 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Страхувам се от себе си
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 3843 пъти
Здравеите,
искам да споделя един проблем които ме мъчи от доста време, сигурно вече година, но в последните 2-3 месеца нещата стават сериозни и мисля, че имам нужда от помощ... или поне съвет.
Та откъде да започна - като много други истории тук и моята не е цвете за мирисане, живота ми е ад откъдето и да го погледнеш. Най-лошото за мен е, че не страдам само аз, но и... ами ВСИЧКИ около мен. Семейството ми има сериозни материални и какви ли не още проблеми. С времето започнах да гледам по-малко себе си, моята болка бе избутана в един ъгъл с ежедневните дреболии, а в другия ъгъл поставих меко казано големите проблеми на семейството ми и въпросът - как да им помогна? Да дам всичко от себе си да ги видя отново щастливи....
След няколко месеца провалящи се една след друга идеи, надежди започнах да губя нишката на нещата. Не, че съм превъртяла, но... как да го кажа - все повече спирах да поглеждам към единия ъгъл и виждах само другия: моето семейство и болката им. Все по-трудно заспивах, все по-трудно се усмихвах, мислех само за това, че АЗ трябва да намеря изход от положението, а не го виждам.
Така стигнах до сегашното си положение, загледана в онзи тъмен ъгъл "аз", където с главни букви пише - САМОУБИИСТВО. Да, знам - жалко е и съвсем няма да помогне, но си разбих нервите ( а съм на 19). Не се познавам вече - будя се сутрин, на работа до 4 часа съм зомби, после като се прибера пускам една тъпа игра на компа, само и само да не мисля в проблемите. Минах от едната крайност на другата - сега щом се сетя за семейството ми ставам нервна, потя се, не мога да разсъждавам... не виждам изход и ме е страх да мисля за разрешение, но не мога и да не мисля, а това ме изяжда отвътре.
Виждам тяхната безизходица, виждам моята невъзможност да сторя каквото и да било и така до момента, в които ме е страх да мисля за проблемите. Гледам постоянно да се занимавам с нещо, за да не мисля.... докато не видя същите онези проблеми още по-големи, по-силни от мен.
Така започнах да мисля за самоубииство- защото вече не издържам на този ад, които сама си причиних. Отначало не го мислех сериозно, но с всеки изминал ден все-повече затъвам.... Ако преди си казвах "Не, семейството ти се нуждае от теб, не можеш да ги нараниш така ", то сега мисълта е "те ще ме разберат, трябва да ме разберат, аз се задушавам тук". Ако преди мислех , че трябва да се самоубия, то сега вече го знам и мисля за най-безболезненият начин.
Животът ми се струва ад, в които всичко около мен се разпада, а аз изпускам хубавите мигове. Виждам само лошото... във всичко. Ето вчера изведнъж толкова ми се прииска да се кача на покрива на блока и да седна на ръба-желанието беше много силно и честно казано едвам се спрях - ами днес ще погледам надолу, ами ако утре взема да се хвърля??? Моля ви, имам нужда от съвет, вече се страхувам от себе си и от действията си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 57385c3a9e |
|
1. Не работиш ли? негативните мисли идват от там, човек като е затворен вкъщи и няма преспектива не вижда изход, започва да се самозълъгва че е непотребен за нищо не става. Самоубийството не решава проблемите, поне не техните, бъди до тях и им помагай в последствие със заплатата си. Не са само при вас проблемите, така в повечето бг семейства и всякаш безпаричието озверява хората един към друг още повече
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: f78573ec57 |
|
2. Мило момиче, бъди разумна! Животът е пред теб, убедена съм, че те очакват много хубави неща, но за да ги видиш, трябва да си отвориш очите и душата за тях! Потърси професионална помощ, ако щеш дори на семейството си кажи как се чувстваш и какво мислиш, не се затваряй и не мисли глупости!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: f7d3c20bc1 |
|
3. Здравей скъпа,
Времената много се промениха, не е твоята ситуация само такава. Не си сама, не си единичен случай или най-фаталния такъв. Знам, че когато човек има продължителни и тежки проблеми, мисленето му се изкривява, но се опитай да излезеш "извън кутията". Поне като мислене... Няма да говоря глупости, че ситуацията скоро ще се промени - може и съвсем да не е така.
Но според мен си само на 19 и дори чисто физиологически ще променяш много възгледите си и мирогледа си като цяло.
Има истини на тоя свят, които по-малко от 1% знаят. И ако ги научиш, проблемите, които имате, вероятно ще ти се сторят безумно незначителни.
Обичай близките си и обичай себе си. И не мисли за самоубийство - то е за слабите и е нещо, което ще те лиши от билета за пътуването, което ти предстои.
Падаме, за да можем да се изправим отново!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 01f8b379a2 |
|
4. Имаш нужда да поговориш с някой знам какво е но каквото и да става не посягай на живота си.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: ab44921d09 |
|
5. Познато чувство. Имаш нужда от рязка промяна на средата. Просто си в дълбока депресия. Замини някъде за известно време. При баба, приятелка, приятел. Трябва да видиш и другата страна на живота, иначе ще си съсипеш здравето. Казвам ти го от опит. И аз бях стигнала на такова положение всеки ден да мисля как да се самоубия, но реших да търся изход и намерих. Сега животът има смисъл, а и така съм по-полезна на семейството ми.
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 10b076220c |
|
6. Щом се страхуваш, значи не ти се умира. Човек, който не изпитва страх, който му е все тая, който иска да се самоубие просто го прави. Самият факт, че търсиш съвет е показателен.
Ж25
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: aa576d9ba1 |
|
7. Момиче, недей така!!! Много хора са в още по-голяма безизходица. Не, че това би те успокоило, но все пак.. Не си въобразявай, че така ще стане по-добре. И не -родителите ти няма да те разберат. Най-много това да ги до съсипе. Явно не им е лесно и сега. Ти нямаш никаква вина за това обаче! Ти имаш и своя си живот. Вярно е, че ти е болно за тях и че, няма да ги оставиш, но и по начина по който мислиш няма да направиш нещата по-добри.
По-добре учи, намери си ако се налага работа, та дори и почасова / знам, че не е лесно/. И все пак с две думи - БОРИ СЕ! Ако искаш поговори с приятели, близки, дори потърси ако можеш лекарска помощ. Но не посягай на живота си! Той е много ценен, не до убивай семейството си! Успех ти желая мило момиче и моля те не се предавай!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: b40e5d9e96 |
|
8. Е-такава лоша история не бях чела. Момиче-съвземи се малко-това, което ти се струва, че е лошо е само за сега, за момента. Животът може да се промени след време и със сигурност ще се промени. Сега-най-важното е ти да си добре. не осъзнаваш ли, че само изискваш от себе си-да ходиш на работа, да помагаш на семейството си-но ти самата имаш нужди. Трябва да се срещаш с повече приятелки за да видиш, че живота не на всички хора е розов. излизай, споделяй, забавлявай се.
Ако нямаш сили и кураж за това-то непременно отиди на лекар-ти имаш нужда от помощ, а не семейството ти. В семейството ти предполагам имаш майка и баща-те да мислят за финансовите проблеми-а не ти. Ти изпълняваш своите задължения-ходиш на работа-сега остава да се забавляваш. какво мислят момичетата на твоята възраст-мислят само за купони, за момчета-ти дори приятел нямаш, но спокойно-всичко ще си дойде на мястото-това ти предстои.
Щом мислиш за самоубийство-трябва непременно да отидеш на психиатър. Отидете с майка ти и като начало ще ти изпишат някои по-леки хапчета. не се притеснявай-всичко ще отмине и ще си спомняш някой ден с усмивка за всичко това. Аз съм мед. работник и ги знам тия неща-освен това имам представа от депресия. Ти имаш депресия.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: a137f63cfe |
|
9. ... :(....
Самоубийството не е начинът, по който може да се оправят нещата... напротив - може да се влошат....
Ще кажеш "Кво ми пука - нали няма да ме има? ! ", но...
няма да си права...
Само на 19 си; има толкова много и хубави неща, които тепърва ще ти се случват.... Аз съм на 48 и... когато бях на 19 също бях стигнала до тази мисъл... сега, като се вгледам назад, си давам сметка, че е било глупаво...
Всеки има своята история... важното е да се вземеш в ръце, да се огледаш и да си дадеш сметка за малкото малки и хубави неща, които имаш... и... :) да се опиташ полека, стъпка по стъпка, не изведнъж, да ги направиш повече...
Не знам къде живееш, но аз на твоята възраст живеех в голям град и, притеснена от проблемите си, ставах около час по-рано, за да не ползвам градски транспорт, докато отида на работа - ходех пеш, през това време събирах мислите си... :))) даже нарочно заобикалях покрай една градинка между блоковете и си крадях понякога цветя :))))) - това беше моят начин да превъзмогна кризата...
Огледай се - ще се справиш и ти!
нм 48
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: ca314c30b3 |
|
10. Мило дете, за теб не е започнал още същинският живот, не пишеш за проблемите, които имаш, но каквито и да са те не са по големи от проблема ЖИВОТ, който ти си длъжна да живееш. Не мисли за това, че ти сама трябва да оправиш света т. е. семейството в него ти не си сама има още хора, които също трябва да направят каквото могат. Не мисли, че само ти имаш неразрешими проблеми имат ги всички, дори и тези, които имат много пари. Нека всеки от твоето семейство си поеме отговорността и си носи кръста такъв какъвто е. Дано с тези няколко думи съм ти била полезна.
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 4030169390 |
|
11. В живота на всеки има трудности! Всички имаме проблеми и понякога не виждаме изход. Но изход винаги има!
Нито един проблем на този свят не е толкова страшен и сериозен, че да не може да бъде решен, всеки проблем си има решение! Трудно е знам, но ТРУДНО НЕ ОЗНАЧАВА НЕВЪЗМОЖНО! Ако искаш сподели с нас за какво става въпрос, може заедно да намерим решението, което на теб ти се изплъзва.... :)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 7f9ba7e998 |
|
12. От авторката
Благодаря на всички за съветите, очаквах да видя по-скоро упреци. Много добре се почувствах, като чух от други, че мога да се справя. Номер 11 какво да ти кажа.... семеиният бизнес се разпадна, нашите се преместиха далеч оттук, за последната година съм ги виждала 3 пъти точно :( Родили са ме късно и сега са на по 60 години със кредити и дългове. Прекрасни хора са, дадоха всичко от себе си, но в краина сметка загубиха всичко. Сестра ми се омъжи тук, в града. С маика ми не си говорят, а мъжа и е гнусно пиянде, които периодично я пребива жестоко. Аз живея с приятеля ми откакто нашите заминаха, но виждам че вече не го интересувам, случвало се е да ми посяга... :(( Как да не си блъскам главата с тоя скапан живот.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 4030169390 |
|
13. Виж сега... положението наистина е неприятно, всеки би се чувствал ужасно в такъв момент, но жива, здрава си, какво повече от това? Другото са неща, които ще се подредят. И кредитие и дълговете могат да изчезнат. Знаеш ли колко такива хора има в България, които дори и покрив над главата нямат, и семейство нямат.... ти поне имаш и можете да се справите заедно.... Така се случва понякога.... в един момент всичко рухва и губиш това, което си градил с години. Знаеш ли колко хора са почвали от нулата и днес са здраво стъпили на крака?
Относно сестра ти... Решението си е нейно! Винаги съществува опция "развод"-при такива обстоятелста е ясно, че вече любов няма, но това са си нейни драми и тя трябва да се справи с тях-ти нищо не можеш да направиш, освен да се опиташ да и отвориш очите в правилна посока.
По-скоро се замисли за твоя приятел... Ако и теб вече не те интересува-прекрати тея отношения, които малко или много ти влияят емоционално, а всички знаем, че емоционалната разруха пречи да мислим трезво за по-важните неща.... Мога и още да пиша ако искаш..
Надявам се поне малко да видиш светлината в тунела след тези думи....
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 29a20761aa |
|
14. Според мен, първото което трябва да направиш е да изчистиш боклука от живота си. Защо сама си създаваш главоболия, при положение, че явно имаш предостатъчно ядове. Хубаво е в такъв тежък момент да имаш любов до себе си, която да те подкрепя, но при положение че твоя човек ти посяга, значи просто според мен веднага трябва да го разкараш, съсредоточаваш се в работата, намираш си хоби дори(нещо, което ти е интересно и занимателно), мислиш позитивно.
Тази твоя мисъл е просто недопустима, при положение че тепърва живота е пред теб-ще се влюбваш, ще направиш някого щастлив, ще му осмислиш живота, ще му родиш деца, ще бъдеш щастлива.
След всяко зло, идва добро!!! ... просто го дочакай ;)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 246e392856 |
|
16. Наистина твоята история е най-съкрошителната, която съм чел до този момент. Знай, че винаги има възможност много по-зле да е било, има по-зле и от теб, това го знай със сигурност. Искам докато четеш коментарът ми, който би следвало да е под номер "13", да си зададеш въпросът: "Има ли какво още повече да губя?"...
Аз приех Бог за свой личен спасите, и не се страхувам от нищо и никого. И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се оплаша, защото Ти Си с мен, и Твоят жезъл и Твоята тояга - те ме отешават. Се казва в една молитва.
Аз не мога нищо да направя, аз съм просто един слуга на Бог! И първите ще станат последни, а последните първи. Всичко, което правиш, ще ти се върне! Това е от мен.
модератор - осъзнавам, че искаш да помогнеш, но това не е сайт за религия. Можеш да си направиш своя история на тази тема тук, но просто не е редно да пълниш историйте на хората с цели проповеди от църквата си, затова си позволих да редуцирам коментара ти до посланието ти.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
