1. На мен ми казаха, когато бях на 7 някъде. Не помня как се стигна дотам, но не беше в някакъв специален разговор... мисля, че майка ми просто го изтърси от нищото много дебелашки. Обаче ясно помня, че го приех страшно зле - разревах се и избягах, тя нещо ме успокояваше после и т.н. Постепенно започнах да се отдалечавам от нея, но не знам дали беше заради признанието, или защото след това често започна да ми натяква как е трябвало да си роди свое дете, гените си казвали думата и че съжалява, че ме е осиновила, да съм си ходила при майка ми (?). Поводът за тия признания бяха оценки, различни от 6, дълго говорене по телефона, недояждане на вечерята и прочее тъпотии. С течение на времето установих, че изобщо не я харесвам като човек, даже ми е противна и е чудесен пример какъв човек не искам да бъда. Първо каза, че родителите ми починали в катастрофа, преди няколко години заяви, че имала номера на родната ми майка и да съм си ходела при нея. Явно не помни какво е лъгала. Но в моя случай наистина става въпрос за системен тормоз, години живот с алкохолик (вуйчо ми, който живееше с нас), побоища и скандали. Заключваше кухнята, за да не ям, гонила ме е по пижама зимата, била ме е с парцал за под, обиждала ме и прочее. Оставяше ме да ходя мръсна на училище, не ме къпеше, а като тийнейджър, когато започнаха физическите промени, отказваше да ми взима превръзки, да ме консултира за разни женски неща, защото нямаше кой друг да ми обясни, което водеше до жестоки гаври в училище, че съм пъпчив и космат трол. И още десетки примери имам, ама да... исках да кажа, че ако живее в нормално семейство, мисля, че ще го приеме далеч по-добре. Подозирам, че е и по-голяма от мен, когато разбрах. Сега се сетих, че следвам една дама във ФБ, която е осиновила сина си преди 14 години някъде и много отворено говори за това. Споделя проблемите, които е имала, как са ѝ искали подкупи, колко се е мъчила и всичката гняс от родните институции. Момчето знае, всички знаят. Засичам ги понякога в квартала или на разни събития и изглеждат съвсем нормално, разхождат си кучето, закачат се, бъзикат се. Да, не съм им в къщата и не знам всичко, но изглежда да имат връзка, за която аз мога само да си мечтая. Коренна разлика в отношенията между майка и дете. И така важно е детето да се чувства обичано и да живее с нормални родители, а не с невротична откачалка. Мисля, че от това зависи до голяма степен как ще приеме новината.
|
