 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Искам да се разделя с мъжа ми!
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 2336 пъти
Здравейте! Реших да споделя и да помоля за съвет тук, защото ми е трудно да споделя с близки и не знам дали ще получа разбиране. Ще се опитам да съм възможно най-кратка в разказа ми. На 30 години съм, имам 4 годишно дете и мъж, с който сме от 8години заедно, нямаме брак и живеем при родителите ми!Всички грижи за детето са на мен. Градина, школи, разходки, домакинство всичко е на мен.И работя. Искам да се разделя с мъжа ми, не съм щастлива не се разбираме, с годините различията стават все по-голями. Няма уют, спокойствие с този човек. Чуствам се по-добре като не е около мен. Много опити съм правила да се подобри семейната обстановка, но не се получава. Трябват 2ма. Изпитвам страх, как ще се отрази това на детето. Страх че срещу мен няма да стои интелигентен мъж, който ще осъзнае че не сме щастливи, страх, че ще е грозно и детето ще страда Искам да живея сама с детето, защото няколко поколения под 1покрив не са добре за никой. И тук идва проблема. В безисходица съм, защото искам да съм самостоятелна и да се отделя, но финансово няма да се справя. Заплата която получавам, няма да стига за наем или кредит за жилище. На този етап няма как да започна друга работа. Но не мога повече да живея така. Млад човек съм, а имам чуството, че сякаш е късно за всичко и нищо хубаво няма да ми се случи. Изпадам все по-често в депресивни състояния, които притъпявам с огромни количества храна или с дни не мога да спя Предполагам има жени, които са изпадали в такава ситуация. Как се справяте? Също ме интересуват и как стоят нещата с общински жилища!
Как се справяте/справихте с чуството за вина, провал и критиката от всички защото не желаете да сте семейство? Благодаря на всеки един, който отговори!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 3d89887700 |
|
1. нагоди се ти към него, не той към теб. Ако той започне да става женствен ще деградира.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 70a39b2ffe |
|
2. Не бързай, всичко ли си е отишло между вас, желанието, не се ли включва съвсем, интересува ли се?
Семейство се поддържа трудно, при всички жени почти е така, майката има по - голямата роля в отглеждането.
Ние с мъжа ми доста се изнервяме покрай децата. Не е лесно.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 0cc6aedccf |
|
3. Това че не си щастлива е основателна причина за раздяла. Стига да не си играеш с чувствата на човека разбира се. Щом го направиш не можеш да се върнеш назад просто ей така. Няма да е честно спрямо човека отсреща. За финансовата част не мога да дам съвет, но относно детето според мен се притесняваш излишно. Като дете на разведени родители мога да ти кажа, че не е кой знае какво (е зависи и от родителите разбира се). Нищо няма да му стане на малкия човек. Хората доста изопачават нещата и си мислят, че децата са оправдание да стоят с партньор, с който не са щастливи. Може да му е малко странно в началото, но ще свикне. Хубаво е, че си решила да бъдеш честна с мъжа си, вместо да си търсиш щастието другаде зад гърба му. Евала и успех.
Ронин
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 8ee114c555 |
|
4. Защо не опитате с мъжа ти да се изнесете на квартира заедно? Не казваш нищо за отношенията с родителите ти - месят ли се, правят ли интриги, да не би да заради тях да се държи така с теб?
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 2b85ab7d3e |
|
5. Отговарям на всички
1.8години аз се нагаждах към него.. Все едно имах дете, а не мъж
2. Няма как да стане, правих много опити, изтърпях много неща и направих 100тици компромиси със себе си. Не ми се навлиза в детайли.Няма комуникация, няма общи интереси.. Няма цели семейни, да планираме...Няма смях. Само напрежение
3.Благодаря за подкрепата!
4.Тази тема да живеем заедно отделно като нормално семейство е дъвкана и предъвкана. Той няма желание. Чаках. Надявах се, че ще узрее С добро с лошо не стана. Сега като погледна отношенията може би и по-добре. Сега имаме пак общи теми около детето. Но то порасне ли няма да има какво да си кажем. Имаме различни виждания за бъдещето. На мен ми си живее, пътува, социален човек съм. За него да си седи на село, да пие и да си гледа животни и градина.
Родителите не са ни пречка в отношенията ни! Но не може да се живее и с тях, малко е жилището. Тясно е. Има напрежение за битовизми. Пречим си.
|
...
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 6b01b95d10 |
|
6. Аз съм в подобна ситуация, само че живеем отделно, имаме дете голямо на 10 г. Аз съм на 31 г, и сме заедно от 13 години.
Нещата, които разказваш са същите при мен, само че търпя повече време, точно заради това, което описваш ти, ако се разделите.
Ние сме се разселяли 3-4 пъти, но за малко време, просто пак се събираме, и това също е грешка. Но моите родители не ме подкрепят толкова, с тях не може да се живее, защото майка ми мн обича да командва и да става нейното, а да ти кажа и не бих и живяла с родители. Точно заради това, което и един от коментиращите те попита, дали не създават те интриги, без да се усещат, и заради тях да се дразните и вие помежду си..
Ние откакто заживяхме заедно сме били отделно.
Като се разделим, се срещаме и сме щастливи, тоест много пъти съм мислила, че просто трябва да живеем отделно. Но не можем нито разделени, нито заедно. Като се съберем, отново същото.
Няма време за нищо, има време само когато сме скарани.
За него е достатъчно, че ходи на работа и е изморен. Но и аз ходя на работа, както и повечето хора. Намирам време за всичко, грижа се за всичко. А той е "езморен".
Та за пред хората имам човек до себе си, който работи, и се издържаме.. А всъщност съм сама. И един вид трябва да отказвам на хора, с които може просто да сме щастливи.. само защото имам мъж до себе си. Който ме оставя сама по цял ден, като съм на работа никога не пита как се прибирам, иска ли да ме вземе и т. н. още куп простотии, които са ми писнали до безобразие.
Добре си помисли. Просто говори с него, каквото мислиш му кажи.
Аз много пъти говорих, или казва добре, или пак ли почваш..
Всичко се повтаря. Повечето хора не се променят, или се съобразяват с другите и те с тях, или си вирят носа.
Аз казвам това, защото гледам да правя компромиси за всичко, също съм загрижена за всичко. И искам да си запазя семейството, защото останах с един родител и ми е трудно било.
А най-големия ми кошмар е бил нашите да се разведат/разделят.
А той ходи на работа и е изморен, точка.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 609d91f1e3 |
|
7. Здравей,
аз съм с бащата на детето си от около 12 години. Детето е на 3, 5 г. Излишно е да разказвам за това как от както детето ни се появи всичко се промени. Той започна да си показва недостатъците, аз разбира се също. Постепенно моите чувства изчезнаха. От около 2 години се питам дали има смисал да продължавам. Дали си струва. Казвала съм му, че за мен нещата са се променили и че искам да се разделим. Поправя се и точно за седмица всичко е същото. Пак се каня да го оставя, но само като погледна как детето ни го гледа и как протяга ръцете си към него за прегръдка ми става толкова мило, че не мога да се реша на тази крачка. Реших да не обръщам внимание, да си затворя очите и да опитам да преминем през това. Според мен всичко се преодолява и с когото и да съм някой ден ще стигнем до този период. Оставила съм всичко на времето и си пожелавам отново да се влюбим един в друг. Много съм му признателна за семейството което ми е дал. Не мога да си представя как ще си делим коледите, рождените дни и празниците на две и детето ни ще ни обикаля ту при единия ту при другия. Затова реших да си затворя очите и да остана с него. Темата ти е много полезна и ще следя с интерес. Дано да вземеш най- доброто решение за всички.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 690812e4dc |
|
8. Тази тревожност, която споменаваш не е на добре.
Може да отидеш на психиатър и да обясниш, че не спиш добре и какво се случва с теб. Има антидепресанти, които помагат със съня
Моя приятел има такива периоди на тревожност и липса на сън и беше говорил с психиатър и сега от антидепресантите е по-добре.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 8ee114c555 |
|
9. От номер 4. Не съм се развеждала и не съм живяла в общинско жилище, но относно мнението на хората - майната им на всички. Ти си лягаш и ставаш с този човек. Важното е ти да се чувстваш добре.
Бившият ми приятел беше същият - искаше си на село и по кръчмите, не беше амбициозен и не искаше да пътува. Аз точно като теб - исках да работя, да се издигам, да пътувам. Майка ми - да не съм го оставяла, защото не било хубаво човек да е сам. Само й се изсмях и й казах, ако иска тя да живее с него. По-добре сам отколкото зле придружен. Малко по-трудно е с дете, но какво ти пука. На 30 си. Ще намериш някой друг. И никаква вина - за разпада на един брак трябват двама.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: fa8c224bd7 |
|
10. Хем боли, хем сърби е твоята работа. Като искаш друг живот, създай си го! Като не можеш - ще си търпиш този, в който си сега. Алтернатива друга нямаш.
Щом ти е непоносимо се разделяш с него, без да те интересува какво щял да мисли този и онзи. Те не питат теб какво да правят и как да си живеят живота, нали?
За общинско жилище ще трябва да провериш в общината, но едва ли веднага ще получиш такова, в моя град чакат с години в списъците.
|
...
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 25a4979fcf |
|
11. Като жена минала през развод ще ти кажа, че не е толкова страшно. Да, неприятно, да на моменти болезнено, но да понякога това е най-правилното решение.
По принцип и аз съм съгласна, че не е добре много поколения да живеят заедно, но в твоя случай прави нещата едно по едно. Раздели се с мъжа си, но не бързай да се изнесеш от къщата на вашите. Ще имаш нужда от тяхната подкрепа докато успееш да подреди живота си отново. А и ако искаш да си самостоятелна, ще ти трябват повече пари и по-добре платена работа. Иначе рисуваш да обречеш и детето и себе си на мизерия. А предполагам, че не искаш това. Освен това ако за много кратко време обърнеш всичко на 180 градуса няма да е добре за детето, остави го да по свикне, че баща му вече не живее с вас и едва след това го отдели и от баба му и дядо му и от дома с който е свикнал. Ако за теб това е голяма промяна, представи си как ще се отрази на едно дете. За това бъди търпелив и прави нещата постепенно.
|
| преди: 3 години, 26 дни hash: 32e52e1904 |
|
13. Щом не те бие, не те тормози какъв ти е проблема. Според мен в този случай е по-важно детето да има баща. Почнахте да си измисляте проблеми.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
