и такива неща..

Това е един от големите ми и най-тежки уроци.. И досега контактувам с нея, оставям я да бъде баба на децата ми и тя пак престъпва много граници, но аз някак си все парирам нещата, за да имат децата ми баба и дядо.

Моля ви, тези които четете тази тема, да не критикувате остро мама, а просто да дадете мнение като страничен наблюдател. Също така ви моля да ми изпратите малко положителна енергия, за да помогнете на нея да намери отново доброто в себе си. Аз й прощавам всичко, макар че тя ме направи нещастна в много моменти от живота ми.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 2 месеца
hash: d07acb1c0f
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

1.   Не си единствената с такава майка. Моята е същата луда кукувица. Още от детството тя ме манипулира и ми убива самочувствието. С баща ми са се развели когато съм била на 3 години и от тогава тя ме превърна в изкупителна жертва - аз бях виновна, че съм се родила, ако не съм била аз тя щяла да си намери мъж и да си живее живота, но понеже съм се била обесила като камък на шията й никой не я искал с дете.

Непрекъснато ми вменяваше как съм й била длъжна за това, че не ме е оставила в дом за сираци, както я е съветвал нейния баща /мой дядо/ след развода й и как и до сега съжалява, че не го е направила.

Тя ми съсипа детството, най-хубавите ми младежки години. Аз също бях малко пълна в тийнеджърските си години /предполагам защото тя не готвеше, а ме тъпчеше с хляб, поръсен с олио и сол/. Тогава започна да ме подиграва - ха-ха виж какви краченца имаш като на прасенце - къси и дебели. Започнах зверски диети, станах кожа и кости. Нарочно не ми купуваше никакви дрехи. Когато бях в 4-ти клас ми уши едни джинси с 20 см. по-дълги и широки и с тях завърших гимназия. Тъкмо до 11-ти клас вече ми бяха станали къси и по мярка на ширина.

Ако случайно мм изведеше да ми купи някоя дрешка, то нарочно избираше "бабешки" модели и такива, които да подчертават недостатъците на фигурата ми. Ако аз се хванех за нещо което носеха съученичките ми - младежко и модерно, тя веднага питаше "ти на курва ли мислиш да се правиш?"

Няма да забравя една случка - аз съм на 11 г. и се прибирам от училище, минавам напряко между блоковото пространство и за мен се залепя някакъв мъж, който ми пуска ръце и ми отправя цинични предложения. Бягам, прибирам се супер разстроена и разплакана в къщи и обяснявам какво е станало. Нейната реакция - пля-я-я-с един шамар, "малка развратница, ти си се държала предизвикателно затова си го изпросила!"

Ако направех и бегъл опит да започна връзка - се почваха истерии - ляга на земята и се въргаля като магаре в зле изигран истеричен припадък - "ти искаш да ме убиеш, ти искаш да ме разболееш". Забравих да кажа, че от 25 години е "болна от рак". Не е болна, разбира се, изобщо не е ходила на лекар да я диагностицират, сама си е решила така и това го използва като съкрушително оръжие при всеки спор - "тормози ме, тормози ме, мен ракът ме изяжда и не ми остава много, тогава ще се сетиш и ще те изяде съвестта".

Има ли нужда да споменавам, че благодарение на нея съ сама без собствено семейство, без приятели. Последната ми връзка беше с женен мъж. Просто исках някой, с който да споделям, не съм търсила брак или нещо подобно. Тя направи страшен скандал, ходи при родителите му, заплашва да се обажда на жена му, тръгна като луда из квартала - ама като казвам тръгна, разбирай буквално - върви сама по улицата и крещи с пълно гърло - "дъщеря ми е курва, пропадналата ходи с ****, вижте я тази грозотия, решила че ще има мъж, помощ хора, помогнете ми да я пребия тази смърделата".

После реши, че ще ходи в КАТ да подава молба да ми отнемат книжката, защото само курвите карат коли, порядъчните жени си намират съпруг, който да ги вози.
И всичко това при положение, че тя е безработна от повече от 12 години и през тези години аз я издържам финансово - буквално ми лежи на ръцете и я храня. Ама нали съм длъжна - вечно ще съм й длъжна, че не ме е дала за осиновяване.

Мразя я! Искам да умре по ужасен и болзененен начин, искам в последните и мигове да й напомня за всички злини, които ми причини, за това че ми отне всеки шанс за нормален живот.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 79a395abaa
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

2.   Прочетох и двете историй, чудя се момичета защо въобще контактувате с тези "Майки". Моята история е подобна не чак толкова зле, но все пак съм се отдалечила и я виждам веднъж годишно и я чувам на два месеца веднъж по тел. децата нямат допир с нея на саме. Сега дори ми казва "толкова ли лоша майка бях", стискам зъби да не й отговоря ДА.

Авторке, тя както е наранила теб така ще нарани и децата ти, бягай надалеч, скарай се с нея за нещо и се прави на сърдита, докато не пораснат децата, да могат да преценят нещата и да се защитават, когато са сами с нея. Мислиш, че като си близо до нея ще успееш да контролираш действията й, но става точно обратното тя така научава раните ти и бърка до лакът в тях. Мъжът ти се отдалечава от жена с проблемна майка, ако ти се отдалечиш от майка си той ще се приближи, защото няма всеки ден да мисли за нея и нейните състояния и твойте проблеми с нея.

№1 защо въобще стоиш остави я, намери си квартира. Няма да се оправи състоянието ти ако продължаваш да контактуваш с нея. Тя ти е родител, нито ти, нито животът ти са нейна собственост. Като е родила е родила дъщеря а не доживотна робиня.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: b5f30e32ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Аз съм авторката, с този коментар ми подейства като антибиотик... мила вземи се в ръце, както аз направих, тук писах, защото на никого не съм споделяла действията й и просто да споделя, защото, който не го е преживял не знае каква болка е собствения ти родител, най-милото същество, разбира се преди да се родят твоите деца, те предава по такъв начи... Пожелавам ти да преоткриеш каква прекрасна и секси жена си и да намериш личното си щастие, защото такива като нас наистина го заслужават. Прегръщам те!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 801f9ae61e
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

4.   Номер 1 направо ме съкруши

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 2f4cb5454f
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   И аз имам подобно детство като вашето.. кажи речи на 1 равнище сме.. спомням си майка ми живееше още тогава с баща ми.. само, че баща ми все я биеше, а майка ми почти постоянно я нямаше.. тогава имахме пари ама те бяха постоянно у майка ми и с дни стояхме гладни.. защото нея я нямаше.. обвинявах тогава баща ми, защото все пак той я биеше, но както и да е.. разведоха се и той се махна.. изведнъж почна доста мизерен и срамен период за мен. Ходех мръсна на училище, със скъсани обувки, вечно нямаща тетрадки и учебници.. това продължи до 7/8 клас половина година не ходех на училище за да гледам сестричката си, а останалата половина година ходех и в училище си учех и пишех домашните защото покрай сестричката ми все не ми оставаше време.. всички ме уважаваха само защото виждаха, че се мъчех и въпреки това всяка година си бях отличничка.. чудеха се как смогвам.. особено класната ми.

Тя ни беше съседка. Вкъщи винаги беше мръсно, мизерно.. беше ме срам да поканя някой. А когато имаше пари майка ми отиваше да играе бинго, докато през останалото време вместо да изчисти постоянно лежеше оплаквайки се че била болна. ходела съм и "да прося " от съседите хляб, цигари и пари, както и да събирам фасове.. подтиквана все от майка ми... колкото и да плачех и да не исках накрая все отстъпвах и се примирявах.. страахувах се да не ме бие. Както и да е.

Мина 8 клас.. финансово се оправихме. ама вкъщи пак беше все мръсно, а майка ми все ходеше на бинго. Надявах се поне сега да живея нормално и да излизам с приятелки ама не.. голямата ми сестра роди и за мен почна поредния ад.. отказах се от училище, заключиха ме в къщи. Изкараха ме курва и тем подобни. Срещнах се с едно момче.. влюбих се в него.. разказах му 1 ден всичко.. от а до я. разкрих си сърцето и всичко. И той ме харесваше и един ден ме извика и ми даде избор.. или отивам с него или оставам там. избрах него.. избягах от ада в който живеех.

Сега съм супер. Обичкаме се.. от 3 години сме заедно. Оттогава нямам връзка с нея и не смятам да имам, защото знам че ще гледа да използва моя и да го точи до стотинка. Знам каква е! чувам, че питала сестра ми и братята ми защо не съм й звъняла, понякога викала че съм курва и така.. обиждала ме.. от 3 години не говоря и не съм я виждала и се чувствам много добре.. просто по спокойна.. далече от нейния шантаж, лъжи и изнудване. Обичам си моя и мислим.. по точно обмисляме за бебе.. и да кажа честно.. в никакъв случай няма да има контакт детето ми с нея защото знам че ще й пълни главата с глупости.. така прави в момента с племенницата ми, която вече е на 5 и неиска сестра ми.. не я смята за майка..

мила.. ако си обичаш дечицата.. остави това че й е баба, а оня дядо. ти си им майка.. ти си им достатъчна.. недей да правиш изключения и да ги допускаш в живота си. Днес твоя ще те остави заради нейните просотии, а после детето ти като порасне ще те обижда като нищо под шантаж на майка ти защото кой знае какво ще му говори.. че си такава.. че баща му е избягало от теб защото си спала с др мъже и така.. днешно време няма мама и тате.. гледай си детето и мъжа и толкоз.. по ценни от тях няма!

 
  ...


...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 2e86fa6f1c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   До номер 1, знам че ще ти прозвучи налудничаво, но трябва да и простиш. Ако и простиш, ще престанеш да страдаш и ти. Махни се от нея. Тя наистина е болна. Не от рак, от шизофрения, но не се лекува и това е проблема

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: dfb22ddfa7
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

7.   Не всички вземат добрия пай в този живот. Но едно ще ви кажа и на двете.. колкото по-скоро разберете майките си.. толкова по-скоро ще заживеете.. толкова по-скоро ще се усмихнете. Отношението ви към Мама е отношението ви към Живота. Можете да останете жертви колкото пожелаете... Мама дава толкова колкот може... при всички случай - най-доброто на което е способна.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: b949b2ab0f
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Аз имах подобни отношения с баща ми. Развдени са с майка ми и аз живея с нея. Помежду ни има противоречия, но в рамките на нормалното. С баща ми обаче нещата бяха трагични. Когато ходех у тях на гости, все ме критикуваше за нещо. Била съм се обличала като клошарка, защото нося дълги поли, била съм безотговорна и мързелива, защото седях пред компютъра в търсене на работа за през ваканциите. Но кой да го разбере, за него е виснене пред компютъра.

Била съм луда, смеели ми се хората и такива неща. И аз ходех кли ходех при него, защото ми е баща и защото така е редно - да си общуваме. Поисках му веднъж 10 лв, а той се изсмя и каза: Да си купиш някоя дрипа ли? Завърших училище и университета с отличен успех. И едно Браво нямаше от негова стррана. Все ми втълпяваше, че нещо не ми е наред, че съм глупава и смахната и не като другите...

Веднъж случайно ме видя да седя на кафе със сина на негов познат. И като се почна: Той е добро момче, ама ти нали не си стока и няма да го оцениш, той е свестен, ама ти не го разбираш и т.н. Приютих едно кученце от улицата. Той почна да ми се подиграва, била съм кучкарка, била съм луда като майка ми...

Намерих си работа в сферата на изкуството, а не по специалността ми. И отново: Ето, нали си некадърна да си намериш нещо по това, което учи...Т и толкова си и учила... На мен ми писна от всичко това.

Питах се как е възможно собствен родител така да се отнася с детето си и да му срива самочувствието, но в един момент спрях. Прекъснах всякакъв контакт с него. Вече 5-6 години не сме се чували.

Видяхме се случайно веднъж на центъра, поиска да гпвприм, но казах, че закъснявам за среща с приятели и си тръгнах. Контактът ми с него само ми носеше негативни емоции. Сега съм усмихната със самочувствие и т.н. Решението е: Край на взаимоотношенията или поне ограничаването им до минимум.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 93da9131be
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

9.   И моята майка е от този модел...
да ви кажа, и аз не мога да разбера защо някоимайки ЗАВИЖДАТ на дъщерите си. от завист го правят - че са по-млади, по-свежи, често и по-хубави...
разбиват живота на децата си.
сега вече и аз съм майка. синът ми е 1.80,, на 14 години е... искам да кажа - знам как се гледа едно дете. и за това не мога да простя на майка си. това е най-ненормалното нещо - майка да съсипва детето си!!!!!!!
чувам я по тел. понякога. все се оплаква, иска ми пари.
но не мога да я отпиша напълно, и да не я чувам дори - МАЙКА ми е! не й давам пари, но поне я чувам.
и знаете ли какво стана с нея? - като че Съдбата й го върна за нечовешкото й отношение към мен. загуби всичко, ввсичко, всичко... пари,семейство, кариера, приятели.... всичко!
прибра един нещастник, когото тя бие... да - бие го, от проклетия! и той от 2004 г. се преструва на умиращ, за да отърва боя. просто няма къде да отиде човекът.
татко се разведе с нея.
брат ми и сестра ми не искат да я видят и да я чуят...
и т.н., и т.н.
така че, момичета, просто си продължете живота, борете се за вашето щастие - колкото можете.
съдбата си знае работата!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
но че винаги ще ви боли за майките ви - това да го знаете.
уви!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: e7e868fa92
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

10.   Прочетах всички истории, ужас не бях предполагала, че някоя майка може да бъде толкова жестока спрямо детето си (особена на 1).

Към авторката- прекрати всякакъв контакт с нея, дали ще и простиш или не, твоя работа. Отдалечи я от децата си (Е кво като им е баба?) и се заеми да си спасиш брака си, ако не значи майка ти е постигнала целите си.

 
  ...

...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 7ddd24047d
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

11.   Nomer 1
Мисля че спокойно можеш да прибереш майка си в клиника за душевно болни или в старчески дом. Махни се от нея, започни си живота. Щом не си финансово зависима. Така сама се тровиш. И ако се виждаш с баща си можеш да го заплюеш в лицето. Как е възможно той сам да се отърве от душевно болна, а да остави детето си при нея? Мисля че майка ти има психически проблем, и определено с постоянните ти упреци те е направила слаба и страхлива, за да има някой до нея винаги...

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: b5f30e32ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

12.   Благодаря ви за подкрепата, толкова ми се иска да имах една любяща и подкрепяща майка, имам нужда да знам, че има такъв човек до мен, иначе аз се справям сама, но уви.. съдба..

 
  ... горе^
преди: 4 години, 3 месеца
hash: 3ae448c382
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Здравейте, четох всичко и видях себе си в всяка една статия публикувана, маийка ми е властна личност, винаги контролира нещата и ги наглася в нейна полза, пред мен си показва личността, пред хората се прави на друга заа да ме злепостава, в момента изпитвам нейната вина, аз винаги съм и длъжна, дори за това че ме е родила, че не ме е оставила в дом, че съм и провалила живота съм и съсипала, явно за отмъщение тя съсипва моя, провали ми добра работа която имах, за да не съм повече от нея, имам дете, раздели ме с бащата като изтъкваше пак моя вина, общо взето аз съм ВИНОВНА ЧЕ СЪМ ЖИВА за нея, наблюдавала съм я, когато стане нещо лошо се радва тайно, а за добро акъл не давала. отчаяла съм се много, объркана и имам чувството че няма изход от това положение. Ако някой ми даде съвет, благодаря предварително!

 
  ...
преди: 4 години, 3 месеца
hash: 498eac5f73
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

14.   Съветът е един и е ясен и за питащите - отдалечете се! Нека децата Ви не виждат подобни картини, нека не се натоварват. За Вас не е имало кой да се застъпи, Вие поне го направете за Вашите дечица. За съжаление повечето хора имат детеродни способности - чисто физиологични. Не са готови обаче да станат родители - или поради заболявания, или поради нанесени на тях самите психотравми. Жал ми е за всички малки дечица, които са принудени да растат с такива родители. Пишещите тук обаче сте достатъчно възрастни вече, спасявайте се.

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: 015000bf6c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   Здравейте! Прочетох ви със сълзи на очите. Жена на 35 съм и още страдам, заради поведението на майка м в миналото и до днес. Много, много е сложно да обясня, но мога да кажа, че тя допринесе за осакатяването на психиката ми. На антидепресанти съм, тя не знае, а и да знае все тая. Мисля, че поведението й е резултат от психично заболяване, но не е била диагностицирана. Много ми е тежко да го кажа, но татко не издържа-отиде си :( Вече живея отделно, но понеже ми беше съвестно, че я напускам, си купихме жилище съвсем близо до нейното. И сега, когато мъжът ми го няма, тя идва у дома и се почва... Крещи безобразно на тема политика, но прави супер неадекватни коментари, граничещи с параноя и ако не дай боже не се съглася почва да ми крещи и да размахва средни пръсти пред лицето ми. Като си тръгне аз съм вече срутена тотално, не мога да спя и почвам да изпитвам страх да не се превърна в жена като нея. Знам, че е налудничаво, но, така е. В един момент бях на ръба на самоубийството, уплаших се и отидох на психиатър и от тогава насетне съм на антидепресанти. Много е тежко, още се боря с човекът, който не желая да бъда, но все още съм, благодарение на майка ми.... Тя никога не ме е попитала как съм, що съм, никога не се е замисляла какво ми е причинила.. Срамувам се понякога да излизам с нея, срамувам се, че го написах, но е истина..
Имам бетонирано чувство за вина, вкоренено от нея и подхранвано до ден днешен. Старая се да не бъда майката, която тя не беше за мен, старая се да съм любяща и подкрепяща мама, защото както каза момичето по-горе-това страшно много липсва в отношенията на хора като нас.
Много, много ми е тежко, но уви, това е положението. Опитвам се да го приема като урок, който трябва да усвоя.. :(

 
  ... горе^

...
преди: 3 години, 3 месеца
hash: d8b83ef82c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

16.   Моята е същата и колкото и грозно да прозвучи, аз много я мразя. За всичко, което ми причини, за това, че ми даде живот, но аз живях, живея и до края на дните си ще живея в ад, заради нея. Тя ме побърка и никога нищо няма да е същото. Винаги е гледала как да направи така, че да се чувствам зле, от сърцето ми кръв капе, душата ми очерни. Тя е самият дявол и от години искам да умра. От страх не смея да избягам, защото направи така, че да съм сам сама на тоя свят. От малка слушам как ще съм я вкарала в гроба и всякакви подобни истории и тя все е болна, както вие описвате, а как луд умора няма се питам аз? ! Жива ме погреба, собствената ми майка, опитвах се да и простя за целия кошмар, но не мога и цялата тая отрова ме погуби.

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: cf94976eab
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

17.   Когато бях малка имах същия проблем. Майка ми ме биеше за най- малката глупост и постоянно ме обиждаше, че за нищо не ставам. Израснах с огромни комплекси, някои от които ме мъчат и до ден днешен. Бях пълна отличничка в училище и веднъж не ме похвали, но, когато влязох в гимназия и започнах да се справям по- зле в училище и дума не каза. Като влязох в пубертета станах много буйна и при един от опитите и да ме удари и хванах ръката и явно съм я изгледала адски злобно, защото изпочупи 2 сервиза чаши от яд, но повече не ме е удряла. Каквото и да правех все се стремях да съм далеч от нея и поради тази причина направих много грешки в живота си. Незнайно как обаче и нейното отношение с времето се променяше, а сега когато вече е на близо 60 години явно вижда, че за напред тя ще има нужда от мен, а не аз от нея и се държи като истинска майка. Да не повярва човек, но с нея може да се говори, мога да споделя проблемите си и ме уважава повече от когото и да било в семейството. Не знам аз ли някак си извоювах това право или тя се осъзна, но съм искрено благодарна, въпреки че никога няма да успея да залича напълно травмите от детството. За съжаление сега пък попаднах на такава свекърва, която вечно се налага, прави се на болна като не е на нейната и все умира от нещо, но и с нея ще се оправя. Вече една година не сме се нито виждали, нито чували и на мен ми е много добре така. Жал ми е само за мъжа ми, че не разбира как го манипулира майка му, но слава на Бога, че поне се съгласи да се изнесем от нейната къща и сега контролът се осъществява по- трудно. Успех на всички и за да се оправят нещата проявете повече авторитет, а ако така не става бягайте на където ви видят очите и назад не се обръщайте.

 
  ...
преди: 2 години, 7 месеца
hash: ef563e83e0
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

18.   Тези хора си мислят, че знаят всичко най-добре, те наистина си вярват. Желанието им за контрол е продиктувано от егоистичната им нарцистична природа, където реалността на другия не може да бъде осмислена. За тях съществува една истина и тази истина е тяхната. Лъжите и манипулациите им просто отговарят на нужда да се игнорира всичко, което засяга техния собствен нарцистичен интерес. Нарича се 'бяла психоза', като кризите са плод на безпокойство, породено от подсъзнателен страх да не изгубят обекта, който служи като патерица, подкрепяща техния нарцисизъм. Получава се отричане на нарцистичната автономност на другия, в който те виждат своето 'продължение'. Всъщност те са ненаситни и желаят всичко за тях, всичко перфектно. Именно затова, когато дават съвети, те мислят, че правят добро и не могат да проумеят, че тяхното виждане за доброто може и да не кореспондира на реалността на другия. Откъдето и поговорката - 'не прави непоискано добро'. Другото следствие на дази душевна патология е завистта (естествено - нали трябва да са в центъра на света ), ако нещо по-красиво съществува, те са задължени да го отрекат, те трупат, трупат, искат внимание, искат адмирации, получава се разрив между една част от личността, която прави психотично отричане на реалността и другата, която остава достатъчно адаптирана за живот в обществото. Постоянното сравнение с другите, параноята са други фасетки на "болестта", защото 1.те са перфектни 2. те са жертви на хора и обстоятелства 3. животът е гаден и ... какво може да подкрепи тяхната визия (перфектната визия) за света, за хората, за тях самите - 1. те са жертви 2. другите са лошите 3. те винаги имат право - хората са лоши, а те са жертви и това е светът. Това е цикълът на техния 'омагьосан кръг'. Дегенератите се опитват всячески да докажат на себе си, че са най-добрите, но че са жертви, те съществуват единствено чрез другите хора. Подобен човек няма да се наслади на позитивна емоция, той няма да гледа филм, за да го почувства - ако е слабоинтелигентен ще гледа турски сериали, за да страда как при другите е перфектно, а той е незаслужено нещастен, въпреки перфектността си, ако са интелигентни ще гледат черен хумор, защото е "по-изискано" от филмите за простосмъртните. Те са съвършени комплексари, които не могат да осъзнаят заблудата си. И да, смятам, че натискането по болните места на обекта, който са решили да вкарват в 'правия път' е резултат от желанието им да вкарат въпросния човек в 'правия път', такъв какъвто си го представят - съвършен. Децата са прекрасен начин да се покажеш пред обществото, да се хвалиш пред хората, а ако си перфектен родител, трябва да имаш перфектни деца. А перфектността, всички знаем ... е недостижима. От друга страна - ако детето се "уреди" в живота, за кого ще бъдат значими? за кого ще съществуват? кой ще желае съветите им? с какво ще се "хранят", ако никой не им засвидетелства нужда? Парадоксали личности - те трябва да са значими, те са над другите, те притежават истината. Хубавата част от историята е, че наистина им е нужно да са значими, в очите на другите, в очите на авторитетите. И тук мнението ми подкрепя казаното от коментар 17 - "Успех на всички и за да се оправят нещата проявете повече авторитет, а ако така не става бягайте на където ви видят очите и назад не се обръщайте."
Държа да уточня, че това са мои разсъждения по темата, че не съм психолог и не обвързвам никого с моето мнение.
С моята майка така процедирам, без никакви скруполи я поставям на място, понякога я лаская, за да се радва, понякога я инфантилизирам, понякога й демонстрирам, че е абсолютно неадекватна по даден въпрос, понякога повдигам вежди с очуда (липсата на отношение е най-големият им страх). Вече спря с поученията, понякога все още се прави на жертва, ако нещо не й изнася, в подонби случаи затварям телефона, правя се на недочула, млъквам, сменям стая или си тръгвам демонстративно, не се поддавам на 'страданията" й, породени от мен, високото й кръвно - заради мен, безсънието й - заради мен, притесненията й - заради мен. Вече обича да казва - ти едно говориш, пък всичко си правиш на своя глава. """Точно така, мамо, мила майко моя, ти си по-прозорлива отколкото смятах, всъщност ти си доста умен човек и аз се вслушвам ВИНАГИ в твоите съвети, кажи ми - колко други познати имаш, на които децата признават това? А какво мислиш за тази моя приятелка, права си, и аз смятам, че за нищо не става, и леля *, да - и тя е неадекватна, и зла, така ми се струва, защо?!""" Сложно е, натоварва, при мен беше сложно, докато не започнах да си играя с това, та тези хора са истински експонати! Все още ми се случва да желая да я набия, но е толкова радостна, когато служи, помага и се чувства значима... Харесва ми метафората - '''светът наобратно'''. Галете нарциса, ако желаете да ви изчисти къщата; не му обръщайте внимание, ако желаете да страда, да досажда или да се цупи; ядосвайте му се - ако желаете и двамата да страдате; сложете го на място - ако искате да желае вниманието ви и да слуша; иронизирайте - ако желаете да гледате безплатен театър. Слабите са те, те се нуждаят от патерици, просто се забавлявайте! ... и четете английски хумор

 
  ... горе^
преди: 2 години, 6 месеца
hash: be30a3fd03
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

19.   Точно така, №18. Благодаря ти за този коментар, съвпада напълно с моята стратегия за справяне с манипулативна майка. Доста години ми отне да напипам правилния подход и съм стигнала до същата тактика: ласкателства, когато трябва, игнориране, когато се налага, и никакво отстъпление пред хленченето. Жал ми е за жената, понякога искам да я гушна и да й кажа, че няма да ме загуби, да не се притеснява, но не го правя, защото ще се почувства разкрита. Оставям й илюзията, че има власт над мен, без реално да допускам такава. Инструктирала съм и съпруга си как да отбива атаките, защото в миналото често сме се карали заради нейни манипулации, докато не се обединихме около идеята, че това е човек с болезнена емоционалност и трябва да се приема като такъв.

 
  ...
преди: 2 години, 6 месеца
hash: ed5190b89e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

20.   Ами тя все пак ти е майка и те обича. Обичай я и я подкрепяй. Опитай се да я разбереш. Може би е възрастна. Не я обвинявай и я оставяй да бъде баба на своите внуци!!! Тя има това правво.

 
  ...

...
преди: 2 години, 6 месеца
hash: e522b5a181
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

21.   Разплакаха ме някои от историите ви. Искам и аз да споделя за моята майка. На никой не съм разказвала за детството си, дори и на мъжа си. Моята майка също ме биеше и обиждаше постоянно. Не съм ходила на детска градина и никога не ме е извеждала като малка да контактувам с други деца. Можете да си представите това до какво доведе след като тръгнах на училище, а дори и днес имам проблеми със социалното общуване. Майка ми не работеше, защото "все съм цапала и разхвърляла, та някой трябвало да върви и да чисти след мен. " Това го слушам от както се помня. По цял ден стоеше пред телевизора и пушеше цигари, без да ми обръща никакво внимание. Постоянно ме обвиняваше, че е надебеляла заради мен. Когато тръгнах на училище стана по-зле. Всяка събота и неделя в 7 часа ме събуждаше с крясъци и дърпане на завивките. Крещеше ми "ставай мързелано, да чистиш". По цял ден чистех и ревях, тя ме биеше, защото рева. Не ми се даваше да излизам никъде. На мен също не ми се даваше да си избирам дрехи. Тя винаги ми купуваше такива, които са плътно прилепнали по мен, а аз бях пълничка и в училище доста ми се подиграваха. Баща ми се пребиваше от работа само за да имаме всичко, а тя постоянно му крещеше без причина. Наричала ни е измети, боклуци и т. н. Вече съм голяма и се виждаме рядко, а баща ми се пропи и ми е много мъчно. Всички се чудят защо този добър човек толкова се е променил, а аз знам причината, но ме е страх и срам да говоря с някой за това.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 1 месец
hash: 9472d826df
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

22.   Здравейте, момичета. Повечето от историите тук са за нарцистични майки/бащи. Манипулативни, критикуващи, фокусирани изцяло върху собствените си нужди и детето е само инструмент за задоволяване на тяхните желания. Препоръчвам на всички емоционално травмирани работа с психотерапевт. Към това се насочих и аз.

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: 8afdb4daa1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

23.   Ето за това вече няколко пъти съм писала в този сайт, че родител не трябва да се става на свободен принцип, не трябва да е право, а ПРИВИЛЕГИЯ единствено на годните за това хора!

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: e18d497572
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

24.   Хора, защото си причинявате това, защото сме свикнали да ни се налагат разни принципи, че детето трябва да е в идеалното за пред хората семейство, с баба и дядо. Да ама идеален вариант няма. Нашите родители също са жертва на абсурдни комплекси на още по абсурдната ни народо-психология. Постоянно правим пеща, които не искаме, не ни харесват, но трябва защото така е редно. А да помислиш първо за себе си, не е егоизъм а право. Не ви харесва, не сте щастливи, но се изтезаван е с тези отношения. Е и аз бях така, съобразявайки се с този, онзи и накрая моето здраве страда, нервите ми опънати до краен предел. Затова постоянно си повтарям, че не трябва да се съобразявам с никого, че искам да се отърся от ужасното ми детство и да имам минимален контакт с тези хора. И го направих, сега съм по-добре, но борбата с навиците и предразсъдъците продължава. Това подсъзнателно го предавам и в сегашните си отношения. Постоянно си казвам, като не искаш да се видиш с някого, не го прави. Обажда ми се обсебващата приятелка, почва да ме манипулира да излезем защото и е скучно. Сега казвавам, не нека се сърди. За съжаление от детството тръгва всичко и после цял живот се бориш с комплексите си. Защо трябва да се събираме с цялото семейство, като това за мен е тежко и ме натоварва. Защо трябва да слушам нечии абсурдни магии и комплекси в стил внушение, че е много зле, нещастна и лудост и в стил КАТ и шоф. книжка споменати в предходните постове. Ако не искате да ви тормозят, не споделяте с такива хора, всяка една инф. за тези хора е "храна" за драми и манипулация.

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 16 часа
hash: c10ba6b5a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   Съществуват много токсични роднини наистина. Примерно много пъти съм бил тровен и т. н. И поставян в трудни ситуации нарочно, за да прибегна до тяхната помощ. Мисля, че по този начин те умишлено правят това, за да има, за кого да се грижат. Което от моя гледна точка според мен е една свинщина. И основното това им доставя удоволствие, да вредят на хората, и да ги унижават. Когато съм говорел с тях, и им споделя за някое нещастие очите им грейват от щастие и гледат, да прикрият усмивката си. Желая ви здраве и щастие в живота и по малко токсични хора около вас.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker