Лоша ли съм
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1668 пъти
Здравейте, реших да споделя историята си и да чуя вашето мнение. Аз съм студентка, последна година, работя и уча. До началото на тази година живеех с баба ми и баща ми(родителите ми са разяедени и майка ми е в чужбина) , но баба почина и нещата много се промениха. Баща ми започна много да пие, да ме заплашва, че ще се самоубива, да ме обвинява за всичко, реши че няма да работи и го уволниха от работа. Беше ми ужасно трудно... Всеки ден тормоз, обвинения, понякога и полиция, опитах да се самоубия на 2 пъти, не издържах. Единствения човек, който ми помагаше го нямаше и не знаех как да се справя със ситуацията. Нямах контрол над това, което прави баща ми. Опитвах се да му помогна вкарах го в клиника, изтрезня, намери си работа, но месец по късно всичко почна да се повтаря. Аз не съм го подкрепяла и затова той почнал пак да пие. Говорих ли, молих ли го, какво ли не правех той си знае неговото и не променя нищо в държанието си. Повтаряше отново и отново, че съм виновна, че трябва да се грижа за него, че нищо не правя за него.
По едно време се бях побъркала. Въртях се в омагьосан кръг и излизане нямаше. Не можех да измисля как да му помогна. Бях направила всичко. Бях платила сметките с парите, които майка ми ми прати, бях платила погребението с парите за университета, чистех му, готвих му, а той все едно ми правеше на пук. Аз го моля не пий, той пие. Не му пукаше за мен. Или не го показваше по никакъв начин, само повтаряше, че трябва аз да го гледам, че съм длъжна, че трябва аз да се грижа за него. Ден след ден едно и също. Побърквах се. Не му пукаше, че не ми дава пари, за да имам да си платя сметките, за университета, за храна. Заплатата, която взимам е много малка. Той само повтаряше, че трябва аз да го гледам. Не си търсеше работа, само стоеше и се наливаше. А аз едва смогвах с парите.
В един момент просто се отдръпнах. Нямах какво да направя, а той ме дърпаше в една дупка, в която всеки ден се молех да умра. Та живота е пред мен. Искам да го изживея. Да имам дом, деца, работа, бъдеще. Не искам да стоя да му робувам и той само да ме обвинява и мачка, а аз всеки ден да се питам защо на мен. Какво съм направила? Защо нямам семейство? Защо не е като другите бащи да ми помага? Никога не съм била проблемно дете. Винаги съм била послушна, учеща, кротка, гледаща да помага с каквото може и да не създава ядове, а изведнъж това се случва на мен. Какво съм направила?
Болеше ме, защото ми е баща и искам да е добре, но се отдръпнах. Ако не му звънна той не ме търси, чуваме се рядко. Не съм се прибирала в къщи от няколко месеца. Боли ме. Колкото и да гледам да го потуля в себе си ми е мъчно. С много болка мога да си призная, че на моменти съм искала той да умре да го няма, да няма тоя тормоз. Станала съм супер плашлива. Боли ме, че нямам никой зад гърба си. Едно беше да знаеш, че каквото и да се случи можеш да се прибереш в къщи при баба. А друго, че няма къде да отидеш. Да знаеш, че ще си сам по празниците, да ти липсва дома, но да не смееш да се прибереш. Той не се промени за времето, в което съм далеч. Пак е такъв, не работи. Пак иска аз да го гледам. А аз не съм му майка. Понякога ми е ужасно самотно и ми е тъжно, че той прави това. Тъжно ми е, че не опитва да промени нещо. Не искам да съм бездомна. Искам да се прибера в къщи, но там да не ме чака баща, който е мъртво пиян и е изпочупил всичко, който ще вие, реве, крещи и обвинява и ще ми вика че трябва да се грижа за него, а искам да е баба и да ме гушне.
Страхувам се, че ще живея сама след университета, че няма да се справя. Живота изведнъж много се промени. Изведнъж стана студен и труден. Липсва ми онова спокойствие от преди, онази сигурност и надежда за светло бъдеще. Аз лош човек ли съм? Наистина ли съм го изоставила и лоша ли съм, че понякога го мразя? Но и в същото време се притеснявам за него какво се случва дали е добре. Защо ми е толкова труднони толкова мъчно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 4 месеца hash: 314071cbaa

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не, в никакъв случай не си лоша! Даже много си направила за баща си! Той сега е в истерия че, след като е починала баба ти може да изпусне теб да му слугуваш. Не те е бил обработим още достатъчно, не те е разрушил до такава степен че, да вярваш че, трябва да живееш за него- да работиш и го издържаш, да му чистиш/готвиш т.н. Отровен син, отровен родител, мързелив алкохолик. Не се връщай! Много добре че, си се откъснала бързо и не е успял да те прекърши! Ше свикнеш със живота сама! Даже ще ти хареса да зависим само от себе си, ти да дирижира живота си! Ще видиш! Само не бързай да влизаш в някакви връзки колкото да не си сама! Това ще е грешка. Ти си направила най- важната крачка, отдръпнала си се от отровния си баща! Сега по празниците ще ти е тегаво, но недей заради няколко сантиментални дни да се пречупваш и си създадеш после много повече време в нерви! По- добре дори съвсем сама на чаша вино и пица и с хубав филм :) Голяма прегръдка от мен! Скоро ще ти е по- леко на душата и ще се усмихваш на хубавите спомени, но и на бъдещите такива

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: f6f62dc0f2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Много добре и направила, че си се отдръпнала. Неговото състояние си е негова работа. Той е зрял човек, който взима решения за живота си и ти нищо не можеш да направиш. Ако той иска да пие-пие, ако иска да спре-спира. Той е самостоятелен човек и може да се грижи за себе си. Ти си направила, каквото си могла и е правилно решението ти да се отелиш от него и да продължиш напред. Обади се на майка си, отиди при нея за някакъв период от време, когато пандемията спре. И си живей своя живот. Няма да е лесно , но ще видиш колко е хубаво като се справяш сама. И ще си намериш човек, с когото да сте заедно. Успех.

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 1a8ba23935

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Такъв е живота за всички ни. Единици са родителите, които помагат на децата си, а децата пък няма да ги коментирам колко несамостоятелни са и на 30 и на 40. Пример е баща ти, който е получавал помощ от майка си, която му е гледала детето а вероятно му е и готвила и чистила а той от нямане на отговорности се е пропил. Съветвам те да се вземеш в ръце, да приемеш, че живота е такъв, трябва да си силна а не да разчиташ винаги, че баба ще те гушка. Ще си намериш момче което да ти бъде спътник и опора. Ако започнеш да се самосъжаляваш ще се депресираш и живота ти ще е като на баща ти. А живота е много хубав. Също искам да ти кажа, че не си длъжна с нищо на родителите ти. Нито на майка ти, на която не можеш да разчиташ да те подкрепи, нито на баща ти. Единствено баба ти заслужава уважение, но и тя е направила грешка, че е лишила сина си от отговорностите които е трябвало да поеме като баща. Ако това ще те успокои, ще ти кажа че и при мен е горе долу подобно. А и в много други семейства. Моята майка ме тормозеше психически въпреки, че не живееше с мен. Използваше чувството ми за дълг, като постоянно търсеше помощ от мен, без да се съобразява, че гледах сама детето си и бях бременна. Тя си искаше нейното внимание и грижа. Да, не пиеше но не беше по добра от баща ти. Обиждаше ме, говореше на детето ми глупости за мен за да го настройва. В деня в който родих отиде в къщи и наговори куп глупости на мъжа ми, който току що се беше прибрал от чужбина и се опитала да го настрои срещу мен. Месец след като бях родила отидох да си взема вещи от родния ми дом, където живее тя и бях брутално нападната, блъскана, драна и накрая ме блъсна по стълбите. Това може да се тълкува и като опит за убийство. Но тя не си признава, казва, че си измислям. Такава е мойта майка. Тя ми се е обаждала по телефона докато съм била на работа и ми е симулирала, че умира за да ме притесни. Всъщност тя редовно симулира за да привлече внимание. И грам не я интересува моя живот, тя си иска нейното, да се грижа за нея, да я изслушвам. А че имам бебе и дете, че съм сама мъжа е в чужбина, че в живота си имам много грижи, не й пука. Такава е моята майка, ако мога да я нарека майка. За капак, ще ме съди защото искала да вижда голямото ми дете за да го настройва против мен. Забравих да спомена, че се е правила че умира и пред него и вече 1 година се борим с последиците, кошмарите и страха който е изпитал. А бебето не желае да вижда, явно защото няма да миже да го манипулира.

 

...

горе^

преди: 3 години, 4 месеца hash: 9829e2f2e9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не слушай хората, които ще те осъждат. Не си длъжна да жертваш живота си за един алкохолик. Алкохолизмът е една от най-трудно лечимите наркомании, защото алкохолът се продава свободно. Нищо не може да го промени. Наркоманите се променят коренно, това е манийно заболяване и мозъкът има органични промени. Не го жали, той иска да те използва, не те обича. Имах брат алкохолик, нищо не го промени до края на живота. Умря от цироза, профукал всичко като клошар. Реших , че съм длъжна на децата си, а не на отрепка. Всеки човек има семейство когато намери своята половинка и създаде свои деца. Търси съдействие в Студентския съвет за настаняване на общежитие. Там квартирата е евтина. Не съсипвай бъдещето си с него. Ако заплатата ти е малка търси други възможности за да увеличиш доходите си. Моите родители хвърлиха своите сили и доходи за да гледат пияницата, аз работех и следвах. Правех играчки за елха от шишарки, панделки, орехчета, жълъди, миди, камъчета и ги продавах, мартеници, плетях шапки и шалове, правех пантофи. Събирах материали целогодишно. Научих се на икономии, да не изхвърлям нищо, да използвам всичко и да рециклирам. Не се гушках на някого нямаше на кого, бях самостоятелна. Не е лесно, но калява волята, укрепва самочувствието. Настървих се да съм много добра студентка, учех, работих, не си пилеех времето в самосъжаление. Вложих в бъдещето си всичко, борих се и успях. Отгледах добри деца. С брака успях от втори път. Сега имам достатъчно работа дори в карантината.

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: a9021784c9

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Това е чиста манипулация от страна на родителя спрямо детето. Взела си правилното решение. Щом не спира да пие и не се променя, няма право да иска промяна от теб. Пази си здравето и гледай напред. Интересно, че не си написала какво мисли майка ти по този въпрос.

 

...