Вменяване на вина
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 1299 пъти
Здравейте, не съм сигурна точно как да си формулирам въпроса, но както дойде. Надявам се да ми се получи. Въпросът ми е как се справяте с негативна енергия на близки до вас хора? Не става въпрос за кривата продавачка, от която сте купили нещо сутринта и ви е гледала гадно, а става въпрос за близките до вас хора, тези, с които живеете? Хайде тези навън да си кажем здраве да е, не ме касае. Но когато е вкъщи? Пример - в настроение сте, нещо, което искате се е получило добре, без значение всъщност причината, но не сте разтревожени, спокойно сте. И в същото време човекът до вас е кисел, гледа ви гадно, съска ви насреща. Без обяснение защо, чудиш се какво си сбъркал, питаш и няма. Нищо няма, няма проблеми, цветя и рози. Ама зад това няма нищо е ясно, че има Нещо, директно не се казва, да се сещаш сам. Съответно се чудиш какво си сбъркал. Това го давам като пример. Натоварва ме страшно. С времето съм се научила да не се влияя от хора, които не са ми близки. Но от тези, с които живея се влияя и още как. Откровено да си кажа чудя се с какво съм издразнила другия, какво не ми е наред. Не мога да го пусна покрай себе си. И докато мисля какво и как, усещам, че от доброто ми настроение не е останало нищо. Ходя и аз като буреносен облак. Не съм от най-лъчезарните хора, но не съм и крайно мрачна, дори и да нямам особена причина, гледам да си поддържам що годе добро състояние на духа, защото имам чувството, че ако не го правя, ще потъна и няма да мога да се справям с нищо. Имам проблеми като всеки, даже мисля и засилена тревожност, иска ми се да не се влияя от други хора, но не се получава. Вие как се справяте? Малко като изповед стана, нахвърляно, но имах нужда да споделя. Благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 5 месеца hash: 4fee398613

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз съм мъж, но изобщо не мога да понасям негативни хора. Едно е да си в мрачно състояние за малко или да имаш кофти период, но друго е някой непрекъснато да е кисел и да е вечно негативен. Това са токсични хора, те изцеждат енергията ти и се хранят с нея, затова и ти губиш настроението си. Аз имам в семейството си такъв човек. Баща ми цял живот е бил черноглед и негативен. Просто не можеш да си представиш за какво става въпрос. Сигурен съм, че твоя случай е като детска приказка. Не живея вкъщи отдавна естествено, но само по телефона или ако се видим ми стига. То са вечно болести, кой умрял, какво го боли, кой какво казал и защо го казал, ама всички са били еди какви си, ама вечно той е най-зле. Някакъв ужас. Последната година съвсем открито в прав текст му заявявам, че повече не мога да го слушам. Така че за мен единственото решение е далече от такива хора. Не мога да си представя да живееш с такъв човек било то мъж или жена. Не даваш информация за какъв близък човек става въпрос. Но ако е мъж и не сте семейство с деца бягай далече. Ако е човек от семейството се местиш и ограничаваш контактите на минимум. В тоя живот нямаме време за вечните проблеми на другите. Това са енергийни вампири.

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: 8e231048b4

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Това са обсебени от зли демони хора.Съвсем сериозно.И имай в предвид,че щом живееш с такъв индивид много лесно се прихваща от него.

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: 06c68e9559

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Съгласна съм с ном 1. Тези хора са енергийни вампири. Бягай далеч от тях и прекратявай комуникацията. Не пишеш какъв ти е този човек, но ако можеш не живей с него, ще те разболее.

 

...

горе^

преди: 3 години, 5 месеца hash: ecf2638b34

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Номер 1 го е казал много добре - стягай багажа, изнасяй св и контактите на минимум без гран вина. Не си длъжна на никого да го търпиш без значение как се отнася с теб.

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: 4f76c14a59

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Това е нашият манталитит, не се търси радостта а пробремите. Купихме си къща. Исках да имам двор. Реакцията на близките ми. Е за какво ти е тази къща, да си стояхте в апартамента. Само мрънкане и негативизи. Никого не сме ангажирали с преместване или работа. Но искахме пространство, тишина и природа. Е няма, то сценарии, като децата пораснат за какво ни било това. Направо ми се реве. Затова и самата аз се старая да не давам мнение. Дори и да не одобрявам нещо, гледам да казвам, че това са лични решения и до там. Но няма постоянно накой дълбае в посока да не се чувстваш добре.

 

...